№ 13866
гр. София, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20231110170489 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу М. С. В. и Р. С. М., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца всяка от тях сумата в размер на по 1467,92 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 240, вх.
Е, ет. 2, ап. 124, аб. № 75322, ведно със законната лихва от 28.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на по 226,96 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г. върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на по 13,86 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на по 2,94 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д.
№ 47843/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия
период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с
които оспорват исковете по основание. Оспорват да са се намирали в твърдяното
облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. В условията на
1
евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят съда да
отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства –
договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти
и удостоверение за наследници от 21.06.2019 г., се установява, че процесният имот е бил
придобит от см, който е починал на 08.05.1984 г., като негови единствени наследници по
закон са ответниците М. С. В. и Р. С. М. – негови деца. Следователно всяка от двете е била
собственик през исковия период на по ½ ид.ч. от процесния имот. При това положение се
налага извод, че същите съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на
топлинна енергия през исковия период. Така придобитото качество законът не ограничава
със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други
законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. По делото не са
ангажирани доказателства и не се твърди ответниците да са отчуждили притежаваните от
тях ид.ч. от процесния имот преди исковия период, поради което се следва да се приеме, че е
налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за процесния период,
по силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците
е възникнало задължение да платят дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота
от съсобствеността на имота.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, включително представените такива от третото лице – помагач, че доставеното
в процесния имот и неплатено количество топлинна енергия през исковия период възлиза на
претендираната от ищеца стойност в общ размер на 2935,84 лева. Следователно
2
задължението за главница за стойност на доставена топлинна енергия на всеки от
ответниците съобразно квотата им от съсобствеността възлиза на сумата в размер на по
1467,92 лева. В същия размер са и претендираните от ищеца суми, което налага извод за
основателност на предявените искове за главница за стойност на доставена в имота топлинна
енергия.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, а и доказателствата по делото сочат,
че дължимата сума за процесния период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е в общ размер на
27,72 лева. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия не е включена и
дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява основателна.
Следователно съобразно квотата от съсобствеността задължението на всеки от ответниците е
в размер на по 13,86 лева, в какъвто размер са и претенциите на ищеца, поради което същите
се явяват основателни.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца,
по което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
28.08.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.08.2020
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през
2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това
положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2020 г., започва да
тече от 16.07.2020 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2023 г. Следователно
погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., тъй
като давността за задължението за месец юли 2020 г. изтича на 14.09.2023 г., но същата е
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– на 28.08.2023 г., от който момент се счита предявен разглежданият иск. Предвид
неоспорените и приети по делото фактури погасените по давност вземания за главница за
периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. възлизат на сумата в общ размер на 112,84 лева,
което налага извод, че задължението на ответниците за потребена топлинна енергия за
непогасения по давност период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в общ
размер на 2823 лева. Следователно задължението на всеки от ответниците за непогасения по
давност период, определено съобразно квотата му от съсобствеността, е в размер на по
1411,50 лева. Именно за тези размери и за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.
3
предявените срещу тях искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени
размери от по 1467,92 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2022 г. исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява и претенцията за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. в размер на 1,26 лева. За периода
от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на
сумата в общ размер на 26,46 лева или задължението на всеки от ответниците е в размер на
по 13,23 лева. Именно за тези размери и период исковете се явяват основателни и следва да
бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери от по 13,86 лева и за периода
от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
като погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г. върху установения дължим размер на главницата за
стойност на потребена топлинна енергия в общ размер на 2823 лева, възлиза на сумата в
размер на 436,46 лева или задължението на всеки от ответниците възлиза на сумата в размер
на по 218,23 лева. Следователно предявените срещу тях акцесорни искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени до тези размери, а до пълните предявени размери от
по 226,96 лева следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
неоснователни се явяват акцесорните претенции спрямо ответниците за сумата в размер на
по 2,94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г., което налага същите да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 168,47 лева, от
които 68,47 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определени съразмерно на уважената част от исковете същите възлизат на сумата в общ
4
размер на 161,70 лева, от които всеки от ответниците дължи разноски в размер на по 80,85
лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за държавна такса
в размер на 68,47 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 113,72 лева,
от които всеки от ответниците дължи разноски в размер на по 56,86 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В случая за ответника Р. С. М. е претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в
настоящото производство. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да
откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При
това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – за доставка на
топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че
производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични
производства в СРС, по които ищец е т, както и че извършените от процесуалния
представител на ответника действия на процесуално представителство се свеждат до
подаване на отговор на исковата молба. Ето защо възнаграждението следва да бъде
определено на сумата в размер на 470 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 18,87 лева, като именно в този размер следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника –
адв. С. К..
Претендирано е и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответника Р. М. в заповедното производство, което съдът
определя на сумата в размер на 50 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 2,01 лева. Следователно в полза на процесуалния
представител на ответника Р. М. – адв. С. К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за исковото и заповедното производство в общ размер на 20,88 лева.
По отношение на ответника М. С. В. също се претендира адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в настоящото производство, което по изложените по-горе съображения следва да
бъде определено на сумата в размер на 470 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част
от исковете възлиза на сумата в размер на 18,87 лева. Претендирано е и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в заповедното производство, което съдът определя на сумата в размер на 50 лева.
Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 2,01
лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника М. В. – адв. И. Н.
също следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното
производство в общ размер на 20,88 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу М. С. В., с ЕГН
********** и Р. С. М., с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. С. В., с ЕГН ********** и адрес гр.
София, бул. „Васил Левски“ № 121, ет. 4, ап. 15 и Р. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр.
София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 240, вх. Е, ет. 2, ап. 124, дължат на т, с ЕИК ,, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, всяка от тях сумата в размер на по
1411,50 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
5
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 240, вх. Е, ет. 2, ап. 124, аб. № 75322, ведно със законната
лихва от 28.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 218,23 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 15.08.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, както
и сумата в размер на по 13,23 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от 28.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 47843/2023 г., по
описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за цена на доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от по 1411,50 лева до пълните
предявени размери от по 1467,92 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., исковете
за обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважените размери от по 218,23 лева до пълните предявени размери от по
226,96 лева, исковете за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
разликата над уважените размери от по 13,23 лева до пълните предявени размери от по 13,86
и за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., както и исковете за сумата в размер на по 2,94
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 15.08.2023 г. върху всяко от вземанията за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. С. В., с ЕГН ********** и адрес гр. София, бул. „Васил Левски“ № 121,
ет. 4, ап. 15 и Р. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 240, вх.
Е, ет. 2, ап. 124, да заплатят на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всяка от тях сумата в размер на по
80,85 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на по 56,86 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес на кантората гр. София, ул. „Владайска“ №
35 ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 20,88 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Р. С. М. в исковото и в
заповедното производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес на кантората гр. Ботевград, ул. „Свобода“ №
3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 20,88 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника М. С. В. в исковото и в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6