№ 306
гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110101691 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от И. Л. Ч., ЕГН
**********, с настоящ адрес: град *, срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 734,03 лева
/след допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от 17.01.2025 г./,
представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на задна броня и спойлер задна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Застрахователна полица № */25.10.2022 г. за застраховка
„Каско“ за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от 26.10.2022 г.
до 25.10.2023 г., за което е образувана Щета № */24.10.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2022 г. била сключена комбинирана
застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ за собствения на ищеца лек автомобил марка и модел
„*“ с рег. № *, с ответника, обективирана в Застрахователна полица № */25.10.2022 г., със
срок на действие от 26.10.2022 г. до 25.10.2023 г. Автомобилът бил застрахован за сумата от
35 000 лева, като застрахователната премия възлизала на 2 184,84 лева, която към момента
на предявяване на иска е изцяло заплатена.
Сочи се, че на 20.10.2023 г. в град *, ул. *, при извършване на маневра за успоредно
паркиране на заден ход в тъмната част на денонощието, ищецът не забелязал, че бордюрът
бил много висок и крив и ожулил автомобила.
Заявява се, че ответникът бил своевременно уведомен за настъпилото застрахователно
събитие и служители на същия огледали автомобила, като бил съставен протокол за оглед по
Щета № */24.10.2023 г., в който като увредени детайли били описани: задна броня и спойлер
задна броня.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е получил
1
застрахователно обезщетение. Сочи се, че след извършено проучване в няколко сервиза се
установило, че сумата, необходима за възстановяване на щетите, била в размер на 700 лева.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявената претенция. Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като не се
оспорва предявеният иск по основание и размер.
Не се оспорва, че между страните в производството е налице валидно застрахователно
правоотношение, съгласно Застрахователна полица № */25.10.2022 г. за застраховка „Каско“
за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от 26.10.2022 г. до
25.10.2023 г., за което е образувана Щета № */24.10.2023 г.
Твърди се, че след изследване на уврежданията по процесния лек автомобил от
експертите на ответника се установило, че същите са настъпили по различно време и начин
от тези, описани от ищеца в заявлението за изплащане на обезщетение, поради което бил
налице изключен риск по т. 11.4. от приложимите към договора за застраховка Общи
условия.
Сочи се, че в рамките на един и същи ден – 24.10.2023 г. от ищеца били предявени три
претенции пред застрахователя по повод на множество вредоносни събития в патримониума
на последния, настъпили по сходен начин. С оглед на посоченото, в условията на
евентуалност се твърди наличие на изключен риск по т. 10.12. от Общите условия, поради
което на ищеца било отказано изплащане на обезщетение по процесната щета.
В условията на евентуалност се оспорва размерът на исковата претенци, както и
искането за заплащане от ответника на законна лихва върху претендираната главница..
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се
иска отхвърляне на исковата претенция, а в случай на уважаване на същата – съобразяване
на нейния размер с изготвеното първоначално заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза. Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Свидетелство за регистрация Част I № * от 11.04.2022 г. /л. 5/, процесният лек
автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, е собственост на ищеца.
От представения по делото Договор за застраховка № */25.10.2022 г. /л. 27/ е видно, че
ищецът е застраховал по Застраховка „Автокаско“ процесния лек автомобил при ответното
дружество, със срок на действие на покритието от 00:00 часа на 25.10.2022 г. до 23:59 часа
на 25.10.2023 г. Съгласно застрахователната полица, застрахователната сума е в размер на 35
000 лева, а дължимата премия е в размер на 2 142 лева.
Приети по делото са Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от
24.10.2023 г., както и Опис на щета от 24.10.2023 г. /л. 6/, съдържащи описание на
настъпилите увреждания на процесния лек автомобил, вследствие на ПТП, а именно: задна
броня и спойлер задна броня.
В производството е проведена съдебна поръчка за събиране на гласни доказателствени
средства, чрез разпит на един свидетел – С. С. С., от показанията на който се установява, че
на процесната дата – 20.10.2023 г. е пътувала на дясна пътническа седалка на процесния лек
автомобил марка и модел „*“. Заради успоредно паркиране на последния на ул. „Балканджи
Йово“ в град * свидетелката се наложило да слезе предварително от колата, защото
бордюрът бил висок, като една от плочите била извън редицата и закачила задната броня на
автомобила.
2
По делото са изслушани заключения по допуснати първоначална и повторна тройна
Съдебно-автотехнически експертизи. Видно от заключението по последната /което съдът
кредитира като обективно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи/ вещите
лица са достигнали до изводите, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
уврежданията от 20.10.2023 г. е пряк механичен контакт между процесния лек автомобил и
твърд неподвижен предмет под неголям ъгъл спрямо надлъжната ос на ППС. Налице е
причинно-следствена връзка между заявения от ищеца механизъм на застрахователното
събитие и уврежданията на автомобила. Общата стойност за възстановяване на автомобила
в състоянието преди настъпилото застрахователно събитие е 734,03 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите за ищеца вреди; размера на
претендираното обезщетение.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между същите е налице валидно
застрахователно правоотношение, съгласно Застрахователна полица № */25.10.2022 г. за
застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от
26.10.2022 г. до 25.10.2023 г.; изпълнение на задълженията на ищеца по заплащане на
застрахователната премия по същия; образуване на Щета № */24.10.2023 г. с описани
увредени детайли: задна броня и спойлер задна броня; че между страните намират
приложение Общите условия към процесния договор за застраховка, касаещи начина на
определяне на застрахователното обезщетение по същия.
Съдът намира за установени от събраните по делото писмени доказателства и от
приетото заключение по назначената повторна тройна Съдебно-автотехническа експерта
следните причинени на процесния лек автомобил щети: задна броня и спойлер задна броня –
и двете за боя, които са в причинно-следствена връзка с установения механизъм на
застрахователното събитие - пряк механичен контакт между процесния лек автомобил и
твърд неподвижен предмет под неголям ъгъл спрямо надлъжната ос на ППС.
С оглед установеност в производството, чрез приемане като безспорни и ненуждаещи
се от доказване и чрез приобщените писмени доказателства и експертно заключение, на
материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 405 ГПК, съдът
намира, че същият е доказан по своето основание.
По отношение на размера на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна
граница е уговорената застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото имущество, тоест
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната
стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта
на законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен
3
обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск
вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна и приема, че в случаите на съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, последното се определя
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, а уговорки, съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до
ограничаване обема на отговорността на застрахователя, са непротивопоставими на
застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница при
определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на вредата.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението по назначената
повторна тройна Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общата средна
пазарна стойност на вредите на автомобила, претърпени в резултат на процесното
застрахователно събитие, настъпило на дата 20.10.2023 г., е 734,03 лева.
Предвид горното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в пълния й
предявен размер от 734,03 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
Застрахователна полица № */25.10.2022 г. за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и
модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от 26.10.2022 г. до 25.10.2023 г., за което е
образувана Щета № */24.10.2023 г.
Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска – 09.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в производството. Съгласно представения
списък на разноски и доказателства за тяхното извършване, сторените такива от ищеца са
следните: сумата от 50 лева – държавна такса, 50 лева – депозит за свидетел, сумата от 1 600
лева - депозит за вещи лица, сумата от 480 лева с включен ДДС – адвокатско
възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважените искове и извършените от пълномощника на ищеца процесуални
действия, съдът намира за неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за
адвокат е определено към минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло
претендираните от него разноски в общ размер на 2 180 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, сумата от 734,03
(седемстотин тридесет и четири лева и три стотинки) лева, представляваща неизплатено
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня и
спойлер задна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
Застрахователна полица № */25.10.2022 г. за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и
4
модел „*“ с рег. № *, със срок на действие от 26.10.2022 г. до 25.10.2023 г., за което е
образувана Щета № */24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА ЗАПЛАТИ
на И. Л. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, сумата от общо 2 180 (две хиляди сто
и осемдесет) лева – разноски за настоящото производство, от която: сумата от 50
(петдесет) лева – държавна такса, 50 (петдесет) лева – депозит за свидетел, сумата от 1
600 (хиляда и шестстотин) лева - депозит за вещи лица, сумата от 480 (четиристотин и
осемдесет) лева с включен ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG30UNCR70001522950649, с
титуляр: И. Л. Ч..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5