Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр.Шумен, 07 Декември 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
А. Карагьозян
Членове:1. М. Маринов
2. Н. Цветанкова
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №314 по описа за 2018 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №621 от 22.06.2018г. по гр.д.№1468/2017г.
Районен съд - гр.Шумен е уважил частично предявения от С.П.Д. срещу М.Б.К. и И.С.И.,
иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, като е осъдил ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 269 лева - обезщетение за причинени ѝ имуществени вреди в
собствения ѝ апартамент № 6 /петна по тавана и около отоплителните тръби
в санитарно помещение /вдясно/ и около коминско тяло/, от проникване на вода
във фугите на компрометирани первази и настилка в ап. 10, в гр. Шумен,
ул.“Добруджа“ № 9, вх. 1, и е отхвърлил иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 1000лв., като неоснователен и недоказан. Ищцата е осъдена да
заплати деловодни разноски на ответниците в размер на 511,70 лева.
Недоволни от така постановеното решение останали и
двете страни, като ищцата обжалва решението на районния съд в отхвърлителната
част, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искови претенции, а ответниците в осъдителната част и молят съда да отхвърли
изцяло предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са
депозирали отговори на жалбите на насрещните страни, в които оборват доводите
жалбоподателите.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и
процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
от С.П.Д. срещу М.Б.К. и И.С.И. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 1000 лева, представляващи щети по собствения ѝ
апартамент. Ищцата излага, че е собственик на недвижим имот - апартамент № 6, вх. 1, ет.2, на ул.
„Добруджа„ № 9, в гр. Шумен, за което представя НА № 116, том 7, дело №
1881/1994г. на ШРС. Имота се намирал в жилищен блок, в режим на етажна
собственост, като непосредствено над апартамента ѝ се намира апартамент №
10 - собственост на първата ответница М.Б.К., който се обитава от семейството
на втория ответник - И.С.И. - брат на първата ответница. През 2016г. в жилището
ѝ се появили течове в банята и кухнята по тавани и стени, за което тя
уведомила обитаващите ап. 10. Подала и жалба до Община Шумен, като по този
повод комисия от Община Шумен посетила обектите-ап. 6 и ап. 10 на посочения
адрес и изготвила отговор с конкретно становище. В отговора на общинската
администрация се посочвало, че в резултат на течове от ап. №10, са били
нанесени щети на ап. № 6 - собствен на ищцата, по мазилки и тавани. Течовете
произлизали от компрометирана подова настилка или от етажните разпределителни
канализационни клонове, от непосредствено разположения горен апартамент № 10.
Проверяващите разяснили, че тези етажни разпределителни канализационни клонове
не са общи части по смисъла на чл. 38 от ЗС и комисията излязла с предписание
да се предприемат необходимите ремонтни работи от собствениците на ап. № 10 за
отстраняване на проблема и всички щети да бъдат заплатени от тях .Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да и заплатят
обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди в размер на 1000 лева.
Ответникът М.Б.К. е депозирала писмен отговор, в който
се излага, че претенциите са недопустими и неоснователни. Сочи, че в апартамент
№ 10 имало навлажняване на таваните, подовете и стените, произхождащо от течове
около коминното тяло и от съществувала дълго време спукана тръба в банята на
апартамент № 14, който се намира над ап. № 10. Тази авария наскоро била
отстранена от собственика на ап. № 14, а причините за влагата и уврежданията по
мазилката на ап. № 6 не били от обективна неизправност във ВиК - системата на
разположения над апартамента на ищцата апартамент № 10, поради което липсвало
обективно основание за отговорност по чл. 50 от ЗЗД, за вреди към ищцата. В
първото по делото съдебно заседание и вторият ответник, чрез процесуалния си
представител е оспорил претенцията по подробно изложени съображения.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От
представения НА № 116, том 7, дело № 1881/1994г. на ШРС, е видно, че ищцата е
собственик на недвижим имот - апартамент № 6, вх. 1, ет.2, на ул. „Добруджа„ №
9, в гр. Шумен. След получаване на преписите от исковите молби, ответниците не
са оспорили твърденията на ищцовата страна, че са собственик и ползвател на
апартамент №10, находящ се над апартамента на ищцата, а и от разпита на
свидетелката Христина Страхилова Методиева, съжителка на втория ответник, се
установява, че жилището е собственост на първата ответница, а свидетелката
живее в апартамента от м.Май 2015г. заедно с втория ответник. От изготвените по
делото съдебно технически експертизи се установява, че причините за настъпилите
щети в банята и кухнята в жилището на ищцата са в следствие на аварии по
вертикалните ВиК – щрангове, монтирани в общ инсталационен пакет за цялата
вертикала от жилищния вход, по отношение на компрометираните участъци в
съседство с инсталационния пакет, и не се дължат от повреди от видимите части
на разпределителните канализационни клонове. Петната по тавана и около
отоплителните тръби в санитарното помещение /вдясно/, както и около коминското
тяло в ап. № 6 на ищцата, били приченени вследствие от проникване на вода във
фугите на компрометираните первази и настилката в ап. 10 на ответниците. Към
момента на огледа, фугите били обработени от отв. И., и петната били изсъхнали.
Единствено петната около отоплителните тръби и по контура на тавана, вдясно, били
вследствие недобре поддържана настилка с неуплътнени фуги между первази, фаянс
и подова настилка от теракот от апартамент № 10. Стойността на ремонтно
–строителните работи, необходими за отстраняване на щетите в баня, кухня и коридор
в жилището на ищцата, породени от проблемна настилка в банята на апартамента,
разположен над този на ищцата – ап. 10, възлизали на 269лв.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место е необходимо да се отбележи, че по приложението на разпоредбите на чл.45, чл.49 и чл.50 от ЗЗД има установена константна и безпротиворечива съдебна практика. В ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Съгласно ППВС № 17/63 г. възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. С Решение № 131/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 223/2010 г., IV г. о., е прието, че: "За да има отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено деяние - действие или бездействие, и на вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с него. Трябва също така деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби". В настоящия случай, ищцата претендира обезщетение на настъпили вреди в резултат от вещта. За увреждането в резултат от такива вътрешни свойства на вещта - като например покрив на сграда, хидроизолационно покритие на мокри помещения, и други подобни, които под въздействието на атмосферни влияния, време, условия, свойства и качества на материала от който са изградени, се компрометират във времето и са загубили своето предназначение, което е довело до поява теч и вреди в жилището на пострадалия етажен собственик, се дължи обезвреда. Съгласно общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, произлезли от негова вещ се налага, че етажния собственик отговаря спрямо друг етажен собственик за вредите от тази вещ, а солидарно отговорен с него е и лицето под чийто надзор се намира вещта, в конкретния случай - допуснатият от собственика ползвател на имота - ответника И.И.. Установено е, че причинените щети по апартамента на ищцата от компрометираните первази и фуги в настилката на апартамент №10 са на стойност 269 лева, поради което и претенцията на ищцата следва да се уважи до така установения размер. Ето защо решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди.
На ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, както следва - на И.С.И. - в размер на 219,30 лева, а на М.Б.К. - 310,68 лева. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното по настоящото дело адвокатско възнаграждение, тъй като на първия ответник то е на минималния размер определен съобразно редакцията на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1, действаща към момента на договарянето, а на вторият е минимално завишено, но съобразено с действителната правна и фактическа сложност на производството.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №621 от 22.06.2018г. по гр.д.№1468/2017г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА С.П.Д.
с ЕГН **********, да заплати на М.Б.К. с ЕГН **********, сумата от 310,68 лева /триста и десет лева и
шестдесет и осем стотинки/, и на И.С.И.
с ЕГН********** сумата от 219,30 лева
/двеста и деветнадесет лева и тридесет стотинки/, представляващи деловодни
разноски във въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.