Р Е Ш Е Н И Е
№40/27.1.2021г.
гр.
Пазарджик, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 1334 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и е образувано по
жалба на И.Г.К. с ЕГН ********** *** против Разпореждане №
4506-40-104/12.11.2020 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите”.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Иска
се отмяната му.
В
съдебно заседание не се явява жалбоподателката или неин процесуален
представител. В писмено становище се поддържа жалбата.
Процесуалният
представител на ответника устно в съдебно заседание и в писмено становище
оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне и претендира разноски.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е била медицинска сестра в МБАЛ „Ескулап“
ООД от 06.10.2015 г. до 01.03.2019 г. Дружеството е обявено в несъстоятелност с
решение № 42/02.03.2020 г. по т.д. № 226/2019
г. на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския регистър на 04.03.2020 г. Със
заявление-декларация №
Ц4502-12-100 от 02.11.2020 г. до
Директора на ТП на НОИ Пазарджик жалбоподателката е поискала отпускане на гарантирано
вземане. С атакуваното разпореждане директорът на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ в Националния осигурителен институт е
отказал изплащането на гарантирано вземане по заявлението. Административният
орган е преценил, че след като откритото производство по несъстоятелност е
вписано на 04.03.2020 г. в ТР, то 3 месечният период, в който следва да се
подаде заявлението, е изтекъл на 04.06.2020 г., а заявлението е подадено едва
на 02.11.2020 г. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 19.11.2020 г.,
като жалбата е подадена на 26.11.2020 г.
Страните не спорят по гореизложената фактическата обстановка.
Тя се установява и по безспорен начин от доказателствата по делото и от справка
в Търговския регистър по отношение на МБАЛ „Ескулап“ ООД.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
обжалването, от лице, за когото издадения административен акт е неблагоприятен,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административният акт е издаден от компетентен орган по чл.
26, ал. 1 от ЗГВРСНР, при спазване на административнопроизводствените правила,
уредени в ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР
право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите,
които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока
му и от продължителността на работното време. Ал. 2 посочва, че лицата по ал. 1 могат
да ползват права по този закон, при условие, че работодателят е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.
Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР правото
на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква
от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1.
откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл.25 от ЗГВРСНР с
подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен
срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга
държава. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното
материално право на гарантирано вземане води до погасяването му. В тази насока
е налице многобройна и безпротиворечива съдебна практика.
От събраните доказателства по делото се установява, че
жалбоподателката е била в трудови правоотношения с МБАЛ „Ескулап“ ООД. Датата
на вписване на решението за откритото производство по несъстоятелност е
04.03.2020 г. Това се потвърждава от представените по делото доказателства,
както и от вписаните обстоятелства, отразени в Търговския регистър. Срокът за
подаване на заявление по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР е тримесечен и е започнал да
тече от 04.03.2020 г.
На 24 Март 2020 г. в ДВ. бр.28 е
обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно § 52 от ПЗР
законът влиза в сила от 13 март 2020 г. и се прилага до отмяна на извънредното
положение. В чл. 3, т. 2 от същия закон е предвидено, че за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и
други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за
административните нарушения и наказания. Срокът, предвиден в чл. 25 от ЗГВРСНР,
е „друг срок“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките, предвиден в
нормативен акт, с изтичането на който се погасяват права за частноправните
субекти - правото на гарантирани вземания на работниците и служителите, които
са или са били в трудово правоотношение с работодател, спрямо когото е открито
производство по несъстоятелност. Поради това срокът, предвиден в чл. 25 от
ЗГВРСНР, започнал да тече от 04.03.2020 г. е спрян на 13.03.2020 г. по силата
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките, обн. в ДВ. бр .28 от 24 март 2020 г. До
спирането на срока са изтекли 9 дни.
Съгласно § 13 от Заключителните
разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обнародван в ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г., сроковете по чл. 3, т. 1 и т.2 относно
„други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен
вестник“. Това означава, че срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР е продължил да тече от
17.04.2020 г. и е изтекъл на 08.07.2020 г.
Заявлението - декларация вх. №
Ц4502-12-100 за изплащане на гарантираните вземания е подадено от жалбоподателката
едва на 02.11.2020 г., следователно срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР не е спазен и е
било налице основанието на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР при постановяване на обжалвания
административен акт.
Като е приложил
правилно посочените законови разпоредби, с обжалваното Разпореждане №
4506-40-104/12.11.2020 г. Директорът на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ е постановил законосъобразен отказ за изплащане на
вземания съгласно ЗГВРСНР. Константна е съдебната практика, че срокът по чл. 25 от
ЗГВРСНР е преклузивен, т. е. с изтичането му се погасява
материалното субективно право да се получи гарантирано вземане от фонда. По
отношение на срока за упражняване на правото на гарантирано вземане,
законодателят е предвидил две хипотези с разпоредбата на чл. 25 от
ЗГВРСНР. При първата хипотеза, началният момент, от който тече тримесечният
срок е вписване на решението по чл. 6 от
ЗГВРСНР, а при втората хипотеза - началният момент, от който тече
тримесечният срок е датата на информиране на работниците и служителите от
българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. Относима към
настоящия спор е първата хипотеза, като правнорелевантният факт, от който
възниква правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1
от ЗГВРСНР, е датата на вписване в търговския регистър на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 6, т. 1 от
закона). Предвид относимата разпоредба на чл. 7, ал. 1
от Закона за търговския регистър, вписаното обстоятелство за
откриване на производството по несъстоятелност се смята, че е станало известно
на третите добросъвестни лица от момента на вписването, поради което
ирелевантно се явява обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението
си по чл. 3, ал. 1
от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя, тъй като законодателят не е предвидил при
неизпълнение на това задължение възможност за удължаване на срока по чл. 25 от
ЗГВРСНР, респ. възстановяването му. С вписването в търговския
регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност на
работодателя на жалбоподателката, а именно: 04.03.2020 г. е започнал да тече тримесечния
срок за упражняване на правото на гарантирано вземане по ЗГВРСНР,
изтекъл на 08.07.2020 г. с оглед извънредното положение и заявлението от
02.11.2020 г. се явява подадено след изтичане на посочения срок.
Ето защо
правилен се явява отказът на Директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ за изплащане на гарантирано вземане, поради
неспазване на срока по чл. 25 от закона.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Съгласно чл. 144 АПК
за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския
процесуален кодекс, като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК,
вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза
на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Национален
осигурителен институт следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 (сто) лева с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК ,
Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на И.Г.К. с ЕГН ********** *** против Разпореждане №
4506-40-104/12.11.2020 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите”
към НОИ София.
ОСЪЖДА
И.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ София юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/П/