Номер 39516.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно
гражданско дело № 20203100501844 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
-----------------------------------------------------------------------
Въззивната страна ОД НА МВР – ВАРНА, редовно призована, не се
явява представител.
Въззиваемата страна П. Н. Г. , редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 21799/08.10.2020г. депозирана от
юриск. Б. Й., процесуален представител на въззивната страна Областна
дирекция на МВР – Варна, в която посочва, че поради неотложни служебни
ангажименти не може да се яви в днешно съдебно заседание, изразява
становище по съществото на спора, към молбата са приложени списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ докладва молба вх.№ 21598/06.10.2020г. от ОД на МВР-Варна
чрез юриск. Б. Й., с искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, за
спиране на производството по делото, тъй като е налице преюдициално
запитване пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и пред последния е
образувано Дело С-262/2020г. по тълкуване на Директива 2003/88/ЕО, което е
от значение за правилното решаване на настоящия спор.
1
Адв. Д.: Не са налице основания за спиране на производството.
СЪДЪТ е сезиран от въззивната страна с искане за спиране на
настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, по повод
повдигнато от РС-Луковит с Определение от 15.06.2020г. по гр.д. №
606/2019г. преюдициално, запитване пред Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург,
по което е образувано дело № 2003/88/ЕО, с оглед поставените в
преюдициалното запитване въпроси, а именно:
1. Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а“ от Директива 2003/88/ЕО,
изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената
продължителност на труда през деня?
2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на европейския съюз изисква ли определената
в националното право нормална продължителност на нощния
труд – 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работниците в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?
3. Ефективното постигане на целта на § 8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на
нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично
да посочи каква е нормалната продължителност на нощния
труд, включително на заетите в публичния сектор?
Счита, че същите, така както са формулирани, са неотносими към
настоящия предмет на спора, който е свързан с начина на отчитане и защита
на нощния труд от държавните служители в ОД на МВР. Ето защо не са
налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и
за това искането следва да бъде оставено без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника ОД на МВР-
Варна за спиране на производството по в.гр.д.№ 1844/2020г. по описа на ВОС
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
2
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
Съдът е сезиран с въззивна жалба от ОД на МВР – Варна, с вх. №
39039/19.06.2020г. срещу решението на ВРС № 2013/28.05.2020г. по гр.д. №
16797/2019г., 47-ми състав, с което осъдена въззиваемия да заплати на
въззивника П. Н. Г. , ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 110,
вх. 3, ет. 4, ап. 42, сумата сумата от 1500.96 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 217 часа, за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляването на положен нощен труд, с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
16.10.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 210.04 лв., представляваща дължимата
държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, както и сумата от 230.00 лв., представляваща извършените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.рег. №
50233/27.07.2020г. от П. Н. Г. , в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в
това число и заплатено адвокатско възнаграждение.
Адв. Д.: Запознат съм с определението за доклад, нямам възражения.
Оспорвам въззивната жалба, поддържам представения писмен отговор. Няма
да соча други доказателства. Представям списък на разноските, като Правя
възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
3
списъци с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на
разноските по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно. Моля да ни бъдат присъдени сторените
разноски, съобразно представения списък.
Съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:33
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4