Решение по дело №1209/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260002
Дата: 14 януари 2022 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150101209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260002                                             14.01.2022г.                                         гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                 ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осми декември                                               две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Даниела Славенова

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

гражданско дело № 1209 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на О.А.А., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с адрес ***, курортен апартаментен комплекс „Е.Р.Б.С.Р.“, ....., подадена чрез процесуалния му представител – адв.Н.Г. ***, със съдебен адрес:***, тел: .....против „Е.Х.” ООД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Д.М., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че ищецът А. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.502.569.1.264, с адрес на имота: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, курортен апартаментен комплекс „Е.“, ....., представляващ: АПАРТАМЕНТ № 324, находящ се на трети етаж в крило Д.с площ от 81,08 кв.м и 0,137% идеални части от общите части на сградата, която е в режим на етажна собственост.

Сочи се, че по силата на Нотариален акт за собственост № 34, том VІ, рег.№ 6671, дело № 984/2019г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Несебър, ответното дружество е признато за собственик на самостоятелни обекти, за които ищецът твърди, че са общи по предназначението си обекти в етажната собственост и служат за задоволяване на общи нужди, както следва:

1.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.780 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за офис + рецепция, на площ от 69,65 кв.м, ведно с 0,152% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж;

2.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.781 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за обслужваща дейност за битови услуги, на площ от 74,50 кв.м и прилежащи части от 100,88 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Твърди се, че в обекта са разположени техническите инсталации, осигуряващи разпределението на интернет, телефони и телевизия в сградата, както и основен пулт за управление на пожароизвестителна система, електрически разпределител, технически лифт – служи за общо сервизно помещение.

3.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.783 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за склад, на площ от 33 кв.м и прилежащи части от 44,69 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Твърди се, че в обекта е разположена централната система за управление на климатичната система на целият комплекс.

4.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.782 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за обслужваща дейност за битови услуги, на площ от 70 кв.м и прилежащи части от 94,79 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Твърди се, че обекта е сервизно помещение на собствениците.

5.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.51 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за обслужваща дейност за битови услуги, на площ от 62 кв.м и прилежащи части от 139,92 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Твърди се, че обекта са разположени технически инсталации, осигуряващи разпределението на интернет в сградата /конзолни кутии/, основен пулт за управление на пожароизвестителна система, електрически разпределител, като този камериерски офис е функционално свързан с технически асансьор с останалите камериерски офиси, разположени на долен и горен етажи.

Ищецът твърди, че като собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост има право на собственост и от общите части на бл.А. Развива съображения, че описаните помещения служат за общо ползване по смисъла на чл.38 от ЗС. Гореизложеното е мотивирало правния му интерес да поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Е.Х.“ ООД, че ищецът А. е собственик на основание притежавания от него процент идеални части от общите части в сградата, на 0,137 % идеални части от гореописаните пет самостоятелни обекта. Наред с това се моли на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да отмени Нотариален акт за собственост № 34, том VІ, рег.№ 6671, дело № 984/2019г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Несебър, с който ответното дружество е признато за собственик на основание чл.587, ал.1 и ал.3 от ГПК на гореописаните обекти. Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, подаден чрез процесуалния им представител – адв.Г.С. ***, с който се изразява становище за недопустимост, недоказаност и неоснователност на предявените искове, като предявени срещу ненадлежна страна. В тази връзка твърди, че „Е.Х.“ ООД не е собственик на посочените от ищеца самостоятелни обекти, тъй като в резултат на публична продан, проведена в периода от 07.12.2020г. до 07.01.2021г. по изпълнително дело № 438 от 2020г. по описа на Ч.И.Б. *** действие Окръжен съд – гр.Бургас, част от процесните самостоятелни обекти с идентификатори 61056.502.569.1.780, 61056.502.569.1.781, 61056.502.569.1.782 и 61056.502.569.1.51 по КККР на с.Равда, общ.Несебър са възложени на взискателя „Е.М.Ф.“ ЕООД с ЕИК ....., въз основа на влезли в сила Постановления за възлагане на процесните недвижими имоти от 15.01.2021г., вписани в Службата по вписвания при РС-Несебър. Твърди се, че ищецът не е предприел действия, с които да защити правата си, засегнати от принудителното изпълнение, а в конкретния случай се твърди, че принудителното изпълнение върху имотите е приключило и правото на собственост е прехвърлено на новия собственик „Е.М.Ф.“ ЕООД. Твърди се, че поради липсата на право на собственост, ответното дружество не е процесуално легитимирана страна в процеса, което води до недопустимост на същия. Последното водело до недопустимост и на иска с правно основание по чл.537, ал.2 от ГПК. Независимо от горното се твърди, че помещенията, индивидуализирани в исковата молба, не съответстват на помещенията, предвидени съгласно архитектурния проект. Предвид гореизложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни, недоказани и недопустими. Представят писмени доказателства. Също правят искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба от името на доверителя си. Ангажира съдебно-техническа експертиза.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковата молба, като недопустима, а при условията на евентуалност и като неоснователна. Оспорва представителната власт на пълномощника на ищеца Твърди, че към момента на завеждане на делото, ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател на процесните помещения. Сочи, че вследствие извършена публична продан, помещенията са придобити от „Е.М.Ф.“ ЕООД, което не е страна в настоящото производство. Оспорва твърдението на ищеца, че горепосочените помещения са общи части. Представят нови писмени доказателства.

С протоколно определение от 20.10.2020г., съдът остави без уважение искането на пълномощника на ответната страна за прекратяване на производството по делото поради липса на представителна власт на пълномощника на ищеца за подаване на исковата молба в съда, както и спрямо лице, срещу което липсва правен интерес у ищеца от предявяване на иска.

Съдът, счита, че исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК.

Ищецът А. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.502.569.1.264, с адрес на имота: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, курортен апартаментен комплекс „Е.“, ....., представляващ: АПАРТАМЕНТ № Д324, находящ се на трети етаж в крило Д.с площ от 81,08 кв.м и 0,137% идеални части от общите части на сградата, която е в режим на етажна собственост. Твърди, че по този начин той има право на собственост и от общите части на бл.А. Сочи се, че описаните в петитума на исковата молба помещения и находящите се в тях съоръжения и инсталации служат за общо ползване, за задоволяване на общи нужди на етажните собственици, поради което са общи части в сграда Д.на к-с Е. по смисъла на чл.38 от ЗС. Сочи, че самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор № 61056.502.569.1.780 по КККР на с.Равда, с площ от 69,65 кв.м представлява обща част от сградата по предназначение /рецепция/ и служи за задоволяване на общи нужди. Излага се, че СОС с идентификатор 61056.502.569.1.781, на площ от 74,50 кв.м, СОС с идентификатор 61056.502.569.1.782 на площ от 70 кв.м и СОС с идентификатор 61056.502.569.1.783 - склад, на площ от 33 кв.м. по КККР на с.Равда, също са с предназначение: за обслужваща дейност на битови услуги и също служат за задоволяване на общи нужди. Навежда се, че горепосочените самостоятелни обекти са образувани от разделянето на СОС с идентификатор 61056.502.569.1.10, с площ от 320,46 кв.м, представляващ камериерски офис. Сочи се, че тези помещения са предназначени за складове и приемно помещение за бельо. Твърди се, че те се ползват за общи нужди, тъй като в тях са разположени – централната система за управление на климатичната инсталация за целия комплекс, технически инсталации, осигуряващи разпределението на интернет, телефони и телевизия в сградата и основен пулт за управление на пожароизвестителната система, както и електрически разпределител, технически лифт за сервизното помещение. На последно място се сочи, че в СОС с идентификатор 61056.502.569.1.51, на площ от 62 кв.м, са разположени технически инсталации, осигуряващи интернет в сградата /конзолни кутии/, основен пулт за управление на пожароизвестителната система и електрически разпределител, като този камериерски офис е функционално свързан с технически асансьор с останалите камериерски офиси, разположени на другите етажи. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Сочи се, че помещенията от 1 до 4 в исковата молба не са собственост на ответника, тъй като са били изнесени на публична продан и впоследствие са станали собственост на „Е.М.Ф.“ ЕООД въз основа на влезли в сила Постановления за възлагане от 15.01.2021г. на ЧСИ с рег.№ 705 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – гр.Бургас. Наред с това сочи, че собствения на ищеца А. апартамент се намира в сграда Д.който е един от четирите самостоятелни входове в сграда А, а процесните помещения се намирали в други входове и нямали нищо общо с вход Д.“. На последно място твърди, че помещенията, индивидуализирани в исковата молба, не съответстват на помещенията, предвидени съгласно архитектурен проект.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения и приет, като доказателство по делото нотариален акт за замяна на покупко-продажба на недвижим имот № 11, том ХХVІІ, рег.№14020, дело № 5251 от 04.09.2007г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Несебър се установява, че ищецът А. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.502.569.1.264, с адрес на имота: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, курортен апартаментен комплекс „Е.“, ....., представляващ: АПАРТАМЕНТ № Д324, находящ се на трети етаж в крило Д.с площ от 81,08 кв.м и 0,137% идеални части от общите части на сградата /л.7-9 вкл./.

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 34, том VI, с рег.№ 6671, дело № 984 от 13.06.2019г., се установява, че ответното дружество „Е.Х.“ ООД е собственост на процесните пет помещения, подробно описани по-горе /л.10-12 вкл./. От страна на ответника са представени три броя Постановления за възлагане на недвижими имоти от 15.01.2021г. /л.90-94 вкл./, за които Ч.И.Б. сочи, че са влезли в сила /вж.отговор – л.132/, с които самостоятелните обекти с идентификатори 61056.502.569.1.780, 61056.502.569.1.781, 61056.502.569.1.782 и 61056.502.569.1.51, са възложени върху взискателя „Е.М.Ф.“ ЕООД с ЕИК ......

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническата експертиза (л.106 – л.118) се установява, че процесните обекти са самостоятелни обекти с идентификатори, частна собственост и не са общи части. Вещото лице сочи, че четири от тях са собственост на „Е.М.Ф.“ ЕООД с ЕИК ...... Предназначението на обектите съответства на архитектурния проект и кадастъра. Не е извършено преустройство на същите. Ползват се за обслужване, предоставяне на допълнителни услуги и създаване на комфорт за гостите на комплекса и за етажните собственици съгласно подписаните договори за поддръжка и управление с „Е.Х.“ ООД. В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че всички инсталации са изградени в сграда А, но касаят сгради М. и Икат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗС:

            В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.502.569.1.264, с адрес на имота: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ....., представляващ: АПАРТАМЕНТ № Д324, находящ се на трети етаж в сграда Д.“ в комплекс „Е.“, че сградата е в режим на етажната собственост и в качеството си на собственик на самостоятелен обект притежава правото на собственост върху общи части, да докаже какъв е обемът на притежаваното от него право върху общите части, както и да докаже твърденията си, че процесните обекти представляват общи части в сградата.

Всеки етажен собственик може да предяви иск срещу трето лице за защита на обща част от сградата, а при уважаване на иск за собственост съдът следва да постанови диспозитив, в който да посочи на каква част от спорната вещ ищецът е собственик /Определение № 146 от 28.03.2019г. по гр.д. № 1921/2018г. по описа на II гр. о. на ВКС/. В настоящият случай ищецът изрично е поискал от съда да признае за установено, че е собственик на идеални части от процесните обекти, съответстващи на неговите идеални части в общите части от сградата. С оглед твърденията и искането на ищеца, съдът намира, че така предявеният иск е допустим.

Както се установи от фактическа страна, ищецът е собственик на самостоятелен обект от правото на собственост в сграда „А“, вход Д.“ в процесния комплекс и като такъв притежава правото на собственост върху 0,137% идеални части от общите части в сградата. Установи се, че сградата е в режим на етажната собственост, доколкото в нея са налице множество самостоятелни обекти, собственост на различни лица. Т.е. посочените елементи от фактическия състав на предявения иск са установени. Спорен по делото е въпросът дали процесните обекти са общи части. Понятието за „общи части“ е дадено в чл.38 от ЗС. Според цитирания законов текст при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Може да се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

Статутът на обслужващите помещения, като принадлежност към самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост или като обща по предназначението си част, се определя към момента на възникване на етажната собственост, съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика (съсобствениците) при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея, и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от съответния вид /Решение № 26 от 11.06.2020г. по гр.д. № 3226/2019г. по описа на II гр.о. на ВКС/. Също така, етажните собственици могат във всеки един момент с общо съгласие, при условия, допустими от закона, да променят общите части по предназначение, като те преминат в самостоятелна собственост на един или няколко съсобственика или трети лица. Такава промяна не е допустима относно общите части по естеството си. При определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е, и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Обстоятелството дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв в кадастралната карта е без правно значение при преценка статута му на обща част, тъй като и самостоятелни обекти – например изрично посоченото в нормата на чл.38, ал.1 ЗС портиерско жилище – могат да бъдат общи по предназначение части, щом са предназначени да обслужват общи нужди на етажните собственици.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че електромерите, устройствата, осигуряващи функционирането на домофнна система, пожароизвестителната система, СОТ, осветителни тела, сензори, инсталации, намиращи се в коридорите на сградата, обща система за вентилация, инсталации и контролни панели за нея, намиращи се в коридорите на сградата, ВиК тръби, инсталации и водомери, намиращи се в коридорите на сградата, технически инсталации, осигуряващи разпределението на интернет в сградата (основна конзола); основен пулт за управление на пожароизвестителната система, централен контролен панел за климатичната система; електрически разпределител; система за управление на централната вентилационна система на сградата, представляват общи части по естеството си, които попадат в обхвата на чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като са част от главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби и водосточните тръби. Т.е. те изрично са предвидени като общи части в текста на чл.38, ал.1 от ЗС.

По делото обаче се установи, че макар предназначението на процесните помещения да съответства на архитектурния проект и на кадастъра, и да не е извършвано преустройство на същите, те не са предназначени за общо ползване на живущите в сграда А, вход Д., поради следното:

В обясненията си пред съда, вещото лице сочи, че обект с идентификатор 61056.502.569.1.781 представлява отклонение от цялата водопроводна инсталация, предназначено за омекотяване на водата, която отива към котелното, но не служи за цялата сграда, а е изградено само във връзка с котела. Камериерският асаньор минава през няколко обекта и се ползва само от обслужващият персонал – камериери и работници по поддръжка. До него етажните собственици и гостите на хотелската част от сграда „А“ нямат достъп. Системата за климатична инсталация и инсталацията за отчитане на водомери и електромери, находящи се в самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.783 обслужват единствено вход М. и вход И.на сграда А, не обслужват цялата сграда. Обект с идентификатор 61056.502.569.1.782 посочен по архитектурен проект като пералня, се използва за пране на спалното бельо за хотелската част в сграда А, както и от етажните собственици след допълнително заплащане. Относно обект с идентификатор 61056.502.569.1.51 вещото лице сочи, че в него са разположени инсталации за управление на климатични системи и камериерски офис, както и табла за вентилация и разпределителен шкаф за интернет и разпределителни кутии за телефони, които обслужват само първи етаж на сграда А, вход „Е.“. Изводът, който се налага е, че и към момента посочените помещения не се ползват за общи нужди на етажните собствениците от вход Д., в който ищецът притежава самостоятелен обект, поради което не представляват общи части на вход Д.по предназначението си.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗС следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Неоснователността на главния иск обосновава неоснователност и на акцесорната претенция по чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на Нотариален акт за собственост № 34, том VІ, рег.№ 6671, дело № 984/2019г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Несебър, с който ответното дружество е признато за собственик на основание чл.587, ал.1 и ал.3 от ГПК на претендираната идеална част от гореописаните обекти.

С оглед изхода по спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят заплатените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК /л.136/. Поради липса на доказателства обаче за заплатено такова, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от О.А.А., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с адрес ***, курортен апартаментен комплекс „Е.Р.Б.С.Р.“, ....., подадена чрез процесуалния му представител – адв.Н.Г. ***, със съдебен адрес:***, тел: .....против „Е.Х.” ООД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Д.М., искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът А. е собственик на 0,137 % идеални части от следните самостоятелни обекти:

1.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.780 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за офис + рецепция, на площ от 69,65 кв.м, ведно с 0,152% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж;

2.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.781 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за обслужваща дейност за битови услуги, на площ от 74,50 кв.м и прилежащи части от 100,88 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Твърди се, че в обекта са разположени техническите инсталации, осигуряващи разпределението на интернет, телефони и телевизия в сградата, както и основен пулт за управление на пожароизвестителна система, електрически разпределител, технически лифт – служи за общо сервизно помещение.

3.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.783 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за склад, на площ от 33 кв.м и прилежащи части от 44,69 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Твърди се, че в обекта е разположена централната система за управление на климатичната система на целият комплекс.

4.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.782 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за обслужваща дейност за битови услуги, на площ от 70 кв.м и прилежащи части от 94,79 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Твърди се, че обекта е сервизно помещение на собствениците.

5.Самостоятелен обект с идентификатор 61056.502.569.1.51 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, находящ се в сграда № 1 на курортен апартаментен комплекс „Е.“, с предназначение: за обслужваща дейност за битови услуги, на площ от 62 кв.м и прилежащи части от 139,92 кв.м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Твърди се, че обекта са разположени технически инсталации, осигуряващи разпределението на интернет в сградата /конзолни кутии/, основен пулт за управление на пожароизвестителна система, електрически разпределител, като този камериерски офис е функционално свързан с технически асансьор с останалите камериерски офиси, разположени на долен и горен етажи,

както и за отмяна на Нотариален акт за собственост № 34, том VІ, рег.№ 6671, дело № 984/2019г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Несебър, с който ответното дружество е признато за собственик на основание чл.587, ал.1 и ал.3 от ГПК на претендираните идеални части от гореописаните обекти.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от уведомяването на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: