№ 78
гр. Сливница, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100554 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.69 ЗН от СТ. СТ. АН. и срещу
А.В.Д..
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата за наследници по
закон на С.С.Д., починал на 05.09.2010 г., като първата е негова дъщеря от
първи брак, а втората - негова съпруга. Отразено е, че двете са собственици на
следните недвижими имоти:
1. ½ ид.ч. от УПИ ХІІІ – 190 от кв. 18 по действащия план на с. Г., С.
област, с площ от 875 кв.м., идентичен с парцел ІІ – 100 в кв.30 по отменения
план на с.Г., С. окръг, цялото с площ от 756 кв.м, при съседи: от две страни
улици, И.Г.Б. и И.К., заедно с втория етаж от построената в парцела масивна
жилищна сграда с принадлежащите таван и мазе и ½ ид.ч. от общите части на
сградата, заедно с лятна кухня, гараж и навес, при права 1/6 ид.ч. за ищцата и
5/6 ид.ч. за ответницата (4/6 ид.ч. придобити от нея по силата на СИО и
наследяване на съпруга й С.Д. и 1/6 ид.ч., придобита по силата на наследяване
на сина й П.Д., починал през 2019 г.). Имотът е с административен адрес с.
Г., ул.“В.Л.“ № 70.
2. Недвижим имот, намиращ се в гр. П., област Т., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. П.,
1
при права 1/3 ид.ч. за ищцата и 2/3 ид.ч. за ответницата (1/3 ид.ч. придобити
от нея по силата на наследяване на съпруга й С.Д. и 1/3 ид.ч., придобита по
силата на наследяване на сина й П.Д.), заедно с принадлежащото му избено
помещение № 62 и 2,65 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото.
Отразено е в исковата молба, че по силата на договор за покупко-
продажба на недвижим имот чрез ОНС № 98, том XVIII, дело № 3072 от
06.09.1979 г., бащата на ищцата и ответницата А.В.Д. са придобили в режим
на СИО втори етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с тавана, южното
мазе и стълбището към втория етаж, 1/ 2 ид.ч. от общите части на сградата,
лятната кухня и стопанската сграда, намиращи се в южната част на двора,
както и 1/ 2 ид.ч. от дворното място, представляващо парцел ІІ -100 от кв.30
по отменения план на с.Г., С. окръг, цялото с площ от 756 кв.м, при съседи: от
две страни улици, И.Г.Б. и И.К., идентичен с УПИ ХІІІ – 190 от кв. 18 по
действащия план на с. Г., С. област, с площ от 875 кв.м. През 1982 г. по време
на брака си С.Д. и А.Д. са построили и придобили в собственост гараж с
площ от около 20 кв.м., от който 1/ 2 ид.ч. е придобита на основание
приращение, а другата 1/ 2 ид.ч. - на основание давностно владение.
Посочено е, че с договор от 15.03.2005 г. за продажба на недвижим имот
- частна общинска собственост и във връзка с решение № 78/ 07.12.2001 г. на
ОС - гр. Божурище, община Божурище е продала на Е.Б.Х. и С.С.Д. като
собственици на по 1/ 2 ид.ч. от УПИ XIII-190 от кв.18 по ПЗР на с.Г.,
общински недвижим имот, представляващ 65 кв.м реална част от УПИ XIII-
190 от кв.18 по ПЗР на с.Г., при съседи по скица: от запад - улица с ОК,ОК
54,51, от юг - улица с ОК,ОК 51,53, от изток - УПИ XII-193 и от север - УПИ
XIV-191.
Твърди се, че за УПИ XIІІ-190 от кв.18 сметките по регулация са
уредени и същият е собственост, както следва: 1/2 ид.ч. на А.В.Д. и
наследниците на С.С.Д. и 1/ 2 ид.ч. - на Р.И.Ж..
Относно втория недвижим имот е отразено, че по силата на договор за
замяна на недвижим имот, сключен във формата на н.а. № 197, том I, н.д. №
419 от 18.08.1982 г. П. и Р.И. са прехвърлили на С. и А.Д. ап. № 15, на ет. 3,
със застроена площ от 79,50 кв.м, заедно с 2,65 % ид.ч. от дворното място и
общите части на държавен жилищен блок № 12 на ул. „Р.“ 2 в гр.П., състоящ
се от три стаи, кухня, сервизни помещения и изба № 62, като в замяна С.Д. е
прехвърлил на П. и Р.И. дворно място от 403 кв.м в гр.П., заснето под пл. №
2402 в кв. 19 по плана на гр.П., със застроените в него: жилищна сграда,
пристройки: на север, на югозапад и на юг; гараж, стопанска постройка, баня,
тоалетна, подобрения и трайни насаждения срещу доплащане на разликата в
стойността на имотите. Ищцата поддържа, че при тази замяна апартаментът е
станал изключителна собственост на баща й С.Д., тъй като съпругата му А.Д.
не е имала принос в придобиването му - имотът е придобит в замяна на друг
2
недвижим имот, който е бил лична собственост единствено на С.Д. видно от
н.а. № 12, том II, н.д. № 478/ 1960 г. Позовава се на т.4 от Тълкувателно
решение № 5/ 2013 г. от 29.12. 2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно КККР на гр.П. апартаментът съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *******, който се намира на етаж 3 в сграда с
идентификатор ***** с предназначение - жилищна сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта 1 (едно), при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - *****.15, под обекта - *****.8, над обекта - *****.20.
При тези съображения ищцата счита, че след смъртта на С.Д.
апартаментът е преминал в собственост на наследниците му - съпруга и две
деца, с равни права, по 1/ 3 ид.ч. за всеки един от тях, като след смъртта на
П.С.С.в притежаваната от него 1/3 ид.ч. е преминала в собственост на
ответницата - негова майка и тя притежава 2/3 ид.ч.
В едномесечният срок чл. 131 от ГПК ответницата А.В.Д. е депозирала
писмен отговор, в който заявява, че не оспорва предявения иск, тъй като и тя
желае съсобствеността върху процесните имоти да бъде прекратена. Посочва,
че недвижимият имот представляващ УПИ ХШ-190 в кв.18 по плана на с.Г.,
безспорно е придобит по време на брака й с наследодателя на ищцата и
представлява СИО. Изложено е, че по силата на договор за покупко –
продажба, оформен с н.а. № 98,том XVIII, н.д. № 3072 / 1979 год. със съпруга
й С.Д., са придобили втори етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с
принадлежащия към етажа таван, южното мазе и стълбището водещо до
втория етаж, 1/2 ид.ч. част от общите части на тази сграда; лятната кухня и
стопанска постройка, застроени в южната част на имота и 1/2 ид.ч. от
мястото, върху което са построени сградите. Заявява, че този имот е бил
основно семейно жилище за нея и съпруга й, до неговата смърт през 2010
год., като от тогава и до настоящия момент тя продължава да живеe в него.
Изразява становище, че квотите в собствеността правилно са посочени в ИМ.
Относно втория недвижим имот, находящ се в гр.П., област Т.
ответницата изтъква, че съгласно договор за покупко – продажба, сключен
във формата на н.а. № 12, том II, н.д. 478/ 1960 г., съпруга й С.Д. е придобил
преди брака празно дворно място, съставляващо УПИ VIII-922 от кв.22 по
плана на гр.П. с площ от 403 кв.м. и безспорно същият е представлявал негова
лична собственост. Когато през 1982 год. е сключен договорът за замяна, този
имот е заменен с друг, но вече е бил застроен с жилищна сграда, пристройки,
стопански сгради, гараж, баня и тоалетна, което е направено по време на
брака и с общи средства и труд. По отношение на всички изградени по време
на брака постройки е била налице съпружеска имуществена общност.
В съдебно заседание ищцата СТ. СТ. АН. чрез адв. К. от САК поддържа
3
предявения иск и изразява становище да се допусне делба на процесните
имоти.
В съдебно заседание ответницата А.В.Д. чрез адв. И. от САК, също
изразява становище за допускане на делбата, но при различни от посочените в
исковата молба квоти съобразно твърденията на страните.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
От удостоверение за наследници № 46 от 25.11.2019 г., издадено от с.
Г., община Божурище, се установява, че страните са наследници на С.С.Д.,
починал на 05.09.2010 г., като ищцата е негова дъщеря от първи брак, а
ответницата негова съпруга. Ответницата е единствен законен наследник и на
сина си П.С.С.в, починал на 05.05.2019 г.
По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот чрез
ОНС № 98, том XVIII, дело № 3072 от 06.09.1979 г., наследодателят на
страните по време на брака му с ответницата А.В.Д. са придобили в режим на
СИО втори етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с тавана, южното
мазе и стълбището към втория етаж, 1/ 2 ид.ч. от общите части на сградата,
лятната кухня и стопанската сграда, намиращи се в южната част на двора,
както и 1/ 2 ид.ч. от дворното място, представляващо парцел ІІ -100 от кв.30
по отменения план на с.Г., С. окръг, цялото с площ от 756 кв.м, при съседи: от
две страни улици, И.Г.Б. и И.К..
С договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с н.а. №
99 от 27.04.2005 г., том I, дело № 83 от 2005 г., първият етаж от двуетажната
жилищна сграда, заедно със северното мазе под първия етаж, 1/ 2 ид.ч. от
общите части на сградата, лятната кухня и стопанската сграда, намиращи се в
южната част на двора, както и 1/ 2 ид.ч. от дворното място, представляващо
УПИ XIII-190 от кв.18 по ПЗР на с.Г., при съседи: от две страни – улици,
УПИ XIV-191и УПИ XII-193.
От представените удостоверения № ТС – 2371-(1)/18.12.2019 г. и № М –
1774-(1)/18.12.2019 г. се установява, че гореописаният имот е идентичен с
УПИ ХІІІ – 190 от кв. 18 по действащия план на с. Г., С. област, с площ от
875 кв.м. и е с административен адрес в с. Г., ул. „В.Л.“ № 70.
С договор за продажба на недвижим имот - частна общинска
собственост от 15.03.2005 г. и във връзка с решение № 78 / 07.12.2001 г. на
ОС - гр. Божурище, община Божурище е продала на Е.Б.Х. и С.С.Д. като
собственици на по 1/ 2 ид.ч. от УПИ XIII-190 от кв.18 по ПЗР на с.Г.,
общински недвижим имот, представляващ 65 кв.м реална част от УПИ XIII-
190 от кв.18 по ПЗР на с.Г., при съседи по скица: от запад - улица с ОК,ОК
54,51, от юг - улица с ОК,ОК 51,53, от изток - УПИ XII-193 и от север - УПИ
XIV-191.
Съгласно скица № 1038 от 18.12.2019 г. за УПИ XIІІ-190 от кв.18
4
сметките по регулация са уредени и същият е собственост, както следва: 1/2
ид.ч. на А.В.Д. и наследниците на С.С.Д. и 1/ 2 ид.ч. - на Р.И.Ж..
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а № 12,
том II, н.д. № 478/1960 г. наследодателят на страните С.Д. е придобил правото
на собственост върху дворно място от 403 кв.м от УПИ VIII – 922 от кв.24 по
плана на гр.П..
От представеното удостоверение за сключен граждански брак № 166,
издадено от ГНС – гр. П. е видно, че С.С.Д. и А.В.Д. са сключили граждански
брак на 18.09.1961 г.
По силата на договор за замяна на недвижим имот, сключен във
формата на н.а. № 197, том I, н.д. № 419 от 18.08.1982 г. П. и Р.И. са
прехвърлили на С. и А.Д. ап. № 15, на ет. 3, със застроена площ от 79,50 кв.м,
заедно с 2,65 % ид.ч. от дворното място и общите части на държавен
жилищен блок № 12 на ул. „Р.“ 2 в гр.П., състоящ се от три стаи, кухня,
сервизни помещения и изба № 62, като в замяна С.Д. е прехвърлил на П. и
Р.И. дворно място от 403 кв.м в гр.П., заснето под пл. № 2402 в кв. 19 по
плана на гр.П., със застроените в него: жилищна сграда, пристройки: на север,
на югозапад и на юг; гараж, стопанска постройка, баня, тоалетна, подобрения
и трайни насаждения срещу доплащане на разликата в стойността на имотите.
При горните факти съдът намира от правна страна следното:
Основателен е искът за делба на имота с идентификатор *******,
представляващ ап. № 15, на ет. 3, със застроена площ от 79,50 кв.м, заедно с
2,65 % ид.ч. от дворното място и общите части на държавен жилищен блок №
12 на ул. „Р.“ 2 в гр.П., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и
изба № 62. Безспорно е установено, че страните са съсобственици на този
имот, чиято делба претендират да бъде извършена, като квотите на
съсобственост са не както са посочени в исковата молба, а 1/6 ид.ч. за ищцата
и 5/6 ид.ч. за ответницата (3/6 ид.ч. придобити от нея по силата на СИО по
време на брака й със С.Д. и 2/6 ид.ч., придобита по силата на наследяване на
съпруга й и сина й П.Д.). Неоснователно е позоваването от страна на ищцата
на т.4 от ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. относно възражението, че този имот
е изключителна собственост на баща й С.Д., тъй като съпругата му отв. А.Д.
не е имала принос в придобиването му.
Съпружеска имуществена общност възниква върху вещи, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, в случаите,
когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законов
5
режим на общност. Вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити. Законът определя две възможни форми на
приноса - с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото
(влагане на средства) и с косвено (влагане на труд, в грижи за децата и в
работа в домакинството), като установява законово предположение за
съществуването му. Оборването на презумпцията може да се извърши
единствено по съдебен ред - чрез предявяване на положителен установителен
иск, че наследодателят на ищеца е собственик на определено вещно право,
тъй като ответникът няма принос в придобиването му чрез влагане на
средства, труд, грижа за децата и работа в домакинството, или на отрицателен
установителен иск, че ответникът не е собственик, респ. съсобственик на
определено вещно право поради липса на принос в придобиването му. В двете
хипотези ищецът, който се легитимира като наследник на приобретателя с
документа, обективиращ придобивното основание по време на брака, търси
защита на твърдяното от него еднолично придобиване на правото на
собственост, поради липса на принос на другия съпруг, опровергавайки
презумцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат на
съвместния принос на съпрузите и включването на вещното право в режима
на съпружеската имуществена общност. 3аконодателят поставя съвместния
принос в основата на съпружеската имуществена общност и регламентира
презумпция, че такъв е налице с оглед обичайното състояние на нещата. При
установяване на пълна липса на съвместен принос съпружеска имуществена
общност не може да възникне, независимо от възмездния характер на
придобивното основание. Наследникът на съпруга, притежаващ съответното
имущество, може по всяко време на брака или след неговото прекратяване да
установи личния характер на конкретното имущество поради липса на принос
на другия съпруг в придобиването. Липсата на принос на единия от съпрузите
означава, че индивидуален собственик на вещта е станал другият съпруг,
макар придобивният момент да е настъпил през време на брака.
Ищцата, която твърди пълна липса на съвместен принос от ответницата
следва да докаже това, т.е., че последната не е вложила нито средства в
придобиването на имуществото, нито труд, нито работа в домакинството,
нито има принос, свързан с отглеждането на роденото по време на брака дете.
6
Доказателствената тежест, съответно за липса на принос и за личен
произход на вложените в придобиването на имота средства, се носи не от
ответника, а от този, който се позовава на липсата на принос и твърди, че
вложените средства са лични на наследодателя, и това е ищцата. Ищецът
провежда главно (а срещу законна оборима презумпция – обратно) пълно
доказване, ответникът - насрещно доказване, което цели само да разколебае
убедителността на доказателствата, които ищецът представя, но не и да
установи главния факт от значение за изхода на спора. За успешното
провеждане на иска изисква ищецът да докаже пълната липса на принос,
което в хода на настоящото производство ищцата не успя да установи.
Съдът намира за неоснователен искът за делба на ½ ид.ч. от УПИ ХІІІ –
190 от кв. 18 по действащия план на с. Г., С. област, с площ от 875 кв.м.,
идентичен с парцел ІІ – 100 в кв.30 по отменения план на с.Г., С. окръг, при
съседи: от две страни улици, И.Г.Б. и И.К., на първо място защото до делба
се допуска конкретен обект и целта на производството е да се ликвидира
съсобствеността, като всеки съделител получи реален дял. При съсобственост
само на идеални части от имота следва да се поиска конституиране на лицата,
които притежават останалите идеални части от обекта. По принцип не е
невъзможно да се допусне делба и на имота, който наследодателят е
притежавал в съсобственост с трети лица. Но ако до съставяне на
разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото
лице, съсобственият имот се изключва от делбата. Делбата с третото лице
може да се извърши в същото или в отделно производство.
На следващо място по отношение на този имот е налице неделимост и
поради факта, че същият представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1
ЗС. При наличие на отделни самостоятелни обекти – етажи от жилищна
сграда, принадлежащи на отделни собственици, дворното място, в което тази
сграда е построена, има обслужващо я предназначение и представлява обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Отделната собственост върху
самостоятелните обекти обуславя статута на дворното място като обща част
към тях, тъй като има предназначение да обслужва същите с оглед
използването им. В случая парцелът следва съдбата на сградата, съответно на
отделните части от тази собственост на различните собственици, поради
което и е недопустим иск за делба, съгласно разясненията в т. 1, б. „е“ ППВС
7
№ 2/82 г. ). Това е така, освен ако не може да се раздели самият двор на по-
малки, допустими от закона части. Няма данни това да е възможно, а и не се
твърди. По тази причина следва да се приеме, че е допустима делбата само на
втория етаж от масивната жилищна сграда, построена в УПИ № III-190, кв. 18
по плана на с. Г., ведно с припадащите се части от него към всеки дял. Тоест,
дори такова дворно място да е допуснато до делба в нарушение на посочения
принцип, то и във фазата по извършване на делбата при избиране на способа
за прекратяване на съсобствеността следва да се съблюдава този принцип
като дворното място следва безусловно да остане обща част като
принадлежност на всеки един от самостоятелните обекти, тоест дворното
място да бъде изключено от делбата, приемайки, че то е обща част и
съответно прилежаща площ към сградата в него. В тази връзка са ППВС № 4
от 30.10.1964 г. ; ППВС № 2 от 04.05.1982 г. ; решение № 229 от 30.11.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 1755/2015 г., І г.о.; решение № 22 от 30.01.2012 г. на ВКС
по гр. 145/2011 г., І г.о.; решение № 97 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3845/2017 г., І г.о.; решение № 241 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 2440/2016 г. -І-
г.о.; решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г., І т.о;
определение № 375 от 09.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2016, І г.о.;
решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. -І г.о.; решение № 293
от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., ІІ г.о.; решение № 74 от
22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2017 г., ІІ г.о. и други.
По отношение на жилищната сграда е налице вертикална етажна
собственост – страните по делото от една страна и Р.И.Ж., от друга,
притежават самостоятелни етажи от същата, а УПИ № III-190, кв. 18 по плана
на с. Г., в който сградата е построена, е неделима обща част по смисъла на чл.
38, ал. 3 ЗС.
Ето защо претендираната ½ ид.ч. от този имот не следва да се допуска
делба.
До делба следва да се допусне втория етаж от построената в парцела
масивна двуетажна жилищна сграда с принадлежащи таван и мазе и ½ ид.ч.
от общите части на сградата, заедно с лятна кухня, гараж и навес, при права
1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6 ид.ч. за ответницата (4/6 ид.ч. придобити от нея по
силата на СИО и наследяване на съпруга й С.Д. и 1/6 ид.ч., придобита по
силата на наследяване на сина й П.Д., починал през 2019 г.).
8
След влизане в сила на решението за допускане на делбата ще следва да
бъде допусната съдебно техническа експертиза, която да даде заключение за
оценката съобразно средната пазарна цена и поделяемостта на допуснатите до
делба недвижими имоти.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между СТ. СТ. АН., с ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. „О.“ № 6В, представлявана от адв. К. от САК,
и А.В.Д., с ЕГН **********, с адрес в с. Г., С. област, ул. „В.Л.“ № 70,
представлявана от адв. И. от САК, на следните недвижими имоти:
1. Втори етаж от построената в УПИ ХІІІ – 190 от кв. 18 по действащия
план на с. Г., С. област, масивна жилищна сграда с прилежащите таван и
южно мазе и ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с лятна кухня, гараж
и навес, при права 1/6 ид.ч. за СТ. СТ. АН. и 5/6 ид.ч. за А.В.Д. (4/6 ид.ч.
придобити от нея по силата на СИО и наследяване на съпруга й С.Д. и 1/6
ид.ч., придобита по силата на наследяване на сина й П.Д., починал през 2019
г.).
2. Недвижим имот, намиращ се в гр. П., област Т., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. П.,
при права 1/6 ид.ч. за съделителя СТ. СТ. АН. и 5/6 ид.ч. за съделителя А.В.Д.
(3/6 ид.ч. придобити от нея по силата на СИО по време на брака й със С.Д. и
2/6 ид.ч., придобита по силата на наследяване на съпруга й и сина й П.Д.),
заедно с принадлежащото избено помещение № 62 и 2,65 % ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на ½ ид.ч. от УПИ ХІІІ – 190 от кв. 18 по
действащия план на с. Г., С. област, с площ от 875 кв.м., идентичен с парцел ІІ
– 100 в кв.30 по отменения план на с.Г., С. окръг, цялото с площ от 756 кв.м,
при съседи: от две страни улици, И.Г.Б. и И.К..
Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9