Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
град Горна Оряховица, 10.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в
публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛAМЕН
СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ................................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 181 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „М.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя М.А.А. чрез пълномощника адв. П.И. от САК, обжалва електронен фиш серия Г № 0011909,
издаден от ОД на МВР
– Велико Търново, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 във вр. с чл. чл. 638, ал. 4 във вр.
с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ). Поддържа, че фишът е
издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, оспорва констатациите в него и моли съда да го отмени.
В хода на съдебните прения пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата, че нарушението
не е доказано. Посочената във фиша санкционна норма на чл. 638, ал. 4 от не отговаряла на посочената като нарушена разпоредба на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс, поради което не била ясна волята на
наказващия орган за какво нарушение е наказал дружеството. В първия от приложените
към преписката документи „Преглед на фиш“ било посочено, че на дружеството е
наложена глоба в размер на 2000 лв., а във втория – че е наложена имуществена
санкция в същия размер. С четири други електронни фиша, издадени от ОД на МВР – Велико Търново, за същото нарушение и за същия
автомобил на дружеството било наложена идентична имуществена санкция в размер
на 2000 лв., като във всички фишове било посочено, че собственикът не е сключил
договор за задължителна застраховка.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 04.12.2019 г. в *** часа в гр. Горна Оряховица на ул.
„Ц.“ в участъка до № 4 бил заснет с пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с № *** лек автомобил
„Н.“ с рег. № ***, собственост на „М.“ ООД, движещ се в посока към ул. „П.“ в
същия град.
На 10.12.2019 г. фотоснимката и данните от паметта на
техническото средство били прегледани от служител на ОД
на МВР – Велико Търново, който установил, че към посочените по-горе дата и час
за заснетия автомобил няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За установеното нарушение служител на посочената по-горе
териториална структура на МВР издал обжалвания електронен фиш серия Г №
0011909, с който на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 във вр.
с чл. чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 461, т. 1 от .
Електронният фиш бил връчен срещу разписка на управителя
на дружеството жалбоподател на 29.01.2020 г. На 04.02.2020 г. пълномощникът на
дружеството жалбоподател предал на лицензиран пощенски оператор пощенска
пратка, адресирана до ОД на МВР – Велико Търново и
съдържаща жалбата против фиша.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия
орган в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния
фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В обжалвания електронен фиш нарушените разпоредби са
посочени с израза: „член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ
във връзка с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т.1 от “.
С така посочените във фиша разпоредби са регламентирани съставите
на най-малко две различни административни нарушения.
С разпоредбите на чл. 638, ал. 4 във вр.
с чл. 638, ал. 1, т. 2 от е формулирана, от една
страна, забрана да се управлява моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, а от друга – санкционна норма, регламентираща административното
наказание, което се налага на собственика за нарушаване на тази забрана. Така
регламентираното нарушение по чл. 638, ал. 4 във вр.
с чл. 638, ал. 1, т. 2 от , изразяващо се в нарушаване
на забраната за управление на МПС, за което няма действаща задължителна
застраховка, се осъществява с действие.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.1 от регламентира задължение на собственика на регистрирано в
страната МПС да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Неизпълнението на това задължение е предвидено
като основание за ангажиране на отговорността на собственика по чл. 638, ал. 1,
т. 2 от същия кодекс. Това нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от се
осъществява с бездействие, поради което то е различно от посоченото по-горе
нарушение по чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1,
т. 2 от КЗ, представляващо неправомерно действие.
Като е формулирал нарушените законни разпоредби с
цитирания по-горе израз, който включва едновременно чл. 483, ал. 1, т. 1, чл.
638, ал. 1, т. 2 и чл. 638, ал. 4 от , издателят на
фиша е поставил както наказаното дружество, така и съда в невъзможност да
установят еднозначно за кое от посочените по-горе две различни нарушения е
наказан жалбоподателят. Действителната воля на наказващия орган не може да бъде
изведена и от съдържащото се във фиша описание на нарушението, доколкото в него
са посочени както действието „управление на МПС“, съставляващо изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 638, ал. 4 във вр. с чл.
638, ал. 1, т. 2 от , така и бездействието
„несключване на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, което е изпълнителното деяние от състава по чл. 638, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от .
Предвид изложеното съдът приема, че в процесния случай
посочването на няколко нарушени разпоредби, чрез които са регламентирани два различни
състава на административни нарушения, без възможност да се установи чрез
тълкуване за кое от двете нарушения е наложено административното наказание,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш, което налага неговата отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски в производството пред районния съд в размер на 300 лв.,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат, надлежно доказано с
разписката, включена в текста на договора на л. 41.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0011909,
издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, с който на „М.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.А.А. чрез пълномощника адв. П.И. от
САК, с адрес за призовки и съобщения ***,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 във вр. с чл. чл. 638, ал. 4 във вр.
с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.А.А. чрез пълномощника
адв. П.И. от САК, с адрес за призовки и съобщения ***,
сумата 300 лв. (триста лева),
представляващи направените разноски по делото за представителство и защита в
производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….