ПРОТОКОЛ
№ 15118
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря В. К. Д.
и прокурора В. Тр. Ф.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110211013 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
С цел неразгласяването на факти от интимния живот на гражданите и за
запазване принципите на нравствеността СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
ПОСТАНОВЯВА откритото съдебно заседание по докладваното наказателно
производство да се провежда ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ на основание чл. 263,
ал. 2, вр. ал. 1 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. П. Г., редовно уведомен, е доведен от органите на
ОД „Охрана“ от Следствения арест на НСлС гр.С..
ЯВЯВА СЕ СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ С. Г. - редовно
уведомен.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно уведомена е с
ПРЕДСТАВИТЕЛ РАЙОНЕН ПРОКУРОР В. Ф..
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на СЛУЖЕБНИЯ ЗАЩИТНИК
АДВОКАТ С. Г. да се запознае с материалите по делото.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на СЛУЖЕБНИЯ ЗАЩИТНИК
АДВОКАТ С. Г. да комуникира със своя подзащитен, за да организира
процесуалното му представителство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото. Нямаме
възражения.
При липсата на процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на обвиненото лице съгласно лична
карта, която е предоставена на съда от ОД „Охрана“, както следва:
Л. П. Г., роден на ********г. в гр. Б., българин, български гражданин, с
висше образование, трудово ангажиран в частния сектор, неосъждан, живеещ
на семейни начала, с едно дете на ****** години, без дела и родствени
отношения със свидетеля С. Е. П., с адрес по лична карта - в гр. С., ул. „Н.
Д.П.“ № **** и настоящ адрес - в гр. С., ул. С.п.“ № .– *******; с ЕГН
**********.
СЪДЪТ ВЪРНА документа за самоличност на ОД „Охрана“.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на ОБВИНЯЕМИЯ Л. П. Г. в
настоящото производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. П. Г.: Разбирам правата си. Нямам въпроси.
Нямаме възражения за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 от
НПК.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава с
посочване на правното основание за образуваното наказателно производство
производство и с прочитане на искането на Софийска районна прокуратура
спрямо ОБВИНЯЕМИЯТ Л. П. Г. да се определи МЯРКА ЗА
НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ на основание чл. 64,
ал. 1 НПК.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ: Оспорвам искането. Нямам искания по
доказателствата.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. П. Г.: Оспорвам искането на прокурора.
Доказателствени искания нямам. Изцяло се придържам към това, което каза
моят адвокат. Желая да давам обяснения.
В случая когато е станало събитието, за което говори дамата - имахме
спор през нощта и на сутринта ми звъни, че я болял стомаха и че била зле. Тя
ми каза как да вляза в блока. Тя ми пусна ключа от терасата. Бях при нея 3-4
(три-четири) часа, докато я убедя, че трябва да се вземат някакви лекарства и
да се отиде на лекар. Докато купих лекарството от аптеката, тя ме чакаше пред
блока. Качихме се в моята кола и тръгнахме към нейния личен лекар, който се
2
намира на ул. „П.“. Не мога да кажа името на лекаря, но беше жена. Мисля, че
се казваше С., но не съм сигурен. Влязохме вътре двамата. Изчакахме. Тя
беше зле. Медицинската сестра ми даде едно легенче да й държа, в случай че
повръща. Жената каза, че е болна и че е хванала вирус. Удари й инжекция.
Изписа лекарства. Тръгнахме си. Купихме си лекарствата. Купихме диня.
Качихме се в апартамента. Може би още 4 (четири) часа бях там, докато се
уверя, че е добре. Помоли ме, като си почувства по-добре, да се изчукаме за
последно, щото се разбрахме, че няма да се виждаме повече и аз застанах на
врата и казах: „Ти за мен си пълна неблагодарница“. Това беше в
понеделник. В сряда ми звънна, да ми каже, че бившия я притиска за пари,
защото имала да му дава 500.00 (петстотин) лева. Изпрати ми скрийншот на
номера на момчето, с когото се свързах и той изпрати човек, за му дам парите.
Помоли ме да пратя смс, че всичко е приключило и да не я притеснявам
повече. През седмицата чат–пат се чувахме. Вечерта преди да ме потърсят
полицаите, тя ми звъня три пъти, може и повече да са били. Аз бях на вечеря с
жена си. Говорихме по 10-15 (десет-петнадесет) минути на всяко позвъняване.
На другия ден ме потърси полицията и аз се отзовах. Бях на плаж. Казах на
полицаите, че ще ми отнеме физическо време да отида до районното. Те
казаха, че ще ме изчакат. Бях на плаж на територията на Р. Б. на язовир С.,
след Б. и.. Това е, което имам да кажа.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме въпроси към обвиняемия Г..
Нямаме доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа и правна страна и
на основание чл. 286 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, поддържам така
внесеното искане за взимане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо обвиняемия Л. П. Г.. Същият е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 114, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6 (шест) години,
тъй като по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК престъплението е тежко. От
събраните доказателства в хода на досъдебното производство, което е в своя
начален етап на разследване, може да се направи обосновано предположение,
че обвиняемия Г. е извършил деянието. Макар и видно от свидетелството му
за съдимост, обвиняемият Г. да не е осъждан, е налице опасност да извърши
друго престъпление. Същата реална опасност се извлича най-вече от
проявената чрез процесното деяние изключително висока степен на
обществена опасност, която сама по себе си съставлява индивидуално
3
основание, обосноваващо риска от извършването на последваща престъпна
дейност. Обвиняемият Г. е придружил вербалната си агресия чрез нанасяне на
побой, с което демонстрира грубо отношение спрямо пострадалата П., което
го определя като личност със завишена степен на обществена опасност.
Следва да се посочи и последващото поведение на обвиняемия Г., който след
деянието е продължил да търси контакт с пострадалата П. и да отправя закани
и заплахи за живота и здравето на същата. Налице е реална, а не
предполагаема опасност, в случай, че обвиняемия Г. бъде освободен, той да
извърши друго престъпление. Предвид изложените обстоятелства, считам, че
единствената адекватна мярка за постигане на гарантираните от закона цели е
мярката за неотклонение „задържане под стража“, поради което моля да
уважите внесеното искане.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ С. Г.: Моля да оставите без
уважение искането на представителя на СРП за взимане на най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“ относно лицето Л. П. Г.. Считам, че
тази мярка за неотклонение би била прекомерно тежка, като се има предвид и
етапа на досъдебното производство, което е в своето начало. Не са събрани
достатъчно доказателства, за да е налице основание да бъде, дори привлечен
като обвиняем, а още повече да му бъде взета такава тежка мярка за
неотклонение. Основанията ми за това са следните:
Към момента доказателственият материал представлява съвкупност от
разпита на свидетел, в случая на лицето Попова, която е т.нар. „пострадала“ и
от разпита на свидетеля М., която е работодател на П. Впечатленията на М. са
от това, което е разказвала П., а също така и е налице и съдебно-медицинско
удостоверение. Пред органите на разследването и пред Вас днес
подзащитният ми Г. разказа какво реално се е случило в периода 28.07.2024г.-
29.07.2024г. Това към момента, което се припокрива с неговия разказ и този на
Попова е, че те двамата на 29.07.2024г. са посетили личния лекар на П. Към
момента прокуратурата не е предприела действия, за да установи
самоличността на личния лекар на П., като предполагам, че това ще се случи
впоследствие. Личният лекар ще прецени дали тези наранявания на свидетеля
Попова съответстват на дадените от съдебното-медицинско удостоверение,
които са кръвонасядания по лицето, охлузвания по седалището, охлузване на
двата крака и охлузване па лицето. Тъй като личният лекар е поставила
инжекция на П., тя ще е придобила това впечатление дали е имала такива
наранявания към следващия ден 29.07.2024г. Трябва да се вземе предвид, че
съдебно-медицинско удостоверение е издадено на 30.07.2024г., след прегледа
на личния лекар. Дори само от разпита на личния лекар, ще се изясни дали Г. е
извършител на това престъпление. Друго доказателство, което не е събрано
към момента е справка от мобилните оператори, за да се установи кой кого е
търсил след случката на 28.07.2024г. Считам, че към този момент няма
обосновано предположение, че подзащитния ми Г. е извършил това
престъпление. Личният лекар е поставил инжекцията в задната част на дупето
на П., съблякъл е роклята й и е щял да види, ако е имала такава наранявания.
Относно възможността Г. да се укрие, считам че такава липсва, тъй като той е
с постоянно пребиваване в гр.София, отговорил е моментално на повикването
4
на органите на 06 РУ-СДВР, явил се е. Не се е опитал да се укрие или да
забави по някакъв начин производството. Има жена, с която живее на семейни
начала. Има дъщеря, което считам, че изключва възможността от укриване.
Считам, че не е налична и възможността подзащитният ми Г. да извърши
друго престъпление, тъй като до момента той е неосъждан, на 48 (четиридесет
и осем) години е и не е житейски логично той тепърва да започне да извършва
престъпления по НК. Моля Ви да постановите по-лека мярка за неотклонение,
докато се установят необходимите факти по досъдебното производство, и
такава марка считам, че би била „подписка“ или „гаранция в пари“
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. П. Г.: Подържим казаното от защитника ми.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ НА ОБВИНЯЕМИЯ Л. П. Г. ПРАВО НА
ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. П. Г. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА :
Моля съдът да ми определи по-лека мярка за неотклонение. Моля съдът да не
уважава искането на прокурора.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ,
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, КАТО СЪОБРАЗИ приложението
на процесуалния закон, характера и предмета на наказателното производство
по чл. 64 от НПК и предвид доводите, възраженията и исканията на страните,
НАМИРА СЛЕДНОТО:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се определя в случаите, когато събраните по реда и
способите на НПК доказателства и доказателствени средства сочат наличие
на обосновано предположение наказателно преследваното лице да е
съпричастно към престъпление от общ характер, наказуемо с „лишаване от
свобода“ в определен размер и доказателствата по делото сочат наличие в
условията на алтернативност на една от кумулативно изискуемите
предпоставки за т. нар. „опасности“, а именно реална опасност от укриване
и/или реална опасност от извършване на престъпление.
Представител на Софийска районна прокуратура по реда и способите на
НПК е повдигнал обвинение срещу ОБВИНЯЕМИЯТ Л. П. Г. за
престъпление от общ характер по състава на чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от
НК (т.нар „закана за убийство“), за това, че на 28.07.2024г. в гр. С., на пътя
между село Б. и кв. „С.“, се заканил с убийство на пострадалото лице С. Е. П. с
думите: „Ей сега ще те убия, ще те заколям тука“ , влачил я по асфалта,
оставил я на средата на пътното платно и казал: „Сега ще стоиш тук, за да те
блъсне някоя кола и да те смаже“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Законодателят е предвидил за посоченото престъпление наказание
„лишаване от свобода“ до шест години, което по смисъла на чл.93, т. 7 от НК
касае обвинение за тежко умишлено престъпление. От формална страна е
изпълнена първата предпоставка на материалния и процесуалния закон - за
5
конкретното престъпление да се предвижда наказание „лишаване от свобода“
в определени граници.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че досъдебното производство е образувано на
04.08.2024г. с първото действие по разследването, а именно с извършване пред
разследващ орган на разпита на пострадалото лице С. Е. П. от 04.08.2024г.
В материалите от досъдебното производство е приложено съдебно-
медицинско удостоверение, според което на 30.07.2024г. е било удостоверено
обективното физическо състояние на пострадалото лице П., като според
медицинското лице са били констатирани по нея множество увреждания с
кръвонасядания в областта на лицето й; в областта на очите й, по крайниците,
по седалищната област и по бедрата й. Медицинското лице е описало и
размерите на травматичните увреждания, като тези увреждания са се дължали
в резултат от действието на твърди тъпи предмети и са могли да бъдат
получени по начина, съобщен от пострадалото лице П., а именно, че е била
пребита от мъж с ръце и с крака; че е била стискана за шията й; че била
съборена на терен; че е била влачена по земята.
Обвиняемият Г. е бил задържан за срок от 24 (двадесет и четири) часа на
04.08.2024г. - приложени са заповед и протокол за обиск по ЗМВР. Разпитана е
била свидетелят Н. Ц. М. След предявяването на обвинението срещу
обвиняемия Г., същият е дал обяснения. Прокурорът е допуснал изпълнението
на комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза спрямо
пострадалото лице П., която е била разпитана като свидетел и пред съдия на
04.08.2024г. Приложена е и справка за съдимост.
Съдът отчита, че досъдебното производство е на няколко дни. Предстоят
извършването и на други процесуално-следствени действия. Съдебният състав
отчита, че повдигнатото обвинение на прокурора е съвкупност от определен
обем от факти и право. В рамките на досъдебното производство в
предвидените законови срокове прокурорът предстои да проведе разследване,
за да установи има ли извършено престъпление или престъпления от общ
характер, какъв материален и процесуален закон следва да се приложи и по
реда на НК и НПК в съдебната фаза на процеса - при установяване на вина,
следва ли да се наложат законови санкции чрез наказание на НК на
извършителя на престъпните деяния.
Обвинението на прокурора може да бъде прецизирано от към дати,
период и/или механизъм на събитието от фактическа и правна страна. В
рамките на досъдебното производство, което има само подготвителен
характер, прокурорът следва да гарантира правото на защита на наказателно
преследваното лице.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, с оглед характера и същността
на производството по чл.64 от НПК, и за целите на процедурата „habeas
corpus“, НАМИРА, че се извежда наличие с висока степен на вероятност
обвиняемият Г. да е съпричастен към престъплението, за което е подложен на
наказателно преследване.
По реда и способите на НПК в началната фаза на досъдебното
производство и в процедурата по чл. 64 от НПК не се изисква обвинението на
6
прокурора да бъде доказано по безспорен и абсолютен начин, така, както се
изисква в случаите на повдигане на обвинение с обвинителен акт или в
случаите, когато съдът следва да постанови осъдителна присъда, към които
моменти, изискването за доказаност на обосновано предположение е по-
високо. В тази насока съдът се позовава на тълкувателните постановки на
ВКС по т.2 на ТР № 2 от 2001 г. ОСНК, според които при повдигане на
обвинение в началната фаза на разследването, достатъчно е за извеждане на
обосновано предположение, установяването на минимум от факти и
доказателства, че наказателно преследваното лице е извършил отделни
елементи от изпълнителното деяние на конкретното престъпно поведение,
резултирало в престъпление от общ характер - в случая по състава на чл. 144,
ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 от НК.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че показанията на свидетеля С. Е. П. са конкретни,
подробни, логични, последователни, достоверни във висока степен, детайлни
и взаимодопълващи се на писмените доказателства по делото, както и на
показанията на свидетеля М., за които (за последната) в едната им част -
съдържат производни доказателства, а в другата част - преки. СЪДЪТ
ОТЧИТА, че показанията на пострадалото лице П. съдържат достоверна
информация, че спрямо същата е било извършено тежко умишлено
посегателство от обвиняемия Г., изразяващо се в брутална и жестока агресия,
в случая към лице от женски пол. Била е ограничена свободата на формиране
на волята пострадалото лице да действа в съответствие с нея. Била е
накърнена телесната неприкосновеност на пострадалото лице П. В тази насока
е приложеното съдебно медицинско удостоверение в ДП. Показанията на
свидетеля М. сочат, че пострадалото лице е имало следи от наранявания по
тялото си. Свидетелят М. излага преки възприятия в тази насока, като описва
и психо-емоционалното състояние на постадалата П. Показанията на
последната допълват показанията на свидетеля М. относно извършеното
посегателство спрямо П., като свидетелят М. е комуникирала с обвиняемия Г.,
който е признал, че е удрял пострадалото лице и след инкриминираното
събитие е продължил да отправя закани за убийство към нея (към свидетеля
П.), посочвайки дори и начина на реализиране на заканите - като я бутне с
колата си. Свидетелят П. потвърждава първоначалните си показания пред
разследващия орган в разпита си пред съдия. Тя описва с изключителна
конкретика и детайлност инкриминираните действия на дееца Г..
Прокурорът има правото по закон да обоснове и да докаже
обвинителната си теза в хода на досъдебното производство и с допълнителни
процесуално-следствени действия, след които и след извършването им има
законовата власт да прецизира обвинението, като прецени дали са налице
данни за продължавано престъпление на закана за убийство; дали са налице
данни за извършена лека телесна повреда в условията на домашно насилие,
доколкото между пострадалата П. и деецът Г. е имала интимна връзка с всички
белези на пълноценна връзка между мъж и жена, както и дали са налице данни
за извършено престъпление по състава на принудата и по състава на чл. 144а
от НК.
Прокурорът, като „dominus litis“ („господар“) на обвинителната
7
функция е единствено компетентен да прецени дали би повдигнал и/или дали
би прецизирал обвинението в съответствие с установените факти и доколкото
инкриминираната деятелност на обвиняемия Г. е по-широка и значително по-
голяма от тази, която е очертана в постановлението за привличане на
обвиняем, което съдържа т.нар. „работно обвинение“.
Прокурорът следва да продължи със същият професионализъм,
експедитивност, организираност и в съответствие с нормата на чл. 203, ал. 5
от НПК, независимо от това какъв би бил изхода от настоящото производство
по чл.64 от НПК пред съдебния състав, при евентуално продължаващо
фактическо намиране на материалите от досъдебното производство измежду
инстанциите на Софийски районен съд и Софийски градски съд, то
прокурорът притежава процесуален инструмент по силата, на който паралелно
може да продължи разследването по ДП по указания в нормата на чл.203, ал.5
от НПК начин - като изиска например заверени преписи от материалите по
досъдебното производство; като изиска оригинала на досъдебното
производство и предостави на съответния съд заверени преписи от делото;
като дори прокурорът от СРП може да посети сградата на Софийски районен
съд или Софийски градски съд и лично да поиска достъп до материалите от
делото, тъй като е налице траен, системен и сериозен проблем делата от
производствата по чл.64 от НПК и чл. 65 от НПК да се задържат
изключително дълго време в съдилищата, докато текат паралелно сроковете за
разследването по тях. По този начин ще се счита, че прокурорът не
бездейства, а гарантира изискването към Държавата да се проявява особена
закрила на наказателните производства по делата със задържани лица, в
съответствие с нормата на чл. 22, ал.3 от НПК. Съдът подчертава тези факти и
обстоятелства, за да може да разясни на прокурора, че същия притежава
процесуален инструментариум, по силата на който може да упражни, не само
правото си, но и задължението си да докаже обвинителната теза, без да се
позовава на системния и траен проблем в дейността на съдилищата при
връщане на досъдебните производства с продължително задържане на същите
и за да не се бездейства по тях.
С оглед събраните по делото доказателства СЪДЪТ НЕ
УСТАНОВЯВА наличие на реална опасност от укриване. Обвиняемият Г. е
лице с установена самоличност. Същият има постоянен регистриран по лична
карта и фактически наличен адрес. На адресите, на които живее и може да
бъде намерен, обвиняемият Г. има съсредоточени жизнени и икономически
интереси и връзка с конкретно място на живеене. Същият има семейство,
месторабота, низходящ родственик от първа степен – дете (независимо, че е
на ........ години), а от друга страна съдът отчита, че фактическото задържане
по ЗМВР и за 72 (седемдесет и два) часа по реда НПК спрямо обвиняемият Г. е
осуетила и опасността от укриване. Съдът отчита, че опасността от укриване
не е в онази интензивност, която да предполага сама по себе си вземането на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По отношение на опасността от извършване на престъпление СЪДЪТ
ОТЧИТА СЛЕДНОТО:
В съдебната практика са налице разглеждани множество случаи на
8
извършени престъпления от лица с чисто съдебно минало, които по своите
белези и елементи притежават изключително висока степен на обществена
опасност, за разлика от деянията и простъпките на лицата с обременено
съдебно минало, но чиято обществена опасност не е толкова значителна и
изявена. Обвиняемият Л. П. Г. е лице с чисто съдебно минало. Същият има
трайна трудова ангажираност. Има и семейство. От друга страна, с оглед
конкретика на фактите и доказателства по делото, съдът отчита, че същия е
проявил своите морално волеви и безнравствени качества като лице -
извършител на тежки умишлени престъпни действия, резултиращи в
престъпление от общ характер - в случая в закана за убийство спрямо лице от
женски пол. СЪДЪТ ОТЧИТА с оглед показанията на пострадалата П., че
интензивността на словесната и физическата агресия на обвиняемия Г. спрямо
пострадалото лице е била изключително висока; изключително брутална;
изключително доминантна; агресивна; необяснима и лишена от каквато и да е
било житейска логика. СЪДЪТ НАМИРА, че интензитета на упражнената
принуда и на обективираните физическо насилие и заплахи за убийство по
конкретно установения в досъдебното производство начин, на практика са
показали, че обвиняемия Г. не се съобразява с нормите за неприкосновеността,
интегритета на личното достойнство и физическа ненакърнимост на лицата от
женски пол. Съдебно-медицинското удостоверение посочва доказателствената
информация, че спрямо пострадалото лице П. по цялото тяло; лице и
крайници е била причинена интензивна, брутална агресия, довела до
причиняването на травматични увреди, които са на широка повърхност.
