Решение по дело №264/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.

Жалбоподателят М. П. П. от град Велико Търново, чрез адвокат С. И. от ВТАК, е обжалвал решение №1040-21-45 от 24.01.2024 година на директора на ТП на НОИ – София, с което са отхвърлени жалбите му срещу разпореждане №0-212-999-00-********** от 31.08.2023 година и №0-21-999-00-********** от 31.08.2023 година на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София.

Оплакванията са, че решението е издадено при съществено нарушаване на административно-производствените правила и същото противоречи на закона. Сочи се, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност на територията на предприятието на „Кроношпан“ във Велико Търново, като първоначално е имал сключен договор за изработка с „Райт Клийнинг 2008“ ООД за 13.07.20223 година и за 20.07.2023 година, чийто предмет е опаковане на 250 палета за двата периода по договорите. Съответно, при извършена проверка от страна на ДИТ – В.Търново е съставен протокол №ПР2328518/21.08.2023 година, като е установено, че за периода 27.07.2023 година – 18.08.2023 година на работните места в обекта на контрол, стопанисван от „Кроношпан“ е извършвана трудова дейност от работници на „Райт Клийнинг 2008“ ЕООД /установено в София/. От протокол за извършена проверка №ПР 2328491 от 11.09.2023 година е било установено, че П. се е намирал на работа в обекта на „Кроношпан“, тъй като имал сключен трудов договор с „Райт Клийнинг 2008“ ЕООД, като в нарушение на разпоредби на трудовото законодателство е започнал да изпълнява задълженията си, без да му е връчено уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Издаден е бил АУАН от 11.09.2023 година на служител при ДИТ – В.Търново, от обстоятелствената част на който се установява, че П. е бил на смяна от 6 часа до 15 часа в изпълнение на трудови задължения, но на територията на „Кроношпан“. Всъщност от представените декларации на „Райт Клийнинг“ ООД се установявало, че писмен договор между това дружество и „Кроношпан“ няма, като отношенията се уреждали от поръчки. Всъщност между „Райт Клиййнинг“ ООД и „Райт Клийнинг 2008“ ЕООД било налице споразумение за съвместна дейност, а от представен списък се установява, че П. е бил в завод „Кроношпан“ за да престира труда си, като това се подкрепяло и от книгите за инструктаж. Самите трудови дейности, извършвани от жалбоподателя не са се ограничавали единствено до почистване, тъй като е работел и в производственият процес. Без значение според жалбоподателя е обстоятелството, че тези му функции не са били отразени в длъжностната му характеристика, тъй като става въпрос за нарушаване на трудовото законодателство от страна на въпросните дружества. Всъщност тези дружества „Райт Клийнинг 2008“ и „Рай Клийнинг“ са собственост на едни и същи лица. Първото дружество е подало декларация за трудова злополука, в която изрично сочи, че мястото и е в обекта на „Кроношпан“ във Велико Търново. Всъщност всички тези доказателства и установените с тях обстоятелства сочат на извод, че жалбоподателят е изпълнявал трудова дейност на територията на „Кроношпан“ във Велико Търново, като е бил „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Ответната страна, Директорът на ТП на НОИ –София в открито заседание не е взел становище по жалбата, като в представеното писмено становище по делото сочи, че същата е неоснователна, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Решението на ответника е връчено чрез представителя му на 05.02.2024 година, като жалбата е подадена на 15.02.2024 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е легитимиран да оспори решението, тъй като е адресат на неблагоприятните му последици.

По същество жалбата е основателна.

След като съобрази наведените оплаквания в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административния съд приема за установено следното от фактическа страна:

Какво констатира съдът от събраните по делото доказателства?

От преписката се установява, че на 25.08.2023 година работодателят „Райт Клининг 2008“ представя на органите на НОИ – София удостоверение ведно с болничен лист №Е20232362625, издаден на П., с който се заявява заплащането на обезщетение по него. С разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ- София №О-21-999-00-**********/31.08.2203 година отпускането на исканото обезщетение е отказано с мотива, че П. няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

На 8.09.2023 година чрез удостоверение на работодателя от 30.08.20223 година, към което е приложен болничен лист №Е20232557150, е заявено изплащането на обезщетение по него, като с разпореждане № О-21-999-00-**********/12.09.2023 г. на същият орган е отказано обезщетение по него със същите аргументи.

Няма данни въпросните болнични листове да са оспорени по реда на Закона за здравето, като следва да се приеме, че са те са влезли в сила.

На 28.07.2023 година представителят на дружеството „Райт Клийнинг 2008“ ЕООД – София подава до ТП на НОИ – София декларация за претърпяна от служителя му М. П. П. трудова злополука, като сочи, че П. е чистач – хигиенист, а административната единица в която е назначен, е завод „Кроношпан“ гр.Велико Търново. Посочено е още, че жалбоподателят е опаковал готова продукция, чрез работа с опаковъчна машина и поставяне на защитни елементи. Посочено е, че злополуката е в следствие на неспазване на трудовия му договор.

Видно от представеният трудов договор №1223 от 27.07.2023 година, въпросното дружество, в качеството си на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, сключва този договор с П., като посоченото основание е чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70 от КТ, а като място на работа изрично е посочено предприятието „Кроношпан“. Длъжността му е посочена като „хигиенист/чистач“. Според данните от Правилника за вътрешния трудов ред, продължителността на работния ден, началото и края са определени съгласно обектите, в които се престира работната сила, като за завод „Кроношпан“ /стр.8 от този правилник/ работният ден започва 6 часа и първата смяна завършва в 10 часа, а за втората смяна работният ден започва от 14 часа и завършва в 18 часа.

Впрочем, жалбоподателят претърпява трудова злополука на същата дата в обекта – Завод „Кроношпан“ във Велико Търново, видно от протокола за трудова злополука, представляващ приложение към чл.2, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Със заповед №ЧР-268/01.06.2023 година работодателят определя сумирано изчисляване на работно време, считано от 01.06.2023 година за работещи в Обект Завод „Кроношпан“.

Впрочем, на работодателя „Райт Клийнинг -2008“ ООД е издадено наказателно постановление №04-2300112 от 10.11.2023 година, според което отговорността му е ангажирана за допускането до работното място на П. без да му е връчено уведомление за трудовият му договор по чл.62, ал.5 от КТ, като става въпрос за 27.07.2023 година.

Видно от Протокол №ПР2328492/11.09.2023 година на ДИТ – В.Търново, обхващащ периода от 27.07.2023 година до 11.09.2023 година, според който е проверен работодателят „Райт Клийнинг – 2008“ ЕООД, а обект на контрола е завод „Кроношпан – България“ във Велико Търново, констатирано е, че не е документиран инструктажа на работното място в „книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа – инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж“ на жалбоподателя за въпросната работа. Констатирани са и други нарушения на нормативната уредба, като е прието за установено, че в обекта за контрол е създадена организация на работа при сумарно изчисляване на работното време за период от четири месеца, като не е представен поименен график за работа за периода на сумарно изчисляване на работното време. Констатирано е и, че работодателят е нарушил трудовото законодателство, като е допуснал до работа П., без да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, удостоверяващо, че трудовият му договор е регистриран в ТД на НАП. В този протокол изрично е вписано, че на работни места в процесният обект „Кроношпан“ извършват трудовите си задължения работници, наети от въпросният работодател.

Въпросната проверка на ДИТ е била предшествана от проверка, завършила с протокол за извършена проверка №ПР2328518 от 21.08.2023 година, при която е констатирано, че част от оборудването на завод „Кроношпан“ е причинило трудовата злополука с оглед липсата на предпазни механизми, като е вписано, че на работни места в процесният обект „Кроношпан“ извършват трудовите си задължения работници, наети от „Райт Клийнинг 2008“.

Както се установява от преписката, със заповед №ЗР-5-21-01430754 от 5.10.2023 година на основание чл.107 от КСО е възложена проверка по разходите на ДОО на „Рай Клийнинг 2008“ ЕООД. В резултат на тази проверка са издадени задължителни предписания №ЗД-1-21-01446917/07.11.2023 година, с които на това дружество е предписанода заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на М. П. П., тъй като според контролният орган, за това лице не е изпълнен състава на чл.10 от КСО преди настъпването на временната неработоспособност.

Впрочем жалбоподателят обжалва разпореждане №0-212-999-00-********** от 31.08.2023 година и №0-21-999-00-********** от 31.08.2023 година а ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София с жалби до ответника, съответно от 19.09.2023 година и от 9.10.2023 година.

