Р Е Ш Е Н И Е
№ 1603
гр. Пловдив, 22 юли 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V-ти състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
с участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1599 по описа на Административен съд – Пловдив
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Е.Т.К. с ЕГН
**********,***, чрез адв.А.М. против Заповед № ДЗ
87/18.04.2019 г., издадена от Кмета на Община ***, с която се спира
изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж в „Гараж,
къща за персонал, навес и стая за охрана“ – допълващо застрояване, находящ се в УПИ ХІІ-1640, в кв.75, по ПУП на гр.***, с
адрес: *****.
В жалбата, както и в хода по същество
от адв. П. се твърди, че издадения индивидуален
административен акт е нищожен, незаконосъобразен, поради неспазване на
установената форма, наличие на допуснати в хода на издаването му съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и противоречие с материалноправните разпоредби.
Претендират се и съдебни разноски.
Ответният административен орган КМЕТ
НА ОБЩИНА ***, не изразява становище
относно основателността на жалбата.
Контролираща страна ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ не встъпва в процеса.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на
страните намира, че жалбата е подадена
от лице, адресат на оспорената заповед и възложител на процесния
строеж, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, /получена е на
03.05.2019 г., а жалбата е подадена на 21.05.2019 г. чрез ответния
административен орган/ и срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол
съгласно нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Жалбата е подадена чрез Община ***,
като последната е изпратила цялата административна преписка, а към жалбата са
представени: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том
ІІІ, рег. № 3562, дело № 483 от 2016 г.; Разрешение за строеж № 98/28.11.2016
г., издадено от Главния архитект на Община *** – копие; Заверен препис от
съдебно решение № 381/19.02.2019 г., по адм.дело №
2063/2018 г., по описа на АС – Пловдив.
Съдът от фактическа страна установява, че при извършена проверка от длъжностни лица при
Община *** с Констативен акт №2 от 27.03.2019г. (л. 16 и сл.) срещу Е.К.,
съставен по реда на 224а, ал. 2 ЗУТ, на обект ограда на имот № 501.1640, за
който е образуван УПИ XII в кв. 75 по ПУП на Ген. Николаево, гр. ***, е
установено, че е изпълнена плътна стоманенобетонна ограда с височина 2,43 м. по западната
граница на имот № 1640. Установено е също, че на границата на имот 1641 е
започнато строителство на нова масивна стена, като основите в долната част са
излети и кофраж е подготвен за ново изливане. Посочено е, че Разрешението за
строеж не е влязло в сила. Отразено в КА е, че по данни от информационна
система при Административен съд Пловдив срещу Решение № 317 от 19.02.2019 г. има
постъпила жалба. Прието е, че са налице основания за започване на
административно производство по реда на чл. 224а във вр.
с чл. 224, ал.1, т.1 ЗУТ за спиране на строително-монтажните работи до
произнасяне на решение от съда. КА е съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на
ЗУТ-чрез залепване, за което е съставен протокол от 10.04.2019 г. (л.22). От Е.К.
е подадено възражение от 17.04.2019 г. (л.24), което е прието за неоснователно
от административния орган.
В тази хронологична последователност
е издадена Заповед по чл. 224а, ал.1 от ЗУТ № ДЗ 87 от 18.04.2019 г. на Кмета
на Община ***, с която е спряно изпълнението на всички видове строителни и
монтажни работи на строеж в „Гараж, къща за персонал, навес, стая за
охрана“-допълващо застрояване, находящ се в УПИ
XII-1640, в кв. 75 по ПУП на гр. ***. В мотивите на заповедта е обсъдено
възражението на К., като е прието, че „…за същия строеж има висящо дело и друго
невлязло в сила (второ) разрешение за строеж № 23 от 13.02.2017 г. ….“
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че е издадено разрешение за строеж № 98 от
28.11.2016 г. на главния архитект на община *** /л.23/, с което на „***“ ЕООД е
разрешено да извършва строителство на обект „Гараж, къща за персонал, навес и
стая за охрана – допълващо застрояване“, застроена площ 280,05 кв.м, находящ се в УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75 по плана на кв.
Генерал Николаево, град ***, с административен адрес: град ***, ****.
С Решение № 381 от 19.02.2019 г. на АС Пловдив /л.9/ по адм. дело № 2063
по описа за 2018г. е обявена по жалба на Е.Т.К. нищожността на заповед за
оттегляне на разрешение за строеж № АБ-162 от 20.12.2016 г. на главния архитект на община ***,
с която е оттеглено разрешение за строеж № 98 от 28.11.2016 г. на главния
архитект на община ***. Решението е влязло в сила на 15.03.2019 г.
От приложеното съдебно решение се
установява, че жалбоподателката е собственик на
урегулиран поземлен имот ХІІ-501.1640, 501.2407, кв.75 по плана на град *** въз
основа на договор за покупко-продажба № 172, том 120, дело № 23450 от
15.12.2016 г. на Службата по вписванията Пловдив . В притежавания от нея имот
преди 15.12.2016 г. е било разрешено извършването на строеж въз основа на
разрешение № 98 от 28.11.2016 г. на главния архитект на община ***, издадено в
полза на бившия собственик на имота „***“ ЕООД.
Посочено в решението е също, че със
заповед № АБ-136 от 11.11.2015 г. на кмета на община ***
е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ХІІ-1640,1641,1661,2407-битови
услуги в кв.75, като са образувани три нови УПИ, единият от които е УПИ
ХІІ-1640,2407-за жилищно строителство, чийто единствен собственик според
кадастралния план на град *** е било търговското дружество „***“ ЕООД.
С Решение № 371/19.2.2019г по адм.
дело № 2165 по описа на ПАС за 2018г. е
обявена нищожността на Заповед №АБ-22 от 16.02.2017г. на главния архитект
на община ***, с която, на основание чл.91 от АПК, чл.156, ал.1 от ЗУТ, във
връзка с чл.148, ал.7 от ЗУТ, е оттеглено Разрешение за строеж №23 от
13.02.2017г. на главния архитект на община *** за строеж “Гараж, къща за
персонал, навес и стая за охрана- допълващо застрояване”, ЗП-280,05 кв.м., РЗП-
280,05 кв.м., в УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75 по ПУП на кв. Генерал Николаево, гр. ***,
с административен адрес: ****, с възложител Е.Т.К.. Последно посоченото решение
не е влязло в законна сила.
Съдът от правна страна счита обжалваната
заповед за незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните норми на ЗУТ и в несъответствие с целта
на закона.
Както по-горе се каза с оспорения
административен акт е наредено спиране изпълнението на всички видове строителни
и монтажни работи на строеж в "Гараж, къща за персонал, навес и стая за
охрана“-допълващо застрояване, находящ се в УПИ
XII-1640, кв. 75 по ПУП на гр. ***, с адрес: ****, гр. ***. на основание чл. 44,а
л.2 от ЗМСМА във вр. с чл. 224а във вр. с чл. 224, ал.1, т. 1
от ЗУТ поради това, че за строежа няма влязло в сила разрешение за
строеж.
Според трайно установената практика
на ВАС, спирането на изпълнението на строеж по своята правна същност е
принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови
извършването на едно незаконно строителство, като в хипотезата на чл. 224а, ал.1
от ЗУТ - спирането е до отстраняване на нарушенията.
В случая е констатирано, че е
изпълнена плътна стоманобетонна ограда-част от строеж "Гараж, къща за персонал, навес и стая
за охрана“-допълващо застрояване с височина 2,43 м и дължина 29,85 м. по западната граница на
имот № 1640. Няма данни кога е била изпълнена оградата, не е посочено, дали
продължават СМР по изпълнението й, както и дали строежът не е завършен преди издаване на заповедта.
Относно констатираното „..започнато
строителство на нова масивна стена“, основите на която са били излети и кофраж
е подготвен за ново изливане, то дори не се доказва от административния орган, че така
изграденото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е
необходимо издаване на разрешение за строеж. С Разрешение за строеж №23 от
13.02.2017г. на главния архитект на община *** е разрешено изграждане на строеж
“Гараж, къща за персонал, навес и стая за охрана- допълващо застрояване”, ЗП
(застроена площ) 280,05 кв.м., РЗП (разгъната застроена площ) 280,05 кв.м., в
УПИ (урегулиран поземлен имот) ХІІ-1640,2407, кв.75 по ПУП (подробен устройствен план) на кв. Генерал Николаево, гр. ***, с
административен адрес: ****, с възложител Е.Т.К..
В съставения КА не е отразено и кой е
извършителят на констатираните строително-монтажни работи, както и категорията
на строежа.
Тези обстоятелство не са установени и
в хода на административното производство. Не са коментирани от административния
орган и възраженията на К. в посока, че е налице влязло в сила Разрешение за
строеж № 98 от 28.11.2016 г. Вместо това административният орган е приел, че
възражението „…е неотносимо поради следните
съображения - за същия строеж има висящо дело и друго невлязло в сила (второ)
Разрешение за строеж № 23 от 13.02.2017 г. на главния архитект на Община ***…“
За да се спре строителство по реда и
на основанията на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ следва да е налице строеж в процес на
изпълнение, респ. не подлежи на спиране преустановено строителство. Последното,
ако е незаконно, подлежи на премахване независимо дали е завършено.
Следователно, издаването на заповед
за спиране изпълнението на строеж би било оправдано и законосъобразно само
когато строежът се изпълнява със започнали и продължаващи строително-монтажни
работи, т.е. когато реално се извършва незаконен строеж. Този факт не е доказан
от административния орган, в чиято тежест е било това.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена
при нарушение на материалния закон, тъй като административният орган не е
изяснил действително извършват ли се строителни дейности, от кого са извършени,
кога са били извършени и какъв е техният характер.
В контекста на изложеното и след
анализ на събраните по делото доказателствени средства,
съдът счита, че не са налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорената заповед.
За да се спре строителство по реда и
на основанията на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ следва да е налице строеж в процес на
изпълнение, респ. не подлежи на спиране преустановено строителство. Заедно с
това следва да са налице доказателства, от които да е видно, че се касае за
строеж, по смисъла на§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Последният, ако е незаконен, подлежи на премахване независимо дали е
завършен.
От друга страна и независимо от
изложеното по-горе, следва да бъде отбелязано и това, че като правно основание
за издаване на така оспорената заповед се сочи чл. 224, ал.1, т.1 ЗУТ, според
която разпоредба Кметът на общината с мотивирана заповед спира изпълнението и
забранява достъпа до строеж или до част от строеж, който се извършва без влязло
в сила разрешение за строеж.
От фактическа страна основанията за
спиране на строежите според тази разпоредба са две , като същите могат да бъдат налице както
кумулативно , така и при условията на алтернативност. В
настоящият случай, видно от обстоятелствената част на оспорения индивидуален
административен акт се сочи липсата на строително разрешение. От събраните по
делото доказателства се установява, че такова е било издадено - Разрешение за
строеж № 98 от 28.11.2016г. и влязло в сила. От ответния орган не са изложени
никакви мотиви в тази посока.
Съдът приема , че оспорената заповед не е мотивирана и е
издадена преди да се изяснят фактите и обстоятелствата и се обсъдят обясненията
и възраженията на страните, от което не
може да се установи на какво основание административният орган е приел, че са
налице обстоятелствата по чл.224, ал.1, от ЗУТ.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че издадения акт е нищожен по следните съображения: нищожността
е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на
пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като
административен акт, нищожния акт не е породил и никога не може да породи очакваните
правни последици. Обявяването нищожността на акт няма конститутивно
значение, защото нищо не изменя, не преустановява, а само констатира пълна
незаконосъобразност. Основание за обявяване на нищожност на административен акт
от съда е налице, когато е налице толкова, тежко, основно нарушение на
изискванията за законност, поради което акта, въпреки да притежава външни
белези на административен акт, въобще не поражда правни последици. Такива
основания са липса на компетентност, неспазване на установената форма,
нищожност има и при нарушаване на административно производствените правила, при
което въобще липсва административноправен субект на
акта или липсва волеизявление, нищожност е налице и когато акта е лишен от
нормативна основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз
основа на нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт. В
случая не се констатира наличието на нито една от предпоставките за обявяване
на оспорената заповед за нищожна.
От така установеното фактическо и правно
положение, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, но при съществено нарушение на
административно-производствените правила и нарушение на материалноправни
разпоредби, поради което се явява незаконосъобразен по смисъла на чл.146 т.3 и
т.4 от АПК и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от процесуалния представител на жалбоподателката
за присъждане на направените разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК ще
следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката
съдебни разноски, съобразно приложените доказателства / л. 38, 48-53 / в размер
на 1490 лева, от които 50 лв. –ДТ и 1440 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № ДЗ 87/18.04.2019 г.,
издадена от Кмета на Община ***, обл.Пловдивска с която се спира изпълнението на всички
видове строителни и монтажни работи на строеж в „Гараж, къща за персонал, навес
и стая за охрана“ – допълващо застрояване, находящ се
в УПИ ХІІ-1640, в кв.75, по ПУП на гр.***, с адрес: *****.
ОСЪЖДА Община *** да заплати на Е.Т.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** съдебни разноски в
размер на 1490 (хиляда четиристотин и деветдесет)
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните ведно с препис от съдебното
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: