Р Е Ш Е Н И Е
№ 75/20.02.2023 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева
к.а.н.х.д. № 671 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
„Строителни конструкции Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Младост“, ж.к. “Възраждане“, бл. 72, вх. А, ет.
3, ап. 7, представлявано от управителя К.Т.К., срещу решение № 321 от 11.09.2022
г., постановено по нахд № 376/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което
е потвърдено наказателно постановление № 08-2200026/30 от 11.03.2022 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В жалбата се твърди, че процесното
решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за погрешна оценка на събраните
по делото доказателства и необоснованост на изводите на съда. Сочи се, че съдът
неправилно е тълкувал фактите по спора, като е кредитирал показанията на една
част от свидетелите и не е кредитирал показанията на друга част от свидетелите,
без да се обоснове. Счита се, че доказателствената тежест на представените от
органа документи е разколебана от показанията на св. С., който при разпита си
пред съда е посочил, че към момента на проверката не е имал трудов договор, а
го е сключил впоследствие. Твърди се, че лицето е работило без подписан с
работодателя трудов договор, поради което неправилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ вместо на чл. 62, ал. 1 от КТ. По тези съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска
решението на ДРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита, че касационната
жалба е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е
неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление “Строителни
конструкции Варна” ЕООД е санкционирано за това, че при извършена проверка на 17.01.2022
г., в 13, 45 часа, на обект: „изливане на бетон с бетонпомпа в цех за
почистване, калибриране и белене на слънчогледови ядки“, находящ се в гр. Д…..,
кв. „…………., е установено, че дружеството в качеството си на работодател е
допуснало до работа като общ работник лицето С. С. С., преди да му е предоставило
копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП. АНО
е квалифицирал деянието на дружеството като нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, в
резултат на което му е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Към НП е приложена справка от ТД на НАП –
Варна, въз основа на която е установено, че трудовият договор с лицето е
регистриран в 13:47:06 часа.
За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд
е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
Преценил е, че нарушението е безспорно доказано от материалите по преписката, в
т. ч. от писмената декларация на С. по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и сключения
между него и дружеството трудов договор, в който е отразено, че той е постъпил
на работа на 17.01.2022 г. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на
17.01.2022 г., в 13, 45 часа, във връзка с възникнала тежка злополука,
инспектори в ДИТ Добрич извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в процесния обект. Дейността по изливане на бетон се извършвала
от няколко работници, посочени от управителя на дружеството като работещи в
управляваното от него търговско предприятие, между които и св. С. С. – общ
работник. Инспекторите предоставили на работника бланка – декларация, която той
попълнил и подписал собственоръчно в 14, 00 часа. Лицето декларирало, че работи
в търговското предприятие на жалбоподателя от 17.01.2022 г., има сключен трудов
договор и получава месечно възнаграждение в размер на 650 лева. След
приключване на проверката инспекторите връчили призовка на управителя на
дружеството с указания за представяне на трудовите досиета на наетите
работници. В изпълнение на указанията на контролните органи на следващия ден в
дирекцията били представени изисканите документи, включително трудов договор, сключен
на 17.01.2022 г. между жалбоподателя и св. С., влязъл в сила на 17.01.2022 г.
след постъпване на работника на работа, уведомление от ТД на НАП по чл. 62, ал.
5 от КТ от 17.01.2022 г. и копия от книги за инструктаж. От възприетото по
време на проверката и подписаната от лицето декларация инспекторите достигнали
до извод, че жалбоподателят в качеството си на работодател е приел на работа на
17.01.2022 г. св. С. да работи с определена трудова функция – общ работник,
преди да регистрира в НАП сключения трудов договор и да му предостави екземпляр
от договора и копие от уведомлението от ТД на НАП за регистрацията на договора.
Съдът е приел, че установената от наказващия орган фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото длъжностни лица, извършили
проверката, както и от показанията на св. С., който е заявил категорично, че на
процесната дата е отишъл на обекта след 08, 00 часа сутринта и към 12, 00 часа,
когато е възникнал тежкият инцидент, е къртил бетон. Съдът е кредитирал изцяло
показанията на инспекторите като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото. Не е кредитирал показанията на св. С. в
частта, в която той е свидетелствал, че към момента на проверката не е имал
сключен трудов договор. Изложил е мотиви, че в тази част показанията на лицето
се опровергават от приложените по делото трудов договор и справка от ТД на НАП,
съгласно която процесното уведомление за сключен трудов договор е подадено в
13, 26 часа и е регистрирано в 13, 47 часа на 17.01.2022 г.
Въз основа на приетите за установени фактически
обстоятелства съдът е направил извод, че наказващият орган правилно е приложил
материалния закон, тъй като с поведението си дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява на работодателя да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Приел е, че наложеното минимално наказание е
в законоустановените граници и съответства на тежестта на нарушението. Изложени
са и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
както и на чл. 28 от ЗАНН, основани на забраната на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния
съд, като счита, че не са налице основания за отмяна на постановения от него
акт. Решението е подробно мотивирано и обосновано. Районният съд е анализирал
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз
основа на тях е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи,
които се подкрепят от данните по делото и материалния закон. Неоснователно е оплакването
в жалбата, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и
неправилна оценка на доказателствата по делото.
Нарушението е доказано изцяло от представените по делото
писмени и гласни доказателства. Правилно районният съд не е кредитирал
показанията на св. С. в частта, в която е твърдял, че към момента на проверката
не е имал сключен трудов договор с работодателя (че трудовият
договор е подписан след проверката), защото не съответстват на
приобщените по делото писмени доказателства. В първоначалната си декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ лицето собственоръчно е попълнило, че има сключен
трудов договор. Вярно е, че в бланката има две зачерквания, но нито едно от тях
не поставя под съмнение каква е била действителната воля на работника с оглед
на разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ГПК. Не се подкрепят от данните по делото
твърденията в жалбата, че декларацията е попълнена под страх и под диктовката
на проверяващите органи. Единствените доказателства в подкрепа на тези
твърдения са показанията на св. С., които са изолирани и неубедителни. Съгласно
последователните и непротиворечивите показания на длъжностните лица, извършили
проверката, заварените на обекта лица сами са попълвали декларациите си и само ако
е имало непопълнени графи, са им указвали да ги попълнят, но не и как да ги
попълнят. От обясненията на управителя на дружеството в съдебно заседание е
видно, че лично е присъствал при попълването на декларациите от работниците,
поради което, ако е имал съмнения или притеснения, че е бил упражнен някакъв
натиск или принуда от инспекторите, е могъл да възрази както по време на самата
проверка, така и след това при съставянето на акта, което той не е сторил. От
данните по делото се установява, че св. С. продължава да работи в предприятието
на търговеца, което създава основателни съмнения в неговата предубеденост и заинтересованост
от изхода на делото поради служебната му зависимост и подчиненост от
жалбоподателя. С оглед на това правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал
показанията му напълно като противоречащи на останалия доказателствен материал.
При разпита му в съдебно заседание лицето е заявило един път, че не е подписало
трудов договор с жалбоподателя, втори път, че е подписало такъв, но не си
спомня кога и трети път, че е подписало трудов договор, но след проверката. Показанията
му в тази част са вътрешнопротиворечиви и не са достатъчни да разколебаят
доказателствената стойност нито на декларацията, нито на трудовия договор, тъй
като е очевидно, че целят да обслужат защитната теза на жалбоподателя, който
веднъж е твърдял, че С. не е полагал труд на обекта, след като сам го е посочил
като свой работник, после, че трудовият договор с лицето е регистриран в
съответната ТД на НАП, преди то да постъпи работа, а накрая, че между страните
не е имало сключен трудов договор към момента на проверката. Ето защо, като не
е изградил крайните си изводи изцяло на тях, а е дал пълна вяра на показанията
на останалата група свидетели като обективни и достоверни, районният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и
правилно е установил фактическата обстановка по случая.
Събраните по делото
писмени и гласни доказателства показват по ясен и недвусмислен начин, че С. е бил
допуснат до работа на обекта, преди да му бъде връчено копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Представените при проверката документи
(трудов договор, уведомление от НАП, книга за инструктаж) изхождат от самия
работодател и съставляват признание на неизгодни за страната факти и
обстоятелства, поради което правилно и законосъобразно районният съд се е
съобразил с тях, за да приеме, че е налице нарушаване на трудовото
законодателство. Последващите твърдения на жалбоподателя за антидатиране на
трудовия договор са израз на неговата защитна линия и противоречат на
цялостното му поведение по време на проверката и съставянето на акта.
Задължението по чл.
63, ал. 2 от КТ е императивно и неизпълнението му е свързано с ангажиране на
административнонаказателната отговорност на работодателя. Липсват категорични
доказателства, които да опровергават отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства,
поради което правилно изпълнителното деяние е подведено по този текст от
закона, а не по чл. 62, ал. 1 от КТ.
С разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят е
изключил нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ от кръга на маловажните деяния, поради
което законосъобразно съдът е отказал да квалифицира нарушението като маловажно
по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Нормата е специална и дерогира действието
на общия закон, поради което правилно съдът е приел, че чл. 28 от ЗАНН е
неприложим в случая.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд не страда от посочените в жалбата пороци, поради
което следва да го остави в сила.
При този изход на спора ответникът има право на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лева,
определено на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 321/11.09.2022 г. по НАХД № 376/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „Строителни конструкции Варна“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, ж.к.
“Възраждане“, бл. 72, вх. А, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя К.Т.К.,
да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: