С решение № 200 от 11.04.2011г. по гр.д. № 21/2011г. по описа на Горнооряховски районен съд, са отхвърлени предявените от „П.” -гр.С. против П. П. П. от с.П. искове за сумата 988лв., представляваща вреди от липси, причинени на работодателя „П.” , както и за законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-11.01.2011г. до окончателното изплащане. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.” -гр.С.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по изложени за това подробни съображения. Счита, че от страна на П. не са ангажирани доказателства, установяващи, че същата не е причинила процесната имуществена вреда на работодателя, нито такива, че липсва вина при причиняването на вредата. Счита, че неправилно съдът е приел, че е доказана причината за щетата, а именно-кражба, тъй като тази причина не се установява по безспорен начин, за да бъде изключена отговорността на ответницата по чл.207 ал.1 т.2 от КТ. Заема становище, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е ангажирал доводи във връзка с конкретна форма на вина у отчетницата П., както и че е опровергано наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на трудовите задължения на ищцата и вината за причинената липса. Излага, че е установено, че ответницата не е изпълнила вменените й с длъжностната характеристика задължения. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото пред всички инстанции. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. П. чрез пълномощника й адв.Д.Ц.. Счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага, че ищцовото дружество е дисквалифицирало твърдените вреди като липси, като е приложило доказателства, сочещи на установен произход и причини за констатираната липса-извършената на 13.10.2010г. кражба. Освен това сочи, че липсите подлежат на установяване с надлежен акт за инвентаризация и по ред, определен в Закона за счетоводството, а в настоящия случай това не е налице. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Въззивната жалба е допустима-подадена в законоустановения срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Относно възражението, че от страна на П. не са ангажирани доказателства, установяващи, че същата не е причинила процесната имуществена вреда на работодателя, нито такива, че липсва вина при причиняването на вредата: същото е неоснователно. Действително, съгласно разпоредбата на чл.207 ал.1 от КТ поради наличието на презумпция за причиняване на щетата от отчетника, се предполага и неговата вина и констатацията на една липса обръща тежестта на доказване, като работникът следва да докаже, че не той е причинил вредата или че не я е причинил виновно. Видно от доказателствата по делото-констативен акт от 13.10.2010г. на РДВР-В.Т., сектор „СОД”, е, че на посочената дата в 18,22ч. и в 18,23ч. автопатрул на СОД е отреагирал на сигнал „Паник бутон”, подаден от П. П., продавач-консултант на бензиностанция „П.” с.П. Посочена причина за ползване на „Паник бутона” в констативния акт е установена липса на пари от оборота-981 лв. На 14.10.2010г. е съставен констативен протокол от Г.П. за извършената от него проверка на обекта, при което в протокола се сочи, че по думÞ на служителката П.П., на 13.10.2010г. до бензиноколонките спира бус, като тя е обяднила на шофьора пътя за П. след което при влизане в търговската част на обекта установила, че липсват парите, които малко преди това е била извадила от сейфа на обекта, за да ги преброи. Доклад в същия смисъл е изпратен от Г.П. до Т.Т., мениджър „ВВК, СС и Б”-относно извършена кражба на парични средства от обект бензиностанция с.П.Видно от писмата на РП-Г.О. и РУ „Полиция”-Г.О., по случая е образувано ДП № 1060/ 2010г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като производството е спряно на осн.чл.244 ал.1 от НК. От изложеното се установява, че са налице данни за извършено престъпление кражба-от неизвестен извършител. Това е приел и работодателят в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. В посочената заповед същият е приел за установени като фактически обстоятелства по извършване на нарушението на трудовата дисциплина от ответницата по жалба именно поведението й на 13.10.2010г., като по този начин е създала предпоставки за извършване на кражба на парични средства от търговския обект в размер на 988лв. Работодателят е приел, че служителката без да е налице основателна причина, е извадила от касата сумата 988лв. и е оставила паричните средства без надзор. Приел е и че около 18,20 ч., докато е упътвала шофьор, неизвестно лице е влязло в търговския обект и е взело сумата 988лв. и след връщането в търговския обект служителката е установила липсата на тези парични средства. Въз основа на тези фактически констатации работодателят е наложил дисциплинарно наказание на ответницата. Т.е. самият той е приел, че липсата на паричните средства се дължи на кражбата, извършена от трети лица, предпоставки за извършването на която е нарушението на трудовата дисциплина от П., за което обаче тя е наказана с „предупреждение за уволнение”. При наличието на установеност на причината за липсата, съставът на увреждането се дисквалифицира като липса. В този смисъл е неоснователно и възражението, че неправилно съдът е приел, че е доказана причината за щетата, а именно-кражба, тъй като тази причина не се установява по безспорен начин. Макар и да не е установен извършителят, установена е причината за липсата-кражба, която причина сам работодателят приема за такава в цитираната заповед. Предвид на това, не може да се ангажира отговорността на работника по посочения текст от закона. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ е неоснователен и недоказан, предвид на което следва да бъде отхвърлен. Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на материалния и процесуалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 200 от 11.04.2011г. по гр.д. № 21/2011г. по описа на Горнооряховски районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |