Решение по дело №8580/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                            04.11.2020г.                                  Град     София

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На двадесет и трети октомври                                                                   Година 2020

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар Стефка Александрова

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 8580 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата П.А.С. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата  неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.12.2018г. в гр. София по вина на водача на лек автомобил Кия Сийд с рег. № *******, който  нарушил ЗДвП и поради неспазване на достатъчна дистанция предизвикал произшествието с движещия се пред него лек автомобил Ауди А3, управляван от ищцата. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „ОЗК З.“, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата от 45 000 лв. /съгласно определение за допускане увеличение размера на иска по гр. д. №38138 на СРС, 142 с-в, където първоначално искът е бил предявен/, съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,  ведно със законната лихва за забава от 19.05.2019г. - датата на изтичане на законоустановени 3-месечен срок за окончателно произнасяне по предявената извънсъдебно застрахователна претенция пред ответника.

В рамките на преклузивния срок по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен за сумата над 1 000 лв. Оспорва наличието на изключителна вина у застрахования при него водач, описания от ищеца механизъм на ПТП, настъпването на вредите и техния размер, причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е спряла рязко и водачът зад нея не е имал възможността да реагира, като спре своевременно, а освен това е управлявала автомобила без правилно поставен предпазен колан, с което е допринесла за настъпването на вредоносните последици.

 

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани неоспорени от страните писмени доказателства – констативен протокол, адм.-нак.преписка, изслушано е заключението на САТЕ, разпитан е свидетел.

При разпита в съдебно заседание свидетелят Й.Б.заявява, че той е водачът на л.а. Кия. Излага, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства – той, заедно с още два леки автомобила, се движели последователно по булевард Т.А.. Полицейски патрулен автомобил напускал района на бензиностанция на булеварда и първият автомобил спрял, за да го пропусне. В този момент, поради неспазена от свидетеля дистанция, той се ударил в движещия се пред него автомобил, който от своя страна се ударил в спрелия. Не може да посочи марки и модели на автомобилите. Вторият автомобил бил управляван от жена, която излязла и започнала да вика „Детето ми, детето ми!“. В автомобила нямало дете, после свидетелят разбрал, че жената е оставила някъде детето си и се е притеснила. Не са викали Бърза помощ. Извикали полиция, били съставени актове.

Според заключението на САТЕ процесното ПТП е настъпило на 03.12.2018г. около 10:40ч. в гр. София, на бул. „Т.А.“, в района срещу бензиностанция „Лукойл“, между л.а. Кия Сийд с рег. №*******, управляван от Й.Б., л.а. Ауди А3 с рег. № *******, управляван от ищцата и МПС с рег. №*******. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, при ясно време и мокра пътна настилка. Л.а. Ауди се е движел по булеварда с посока от бул. „Константин Величков“ към бул. „Вардар“ в дясната пътна лента зад  МПС с рег. №*******. Л.а Кия Сийд се е движел зад л.а. Ауди А3. Поради неспазване на правилата за безопасна предна дистанция, водачът на Кия Сийд предизвиква удар между предната част на управлявания от него автомобил и задната част на Ауди А3, което от своя страна се измества напред и с предната си част удря задната част на МПС с рег. №*******. По делото няма данни за предприети от водача на л.а. Ауди действия за промяна на скоростта на движение преди удара. Причина за настъпилото ПТП са изцяло субективните действия на водача на л.а. Кия, който е имал техническата възможност да управлява автомобила си на разстояние от движещия се пред него, което да е по-голямо от опасната зона на спиране на автомобила при избраната скорост на движение /за последната по делото няма данни/. Ако безопасната дистанция е била спазена, л.а. Кия би могъл да спре преди мястото на удара. Водачите на другите два автомобила, участвали в ПТП, не са имали техническа възможност да предотвратят удара.

Съдът кредитира както заключението на САТЕ, която е компетентно изготвена и последователна, така и свидетелските показания, доколкото се подкрепят взаимно. Водачът на л.а. Кия сам заявява при разпита в съдебно заседание, че не е спазил необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил, с което е причинил ПТП. Този извод се подкрепя и от приетата по делото адм. - наказателна преписка и съставените по същата АУАН и наказателно постановление, съгласно което Й.Б.е нарушил чл.23, ал.1 от ЗдвП, като поради движение на недостатъчно разстояние е реализирал ПТП с движещия се пред него л.а., който вследствие на удара отскача и реализира ПТП с движещия се пред него л.а.,за което на водача Б.е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Постановлението е влязло в законна сила. Видно от съдържащите се в преписката декларации на участващите в ПТП водачи, управлявалата първия автомобил е заявила, че действително е била спряла, за да изчака движението друг автомобил в посока пресечка на булеварда, което съвпада с показанията на свидетеля Б.. Последното по никакъв начин не се отразява на извода за неговата изключителна вина, защото съгласно чл.23 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Следва изрично да се подчертае, че по делото няма никакви данни за рязко, внезапно намаляване на скоростта както от страна на ищцата, така и от страна на водача на първия от трите автомобила. Ето защо, като обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема, че  процесното ПТП е настъпило единствено в резултат действията на водача Б.и неспазването на достатъчна предна дистанция от негова страна.

От процесното ПТП ищцата е получил следните травматични увреждания: травма, изразяваща се в непълно изкълчване на ниво между 4-ти и 5-ти шийни прешлени, с последствие развито травматично изкривяване на гръбначния стълб на това ниво с изпъкване назад; травматична дискова протрузия на ниво 4-5-ти прешлени и медианна и парамедианна дискова херния на ниво 5-6-ти шийни прешлени с лекостепенно притискане на гръбначния мозък, без травмирането му. Непосредствено след ПТП ищцата е била прегледана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където е установено непълно изкълчване на 4-5-ти шийни прешлени. Назначена е обезболяваща терапия и носене на мека шийна яка. На 05.12.2018г. е проведено по-високоинформативно образно изследване – КТ на гръбначен стълб, при което са потвърдени данните за изкълчване и е установена дискова херния на ниво 5-6-ти шиен прешлен със стесняване на гръбначно мозъчния канал и левия рецесус. След разчитане на изследванията е поставена диагнозата дискова херния на двете нива. Проведената МРТ на 21.12.2018г. установява кифоза /изкривяване/, най-изразена в областта на 4-5-ти шийни прешлени с медианна и парамедианна дискова протрузия /вид дискова херния/ на същото ниво и дискова херния на ниво 5-6-ти шийни прешлени. Тази травма по своя медико-биологочен характер представлява трайно затруднение в движенията на шията. Като се отчете вида и локализацията на травмата непосредствено след ПТП и факта, че томографията не е установила никакви данни за дегенеративни изменения на други нива, категорично се налага изводът, че се касае за комплекс от травматични увреждания, получени в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.

Пострадалата е изпитвала силни болки, усилващи се при движение на шията и тялото. Болките са налагали обездвижване  и системен прием на обезболяващи. Всякакви движения на шията са били затруднени до невъзможни. При неоперативно лечение на подобна травма се налага носенето на шийна яка за период от 3 до 5 месеца. Настъпилите структурни изменения са необратими и макар болковият синдром да може да бъде контролиран медикаментозно, възможността за обостряне на симптомите остава постоянна, както и намалената възможност за натоварване и физическа активност. Подобна травма се явява и предпоставка за развитие на хронично рецидивиращо заболяване, а пълно възстановяване е изключено.

Конкретният механизъм на получаване на травмата е така нареченият „камшичен удар“, при който главата се движи рязко, надпределно камшикообразно в областта на шията. С по-голяма вероятност е това да се е случило при първия от ударите, който за управляваното от ищцата МПС е дошъл отзад и внезапно, при което тя не го е очаквала и не е била подготвена. За сравнение – втория удар е бил в л.а., намиращ се пред ищцата, към който тя е имала видимост и възможност да реагира, фиксирайки тялото си.

Горното се установява от неоспореното от страните заключение на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Ц.Г., което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, последователно и пълно, и от приетите и неоспорени медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно.

За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, по делото е проведен разпит на свидетелката С.П.. Същата заявява, че е в приятелски отношения с ищцата, от нея научила за случилото се по телефона. Видяла я след инцидента на третия ден, била с шина и се оплаквала от болки във врата. Отишла заедно с нея на изследване в Пирогов. Около 3 месеца ищцата носила шината. Тъй като детето й е със специални нужди, свидетелката се налагало да помага в грижите за него, за пазар и готвене. П. не можела да шофира, а детето трябвало да се води на специални терапии и на училище, за което свидетелката също помагала. П. постоянно плачела, била в стрес, имала нужда непрекъснато от човек при нея. И към настоящия момент се страхувала да шофира, правела го само с придружител. Продължавала да изпитва болки във врата, не можела да носи тежко, свидетелката пазарувала заедно с нея, за да носи покупките. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, непосредствени, логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

 

         При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

         Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: вида и броя на причинените телесни увреждания – непълно изкълчване на ниво между 4-ти и 5-ти шийни прешлени, с последствие развито травматично изкривяване на гръбначния стълб на това ниво с изпъкване назад; травматична дискова протрузия на ниво 4-5-ти прешлени и медианна и парамедианна дискова херния на ниво 5-6-ти шийни прешлени с лекостепенно притискане на гръбначния мозък, без травмирането му; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; общата продължителност на лечебния и възстановителен период от около 3 месеца, през което време ищцата е носила шийна яка; възрастта й – 38 г. към датата на ПТП; настъпилите структурни изменения, които са необратими и свързаната с това постоянна възможност за обостряне на симптомите, вкл. болковия синдром; намалената възможност за натоварване и физическа активност; необходимостта от чужда помощ за изпълнението на ежедневните й домакински и родителски задължения; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 35 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП. За разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска, същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.497 от КЗ застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл. 496 КЗ. Ищецът е предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 19.02.2019г., но в тримесечния срок последният не е изплатил дължимото обезщетение, а на 19.04.2019г. е определил застрахователно обещетение в размер от 1000 лв, за което по делото няма данни да е било изплатено. Следователно претенцията на ищеца за обезщетение за забавено изпълнение по отношение на задължението за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 19.05.2019г. е основателна.

Своевременно инвокираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е неоснователно. При установяване на делото от фактическа страна съдът вече е посочил, че не се констатира по делото ищцата да е предприемала действия за рязка промяна на скоростта на движение преди удара. Причина за настъпилото ПТП са изцяло субективните действия на водача на л.а. Кия, който е имал техническата възможност да управлява автомобила си на разстояние от движещия се пред него, което да е по-голямо от опасната зона на спиране на автомобила.

Второто основание, на което ответникът базира възражението си за съпричиняване – управление на автомобила без правилно поставен предпазен колан – също не е налице. На първо място, от заключението на СМЕ се установява, че шийната травма не може да бъде избегната чрез поставянето на предпазен колан, защото последният не ограничава движенията на главата, какъвто именно е механизмът на увреждането в конкретния случай /камшичен удар/. На следващо място, липсата на други увреждания по пострадалата, причинени от удар във вътрешността на купето, свидетелства по-скоро за това, че същата е пътувала с поставен предпазен колан.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д. от САК, сумата 1 462,22 лв., съставляваща адвокатски хонорар.

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 51,11  лева /съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лв./.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски  по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и разноски в размер на 2 022,22 лв.    

      

          На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к „Възраждане“, ул.“*******да заплати на П.А.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от  35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.05.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до пълния му предявен размер от 45 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к „Възраждане“, ул.“*******да заплати на адв. Я.Д. от САК сумата от 1 462,22 лв. -адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к „Възраждане“, ул.“*******да заплати по сметка на СГС сумата от 2 022,22 лв.  - държавна такса и разноски по делото. 

ОСЪЖДА  П.А.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на  ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК ******* сумата от 51,11 лв. -  разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: