РЕШЕНИЕ
№
17
гр. Русе, 16.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ-ми състав,
в публично заседание на 29 юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 89 по описа за 2021
година за да се произнесе, съобрази:
Производство е по реда на чл. 145 и
следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал.2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
Образувано е по жалба на Б.А.Н. ***, с
ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-144/12.01.2021 г. на Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация" – Русе /РД АА - Русе/, с която са наложени три ПАМ на основание
чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, точка 1, буква „б", точка 4,
буква „б" и точка 7, буква „б", ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 6 и ал. 7 от
Закона за автомобилните превози. Иска се отмяна в цялост на обжалваната заповед
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Директор РД АА-Русе,
в придружителното писмо, с което в съда е изпратена жалбата, ведно с преписката,
обосновава становище за неоснователност на оспорването.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
оспорената по делото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗПАМ/ № РД-14-144/12.01.2021 год. на Директор на РД „Автомобилна
администрация" – Русе са наложени
ПАМ, както следва:
1. По чл.
106а, ал. 1, т. 1, буква „б" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7
от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно
превозно средство **** от категория M1 с
per. № *****,
собственост на „Аутоинвест груп" ЕООД, с булстат *********, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез
сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер ****** и
отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 29.06.2017 г.
2. По
чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б" и ал. 2, точка 3 от Закона за
автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС № ********* и контролния талон към него на Б.А.Н. с ЕГН **********,
издадено на 23.12.2020 г. от МВР - Русе - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година.
3. По
чл. 106а, ал. 1, точка 7, буква „б" и ал. 2, точка 6 от Закона за
автомобилните превози - временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил" на Б.А.Н. с ЕГН **********, издадено от регионалното звено на ИА
„Автомобилна администрация" в гр. Русе въз основа на Протокол №
1287/11.12.2019 г. за срок една година.
По допустимостта на производството.
Съдът
намира, че подадената жалба е частично недопустима – в частта й досежно оспорената ПАМ по т.1 от заповедта -
временно спиране от движение на моторно превозно средство Шевролет Резо от
категория M1 с per. № ********, собственост на
„Аутоинвест груп" ЕООД до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с
регистрационен номер ********и отнемане на свидетелство за регистрация № *********,
издадено на 29.06.2017 г. Съгласно разпоредбата, послужила като правно
основание за налагане на мярката - чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „б" и ал.
2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози, тази ПАМ
се налага когато моторното превозно средство не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или
е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната
община.
В
настоящия случай адресат на ПАМ по т.1 от процесната заповед, с оглед нейното
съдържание и последици, е дружеството -
собственик на МПС - „Аутоинвест груп" ЕООД, със седалище: гр.Пловдив. Оспорващият
Н. не е адресат на мярката, нито е представил доказателства за пряко и
непосредствено засягане на негови права. Същият сочи, че е държател на лекия
автомобил въз основа на сключен предварителен договор за покупко-продажба с “Аутоинвест
груп" ЕООД, със седалище: гр.Пловдив. /л.27-л.33 от делото/. Въпреки дадените
неколкократно указания от съда, оспорващият не е представил двустранно подписан
договор, който да удостовери правоотношенията му със собственика на МПС, тъй
като по делото в препис е представен договор, който несъдържа подпис на Н.. Нещо
повече, в съдебно заседание на 28.05.2021 г. той изрично заявява, че не може да
представи двустранно подписано писмено съглашение. Освен това, дори и при наличието
на такова, следва да се съобрази, че предварителният договор създава за
страните по него само права и задължения от облигационен характер, такъв
договор няма транслативен ефект, той не прехвърля вещни права върху веща, а е
основание само за нейното държане. От значение е и обстоятелството, че самият оспорващ в хода на съдебното
производство признава неблагоприятния за него факт, че договорните му
правоотношения с дружеството-собственик „Аутоинвест груп" ЕООД са
прекратени /протокол от съдебно заседание на л.62 и л.63 от делото/. При
установените обстоятелства съдът намира, че за Н. не съществува пряк и личен
интерес от оспорване на ПАМ по т.1 от процесната заповед, поради което
съдебното производство в тази част следва да бъде прекратено.
В
останалата си част – срещу наложените ПАМ по т.2 и т.3 от Заповед за прилагане
на ПАМ № РД-14-144/12.01.2021 г. на Директор на РД АА – Русе, жалбата е
допустима за разглеждане. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
(оспореният акт е връчен на Н. на 15.01.2021 г., което е удостоверено с подпис
на жалбоподателя върху самата заповед, а съдът е сезиран с жалба подадена на 29.01.2021
год., чрез административния орган, издал акта). Наложените ПАМ имат за адрес Н.,
рефлектират пряко в правната му сфера, създават за него ограничения на права,
поради което е налице интерес от оспорването.
По съществото на спора по отношение
на наложените ПАМ по т.2 и т.3 от заповедта.
Съдът
намира, че оспореният акт е валиден, постановен от компетентен орган, съобразно
правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвП и приложената Заповед №РД-01-43/23.01.2020 г., с която
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил директорите на РД "АА" да издават
заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП
/л.1 от преписката/. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, като в нея
са изложени фактическите и правни основания, обосновали административния орган
да приложи ПАМ. В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми.
С
оспорения акт в т.2 е предвидено на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 4, б
"б" и ал. 2, т. З ЗАвП -
временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС на жалбоподателя,
но за не повече от една година.
Съгласно
цитираната разпоредба за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година
С
оспорената заповед в т.3 е наложена и ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7 от ЗАвП
- временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за
срок от една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва
таксиметров превоз на пътници без издадено разрешение за съответната община, от
която е започнал превозът.
В
производството пред съда жалбоподателят по същество не оспорва факта, че
управляваният от него на 12.01.2021 г. автомобил Шевролет Резо от категория M1 с peг. № РВ5603РМ, е бил стикиран като
таксиметров и че е отговарял на всички външни изисквания, за да бъде
квалифициран като таксиметров. Жалбоподателят не оспорва също, че към датата на
проверката е бил без разрешително от Община Русе, както и че МПС-то не е било
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници. Тези обстоятелства са
елементи на фактическия състав на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвП и по чл. 106а, ал. 1, т. 7 от ЗАвП.
Анализът на нормите налагат извод, че за прилагането на ПАМ се изисква и в двете
законови хипотези наличието на още една кумулативна предпоставка – да е
извършен обществен превоз на пътници - таксиметров. Спорна по делото е именно
тя, като твърденията на жалбоподателя се свеждат до това, че не са били налице
законоустановените условия за прилагане на ПАМ по т. 2 и т. 3 от процесната
заповед, тъй като не е извършвал
обществен превоз, а в колата му се е намирало лице – негов роднина и са
били заедно за да вършат работа, в негова полза / т.е в полза на Н./.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП,
"обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с МПС, като съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП
"превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. По смисъла на чл. 2 от Наредба № 34/ 1999 г.
за таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници е
обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места,
включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут.
По делото
са приобщени множество доказателства за изясняване на спорния въпрос – извършван ли е таксиметров превоз на
пътници на датата на извършената проверка.
От
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че всъщност извършената
проверка по отношение на оспорващия на 12.01.2021 г. от органите на РД АА-Русе
е предшествана от извършена такава от полицейски органи, в резултат на която на
оспорващия са били съставени АУАН № 0739456/12.01.2021 г. (л. 4 от преписката)
и АУАН № 434978/12.01.2021 г. (л. 5 от преписката), с които са констатирани извършени от него нарушения по
чл. 638, ал.3 от КЗ, чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 147, ал.1 ЗДвП. В
проверката е участвал полицейският служител С.В., служител на Второ РУ при
ОДМВР – Русе на длъжност „старши полицай“, вписан като свидетел - очевидец на
установяване на нарушенията и на съставяне на посочените два АУАН. Същият е
разпитан в качеството на свидетел по делото и установява, че на датата
12.01.2021 г., при дежурство с колегата му Николай Николаев забелязали
управлявания от жалбоподателя таксиметров автомобил с пловдивска регистрация,
който спрели за проверка. Според свидетеля колата била оборудвана точно като
таксиметров автомобил – с цвят на такситата, надписи, холограмен стикер,
табела, а вътре в него имало дори и клиент. Свидетелят потвърждава вписаните
констатации в горецитираните съставени АУАН-ове – автомобилът е нямал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и извършен технически преглед. По причина
на това на оспорващия Н. са съставени актовете за установяване на
административни нарушения по КЗ и ЗДвП (л. 4 и л. 5 от преписката). Свидетелят В.
установява и обстоятелството, че в таксито имало две лица, които били
превозвани – мъж и жена; мъжът бил на предната седалка до шофьора /лицето,
което свидетелят първоначално възприел/, а след това полицейският служител
видял и жената на задната седалка. В момента, в който проверяващите спрели
автомобила, самият водач (жалбоподателя) помолил полицейските служители да
остави документите си при тях за проверка за да откара клиентите си /за да не
ги бави/ и тогава да се върне. Полицейските служители обяснили, че е
недопустимо да напусне мястото на проверката, след което превозваната жена
слязла от таксито и си тръгнала, а останал само мъжът. Докато се съставяли
двата горецитирани АУАН-ове, колегата на св.В. забелязал, че стикерът, който е
залепен на таксито, не е за 2021 г. Това станало причина за сигнализиране на
органите на РД АА – Русе и извършването на проверка и от тях на таксиметровия
автомобил. Свидетелят В. установява и че след пристигането на органите на
автомобилната администрация трите автомобила – таксито с водача и пътника в
него, полицейският автомобил и автомобилът със служителите на РД АА-Русе отишли
във Второ РУ на ОДМВР-Русе, за да се извърши пълна проверка на таксито. След
приключването й от органите на автомобилната администрация също били съставени
АУАН-ове, на които свидетелят В. се подписал като свидетел - АУАН №
285397/12.01.2021 г. /л.2 от преписката/ и АУАН № 285398/12.01.2021 г. /л.7 от
преписката/. В първия от актовете е констатирано, че на 12.01.2021 г. в
гр.Русе, ул.”Лисец планина” №39, жалбоподателят Н. управлявал лек таксиметров
автомобил „******“ с рег. № ******, собственост на “Аутоинвест груп” ЕООД,
като извършва обществен превоз на
пътници – таксиметров, с таксиметров автомобил, оборудван съгласно изискванията
на чл. 21 от Наредба № 34 на МТИТС, с открита табела „Такси“, с включен
електронен таксиметров апарат с фискална памет, без табела „Не работи“. В АУАН
са описани 4 нарушения, като релевантните за спора са: „1. МПС не е
включено в списък към удостоверение за
регистрация на МТИСТ; 2. Без разрешение за таксиметрова дейност от Община Русе
и т. 3. Без удостоверение водач на лек таксиметров автомобил от Община Русе.“.
Актосъставителят К. Ц.,***, разпитан като свидетел по делото (протокол от
съдебно заседание от 28.05.2021 г., л. 57-58 от делото), потвърждава
констатациите в съставения АУАН. Освен това в пълно съответствие на дадените
показания на полицейския служител, той установява причината за извършената
проверка от служителите на РДА А – Русе - това, че са били извикани от
служителите на Второ РУ на ОДМВР – Русе, които преди тях са осъществили
проверката по линия на пътния контрол. Същият свидетел установява, че при
пристигането им в автомобила е имало пътник, за който първоначално
жалбоподателят обяснил, че е клиент, а впоследствие, след отвеждането му
полицейското управление и провеждане на проверката – че човекът в таксито му
бил роднина. Според свидетеля Ц. е неправдоподобно обяснението на
жалбоподателя, че табелата на автомобила „Такси“ е била покрита, но поради
висока скорост чокълът бил паднал, тъй като в града ограничението на скоростта
е 50 км и при малките и тесни градски улици няма как да се развие скорост,
която да „отнесе“ чокъла.
Съдът намира за установено, с оглед събраните
и горекоментирани доказателства, че на процесната дата – 12.01.2021 г. жалбоподателят
е извършвал таксиметров превоз. Свидетелски показания на В. и Ц.
безпротиворечиво установяват, че при извършените проверки от контролните органи
Н. е извършвал точно обществен превоз на пътници. Показанията на двамата
свидетели съвпадат; между тях не съществува никакво противоречие; те са
последователни и логични; дадени при всякаква липса на заинтересованост от
изхода на делото, предвид служебното качество на всеки от тях; свидетелите
пряко са възприели релевантните обстоятелства, за които изнасят данни, поради
което съдът има пълното основание да кредитира събраните гласни доказателства
като достоверни. Обозначаването с табела "Не работи", поставена на
предното стъкло вдясно на автомобила, и свалянето или закриването с калъф на
знака "Такси" е задължение на водача при преустановяване на работа,
съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба №
34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като тези изисквания са
въведени за водача кумулативно от законодателя. При липсващо обозначаване на
автомобила с табела "не работи" и/или липсващо закриване на знака
такси /или свалянето му/ се счита, че водачът изпълнява пътуване до определена
от клиент цел, още повече когато с автомобила се превозват лица. Свидетелят В.
изрично установява, че при започване на полицейската проверка самият
жалбоподател е заявил, че превозваните лица са клиенти, дори е помолил да ги
откара за да не ги бави.
Приетата
за установена фактическа обстановка не се компроментира от другите събрани по
делото гласни доказателства.
В подкрепа
на тезата си, че е превозвал роднина, който му е вършел услуга, жалбоподателят
е ангажиран гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.С. (протокол от
съд.заседание от 27.04.2021 г., л. 47 – 48 от делото). Този свидетел заявява,
че Н. му е племенник, на процесната дата е бил в колата му, защото вършели
заедно работа. Обяснява, че Н. го помолил за предоставяне на парични средства,
с които да заплати застраховки на колите си. Според свидетеля, Н. го е взел от дома
му в бл. 101, кв. „Чародейка“, гр. Русе, и отивали “да платят колите му”. С. свидетелства,
че парите за това били в него, макар да казал на жалбоподателя, че ще изтегли
пари. Когато ги спрели полицаите, според свидетеля, той заедно с жалбоподателя
пътували, за да му платят застраховките за автомобилите. Според С. на стъклото на колата имало табелка „Не
работи“, но не обърнал внимание дали на покрива имало табела „Такси“, а
впоследствие доуточнява, че имало такава, но върху нея имало сложен някакъв
калъф. Свидетелските показания на С. съдът цени като недостоверни. От една
страна те влизат в пълно противоречие с установеното от разпита на полицейския
служител и служителя на РД АА – Русе. От друга страна, тези показания са в
голяма степен несъответстващи на дадените по случая пред съда обяснения от
самия жалбоподател. Така в откритото съдебно заседание на 27.04.2021 г. Н.
обяснява, че свидетелят С. е бил с него в колата, защото отивали към банкомат,
за да може свидетелят да изтегли пари и да му ги предостави – „Търсихме
банкомат в кв. „Родина“, но бурканите на полицейската кола се включиха зад мен
и аз спрях.“. Очевидно е налице пълно противоречие между казаното от свидетеля С.
за причината, поради която той се е намирал в таксиметровия автомобил, след
като в показанията си установява, че е разполагал с необходимата сума пари и тя
е била налична в него. Отделно от това, житейски е необяснимо защо, след като
уговорката между жалбоподателя и свидетеля С. е била последният да му
предостави сума пари за заплащане на застраховки на автомобили, се е налагало физически
С. да придружава Н. за извършване на разплащанията. Отделно от това показанията
в частта, че колата имала табелка „Не работи“ се опровергават от констатациите
в съставения АУАН. Недостоверност на показанията има и относно обстоятелството дали
табелата „Такси“ на таксиметровия автомобил е била открита. Според свидетеля С.
тя е била с калъф, което отново е опровергано от констатацията в АУАН, че е
имало открита табела „Такси“. В тази част свидетелските показания влизат в
пълно противоречие и с обясненията на самия жалбоподател Н., който не отрича,
че табелата „Такси“ не е била покрита, а обяснява, че чокълът, с който тя се
покрива „бил хвръкнал“. С оглед на горното съдът намира за неопровергано възприетото от административния орган, че 12.01.2021 г.
оспорващият е осъществявал таксиметров превоз на пътници и че е извършил
нарушенията, за които му е наложена ПАМ по т. 2 и т. 3 от процесната заповед.
Налице са елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл. 106а, ал. 1,
т. 4, б.”б” и т. 7, б.”б” от ЗАвтП за налагане на предвидените в тях
принудителни административни мерки. Заповедта в коментираните части е издадена
в съответствие на материалния закон.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
оспорването на Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-144/12.01.2021 г. на
Директор на РД АА – Русе, в частта й по т.2 и т.3, е неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.159, т.4 от АПК Административен съд - Русе
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.Н. ***, с ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-144/12.01.2021 г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация" – Русе, в частта й на наложените ПАМ, както следва:
т. 2. - по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква
„б" и ал. 2, точка 3 от Закона за автомобилните превози - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон
към него на Б.А.Н. с ЕГН **********, издадено на 23.12.2020 г. от МВР - Русе -
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.;
т. 3.
- по чл. 106а, ал. 1, точка 7, буква „б"
и ал. 2, точка 6 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на
Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил" на Б.А.Н. с ЕГН **********,
издадено от регионалното звено на ИА „Автомобилна администрация" в гр.
Русе въз основа на Протокол № 1287/11.12.2019 г. за срок една година.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок от съобщаването на страните пред ВАС.
ПРЕКРАТЯВА производството по жалба на Б.А.Н. ***, с ЕГН **********, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-144/12.01.2021 г. на
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" – Русе, в
частта й на наложена ПАМ по т.1- по чл.
106а, ал. 1, т. 1, буква „б" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7
от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно
превозно средство ****** от категория M1 с
per. № ********,
собственост на „Аутоинвест груп" ЕООД, със седалище:гр.Пловдив, с булстат *********, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане
на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер РВ5603РМ и отнемане на
свидетелство за регистрация № *********, издадено на 29.06.2017 г.
РЕШЕНИЕТО, в тази част с характер на
прекратително определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 7 - дневен
срок от съобщаването на страните пред ВАС.