Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                           18.09.2020 г.                           гр.Белоградчик

                                     В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                               втори състав

На  осемнадесети август                            две хиляди  и двадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 19 по описа за 2020 година, 

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

             Предявеният иск е регресен за заплащане на сумата 19 155.79 лв. с пр. осн. чл. 288а, ал.1  от  Кодекса за застраховането/отм./ във вр. с чл. 288 ал.12 КЗ/отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД.

             В предявената от Гаранционен фонд/ГФ/ гр. София искова  молба се излага : ищеца е възстановил на осн. чл. 288а, ал.1 КЗ/отм./  и Споразумение м/у Компенсационните органи и Гаранционни фондове от 29.04.2002г./на осн. чл. 6 от Четвъртата Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/ на НББАЗ, изплатено от НББАЗ на НБ на Гърция по щета № 120015/13.01.2015г. обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника Б.С.Р. за ПТП, настъпило на 13.10.2013г. в Република Гърция за увреден товарен автомобил Волво рег. № IZZ 2304.

Ответника е виновен за катастрофата, която управлявайки л.а. БМВ ДКН СО 5291 АН по второкласен път Закинтос Катастари се отклонила от посоката си за движение, напуснала платното за движение вляво и ударила паркирания товарен автомобил Волво рег. № IZZ 2304.

В нарушение на чл. 260 КЗ/отм./ ответника е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка “ГО” към 13.10.2013г. - датата на ПТП

Въпреки поканата ответника не е погасил задължението си към ГФ.

              Моли  се да бъде осъден ответника да заплати  исковата сума в размер на 19 155.79 лв. с пр. осн. чл. 288а, ал.1  КЗ/отм./ във вр. с чл. 288 ал.12 КЗ/отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата.

Представя писм. доказателства, претендира разноски.

              Назначения на ответника особен представител по реда на чл. 47 ал.6 ГПК е оспорил  предявения иск.

Излага правопогасяващо възражение - изтекла погасителна давност

Отрича правопораждащи факти на правата на ищеца :   - липса на доказателства, че ответника не е имал сключена задължителна застраховка “ГО”; - при определяне стойността на щетите не е отчетено износване и овехтяване.

               Съдът  преценявайки изложеното в исковата  молба, събраните по делото писмени  доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните,  приема следното :

               От фактическа  страна

               Ответника е виновен за катастрофата, която управлявайки л.а. БМВ ДКН СО 5291 АН по второкласен път Закентос Катастари се отклонила от посоката си за движение, напуснала платното за движение вляво и ударила паркирания товарен автомобил Волво Рег. № IZZ 2304. Ответникът е признал извършеното нарушение пред компетентните органи в Република Гърция.

В резултат на  ПТП  са причинени щети на товарен автомобил Волво рег. № IZZ 2304, със сключена застраховка № ********* при Европаики писти АД за общо застраховане.

В нарушение на чл. 260 КЗ/отм./ ответника е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка “ГО” към 13.10.2013г. - датата на ПТП

Ищеца е възстановил на осн. чл. 288а, ал.1 КЗ/отм./ и Споразумение м/у Компенсационните органи и Гаранционни фондове от 29.04.2002г./на осн. чл. 6 от Четвъртата Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/ на НББАЗ, изплатено от НББАЗ на НБ на Гърция по щета № 120015/13.01.2015г. обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника Б.С.Р. за ПТП, настъпило на 13.10.2013г. в Република Гърция за увреден товарен автомобил Волво Рег. № IZZ 2304.

 

               От правна страна

               Предявеният иск е регресен за заплащане на сумата 19 155.79 лв.

              Застрахователното събитие и изплащането на застрахователно съобщение от НББАЗ като компенсационен орган е станало при действието на КЗ/отм./, поради което приложение при уреждане отношенията между страните в настоящото производство следва да намерят неговите разпоредби. Съгласно чл. 288, ал.1, т.2 КЗ (отм.) , ГФ изплаща обезщетения по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка "ГО", а съгласно чл. 288а КЗ (отм.), ГФ възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република България и в двуседмичен срок не може да се установи застрахователят, какъвто в случая не е имало. След плащането на обезщетението на увредения, за ГФ възниква регресното право по чл. 288, ал.12 КЗ (отм.) да претендира от виновния водач платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

На основание чл. 288, ал.1, т.12 КЗ /отм./, ищецът ГФ е встъпил в правата на увреденото лице и притежава право на иск срещу ответника като лице, което е извършило увреждането.

             За да бъде уважен така предявеният иск с пр. осн. чл. 288, ал.1, т.12 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД по главното вземане, ищецът следва да докаже: съществуването на валиден застрахователен договор, сключен от увреденото лице и заплащане на обезщетение на увреденото лице.

              От представената и неоспорена отговорна декларация за ПТП  се установява съществуването на валиден договор на увредения с Европаики писти АД за общо застраховане по застраховка № ********* към датата на настъпване на застрахователното събитие.

От представеното пл. нареждане е видно, че ищеца е платил обезщетение на увреденото лице.

Не се установи ответника да има сключена застраховка “ГО” към 13.10.2013г. - датата на ПТП.

                     За да се ангажира отговорността по чл. 288а ал.1 КЗ, следва да се докаже и че увреденото лице има вземане за непозволено увреждане/извършено от ответника неправомерно деяние и претърпените имуществени вреди и техния размер/ , т.е. противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдяните от ищеца претърпени вреди.

Съгласно общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

             От анализа на конкретния случай недвусмислено се налага извода, че ответника е виновен за катастрофата, която управлявайки л.а. БМВ ДКН СО 5291 АН по второкласен път Закинтос Катастари се отклонила от посоката си за движение, напуснала платното за движение вляво и ударила паркирания товарен автомобил Волво рег. № IZZ 2304.

Приетата за установена факт. обстановка  обуславя извода, че движението на ответника е в пряка причинно-следствена връзка със случилото се. Т. е., процесното ПТП е допуснато в резултат на вина от страна на ответницата- участник в ПТП.

              Доказан е и размера на причинените вреди на товарен автомобил Волво Рег. № IZZ 2304.

Съгласно чл. 288 ал.3 КЗ/отм./, с плащането на обезщетение ГФ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, т. е. това е законово преминаване на правата му срещу трети лица, които застрахованият е имал в момента, когато е бил удовлетворен от ГФ за вреди и загуби, причинени от тези трети лица.

Правото на ГФ да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ, сумата, която е платило на застрахования след  нейното плащане е регресно право, а встъпването в правата, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес - чл. 288 ал.1 КЗ. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не на договора/застрахователен/, макар да има връзка с него и да е обусловен от него.

               По силата на чл. 288, ал.3 КЗ/отм./ след изплащане на обещетението, Гаранционния Фонд встъпва в правата на увреденото лице.                   

Плащайки на увреденото лице, ищеца – ГФ  е изпълнил един чужд дълг. За да си възвърне това,  което е излязло от имуществото му в чужд интерес ГФ разполага с регресен  иск по чл. 288 ал.3 КЗ/отм./. Ищеца е платил на увреденото лице обезщетение в размер на 19 155.79 лв. на  24.01.2015г. Причинителят на ПТП, настъпило на 13.10.2013г. – ответника по силата на чл. 288а КЗ/отм./ следва да възстанови изплатеното от ГФ обезщетение на увредения в размер на платеното от ищеца.

             Основанието за предявяване на регр. иск срещу причинителя на вредите, възниква от момента на извършване на плащането от лицето, което отговаря за вредите - в случая ГФ.

За това изискуемостта на задължението настъпва от този момент. При иск срещу причинителя на вредите, изискуемостта на вземането за лихва върху изплатеното обезщетение, респективно изпадането в забава на длъжника, настъпва от момента на плащането.

              Поради изложеното, съдъ приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 288а ал.1 КЗ във вр. с  чл. 45 ЗЗД е основателен изцяло – за сумата 19 155.79 лв. /вж. пл. нареждане от 24.01.2015г. /

Доказани са всички факти, разпределени в тежест на доказване от страна на ищеца, съобразно закона и заявени с иск. молба, поради което неоснователни са доводите на особения представител, относно изтекла погасителна давност, липса на доказателства, че ответника не е имал сключена задължителна застраховка “ГО” и че при определяне стойността на щетите не е отчетено износване и овехтяване.

При иск по чл. 288а КЗ/отм./ давността започва да тече не от датата на ПТП, а началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение - 24.01.2015г. и към датата на предявяване на иск. молба /дата на предаване на куриер, посочена в разписка № **********, установения от закона петгодишен давностен срок не е изтекъл/

От Представената от ищеца справка от база данни на ИЦ към ГФ на база на подадени данни от застрахователни компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите се установява, че към 13.10.2013г. - датата на ПТП ответника е управлявал автомобил БМВ ДКН СО5291АН без действаща задължителна застраховка “ГО”

Последното възражение на особения представител на ответника касае размера на изплатеното обезщетение. Съгласно чл. 105, ал.1 КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на пострадалата страна и по аргумент от разпоредбата на чл. 286, ал.3 КЗ /отм./ Компенсационният орган на РБ няма право да прави преценка по същество и функциите му се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове. За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая Р Гърция. На компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги / възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни (съгл. чл. 4 от Споразумение между компенсационните органи и ГФ /С./, основано на Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните - членки във връзка със застраховките "ГО" по отношение на употребата на МПС. НББАЗ от своя страна е заплатило на "Imperial Claims Services" в качеството му на компенсационен орган, платеното обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди и необходими разноски. НБААЗ и ГФ възстановяват платеното от чуждия орган обезщетение, без да преценяват отново наличието на предпоставките за това, съответно да изследват по същество размера на щетите, определен от чуждестранния орган. След като чуждият компенсационен орган е преценил, че предпоставките за изплащане на обезщетение са налице и е изплатил обезщетение в посочения размер, то ГФ е длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за причинено от български автомобил ПТП. Именно затова и самият законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка по същество - чл. 285, ал.6 КЗ /отм./, а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси. ГФ е възстановил изплатеното от НББАЗ на "Imperial Claims Services", в качеството му на компенсационен орган сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди и разноски.

Съдът споделя практиката на ВКС отразена в решение № 1/2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/10 г. ІІ т.о., че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълна обезвреда, а следва стойността на възстановителни ремонт да се определи по цените за ремонта, където е извършен, в случая в Гърция, като същата се установява от представените по делото първични счетоводни документи. В случая меродавна е стойността, определената от компенсационния орган в държавата, където е настъпило събитието и отразена в документите, приложени по делото. Следователно по тези съображения и това възражение остава неоснователно.

              С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски, в размер на    766.23лв. - държавна такса, 300.00лв. - юрисконсултско възнаграждение и 1 104.67лв. – разноски за особен представител

                               Водим от гореизложеното, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

             ОСЪЖДА Б.С.Р. ЕГН ********** ***  да заплати на Гаранционен Фонд  Булстат ********* с адрес гр. София ул. „Граф Игнатиев “ № 2,  сумата  19 155.79 лв. по предявен с пр. осн. чл. 288а, ал.1 КЗ/отм./  регресен иск,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2020 г до окончателното и изплащане.

             Осъжда Б.С.Р. ЕГН ********** да заплати на Гаранционен Фонд  Булстат ********* разноски по делото в размер на 766.23лв. – държавна такса, 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 1 104.67лв. – разноски за особен представител

             Решението  може да се обжалва  пред ВОС в двуседмичен срок от  връчването му на  страните.

 

                                                       Районен съдия: