Определение по дело №682/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260104
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20205001000682
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 № 260104

гр.Пловдив, 17.11.2020 г.

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на…седемнадесети ноември…през…две хиляди и двадесета година, в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                                  Величка Белева

                      

като разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….въззивно частно търговско дело №682 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:         

 

Разпоредително заседание по реда на чл.267 ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „С.И.“ ЕООД с ЕИК ** - ответник в първоинстанционното производство, срещу решение №247/04.08.2020г., постановено по т.д. №235/2019г. по описа на окръжен съд Стара Загора. С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на „С.З.П.“ ЕООД, с ЕИК ** сумата 73 561,19лв., неизплатени суми за доставен бетон, съгласно договор за продажба от 16.04.2018г. и данъчни фактури – посочени по номер, дата на издаване и стойност и експедиционни бележки към тях, със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 39 926,96лв., дължима неустойка съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за продажба от 16.04.2018г.

Във въззивната жалба е предявено доказателствено искане по чл.195 от ГПК – да бъде допусната нова комплексна съдебнотехническа експертиза в състав един експерт – служител в лицензирана лаборатория за определяне степен и якост на бетона и едно вещо лице – строителен инженер, като е формулирана задачата към експертизата. Жалбоподателят се позовава на допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.266 ал.3 от ГПК.

В представения в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба от „С.З.П.“ ЕООД се възразява по така предявените доказателствени искания.

Доказателственото искане е относимо към основното възражение на ответника по основателността на иска, свеждащо се до некачествено изпълнение, приравнено на пълно неизпълнение. Заявеното с въззивната жалба доказателствено искане се аргументира с основанието по чл.266 ал.3 от ГПК – допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд при определяне състава на вещите лица от единичната и тройна съдебнотехническа експертиза, изготвени при първоинстанционното разглеждане на делото. Оплакването за допуснати процесуални нарушения обаче е неоснователно.

По отношение на твърдението, че не е уважено искането на страната за назначаване на експерти с изключително специализирана компетентност, а са назначени такива с общ профил „строителен инженер“, с което на практика, според жалбоподателя, била препятствана реалната възможност за изясняване на основния факт – относно доставянето на съответстващ бетон, следва да се посочи: С отговора на исковата молба настоящият жалбоподател е поискал допускане на съдебнотехническа експертиза, изготвена от лицензирана  лаборатория, като вещото лице да бъде определено чрез запитване до Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, с искане за посочване на лицензирани лаборатории за населените места, попадащи в района на ОС Стара Загора.

С определението по чл.374 от ГПК съдът е уважил доказателственото искане, като е назначил за вещо лице Р.Л.П., включена в списъка на вещите лица при ОС Стара Загора. На вещото лице е поставена задача да издири и посочи лицензирана лаборатория, функционираща на територията на обл. Стара Загора, обл. Пловдив и обл. Бургас /с изключение на посочени три лаборатории, извършили предходни изследвания. Вещото лице е представило списък на издирените от него лаборатории /л.602 по делото/, от които съдът да определи такава. Жалбоподателят не е възразил, както по отношение на определения начин за избор на специализирана лаборатория, така и по отношение на определеното вещо лице. Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че се касае за процесуално нарушение определянето на вещо лице от списъка на вещите лица, вместо на вещо лице, невключено в този списък, но служител в специализирана лаборатория, при положение че изпълнението на задачата се свежда до лабораторни изследвания именно в специализирана лаборатория и задачата така е изпълнена от вещото лице. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че вещите лица от единичната и тройната експертиза не разполагат с необходимата компетентност в съответната област. Видно от Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401 ал.1 от ЗСВ за съдебния район на Старозагорския окръжен съд за 2020г., вещото лице Р.Л.П. е със специалност - промишлено и гражданско строителство – конструкции, оценка на недвижими имоти, съдебна строителнотехническа експертиза. Същото се отнася и до вещите лице, включени в състава на тройната съдебнотехническа експертиза: Вещото лице Е.П.П.е със специалност - промишлено и гражданско строителство, оценка на цели предприятия, съдебна строителнотехническа експертиза, оценка на търговски предприятия и вземания; вещото лице Р.В.В.- промишлено и гражданско строителство – конструкции, пълна проектантска правоспособност, контрол в проектирането на част „конструктивна“, съдебна строителнотехническа експертиза; вещото лице П.П.Р.- промишлено и гражданско строителство, оценка на недвижими имоти, пълна проектантска правоспособност, технически контрол по част конструктивна на инвестиционните проекти, съдебна строителнотехническа експертиза. Следователно вещите лица разполагат с необходимите специални знания в съответната област, необходими за изясняване на възникналия по делото въпрос. Липсват действия от страна на първоинстанционния съд, представляващи процесуални нарушения при допускане на тройната съдебнотехническа експертиза. Съдът е съобразил оспорването на ответника по чл.200 ал.3 от ГПК по отношение на единичната експертиза, заявено в ОСЗ на 24.02.2020г. и е допуснал тройна такава, като е съобразил и несъгласието на страната в новата експертиза да участва в.л. П.. Вярно е, че ответникът е поддържал искане, вещите лица да бъдат „експерти от лаборатория“, но в рамките на компетентността на съда е да определи дали вещите лица да са такива от съответния списък и при положение че в списъка на вещите лица фигурират такива с необходимата компетентност, да определи вещи лица от този списък. Освен това настоящият жалбоподател не е възразил по така определения състав на тройната експертиза /като в проведеното на 24.02.2020г. ОСЗ, съдът изрично е посочил, че вещите лица ще бъдат определени от Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Старозагорския окръжен съд/. При проведеното на 06.07.2020г. ОСЗ, в което е прието заключението от тройната експертиза, процесуалният представител на „С.И.“ ЕООД не е възразил по приемането на самото заключение. Възражението е обективирано по следния начин: „срещу частта от заключението от стр.3-та до стр.5-та“. Посочената част от заключението обаче не е същинската – констативносъобразителна или заключителна част от заключението и макар да е в раздел „Констативносъобразителна част“, на практика представлява т.н. описателна част от заключението. Що се отнася до възражението, че на „въпроса по т.15 не е даден отговор“ то това не съответства на съдържанието на заключението по тази точка. Освен това ответникът не е упражнил правото си по чл.200 ал.3 от ГПК по отношение на заключението от тройната съдебнотехническа експертиза.

Що се отнася до аргументацията, съдържаща се във въззивната жалба, за допустимост на доказателственото искане, с позоваване на чл.235 ал.2 от ГПК, то доводите в тази насока са въпрос на изясняване и решаване на спора по същество.

По изложените съображения, съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане се явява неоснователно, не са налице предпоставките по чл.266 ал.3 от ГПК и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.267 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

Оставя без уважение доказателственото искане на жалбоподателя „С.И.“ ЕООД - да бъде допусната нова комплексна съдебнотехническа експертиза, като неоснователно.

Насрочва делото за 03.02.2021г. – 14,30ч., за която дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: