Мотиви към Присъда № 16/ 23.05.2018г.
постановена по НОХД № 63/ 2018г.
по описа на РС - Исперих
Районна прокуратура – Исперих е обвинила Г.И.Г. *** В ТОВА ЧЕ на 23.12.2016г. в
град Исперих, област Разград е отнел чужди движими вещи – 4 броя мъжки якета на
стойност 108.00 /сто и осем лева/, собственост на Г.Р.Г. и един брой рутер
/интернет приемник/ марка „ТР - LINK“ на
стойност 51.00 /петдесет и един лева/,
собственост на С.Я.Л., всичко на обща стойност 159 /сто петдесет и девет лева/,
от тяхно владение, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление
по чл.194, ал.1 от НК, както и В ТОВА ЧЕ на 23.12.2016г. в град Исперих, област Разградска е унищожил
противозаконно чужда движима вещ – телевизор марка „LG“ на стойност
408.52 /четиристотин и осем лева и петдесет и две стотинки/, собственост на С.Я.Л.,
с
което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по
чл.216, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Исперих,
поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Моли на подсъдимият да бъдат
наложени наказания над минималният размер установен от закона, които да бъдат
намалени с една трета. Предлага определяне на общо наказание за двете деяния около
Четири - Пет месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено
за минималният изпитателен срок от Три години.
Пострадалата С. Любеинова е предявила срещу подсъдимият граждански иск за обезщетевяне на вредите
претърпени в резултат от двете престъплени, който е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес. В съдебно заседание по същество пострадалата
не се явява.
Защитата на подсъдимият Г.Г.
адвокат Н.Е. моли на подзащитният и да бъде наложено наказание „Пробация“, а в
случай че съдът прецени като по-подходящо наказанието „Лишаване от свобода“ то
моли същото да бъде в минималният установен от закона размер, чието изтърпяване
да бъде отложено за изпитателен срок от Три години.
По делото е насрочена
процедура на предварително изслушване, като по искане на подсъдимият тя е
протекла по реда на чл.371, т.2 от НПК, като Г.Г. е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като се е съгласил да
не се събират доказателства за тези факти.
В дадената последна дума подсъдимият е изказал съжаление за случилото се, заявява
че е бил ядосан на пострадалия и това е причината за реализираното престъпно
поведение. Дава обещание да се въздържа от бъдещи противоправни прояви.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18
от НПК всички доказателства събрани по делото – обясненията на подсъдимата дадени
в хода на досъдебното производство, показанията на разпитаните по дознанието
свидетели и приложеният по делото писмен доказателствен материал, намира за
установено следното :
Подсъдимия Г.И.Г. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин,
с основно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетеля Г.Г. *** и били познати.
През 2013 – 2014 година Г. изтеглил заем, а Г.Г. му станал поръчител. Г. не върнал
заема, като с лихвите сумата по него нараснала на 500.00лв. Заема бил платен от
подсъдимото лице. Многократно свидетеля Г. обещавал на Г. да му върне парите,
но това така и не се случило. На 23.12.2016 година вечерта подсъдимия след
употреба на алкохол решил да отиде в дома на Г.Г. и да си поиска парите. Стигнал
до къщата му и влязъл в жилищните помещения през отключената входна врата. В
една от стаите видял телевизор марка „LG“, който бил собственост на
свидетелката С.Л. – майка на Г.. С дървен кол, който носел Г. счупил екрана на
телевизора. След това взел и отнесъл със себе си 4 броя якета собственост на Г.Г.
и един рутер /интернет приемник/ марка „ТР - LINK“ собственост също на Л.. След няколко дни свидетеля Г.Г.
отнесъл телевизора на ремонт, но техниците установили, че вещта не може да бъде
поправена т.е. била напълно унищожена.
Назначена в досъдебното производство оценъчна експертиза
дава заключение, че 4
броя мъжки якета са на
стойност 108.00 /сто и осем лева/, един
брой рутер /интернет приемник/ марка „ТР - LINK“ е на
стойност 51.00 /петдесет и
един лева/ и телевизор марка „LG“ е на стойност 408.52 /четиристотин и осем лева и петдесет и две стотинки/.
Описаната фактическа обстановка се установява от
от прочетения на осн.
чл.283 от НПК писмен доказателствен материал, съдържащ се в ДП № 275 ЗМ-
364/2016 г. по описа на РУ – Исперих: Постановление за образуване на ДП
– лист 1; Справка – лист 2; Разпореждане на районен прокурор – лист 4; Протокол за доброволно предаване - лист
10; Разписка – лист 11; Фото албум -
лист 13 - 17; Протокол за разпит на свидетел - лист 18-19; протокол за
уведомяване на пострадал – лист 20;
Служебна бележка - лист 21; Докладна записка – лист 22; Искане за изготвяне на справка за
съдимост – лист 28; Справка за съдимост
- лист 28а; Постановление за спиране на наказателно производство
– лист 29 до 31; Искане за възобновяване на наказателно производство
– лист 36; Постановление за
възобновяване на ДП – лист 37;
Постановление за привличане на обвиняем - лист 38; Протокол за разпит на обвиняем - лист 39; Биографична
справка – лист 40; Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние – лист 41; Протокол за разпит на свидетел – лист
42-43; Постановление за назначаване на
експертиза - лист 44; Заключение на Съдебно- оценъчна експертиза - лист 45-46;
Постановление с обвинително мнение – лист 51 който съдържа данни относно времето, мястото и
начина на осъществяване на инкреминираните деяния, авторствата на същите в
лицето на подсъдимата, както и причинения престъпен резултат.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи :
Подсъдимият Г.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставът
на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на на 23.12.2016г. в град Исперих, област
Разград е отнел чужди движими вещи – 4 броя мъжки якета на стойност 108.00 /сто
и осем лева/, собственост на Г.Р.Г. и един брой рутер /интернет приемник/ марка
„ТР - LINK“ на
стойност 51.00 /петдесет и един лева/,
собственост на С.Я.Л., всичко на обща стойност 159 /сто петдесет и девет лева/,
от тяхно владение, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
На следващо място подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна
страна и съставът на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 23.12.2016г. в град
Исперих, област Разградска е унищожил противозаконно чужда движима вещ –
телевизор марка „LG“ на стойност 408.52 /четиристотин и осем лева и петдесет и две стотинки/,
собственост на С.Я.Л..
По отношение на деянието по чл.194, ал.1 от НК
съдът намира следното :
От обективна страна изпълнителното деяние по
чл.194, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимият чрез прекъсване на фактическата
власт на собствениците над техните вещи – 4 броя мъжки якета и един брой рутер /интернет приемник/ марка „ТР - LINK“ и установяване на своя
фактическа власт.
От субективна страна подсъдимият е действал при
пряк умисъл –съзнавала е, че е запретено и по тази причина наказуемо отнемането
на вещи, които не са негова собственост, но видно от действията му е желаел
настъпването на противоправния резултат, като всички негови действия са били
насочени към постигането на такъв резултат – облагодетелствуване по
неправомерен начин.
При определяне на наказанието за това деяние, съдът отчете смегчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, изказано
съжаление и разкаяние, критично отношение към реализираното поведение, като
счете че целите на личната индивидуална и общата генерална превенция на
наказателната санкция могат да бъдат постигнати чрез определяне на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. По силата на закона същото бе намалено с една трета,
като бе наложено окончателно наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
Бе
уважен напълно предявеният от пострадалата С.Я.Л. граждански иск за заплащане
на сумата от 51.00 /петдесет и един лева/, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието - 23.12.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. Безспорно в производството бе установено
наличието на елементите от фактическият състав по чл.45 от ЗЗД - виновно
противоправно поведение осъществено от подсъдимият и причинена на пострадалата
щета в доказан по обвинителният акт размер.
По отношение на деянието по чл.216, ал.1 от НК
съдът намира следното :
От обективна страна деецът е въздействал над субстанцията на вещта – телевизор марка „LG“ така, че последната
се е променила отрицателно по отношение на първоначалното и предназначение.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – нанасяне на удари с дървена
бухалка, като по този начин подсъдимият е въздействал пряко над унищожената
вещ, вследствие на което е настъпило нейното изменение. Наличен е и разултатът
на престъплението – настъпило е такова качествено изменение в субстанцията на
унищожената вещ, което я е направило окончателно негодна за бъдещо използване
по първоначалното и предназначение.
От субективна страна налице е косвен умисъл за осъществяване на деянието.
Деецът е съзнавал, че въздейства над чужда вещ, предвиждал е унищожаването и
като последица на това въздействие, като във волево отношение се е отнесъл към
престъпният резултат с безразличие.
При определяне на наказанието за това деяние, съдът отчете смегчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, изказано
съжаление и разкаяние, критично отношение към реализираното поведение, като
счете че целите на личната индивидуална и общата генерална превенция на
наказателната санкция могат да бъдат постигнати чрез определяне на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. По силата на закона същото бе намалено с една трета,
като бе наложено окончателно наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
Бе
уважен напълно предявеният от пострадалата С.Я.Л. граждански иск за заплащане
на сумата от 408.52 /четиристотин и осем лева и петдесет и две
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието - 23.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Безспорно в производството бе установено наличието на елементите от фактическият
състав по чл.45 от ЗЗД - виновно противоправно поведение осъществено от
подсъдимият и причинена на пострадалата щета в доказан по обвинителният акт
размер.
Двете деяния предмет
на обвинението са осъществени от подсъдимото лице преди за което и да било от
тях да има влязла в сила присъда т.е. в реална съвкупност. Това налага извод за
наличие на предпоставките по чл.23 от НК за определяне на общо наказание в
размер на най-тежкото, което се явява “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА. Предвид необремененото съдебно минало на дееца съдът счете, че целите
на личната индивидуална и общата генерална превенция на наказателната санкция
могат да бъдат постигнати, като изтърпяването на така наложеното общо наказание
бъде отложено за изпитателен срок от Три години.
В тежест
на подсъдимият на осн. чл.189, ал.3 от НПК бяха поставени и
реализираните в хода на производството разноски, като Г.Г. бе
осъден да заплати в полза на държавният бюджет по сметка на ОД на МВР - Разград за
разноски на досъдебното производство сумата 63.48 /шестдесет и три лева и
четиридесет и осем стотинки/ и по сметка на РС – Исперих за държавни такси
върху двата уважени граждански иска сума в общ размер на 100.00 /сто лева/.
По изложените мотиви съдът произнесе своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :