Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,14.06.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на четиринадесети май през двехиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5051
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
главен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността
на договор за потребителски кредит от 23.04.2018г., сключен между ищцата и
ответното дружество и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на клаузите от
същия договор, касаещи ГПР, ГЛП и възнаграждение за допълнителни услуги.
Подадена е
искова молба от Г.Д.Г. – Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Т.В.,***
против “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“М.“, бул.“******“ №*, бл.*, вх.*, ет.*,
представлявано от С. Н. Н. , И. Х. Г., О. Л. , Я. Я. Ч. , в която ищцата, чрез
пълномощника си, твърди, че на 23.04.2018г. е сключила с ответното дружество
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №********** с размер на
отпуснатата сума 5000 лв. за срок от 24 месеца и размер на месечна вноска
309.11 лв. Впоследствие установила, че е закупила и пакет от допълнителни
услуги, за което дължи възнаграждение в размер на 3750 лв. и размер на месечна
вноска 156.25 лв. Така общото й задължение, при отпуснати и усвоени 5000 лв.,
възлизало на 11 168.64 лв. с общ размер на вноската 465.36 лв.
Счита, че
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №********** от
23.04.23018г. е нищожен, поради противоречието му със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че са налице множество нищожни
клаузи, без които договорът не може да съществува. При условията на
евентуалност счита, че са налице нищожни клаузи на договора - клаузите, описани
в т.VI от договора, касаещи ГПР- 49.89 %, ГЛП - 41.17 % и възнаграждение за
допълнителни услуги - 3750 лв. Съображенията й в тази насока са следните:
Твърди, че са нарушени императивни разпоредби на
ЗПК - чл.22 от ЗПК, чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.1, 7-12 и 20 и чл.12 ал.1, т.7-9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл.11 ал.1,
т.9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл.11 ал.1, т.10 ЗПК, също не са
посочени дата и място на сключване - чл.11 ал.1, т.1. Съдържащата се в раздел 6
- „Параметри" информация относно броя и размера на погасителните вноски,
ГПР и годишния лихвен процент, е най-обща, не отговаря на изискването да е
разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в
размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Няма
посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за
последиците при просрочие на вноските, липсва право на отказ на потребителя от
договора. Така договорът се явява изцяло недействителен.
Сочи, че с Договора, стр.2, е избран и пакет
допълнителни услуги Бонус+, който не е ясно какво включва. В т.VI е определено
възнаграждение за избран допълнителен пакет услуги. От друга страна, със
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който не е ясно
дали е Бонус + или друг, са закупени 5 вида услуги. Твърди, че ЗПК изисква
посочването ясно и точно на предпоставките за съответната допълнителна услуга и
цена на всяка една от услугите в договора, което не е сторено в процесния
случай. Възнаграждението за закупените услуги е повече от половината от дължимата
месечна вноска - 156.25 лв., като общата сума по него е в размер на 3750 лв.,
което е прекомерно. Още повече, че същото се дължи независимо от това дали
някоя услуга е била ползвана или не. Така счита, ще договорът се явява нищожен
като е налице противоречие и заобикаляне на императивни правни норми -
разпоредбите на чл.10 и чл.10а от ЗПК.
Твърди, че договорът е нищожен и поради
противоречието му с добрите нрави, тъй като при кредит в размер на 5000 лв.,
със срок на кредита 24 месеца, при така договорената възнаградителна лихва е
налице явна неаквивалентност между предоставената услуга и договорената цена за
нея, което води до нарушение на принципа за добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Сочи, че в този смисъл е и Решение №452/25.06.2010г.
по гр. д. №4277/2008г., ВКС, IV г. о. - „понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....“. Твърди,
че са нарушени императивни разпоредби на ЗПК, описани по-горе.
Сочи, че в съдебната практика трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити -
двукратния размер на законната лихва. Посочва съдебна практика.
Твърди, че нарушени са не само разпоредбите на
ЗПК, но и на ЗЗП. Договорът е изпълнен с неравноправни клаузи, в частност
клаузите в т.VI от Договора за ГПР, ГЛП и възнаграждение за допълнителни услуги
по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП, т. к. не са индивидуално договорени.
Върху съдържанието на същите потребителят не е имал възможност да влияе,
особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият.
Твърди, че накърняването на добрите нрави в горния
смисъл е налице именно, когато е нарушен правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен, чрез създаването на конкретни други разпоредби. Сочи,
че в този смисъл е и практиката на ВКС - Решение №4/2009г. по т. д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр. д. №5093/2007г., Опреление №877 по т.
д. №662/2012г. и др. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата.
При условията на евентуалност, счита, че предвид
изложеното по-горе, клаузите за ГПР, ГЛП и възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, описани в т.VI от договора, са нищожни.
Счита, че искът е подсъден на PC-Пазарджик на основание
чл.113 от ГПК.
Счита, че предвид гореизложеното, за нея възниква
правният интерес от образуване на гражданско дело, с оглед защита на правата и
законните й интереси.
Моли съда на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД да
прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт
№********** от 23.04.23018г., сключен между Г.Д.Г. - Е. и „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
При условията на евентуалност, моли съда на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД да прогласи нищожността на клаузите, касаещи ГПР - 49.89%,
ГЛП - 41.17% и възнаграждение за допълнителни услуги - 3750 лв., описани в т.VI
на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №********** от 23.04.23018г.,
сключен между Г.Д.Г. - Е. и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
Моли съда да осъди ответното дружество да й
заплати направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му,
с който е взето становище, че предявеният иск е неоснователен.
Посочва, че с ищцата Г.Г. имат сключен договор за
потребителски кредит №**********, както и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, по силата на които същата се е задължила
за погасяване на задълженията по горепосочените договор и споразумение. Преди
сключването на процесния договор, още при кандидатстването си за кредит, на
ищцата, съгласно изискването на чл.5 ал.2 от ЗПК е предоставена преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Заедно със СЕФ,
на ищцата е предоставена и допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в който документ е изрично описано, че
същата, в случай че желае, може да се възползва от възможностите, които
дружеството предлага като закупи пакет от допълнителни услуги. Твърди, че в
цитирания документ, видно от приложеното подписано от ищцата копие на същия,
ясно и точно са описани всички услуги, които пакетът включва. Посочен е
размерът на възнаграждението, който се дължи в случай на избран и закупен пакет
от допълнителни услуги, посочени са и общите параметри по договора и споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, в случай че бъде сключено
такова. Също видно от приложеното към отговора копие на цитирания документ, на
20.04.2018г. ищцата се е запознала с него, получила е копие от него и е
удостоверила това със своя подпис. На същата дата, а именно на 20.04.2018г.,
ищцата е депозирала до ответното дружество искане за отпускане на потребителски
кредит като в раздел IV „Допълнителни възможности за клиента" от същото е
отбелязано, че ще бъде закупен пакет от допълнителни услуги.
Сочи, че след депозиране на искането, на
23.04.2018г., ищцата е сключила с ответното дружество и договор за
потребителски кредит №**********, ведно с общи условия, неразделна част от
същия, при следните параметри: сума на кредита: 5000 лв.; срок на кредита: 24
месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89%; годишен лихвен процент
(възнаградителна лихва): 41.17%; дължима сума по кредита: 7418.64 лева, дата на
погасяване - 26-ти ден от месеца.
Отделно от договора, на същата дата ищцата сключва
и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като по силата
на същото дължи възнаграждение в размер на 3750 лева, което възнаграждение е
разсрочено за срока на кредита, т.е. за 24 месеца, като дължимата месечна
вноска по закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 156.25 лева.
С оглед на горното счита за неоснователни, дори за
нелогични твърденията на ищцата, изложени в първия абзац на исковата молба, че
е установила, цитира, „в последствие", че е закупила пакет от допълнителни
услуги. В противовес с тези й твърдения са приложените към отговора копия на
подписаните от същата искане за отпускане на потребителски кредит, допълнителна
преддоговорна информация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги и договор за потребителски кредит №**********.
В депозираната искова молба неоснователно се
твърди, че договор за потребителски кредит №********** е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, чл.11 ал.1, т.7-12 и 20 от ЗПК и чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК. Твърди, че видно
от приложеното копие на договора, същият е сключен в съответствие с изискването
на чл.10 ал.1 от ЗПК, валиден е и е породил действие между ищцата и
дружеството-ответник. Моли съда да отхвърли
исковата молба в тази й част като неоснователна.
Относно твърдяното
противоречие с чл.22 и чл.11 от ЗПК сочи, че разпоредбите на чл.11 ал.1 и ал.2 и
чл.22 от ЗПК регламентират по позитивен и негативен начин минимално
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит като за да е
действителен договорът за кредит следва да съдържа поне информацията по чл.11
ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Обратно на голословните твърдения, изложени в
исковата молба, процесният ДПК №********** съдържа тази информация, а
твърденията в обратната посока са изцяло неоснователни. Излага подробни
съображения.
Твърди, че разпоредбата на чл.12 от ЗПК касае
материята на договорите за потребителски кредит, при които кредитът се
предоставя под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при
поискване или в срок до три месеца. Видно от съдържанието на цитираната
разпоредба, същата е неприложима в настоящия случай.
С оглед на горепосоченото твърди, че необходимото
съдържание за действителността на процесния ДПК №********** съгласно
разпоредбите на чл.11 ал.1 и чл.22 от ЗПК се съдържа в процесния договор за
потребителски кредит, поради което същият е действителен.
В депозираната искова молба неоснователно се
твърди, че договор за потребителски кредит №********** бил нищожен, тъй като
във връзка със закупения пакет от допълнителни услуги било налице противоречие
и заобикаляне на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10 и чл.10а от ЗПК. Изложени са доводи.
Оспорени са твърденията в исковата молба, че
договор за потребителски кредит №********** бил нищожен на основание чл.26
ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите - нарушаване на добрите
нрави, с излагането на подробни съображения. Взето е и становище относно
цитираната в исковата молба съдебна практика и че същата е неприложима към
настоящия казус.
В случай, че съдът обяви за недействителна
клаузата за възнаградителната лихва, то моли да приложи разпоредбата на чл.26
ал.4 ЗЗД. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД приетата за
недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по
право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи
законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за
кредит до окончателното му изплащане. Цитира съдебна практика.
Изразява становище, че в исковата си молба ищцата
бланкетно твърди, че клаузите относно заплащането на възнаградителна лихва и на
възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към ДПК
№********** били неравноправни и следователно нищожни на основание чл.146 ал.1
от Закона за защита на потребителите, тъй като не били индивидуално договорени.
Твърди, че в настоящия случай не е обективирана
нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП. Счита, че не са налице общите
изисквания за обявяване на неравноправността на клаузите от договора за
потребителски кредит, определящи възнаградителната лихва и закупуването на
пакет от допълнителни услуги като моли съда да оставите и тази искова претенция
на ищцата без уважение.
Прави и възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК
досежно прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, в случай че същото надвишава минимално установения
размер, съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Счита, че горепосоченото дело не представлява нито фактическа,
нито правна сложност, които самостоятелно или в съвкупност да обосноват хонорар
за адвокат в размер, по-висок от минимално установения в Наредбата.
Прави доказателствени искания.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените от ищцата Г.Д.Г. - Е. искове като неоснователни и
недоказани. Моли да им присъди направените съдебно-деловодните разноски по
делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищцата
и пълномощникът й поддържат предявения главен иск и молят съда да го уважи като
основателен и доказан. Поддържат и предявения евентуален иск и молят съда да го
уважи, в случай на отхвърляне на главния иск. Претендират разноските по делото
по представения Списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно
заседание не се явява представител за ответното дружество, редовно призовано.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и пространните възражения
на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 23.04.2018г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №********** между ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД като кредитор и ищцата Г.Д.Г.-Е. като кредитополучател. Договорът е сключен при
следните параметри: Сума на кредита - 5000 лв.; Срок на кредита - 24 месеца; Размер
на вноската по кредита – 309,11 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) -
49.89%; Годишен лихвен процент - 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Дължима
сума по кредита – 7418,64 лв.; По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 3750,00 лв.; Размер
на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 156,25 лв.; Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение – 11168,64
лв.; Общ размер на вноска – 465,36 лв.; Дата на погасяване: 26-ти ден от
месеца. Договорът е подписан от страните по него, видно от завереното копие от
същия, приложен към писмения отговор на ответника. Преди сключването на договора
на ищцата е била предоставена преддоговорна информация, видно от приложения
формуляр - Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
На същата
дата ищцата е подписала и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 23.04.2018г., приложено по делото. В същото е
посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени са
следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно споразумението страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит.
Представени са и Общите условия на "Профи Кредит България"
ЕООД към договора за потребителски кредит.
По делото е приет и погасителния план към процесния
договор за кредит.
В исковата си
молба ищцата не оспорва, напротив признава получаването на сумата по договора
за кредит в размер на 5000 лева.
Процесният договор
за потребителски кредит №********** е сключен за срок от 24 месеца. Дължимата месечна
погасителна вноска по него, съгласно погасителния план е в размер на 465,36 лв.
с падеж - 26-то число на месеца. В съдебно заседание ищцовата страна заяви, че
изпълнява задълженията си по договора за кредит и ще прави това до произнасянето
на съда по предявения иск за признаването на договора за нищожен по съдебен
ред, предвид разместването на блага и последиците от това. Ответното дружество
не възразява за наличието на неизпълнение или неточно изпълнение на
задълженията по договора от страна на ищцата.
При тези данни, настоящият съдебен състав
приема, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно текстът на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата
на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Видно от представените и приети по делото
писмени доказателства е, че по-голяма част от императивно определеното съдържание
на договора за потребителски кредит в конкретния случай и за процесния договор
е налице.
В конкретния случай, съдът приема, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване
на императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.11 ал.1, т.9
и т.10 от ЗПК. Видно от процесния договор за кредит е, че кредиторът
е посочил като абсолютни стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент.
Липсва ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. Не става ясно кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР в размер на 49, 89%. Още повече, че
съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова в
посочената величина – ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя
начин да са посочени всички разходи,
които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
В процесния договор за потребителски кредит
липсва яснота и относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент,
които отново са фиксирани с определени стойности. Не е ясно как посочения
лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към ГПР по
договора. Още повече, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен
в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо.
Предвид изложеното кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл.22,
във връзка с чл.11 ал.1, т.9
и т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят/кредитополучателят
дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
С т.VI от процесния договор е уговорено
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 3750,00 лв. В процесния договор не са конкретизирани предоставените за тази
цена допълнителни услуги на ищцата. Не е формирана и отделна цена за всяка една
от услугите. В чл.10а ал.4
от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая в договора за потребителски крелит не
са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. Не е изпълнено изискването на чл.10а ал.4
от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират
такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния
договор за кредит. Нещо повече в процесния договор за потребителски кредит е
определено едно общо възнаграждение за петте вида допълнителни услуги. Освен
това възнаграждението е уговорено и се дължи независимо от това дали ще се
ползват услугите или не, съответно дали ще се ползва една от тях, част от тях
или всички заедно. Т.е. дължи се възнаграждение само за съществуващата за
потребителя възможност в един момент от действието на договора да ползва някоя
от допълнителните услуги. Принципите на добросъвестността и справедливостта при
договарянето изискват потребителят/кредитополучателят да заплати такса/възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за евенуалното или хипотетично
ползване на такава.
Налага се извода, че е налице неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят/кредитополучателят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги в размер на 3750,00 лв. Предвид това уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна
като противоречаща на императивни правни норми, а именно на разпоредбите на чл.10 ал.2,
предл. второ и чл.10а ал.3
и ал.4 от ЗПК.
Клаузата в споразумението, че 15% от общия
размер на възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране
разходите на кредитора, макар и формално да съответства на буквата на чл.10а ал.1
от ЗПК, по същество противоречи на закона. Това е така, предвид, че
само 15% покриват разходите на кредитора, то останалата част по същество е
печалба за същия. Налага се извода, че тази договорна клауза заобикаля
императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от път пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Видно от сключения между страните договор за потребителски
кредит това възнаграждение не е включено в ГПР. Следователно ако се добави към
тази величина, то безспорно ще надхвърли лимита, предвиден в разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Предвид на това уговорката за заплащането се явява нищожна, по
аргумент от чл.21 ал.1 от ЗПК.
Тази договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като същата е в размер, надвишаващ предоставената по договора за
кредит главница. При отпуснати и усвоени по договора за потребителски кредит
5000 лева, общото задължение на ищцата възлиза на 11 168,64 лева.
При тези данни съдът приема, че
споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги, инкорпорирано и в
договора за кредит, е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, на
основание разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи като се прогласи нищожностт на процесния договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и ответното дружество.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
При този изход на делото, ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 1351,21 лева, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
Предвид цената на иска и правната сложност на делото, неоснователно се явява възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по делото.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на Г.Д.Г. - Е., с ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв.Т.В.,*** против “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“М.“, бул.“******“ №*, бл.*, вх.*, ет.*,
представлявано от С. Н. Н. , И. Х. Г., О. Л. , Я. Я. Ч. с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД - ПРОГЛАСЯВА
нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт
№********** от 23.04.2018г., сключен между ищцата Г.Д.Г. - Е. и ответника „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“М.“,
бул.“******“ №*, бл.*, вх.*, ет.*, представлявано от С. Н. Н. , И. Х. Г., О. Л.
, Я. Я. Ч. да заплати на Г.Д.Г. - Е., с
ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв.Т.В.,*** разноски по делото в
размер общо на 1351,21 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: