№ 3786
гр. Варна, 13.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501672 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава XX oт ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 48882/03.06.2025г. по
регистратурата на РС-Варна подадена от А. К. А., ЕГН **********, Р. М. А.,
ЕГН ********** и П. А. А., ЕГН ********** всички чрез процесуалния си
представител срещу решение № 1765/16.05.2025г. постановено по гр.д.№
5205/2024г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
жалбоподателите искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата С. А. К., ЕГН ********** да заплати обезщетение съставляващо
равностойността на ползата, от която е лишен всеки един от ищците в
следствие ползването на апартамента от ответницата, както следва: на А. К. А.
сумата 1300 лева - обезщетение за 13 месеца по 100 лева месечно за периода
от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 01.04.2023г. до
предявяване на иска 30.04.2024г., в размер на 185,46 лева, както и законната
лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на претендираната
сума, на Р. М. А. сумата 1300 лева - обезщетение за 13 месеца по 100 лева
месечно за периода 01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от
01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., в размер на 185,46 лева,
както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на
претендираната сума и на П. А. А. сумата 2600 лева - обезщетение за 13
месеца по 200 лева месечно за периода 01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно със
законната лихва от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., в размер
на 370,91 лева, както и законната лихва върху претендираната сума от
завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащането и са ОСЪДЕНИ да заплатят
съдебно –деловодни разноски.
Въззивниците – А. А., Р. А. и П. А., чрез процесуалния си представител
оспорват първоинстанционното решение с твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост, поради превратно извършен анализ
на доказателствения материал. Посочват, че многократно ответницата е
заявявала пред тях, че не желае да ползват съвместно жилището, като
посочената дата 06.02.2023г. е само един от случаите, в които са направили
1
опит да ползват жилището, но са срещнали агресивното й поведение. Излагат,
че дори да са разполагали с ключ от имота, това не доказва, че са имали
възможност да го обитават необезпокоявано. Именно невъзможността да
ползват жилището съобразно правата си през процесния период е довело до
завеждането на иска по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването му,
по който е образувано гр.д.№ 1666/2023г. по описа на ВРС. Заявяват, че всички
опити да ползват апартамента са извършвани заедно от тримата ищци, поради
което считат за необосновани изводите в обжалваното решение, че липсвали
твърдения и доказателства за това, че Р. А. е била възпрепятствана от правото
си да ползва жилището. Излагат, че не е съобразен и факта, че след
предоставяне на ползването на семейното жилище на ищцата, то между нея и
ищците е възникнало наемно правоотношение, по което същата им дължи
обезщетение. Поддържат, че са отправили покана до ответницата за
осигуряване на ползване на жилището или за заплащане на парично
обезщетение, като от този момент ползващия съсобственик дължи заплащане
на неползващите съсобственици. Молят обжалваното решение да бъде
отменено и да бъдат уважени предявените от всеки от ищците искове.
Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба oт въззиваемата страна – С. А. К., чрез процесуалния й представител.
Счита жалбата за неоснователна, а решението на РС-Варна за правилно и
законосъобразно. Излага, че изводите на първоинстанционния съд за това, че
ответницата ползва само частта от апартамента, която ползва сина й Марк –
кухня и половината от сервизните помещения, а спалнята се ползва от двете
общи на страните деца са правилни и са обосновали извода за
неоснователност на предявените искове. Посочва също, че ползването на
жилището се случва и въз основа на съдебното решение, по силата на което то
й е предоставено за ползване след прекратяване на брака. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в
рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на
обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателите.
Жалбата съдържат изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна
такса за разглеждането е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
48882/03.06.2025г. по регистратурата на РС-Варна подадена от А. К. А., Р. М.
2
А. и П. А. А., всички чрез процесуалния си представител срещу решение №
1765/16.05.2025г. постановено по гр.д.№ 5205/2024г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1672/2025г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 01.10.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от
настоящото определение, а на въззивниците да се връчи препис от постъпилия
писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3