МОТИВИ:След
съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен
материал по делото, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият матрос 3-ти клас Р.Е.
*** е на кадрова военна служба от 03.07.2017 г. Към момента изпълнява
длъжността „Младши шофьор“ в Отделение „Специални автомобили“ на „Транспортен
взвод“ в „Автомобилна служба“ на в.ф. 32 890 - Бургас. Съгласно заповед
peг. № РД-01-284/05.07.2017 год. на командира на в.ф. 32 890 - Бургас
матрос Е. бил осигурен във в.ф. 26 420 - Бургас за усилване на пожарната
безопасност и охраната формированието, считано от 07.07.2017 г.
За времето на службата си матрос Е.
показал, че притежава добри знания, умения и навици, позволяващи му да
изпълнява задължения си в необходимия обем, но в отделни случаи демонстрирал
несъгласие и нежелание да изпълнява възложените му задачи, с цел да не му бъдат
възлагани такива, с които не е удовлетворен или му създават дискомфорт. В
общуването с началниците си се случвало да проявява неуважение. В служебния
картон на военнослужещия не фигурират вписани поощрения. Бил е дисциплинарно
наказван два пъти със „Строго мъмрене“, единият от които във връзка с подадена
от него жалба до главния инспектор на МО и установеното в хода на проведената
служебна проверка предоставяне на невярна информация от негова страна и
уронване на престижа на офицер от ВМС.
На 17.09.2019 год. капитан И.Д.К.,
изпълняващ длъжността заместник-началник на в.ф. 26 420 - Бургас, носел
дежурство в качеството на дежурен по военно формирование и изпълнявал
задълженията на ЗА командир на в.ф. 26 420 - Бургас.
Сутринта на същата дата, а и
предходния ден цивилен служител С.С. му доложил, че водата във водоема се губи,
явно имало авария по водопровода и нивото на водоема във формированието е под
санитарния минимум. Водоемът освен за осигуряване на водоподаване за всички
ежедневни дейности във формированието, имал жизненоважна роля за осигуряване на
пожарната безопасност на войсковия район, в който се съхранявали боеприпаси.
Капитан К. разпоредил да бъде направен обход по цялото трасе на водопровода с
цел установяване местоположението на теча, но той не бил открит.
Предполагаемото
място на аварията било на плаца до столовата, пред стълбите на корпуса тъй като
в шахтите, които били в непосредствена близост се чувало теч на вода, въпреки
че всички кранове били спрени. К-н К. докладвал на к-н I ранг Радостин Найденов
– ЗА командир на военно формирование 32 890 -Бургас (главнокомандващо спрямо
в.ф. 26 420 - Бургас) и потърсил съдействие за осигуряване на изкопна
техника - багер. Тъй като използването на техника не било възможно поради
повреда на багера, числящ се на в.ф. 32 890 - Бургас, се наложило
изкопната дейност да се извърши на ръка от свободния личен състав.
На 17.09.2019 год., освен наряда,
който не се привлича към трудови дейности, на работа били свидетелите матрос
Стамен Г., матрос Д.Л. и подсъдимият матрос Р.Е..
Около 11:00 часа капитан К.
извикал тримата матроси Р.Е., Д.Л. и Стамен Г. и им
заповядал да започнат да търсят аварията, да разкопаят пред стълбите на спалния
корпус, като им обяснил, че багерът е повреден и изкопът трябва да се извърши
на ръка. На военнослужещите бил предоставен инвентар - кирки и лопати.
Свидетелите м-с Л. и м-с Г.
започнали да разкопават, а подсъдимият Е. стоял на страни. В един момент,
капитан К. забелязал, че м-с Е. стоял отстрани и бездействал. Заповядал му
изрично да влезе в изкопа и да започне да копае. Подсъдимият му отвърнал, че не
е дошъл в армията да копае. След това м-с Е. взел една лопата, влязъл в изкопа
и започнал да имитира дейност, като изхвърлял с лопатата незначително
количество пръст. Капитан К. му направил забележка, при което подсъдимият
хванал лопатата и скочил върху нея, а тя се деформирала. Свидетелят капитан К.
му направил забележка, че поврежда инструмента. Такова поведение от матрос Е.
било проявявано и друг път, когато не бил съгласен с изпълнението на
поставените му задачи. Капитан К. изкарал подсъдимия от изкопа. До края на
работния ден той не се включил в изкопната дейност, а стоял настрани. До края
на работния ден, не била открита повредата.
Капитан К., като съобразил възникналите затруднения по отстраняване на
аварията, тъй като теренът бил труден за разкопаване, а аварията на водопровода
пряко касаела пожарната безопасност на формированието, организирал работна
група от девет души. За целта били съкратени домашните отпуски и почивки за
18.09.2019 год. на част от личния състав на в.ф. 26 420 – Бургас, които
трябвало да работят на изкопа за установяване на аварията.
Сутринта на 18.09.2019 год. капитан К. разпоредил
строяването и вдигането на националния флаг да се състои малко по-рано /около
07:45 часа/, за да се работи по отстраняването на аварията в по-хладната част
на деня. Взетото решение от капитан К. било адекватно и съобразено с високите
температури през въпросния ден, моментната фактическа обстановка и възникналата
съществена авария. От строя липсвали няколко матроса и к-н К. установил, че
тези които отсъстват си обличали работните дрехи, за да работят на изкопа, а
м-с Е. бил в столовата, която има пряка видимост към плаца. Капитан К. отишъл
при него и му обяснил причината за малко по - ранното строяване, а именно да се
започнат по-рано изкопните работи и той се явил в строя. Пред строя капитан К.
заповядал определените лица, сред които бил и подсъдимият м-с Е. през деня да
работят по изкопните работи за отстраняване на аварията, като им обяснил, че
изкопните дейности може да продължат и следващите дни. Подсъдимият също
трябвало да участва в изкопните дейности. Капитан К. се обърнал конкретно към
матрос Е. с риторичния въпрос дали смята да изпълни отдадената заповед и да се
включи в работата. Подсъдимият заявил, че няма да копае и не е дошъл във
формированието за това и не се включил в изкопните работи. Капитан К. му
разпоредил в такъв случай да изпълнява заложеното в утвърдения седмичен план с
peг. № 433/13.09.2019 год., а именно строева подготовка, а следобед да му се
води обучение на тема „Устави“.
След строя и сдаване на дежурството от стария наряд капитан К. си
тръгнал, а за негов заместник оставил капитан-лейтенант Т.П.. Той заповядал на
матрос Е. да се въоръжи, за да бъде проведено разпореденото му занятие по
„Строева подготовка“ от мичман К.. Матрос Е. му отвърнал с думите: „Няма да се
въоръжа“. К-н лейт. П. повторил заповедта, но получил същия отговор. На третия
път попитал подчинения си: „Ти военнослужещ ли си?“, на което подсъдимият
потвърдил. Попитал го има ли зачислен автомат. М-с Е. отново отговорил
положително, след което му била отдадена същата заповед - да се въоръжи.
Подсъдимият се обърнал и отишъл в диагоналния край на плаца и започнал да
говори по мобилния си телефон. К-н лейт. П. докладвал на к-н I ранг Найденов и
получил разпореждане да се яви във в.ф. 32 890 - Бургас, заедно с матрос Е..
На тръгване обаче подсъдимият се явил пред щаба и заявил, че иска да се
въоръжи. К-н лейт П. разпоредил на мичман И.С.К. да проведе на м-с Е. занятието
по „Строева подготовка“, а следобед занятие на тема „Устави“. Мичман И. К.
попитал подсъдимия дали няма да помогне на тези, които работят на изкопа за
отстраняване на аварията, но подсъдимият не се включил в работата и му била
проведена строева подготовка.
На следващия ден - 19.09.2019
год., работата по отстраняване на аварията продължила. На сутрешния строй
капитан К. при разпределяне на задачите заповядал да продължат изкопните
работи, като заповядал на матрос Е. изрично да работи по изкопните дейности, но
подсъдимият за пореден път не изпълнил заповедта на началника си. Капитан К.
попитал подсъдимия дали ще се включи да помогне, на което подсъдимият
отговорил, че не е назначен на тази длъжност да копае и не се включил в
работата. На подсъдимия Е. била разпоредена самоподготовка. Останалите
военнослужещи продължили изкопните дейности и същия ден, около обяд, било
открито спукването на железния тръбопровод, и аварията била отстранена.
На 07.10.2019 год. матрос 3-ти
клас Р.Е.Е., депозирал жалба с вх. № 3301/07.10.2019 год. до командира на в.ф.
54 950 - Бургас. В основната си част жалбата, касаела събитията по отстраняване
на аварията във в.ф. 26 420 - Бургас и съдържала твърдения за извършени
нарушения от длъжностни лица на в.ф. 26 420 - Бургас по Закона за обраната
и въоръжените сили на Република България и Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България. По компетентност жалбата била
препратена до командира на в.ф. 32 890 - Бургас, който назначил със своя
заповед per. № РД-01-120/07.10.2019 г. служебна проверка по повод случая. В
протокол с peг. № 6734/18.10.2019 год., съдържащ резултатите от извършената
служебна проверка, било установено, че матрос Е. е отказал да изпълни поставени
заповеди от негов началник, което поведение е отчетено като вредна последица
чрез даването на лош пример на своите колеги. От друга страна не били
установени данни, потвърждаващи изложените в жалбата на военнослужещия
твърдения за нарушения, допуснати от неговите началници. Въпреки констатациите
на комисията, че извършените виновно действия и бездействия от страна на матрос
Е. са основания за налагане на множество дисциплинарни наказания, било взето
предвид решението на преките му началници да не се взисква дисциплинарна
отговорност от провинилия се военнослужещ.
С деянието си матрос Е. е
осъществил състава на чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3, във вр. с ал.1, алт. 1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 17.09.2019 год. по демонстративен начин, а
на 18.09.2019 год. и на 19.09.2019 г. пред строя във в.ф. 26 420 - Бургас,
при условията на продължавано престъпление, не изпълнил изрично отдадена му
устна заповед от прекия му началник и ЗА командир на в.ф. 26 420 - Бургас
- к-н И.К. да се включи в отстраняването на авария, възникнала по трасето на
водопровода във формированието.
Гореизложената фактическа
обстановка и правна квалификация се установява по безспорен и категоричен начин
от показанията на свидетелите депозирани в хода на съдебното следствие и от
приобщените към доказателствата по делото показания на свидетелите от
досъдебното производство, и писмените доказателства по делото.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подсъдимият не се признава за виновен. В
обясненията си м-с Е. сочи, че на 17.09.19 г., разбрал за аварията на
водопровода във военното формирование, а свидетелят к-н К. казал, че трябва да
се копае пред стълбите на корпуса, за да се открие аварията. Подсъдимият
твърди, че участвал в изкопните работи, като влизал няколко пъти да работи с
права лопата. Там бил и к-н К., с който си разменяли общи приказки. Подсъдимият
посочва, че на следващия ден отново бил на работа, като влязъл в стола да си
остави храната. При него отишъл к-н К., който започнал да се държи с него
арогантно, питал го защо не е в строя и го попитал дали иска да копае или да
марширува, на което той отговорил, че предпочита да марширува, а по - късно
било разпоредено на к-н лейт. П. да му проведе строевата подготовка.
Подсъдимият посочва също, че и на 19.09.19г., отново бил на работа във военното
формирование. В обясненията си подсъдимият твърди, че му било разпоредено от
к-н лейт. П. да извършва заваръчни дейности на гаражни клетки отстрани на
корпуса, заедно с м-н Манолов и гр. лице С.. Не оспорва, че на 19 септември бил
в строя. Твърди, че не помни к-н К. пред строя на 19.09.19г., лично на него да
е разпореждал да извършва изкопни дейности. Твърди, че на 17, 18 и на
19.09.2019 година не е имало отдадени заповеди да се извършват изкопни
дейности, а е имало питане към него дали желае да копае или не желае.
Представителят
на Сливенската военноокръжна прокуратура поддържа обвинението. Сочи се, че
обвинението се установява от събрания и проверен в проведеното съдебно
следствие доказателства. Посочва се, че отдадените заповеди на к-н К. по
отстраняването на проблема с теча на водата и извършването на изкопната дейност
от военнослужещите и конкретно от подсъдимия м-с Е. са били ясни, точни и
конкретни. Подсъдимият е бил длъжен да изпълни заповедите на к-н К.. Прави се
искане подсъдимият м-с Е. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода” с изпитателен
срок от 4 години.
Съдът счита за безспорно
установено, че подсъдимият м-с Е. е осъществил от обективна и субективна страна
инкриминираното деяние. Основен предмет на доказване на обвинението за
извършено престъпление по чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3 вр. с ал.1, алт.1 от НК
са отдадената заповед, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца
към заповедта и обективираната форма на нейното неизпълнение.
От обективна страна, за да бъде
осъществен съставът на престъплението е необходимо да има отдадена заповед –
изрично волеизявление от началник спрямо подчинен и тя да е възприета от
подчинения. От субективна страна подсъдимият следва да е възприел отдадената
заповед, да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и въпреки това
да не е изпълнил заповедта или да е отказал изпълнението й. Изпълнителното
деяние се изразява в две форми неизпълнение на заповед или отказ да се изпълни
заповедта. В конкретния случай е налице първата форма, а именно неизпълнение на
заповед трикратно.
Съдът счита, че тези
обстоятелства са установени по категоричен и безспорен начин от показанията на
свидетелите к-н К., к-н III ранг Ф., ст- м-с Е., к-н лейт П., м-с Л., м-с Г.,
гр. лице С., гл. серж. В., м-н К., м-с Д., м-с П., които съдът изцяло
кредитира, като обективни, допълващи се и кореспондиращи, както помежду си така
и с останалия доказателствен материал по делото.
Безспорно се установява, че к-н К.
се явява началник на подсъдимия м-с Е., който му е подчинен. Установява се, че
к-н К. е отдал заповеди на м-с Е. заедно с други военнослужещи да работи по
отстраняване на аварията, възникнала по водопровода във военното формирование и
тези заповеди са били възприети, както от м-с Е., така и от останалите
военнослужещи. Видно от показанията на св. к-н К., депозирани на л.50 на гърба
от НД по повод на установената авария - теча на вода от водопровода във
военното формирование, същият е заявил относно случилото се на 17.09.2019 г.
„…Затова разпоредих на тримата матроси Л., Г. и м-с Е. и на гл. серж. Ж.В. ....
да се намери и отстрани аварията…“. ”…Копаеше се с кирки и с криви лопати.
Обясних на матросите, че трябва да се копае и да се намери аварията, за да се
спре теча. М-с Е. не участва в копаенето, няколко пъти му разпоредих да смени
единия от двамата матроси. Неговото първо изявление беше, че не е тук да върши
такава дейност–трудова, да копае. Той влезе с лопатата да изгребва пръста. Той
загребваше по малко, това се случи пред мен, пред старшината, пред матросите.
Той каза, че толкова са му възможностите. Качи се върху лопатата, тя се огъна.
Де факто е изхвърлил няколко полу пълни лопати. Матрос Е. не участва повече в
изкопната работа, стоеше на страни…“. За 18.09.2019 г. свидетелят К. на л.50 на
гърба и л.51 от НД посочва ”….Разпоредих строят да стане по-рано, за да може
по-рано да се започне работа, да се работи по хладното. Проверих строя, от него
отсъстваха няколко матроси, а единият от тях беше м-с Е.. Матрос Е. беше в
столовата. Отидох при него и го попитах защо не се строява. Той каза, че е още
рано. Обясних му, каква е причината в смисъл да се започне по-рано с изкопната
дейност и той се яви в строя. Обясних на всички, за какво са извикани на
работа, че трябва да се копае и търси и
отстрани аварията. Всички бяха с работни дрехи, но м-с Е. не беше с работна
форма. Той също трябваше да участва в изкопните работи. Попитах го пред всички,
пред целия строй „…М-с Е. Вие ще работите ли днес за отстраняване на аварията?“
Той пред всички каза, че не е във формированието да работи и че няма да го
направи и не се включи в работата по изкопа. Тогава разпоредих да се изкара
седмичното разписание ...... на другия ден ми доложиха, че матрос Е. не е
работил….”.
Свидетелят к-н К. видно от
показанията му депозирани на л.51 от НД, относно случилото се на 19.09.2019 г.,
разказва „…Пред строя отново заповядах да продължат изкопните работи, изрично
на м-с Е. заповядах да участва в изкопните работи. М-с Е. пак не изпълни
заповедта да работи и аз му разпоредих самоподготовка.”
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля к-н К., относно отдадените заповеди на 17, 18 и на 19
септември 2019 г. възприемането им от подсъдимия, отношението му към тях и
формата на неизпълнение, тъй като тези показания кореспондират с показанията на
останалите свидетели, те са логични последователни и изясняват фактическата
обстановка по делото.
Обстоятелствата по отдадените
заповеди на 17, 18 и 19.09.2019 година, подсъдимият м-с Е. да участва в
отстраняването на аварията, възникнала по трасето на водопровода във военното
формирование, възприемането им, поведението на подсъдимия и не изпълнението им
се подкрепят от показанията на посочените по-горе свидетели. В показанията си
свидетелите Л. и Г. депозирани в съдебно заседание и приобщените към
материалите по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания
на свидетеля Г. са категорични, че е имало отдадена заповед, те заедно с м-с Е.
да извършват изкопни дейности за установяване на аварията. Те двамата са
извършвали такава работа, а м-с Е. е стоял отстрани, след няколко забележки от
страна на к-н К., влязъл в изкопа, но не е работил, а счупил лопатата. След
това излязъл навън и бил до изкопа, но не се включил в копаенето. Свидетелят Л.
посочва, че на следващия ден м-с Е. е следвало също да участва в изкопните
дейности по отстраняване на аварията, но м-с Е. не е участвал, като и на
19.09.2019 година м-с Е. е следвало да участва, но същият пред строя е заявил,
че не е назначен на тази длъжност да копае и не се включил в работата. В
показанията си свидетелите С. и В. депозирани в хода на съдебното следствие и в
показанията им приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК също потвърждават изложеното от к-н К., че
на 17 и на 18.09.2019 година е отдал заповед на м-с Е. да участва в дейността
по отстраняване на аварията на водопровода, а подсъдимият по демонстративен
начин на 17.09, а на 18.09 пред строя не е изпълнил отдадените заповеди. В
подкрепа показанията на св. К. са и показанията на свидетелите Ф., Е., К., П., Д.
и П., които сочат, че к-н К. е отдал заповеди на подсъдимия Е. да участва в
отстраняването на аварията, а подсъдимият не изпълнил заповедите на к-н К.,
като на 18 и на 19.09 това е станало пред строя.
От изложеното безспорно се
установява, че на 17.09.19 година к-н К. е отдал устна, ясна, точна и конкретна
заповед към военнослужещите. Тази заповед е била възприета от подсъдимия м-с Е.
и деянието е осъществено по демонстративен начин. Подсъдимият не е изпълнил
заповедта на к-н К., той демонстративно не се е включил в изкопните дейности,
стоял е настрани, когато останалите матроси са работили. След като к-н К. му
разпоредил да влезе и да работи, той демонстративно изхвърлил на няколко пъти
малко пръст, като скочил върху лопатата и я повредил. Тези действия били
осъществени пред останалите матроси, след което подсъдимият до края на работния
процес не се включил в изкопните дейности. Поведението на подсъдимия показва
явно незачитане на нормативните документи, пренебрежение към установения
войскови ред и субординацията между началник и подчинен. На 18 и на 19
септември свидетел К. е отдал също устни, конкретни и ясни заповеди да се
продължат изкопните дейности за отстраняване на аварията. Заповедите са били
отдадени пред строя в присъствието на военнослужещите от военното формирование
включително в присъствието на подсъдимия. Тези заповеди са били възприети,
както от намиращите се в строя военнослужещи, така и от подсъдимия. Нещо
повече, тъй като свидетелят К. познавал добре подсъдимия и отношението му към
дейността по изкопната работа, имайки в предвид отношението и поведението му на
17.09 след отдаване на заповедите е
запитал изрично подсъдимия ще се включи ли в работата, на което същият
отговорил, че не е назначен във военното формирование на тази длъжност да копае
и не се включил в работата.
Подсъдимият не изпълнил
заповедите на началника си св. К. съзнавайки обществено-опасния характер на
деянията и че неизпълнението им ще доведе до последици. Поради това и
подсъдимият е подал сигнал срещу к-н К. и капитан-лейтенант П. за извършени от
тях нарушения. Видно от приложения по делото Протокол от служебна проверка не
са установени нарушения от страна на тези военнослужещи, като е констатирано,
че м-с Е. не изпълнява своите функционални задължения и заповедите, които му се
поставят от неговите началници.
Съгласно разпоредбата на чл.178,
ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват Уставите, нормативните и
административните актове на органите на ръководство и отбрана, на длъжностните
лица за управление на отбраната и въоръжените сили, както и заповедите на
командирите или началниците. Анализът на посочената разпоредба сочи, че със
същата е вменено задължение на военнослужещите да изпълняват всички заповеди на командирите и началниците
и този извод се налага, поради обстоятелството, че законодателят не е направил
разграничение между заповедите издадени в
писмена форма и тези отдадени в устен вид.
Ако се приеме становището на
подсъдимия и защитата, че в случая няма отдадена заповед, а молба и питане и
право на преценка дали да изпълни устната заповед на началника си, това би
означавало да отпаднат основните начала на войсковия живот: единоначалието,
задължителността на заповед-изпълнение, войсковата дисциплина. Подсъдимият е бил
длъжен да изпълни устните заповеди на началника си. Съдът счита, че ако
подсъдимият е считал, че заповедта е
неправилна, той незабавно е следвало да предприеме действия по нейното
изпълнение и при първа възможност да отнесе въпроса писмено или устно пред по-горестоящия
началник. Неизпълнението на заповедите от подсъдимия, защото е считал, че са
молба и питане не е основание да отпадне наказателната му отговорност.
По изложените съображения съдът
не приема изложеното от защитата на подсъдимия, като счита обясненията на
подсъдимия за защитна теза, изолирана от доказателствения материал по делото.
Обясненията на подсъдимия са противоречиви и не се подкрепят от събраните и
проверени от съда доказателства по делото, ценен поотделно и в тяхната
съвкупност.
Съдът не приема и тезата на
защитата, че се касае за извършено деяние по чл.374 от НК. В случая безспорно
се установява, че к-н К. е отдал конкретни заповеди, а подсъдимият не ги е
изпълнил. По делото липсват доказателства подсъдимият да е изразил явно недоволство
против заповедите на своя началник, като изпълнителното деяние безспорно сочи
на неизпълнение на конкретни заповеди.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства:
чистото съдебно минало на подсъдимия, притежаваните от него добри знания,
умения и навици, позволяващи му да изпълнява задълженията си в необходимия обем
и като отегчаващи вината обстоятелства: негативните характеристични данни.
По изложените съображения, съдът
определи на подсъдимия м-с Е. наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства при условията на чл.54 от НК „Лишаване от свобода“ в размер на
една година, за деянието по чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3 вр. с ал.1, алт.1вр.
чл.26 от НК.
Съдът като съобрази чистото
съдебно минало, степента на обществена опасност на деянието и дееца счита, че
не е необходимо подсъдимият Е. да търпи ефективно така наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“, поради което и на основание чл.66 от НК отложи
изпълнението му с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане
на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание, ще се изпълнят целите на чл.36 от НК, да се поправи и превъзпита
подсъдимият бивш м-с Е. към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително и възпитателно върху него, както и върху другите
членове на обществото.
Причини за извършване на престъплението – ниско правно
съзнание.
Мотивите
се написаха днес 09.09.2020 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.