Пострадалото лице П. не може да бъде укорявано, че е посетило медицински
експерт за освидетелстване два дни по-късно след събитието. За всяко
травматично увреждане е необходимо време, за да се прояви по своите
физически белези, а в случая са били наблюдавани червено-морави
кръвонасядания на голяма повърхност, по различните места по тялото на
пострадалото лице. Съдът отчита, че обвиняемия Г. е отправил заплахи и
принуда спрямо пострадалото лице П., същата да застане на пътното платно,
на колене, за да може да бъде прегазена от преминаващ автомобил. С оглед
показанията на пострадалото лице, са били отправени заплахи към нея, че тя е
щяла да бъде сексуално експлоатирана от множество лица - в порядъка между
8 (осем) и 10 (десет) души. Тези инкриминирани действия на обвиняемия Г. в
тяхната цялост, според съдебния състав сочат на категоричен извод, че същия
напрактика е прекършил по брутален начин едно човешко същество от женски
пол. Пречупил го е, като ревностните му мотиви и подбуди не оправдават по
никакъв начин тази брутална агресия. Лицата от женски пол са особено
уязвима категория лица в обществото. Държавата следва чрез
правоохранителните си органи да оказва особена закрила на лицата от женски
пол, в случаите, когато са били обект на брутална агресия и да прилага
установените в страната закони по начин, че да установява разкриване на
престъпленията спрямо тях и да предотвратява тяхното извършване.
Съдебната практика познава случаи, в които лица от мъжки пол, като
партньори, дори са отнемали човешкия живот на лицата от женски пол, с
които съжителстват. Тормозът спрямо пострадалото лице Попова е бил
9
изключително брутален, дори е могъл да продължи, ако обвиняемият Г. не е
бил задържан. Същият може да повлияе на нейните последващи показания.
Съдът отчита, че действията на обвиняемия Г. в техния цялостен контекст
могат да попречат на нормалния ход на развитието на делото.
Възпрепятстването на разкриването на обективната истина по делото с
оказване на въздействие върху пострадалото лице П. с продължаващото й
виктимизиране, обременяване, преследване и проява на тормоз спрямо нея е
допълнително основание за определянето на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Според съдебния състав опасността от извършване
на престъпление от страна на обвиняемия Г. е реална, доказана, обоснована и
съответства на доказателствата по делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА съдебната практика на Европейски
съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Матценетер срещу Австрия“,
според която интересите на правосъдието имат по-голяма тежест, пред
правилото за зачитане свободата на личността, доколкото чрез мярката за
неотклонение „задържане под стража“ ще се предотврати реалната опасност
от извършване от конкретно обвиненото лице на престъпление или
престъпления от същия идентичен вид, като това, за което е обвинено, дори то
да е с чисто съдебно минало. Интересите на правосъдието са с по-висока
тежест, независимо от презумпцията за невиновност съгласно § 57 от делото
„Бочев срещу България“ на ЕСПЧ.
Тези съображения мотивират съдебния състав, да определи и наложи на
обвиняемия Г. най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“,
тъй като същата е обоснована, ефективна, законосъобразна и пропорционална
на целите на чл.57 от НПК. Чрез тази мярка за неотклонение „задържане под
стража“ прокурорът ще има безпрепятствена възможност да гарантира
принципите на НПК; правото на защита на обвиненото лице, но и
възможността да докаже обвинителната си теза, чрез установяване на
извършените престъпления по реда и способите на НПК и с оглед прилагането
на закона за провеждане на наказателно преследване спрямо обвиненото лице.
Друга по-лека мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“
като „домашен арест“, „парична гаранция“ или „подписка“ изначално няма да
съответстват на целите на закона, доколкото обвиняемият Г. ще е на свобода,
същият ще има безпрепятствена възможност да оказва въздействие и да
виктимизира пострадалото лице П. От друга страна, следва да се предостави
възможност на прокурора, да разкрие конкретните престъпни прояви в
тяхната цялост, но и по този начин да се гарантира по нататъшния нормален
ход на развитието на наказателното производство. Ако съдът определи по-лека
мярка за неотклонение, означава да не отдаде тежест на интересите на
правосъдието, а да възпрепятства приложението на закона в съответствие с
целта на наказателния процес от разпоредбата на чл. 1 от НПК.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
10
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ по отношение на Л. П. Г., с ЕГН **********, обвиняем по ДП №
........../2024 г., по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. № ............/2024 г. по описа на
СРП.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО изпълнение на определението на
съдебния състав, като подаването на жалба и протест не спира изпълнението
му на основание чл. 343 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ,
като същото може да бъде обжалвано и/или протестирано в три дневен срок от
днес, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА ДЕЛОТО ПРЕД СГС за
............2024 г. от........... часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ОБВИНЯЕМИЯ Л. П. Г., разпоредбата на
чл.63, ал.7 от НПК, че същия чрез Началника на Следствения арест гр.София
може да уведоми своите близки и/или посочени от него лица, че е задържан в
условията на пенитенциарна институция.
Препис от настоящия протокол да се издаде на страните при
поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:17
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11