№ 1182
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110123500 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК ********, против С. С. У., ЕГН **********, с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
недвижим имот – апартамент, находящ се в ***********, с аб. № 173063. В исковата молба
се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 124,69 лева главница за
периода от 01.05.2020 г. до 30.08.2020 г., сумата от 90,28 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 05.12.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 15.12.2023
г. до окончателното им изплащане.
Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 69165/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на
заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на
препис от заповедта по чл. 47, ал.5 от ГПК ищецът на основание чл. 415 от ГПК е предявил
настоящите установителни искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. София, приети с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в
който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна
по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
през процесния период от *********, с което дружество за целта бил сключен договор
съгласно чл. 139б ЗЕ.
1
Искането е съдът да признае за установено, че С. С. У., ЕГН **********, дължи на
*********** сумата в размер на 124,69 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до
30.08.2020 г., сумата от 90,28 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
05.12.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 15.12.2023 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 69165/2023 г. по описа на СРС, 154
състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпило в срок
възражение от ответника, към което е приложен касов бон за платени суми.
С оглед извършеното плащане на исковите суми, след завеждане на делото от ищецът
е постъпила молба, с която признава, че с извършеното плащане от ответницата на
19.07.2024 г. в размер на 274,71 лева са погасени претендираните суми за главница за
топлинна енергия, мораторна лихва, законна лихва за забава към датата на плащането, както
и съдебни разноски за държавни такси, като претендира от единствено заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Третото лице – помагач ********* не изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава исканията си. Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна
лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане,
настъпилата изискуемост и изпадането на ответницата в забава за изпълнение.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
Не е спорно между страните, че за процесния период са били в облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което ищецът е престирал
и за ответницата е възникнало задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия, мораторна лихва върху това вземане, които суми възлизат на начислените
от ответника размери.
В хода на делото е представен от ответницата касов бон с дата 19.07.2024 г. /л.58 по
делото/, от който е видно, че е заплатила сумата в общ размер на 274,71 лева на каса на
ищцовото дружество. В открито съдебно заседание ищецът поддържа, че действително
посочените суми са му заплатени. По същество изявлението на ищеца съдържа признание за
неизгоден факт – извършени от ответницата плащания след иницииране на съдебното
производство. Ето защо и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът намира,
че предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, доколкото е налице
извършено плащане в хода на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. В ал. 2 на чл. 78 от ГПК е предвидено, че ако с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В конкретния случай, не са налице предпоставките визирани в този законов
текст, каквито доводи навеждат ответницата. Касае се за изискуеми притезания, чийто падеж
е настъпил преди предявяване на иска, а плащане е извършено едва в хода на
производството, поради което съдът намира, че ответницата е дала повод за завеждане на
делото. Без правно значение е обстоятелството, че ищецът не е отправил покана за плащане
преди иницииране на съдебното производство, защото процесните вземания са с конкретно
определен падеж, с настъпването на който възниква тяхната изискуемост. В открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца прави изявление, че претендираното
вземане е изцяло погасено от ответницата с изключение на възнаграждението за
юрисконсулт. Ето защо, в полза на /фирма/ следва да се присъди сумата в общ размер от
2
150,00 лева, от които сумата в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за исково производство и сумата в размер на 50,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК: ********, представлявано от А.А. -
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: ***********, срещу С. С. У.,
ЕГН **********, с адрес: ************* искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено ответницата дължи на ищеца сумата от 124,69 лева – главница, представляваща
стойност на доставената в имота топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.08.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.12.2023 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 90,28 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 05.12.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в **********,
с аб. № 173063 и за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2024 г. по ч.гр.
д. № 69165/2023 г. по описа на СРС, 154 състав, като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. У., ЕГН **********, с адрес:
************* да заплати на /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
********, представлявано от А.А.-изпълнителен директор, сумата в размер на 100,00 лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение и сумата в размер на 50,00 лева, представляваща сторени разноски по
ч.гр.д. № 69165/2023 г. на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – *********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3