Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 54 21.04.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица
Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 24 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на М. А. Х. от с. С., обл. Р., чрез адв. С. Д. от АК - Разград, срещу Решение №
1012-16-2/1 от 01.02.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е
потвърдено Разпореждане № 2140-16-367 от 14.12.2021 год. на ръководителя на
„ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от
17.08.2021 год. В жалбата се твърди, че административният орган неправилно не е
зачел за действителен осигурителен стаж периода, през който е отбил редовна
наборна военна служба от 10.10.1970 год. до 08.11.1972 год. Позовавайки се на
действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове в
областта на осигуряването оспорващият твърди, че за него е възникнало правото
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй
като военната му служба през този период следва да се зачете за действителен
осигурителен стаж. Излага доводи, че този извод следва от разпоредбата на §9,
ал. 1 от ДР на КСО. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона,
и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., оспорва жалбата
като неоснователна и моли съдът да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващия с вх. №
2113-16-721 от 17.08.2021 год. до директора на ТП на НОИ –
Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението са били приложени и съответните документи
за доказване на осигурителния стаж, в т.ч. Удостоверение № 6297/30.08.2016 год.
от Държавния военноисторически архив /л.
12/, от което е видно, че от 10.10.1970 год. до 08.11.1972 год. оспорващият Х.
/тогава Х. – виж Удостоверение за идентичност на лице с различни имена на л.
/ е бил на наборна военна служба в
частите на Българската армия. Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 31-32/
на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III-та
категория в размер на 04 години 04 месеца и 28 дни, в т.ч. 2 години 00 месеца и
29 дни наборната военна служба като
срочнослужащ за времето от 10.10.1970 год. до 08.11.1972 год., и осигурителен
стаж от II-ра категория в размер на 10 години 03 месеца и 12
дни. Общо зачетения на оспорващия осигурителен стаж, превърнат към трета
категория, е в размер на 17 години 03 месеца и 06 дни или 14 години 08 месеца и
10 дни без превръщане по реда на чл. 104 от КСО.
С Разпореждане №
2140-16-367 от 14.12.2021 год. /л. 13-14/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ
Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от
17.08.2021 год. Административният орган приел, че оспорващият има навършена
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години действителен осигурителен
стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно зачетения в
описа на осигурителния стаж, но не е зачел времето на наборната военна служба
за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на
КСО, като по този начин е приел, че действителния осигурителен стаж на
оспорващия по чл. 68, ал. 3 от КСО е 12 години 07 месеца и 11 дни. На това
основание е счел, че не е налице изисквания от закона 15 години действителен
осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО. Разпореждането е обжалвано пред Ръководителя
на ТП на НОИ – Разград с жалба на 05.01.2022 год.
С Решение №
1012-16-2/1 от 01.02.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил
жалбата. За да постанови решението си административният орган е приел, че
оспорващият Х. няма предвидените в закона 15 години действителен осигурителен
стаж без превръщане. Позовал се е на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на
КСО и е приел че времето, през което М. А. Х. е отбил наборната си военна
служба, не отговаря на определението за
„действителен стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително
положен. Решението е връчено на оспорващия на 09.02.2022 год., съгласно
известие за доставка /л. 8/, а жалбата срещу него е подадена на 17.02.2022 год.
чрез административния орган.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от 10.10.1970
год. до 08.11.1972 год. оспорващият е бил на наборната военна служба като
срочнослужещ в Българската армия. Спорният въпрос е дали тази служба следва да
бъде зачетена за действителен осигурителен стаж или не следва да бъде зачетена.
Съдът не споделя извода на административният орган, че не следва да се зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2021 год.
изискуемата възраст по тази разпоредба за мъжете е 66 години и 8 месеца
навършена възраст, която оспорващият е имал навършена към датата на подаване на
заявлението – 17.08.2021 год.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода от 10.10.1970 год. до 08.11.1972 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата
действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г.
разпоредби.
През този период
наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна
Република България
(ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно
чл. 1 и чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е
предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани,
които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във
Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ /отм./
в редакцията през процесния период 1970-1972 год. срокът на редовната военна
служба за времето във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили
- 36 месеца (3 години).
По силата на
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.) , в
относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1970-1972 год. наборната военна служба в България е представлявала
обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага
труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за
придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия М. А. Х. трудов
стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през
който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е
признат за действителен стаж. След като редовната военна служба по чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.) в редакцията през
периода 1973-1975 год., положена от оспорващия за процесния период, се зачита
за действителен трудов стаж, съгласно действащите към този период разпоредби и
е положен при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е
и трайната съдебна практика на Върховния административен съд, Шесто отделение
Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 год.; Решение № 15245 от
12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.; Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от 01.12.2020 год. по адм.д. 6666/2020 год. Решение № 9933 от 01.10.2021 г. на ВАС по адм.
дело № 4479/2021 г., VI отд.
Независимо от
горния извод оспореното решение съответства на материалния закон по следните
съображения:
Фактическото основание, въз основа на което
административният орган е приел, че оспорващият няма право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е, че
оспорващият няма изискуемите от цитираната разпоредба 15 години действителен осигурителен
стаж. В разглеждания случай оспорващият не
отговаря на това изискване и след като периодът
на наборната му военна служба в размер
на 2 години 00 месеца и 29 дни се зачете за действителен осигурителен стаж . В този
случай действителният осигурителен стаж на оспорващия е в размер на 14 години 08 месеца и 10 дни
формиран от сбора на осигурителен стаж от III-та
категория в размер на 04 години 04 месеца и 28 дни, в т.ч. 2 години 00 месеца и
29 дни наборната военна служба и осигурителен стаж от II-ра категория в размер на 10 години 03 месеца и 12
дни. При преценка на осигурителния стаж
в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО не се допуска превръщане на
осигурителния стаж от първи и втора категория към трета категория, с оглед разпоредбата на чл. чл. 15, ал. 4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Оспорващият не твърди, а и не
представя доказателства, че има друг
действителен осигурителен стаж, който не е зачетен от административния орган.
Ето защо към
момента на подаване на заявлението за пенсиониране оспорващият Х. няма изискуемият се от чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж, поради което за него не е
възникнало правото на пенсия по тази разпоредба. Като е стигнал до съшият извод
административният орган е постановил административен акт, съответстващ на
материалния закон, а оспорването срещу
него се явява неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на М. А. Х. с ЕГН **********
от с. С., обл. Р., срещу Решение № 1012-16-2/1 от 01.02.2022 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в срок от
14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/