С определение №1040-21-680 от 17.11.2023 година /за което няма данни да е обжалвано/, производството по двете жалби е спряно до влизане в сила на задължителните предписания, маркирани по – горе.

Както се установява от преписката, въпросните предписания не са обжалвани, и са стабилизиран акт, считано от 23.11.2023 година.

С процесното решение, ответникът е възобновил производството по двете жалби, като по същество ги е отхвърлил.

От мотивите на решението се установява, че ответникът приема от правна страна, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на допълнителната разпоредба на КСО, тъй като не е извършвал трудова дейност, като за него е неприложимо осигурителното право по чл.40, ал.1 изречение първо от КСО. Всъщност ответникът приема, че въпреки, че в подадените от „Райт Клийнинг 2008“ ЕООД приложения към болничните листове било декларирано, че лицето е осигурено за съответният осигурителен риск, посочената констатация се опровергавала от проверката за разходите за ДОО на работодателя с оглед издадения констативен протокол. Било установено, че неработоспособността е с.настъпила на територията на „Кроношпан“ във Велико Търново, а споразумението за координиране на дейността им и за солидарната отговорност за здравословните и безопасни условия на труд е сключено след възникването на събитието, квалифицирано от работодателя като трудова злополука.

Решението е издадено от компетентен по степен и материя орган предвид разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО.

Същото обаче е издадено в противоречие със закона.

Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО „Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили [възраст] възраст.“

Понятието осигурено лице е дефинирано в приложимата редакция на разпоредбата на §1 ал.1, т.3 от ДР на КСО „"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.“. Тъй като в случая не става въпрос самоосигуряващо се лице, и няма спор, че принципно лице, което работи по трудов договор подлежи на осигуряване и за жалбоподателят са дължими в качеството му на нает работник осигурителни вноски, то спорът се свежда до това дали въпросното правно качество следва да се игнорира поради неустановяването на извършването на трудова дейност на П. на 27.07.2023 година.

Позоваването на ответника на извършената проверка на разходите за ДОО по отношение на работодателя като основание да се игнорират всички други доказателства за извършваната трудова дейност е правно непропорционално и необосновано.

В производството по издаването на задължителни предписания, чиито адресат е работодателят на жалбоподателят /осигурителят/, жалбоподателят не е участвал и издаденият краен акт /задължителни предписания №ЗД-1-21-01446917/07.11.2023 година, с които на това дружество е предписанода заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО/ не го обвързва, нито създава за него задължения. Този акт не обвързва жалбоподателя и чрез мотивите си, тъй като в административното производство не съществува института на обвързващата сила на мотивите, разписан в разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК. Следователно, позоваването на резултата от проверката по разходите за ДОО на осигурителя /работодателя/ като основание за констатацията за неустановеност на качеството на осигурено лице за жалбоподателя е правно необоснована, като от друга страна нарушава правата му да сочи доказателства, които да опровергават констатираното в това чуждо нему производство.

Действително, в хода на проверката на осигурителя/работодателя е издаден констативен протокол, който претендира да има доказателствена сила с аргумент от чл.179 от ГПК, въпреки, че такъв удостоверителен документ не е предвиден в производството по чл.108 от КСО.

Настоящата инстанция обаче счита, че вписания в този протокол отрицателен факт, представляващ констатацията, че П. не е извършвал в полза на работодателя си „Райт Клийнинг 2008“ ЕООД трудова дейност на процесната дата 27.07.2023 година, се опровергава както о съдържанието на други официални удостоверителни документи, събрани от съда, и които не са издадени от администрацията, чиито орган е водещ съответното производство, така и от съдържанието на множество други писмени доказателства, събрани по делото.

Както съдът вече отбеляза, по делото са събрани протоколи за извършени провера №ПР 2328518/21.08.2023 година, както и протокол №ПР 2328492 от 11.09.2023 година, на инспектори при ДИТ – В.Търново, които имат характера на официални удостоверителни документи, които се ползват с материална доказателствена сила. Първият от тях установява, че при проверка по работни места е констатирано, че е налице увреждане на телесния интегритет на жалбоподателя при престиране на работна сила в предприятието „Кроношпан“, а вторият установява, че не е документирано инструктирането на жалбоподателя на работното място, представените инструкции за безопасност и здраве при работа на съответната длъжност не съдържат определени реквизити, настъпил е трудов инцидент с П. в това предприятие, че е допуснат до работа /т.е. до изпълнение а трудови функции/ работника М. П., без да му се предоставят определени документи /препис от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ/ и прочие. Посочените в тези протоколи обстоятелства сочат на това, че на процесната дата жалбоподателят П., в качеството си на нает по трудово правоотношение е престирал работна сила в обекта на завода „Кроношпан“ във Велико Търново, което място на работа е отбелязано и в трудовия му договор. В представеният като писмено доказателство Начален инструктаж по безопасност и здраве при работа е налице подписа на П. под №39, като подписът е положен на 27.07.2023 година. Жалбоподателят фигурира и в списъка на служителите хигиенисти, които са запознати с графика за сумирано изчисление на работната заплата за периода от 1.06.2023 година до 1.10.2023 година, като е положил подписа си под №38 в този списък с дата 27.07.2023 година. От друга страна с влязло в сила наказателно постановление работодателят „Райт Клийнинг 2008“ за нарушение на трудовото законодателство, което се състои в следното според посочената в него обстоятелствена част, а именно: работодателят е допуснал до работа жалбоподателя без да му предостави предвидените от КТ документи – копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, като в постановлението е посочено, че трудът е престиран в „Кроношпан“. Най – сетне, ръководителят на осигурителя е утвърдил протокол за трудова злополука, според съдържанието на който пострадал е М. П. П., полагащ труд в обект „Кроношпан“ във Велико Търново.

Съвкупната преценка на посочените непосредствено по-горе официални удостоверителни документи и представените пред ДИТ – велико Търново други писмени доказателства, преценени в съвкупност с представеният трудов договор води до единствено логическият извод, че на 27.07.2023 година П., в изпълнение на трудовите си функции, е започнал да престира за работодателя си работната си сила в обект довод „Кроношпан4 във Велико Търново. Следователно на въпросната дата същият е извършвал трудова дейност, за която е подлежал на задължително осигуряване с оглед чл.4, ал.1 от КСО, при което е налице изискването на дефиницията на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.Абсурдно е становищенто на ответника, според което жалбоподателят не бил осигурено лице, понеже в първият работен ден била настъпила неработоспособност и на същия не се дължало трудово възнаграждение. Последното е част от задълженията на работодателя по трудовия договор и не е в корелация с факта на настъпването на временна неработоспособност.

За наличието на полаган от жалбоподателя труд в полза на работодателя му и оттам за наличието на трудова дейност е ирелевантно неспазването от страна на последния на императивни норми на трудовото законодателство. Действително, следва да се констатира, че в разрез с изискванията на чл.121 от КТ във връзка с разпоредбите на Раздел II от Наредбата за командировките в страната, евентуално, в случай, че работодателят на П. действа фактически като предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на чл.107р и следващите от КТ, то в разрез и с изискванията, установени в Раздел VIIIв от КТ, работникът е изпълнявал трудовите си функции на територията на друго предприятие, в случая на територията на „Кроношпан“. Нарушаването от страна на неговият работодател на императивни правни задължения, установени в трудовото законодателство обаче не дисквалифицира положения от работника труд в интерес на работодателя му като трудова дейност по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Що се касае до съжденията на ответника, че предвид изпълненото разпореждане за заличаване на данните за осигуряването на П., не може да се приложи разпоредбата на чл.54к от КСО, то следва да се констатира, че при несъответствие на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо е решен въпроса за незаконосъобразността на отказ да се признае правото по чл.40, ал.1 от КСО, с влязъл в сила, но необжалван пред съда административен акт, то пред администрацията в този случай остава открит процесуалния ред по чл.99 от АПК, доколкото в КСО няма специални процесуални правила за възобновяване на производството по влезлите в сила задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО с оглед изменението или отмяната им.

Жалбата е основателна и подлежаща на уважаване.

Разноски не се присъждат, тъй като не са претендирани.

Следва решението на ответника да се ответника да се отмени, като преписките по предявените пред ТП на НОИ болнични листове №Е20232362625 и №Е20232557150 да се изпратят на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ- София за произнасяне по тях при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

Водим от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, шести състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1040-21-45 от 24.01.2024 година на директора на ТП на НОИ – София.

Изпраща преписките по болнични листове, както следва: №Е20232362625, представен на 25.08.2023 година и №Е20232557150, представен на 8.09.2023 година, на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ- София за произнасяне по тях при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.