№ 26
гр. Свиленград , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2062/2020 от 26.02.2021 година на
Зам.Директора на Териториална дирекция „Южна морска” при Агенция „Митници”, с което
на З. К. П. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.„Младост” № 2, бл.217,вх.2,ет.3,ап.81, на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА -цигари „ EVE 120s” -30 кутии – всичко с продажна цена 225,00лева и за
нарушение на чл. 233, ал.3 вр с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 450.00 лв. (пункт ІІ), която глоба
представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП .
Жалбоподателят З. К. П., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за
незаконосъобразен, неправилен, издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила и постановен при неправилно установена фактическа обстановка. Алтернативно
моли съда да приеме,че е налице маловажен случай
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят З. К. П. не се явява. От
пълномощника й адв.К.П. от САК, е постъпило писмено становище в което пледира за
отмяна на обжалвания акт на основанията, изложени в Жалбата, по повод на която е
образувано настоящото производство.
В съдебната фаза не ангажира писмени и гласни доказателства.
Претендира присъждане на разноски по делото.
1
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Териториална
дирекция „Южна морска” при Агенция „Митници”, редовно призовани на посочения
съдебен адрес, изпращат процесуален представител – Старши юрисконсулт Велина
Стамова, която счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно, като от Съда се иска
същото да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно призована по реда
на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 27.12.2020 година около 14,00-14.20 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от
Република Турция за Република България, пристига лек автомобил марка „Опел Зафира”, с
държавен регистрационен № СО 3100 АТ, управляван от жалбоподателя З. К. П.,като в
автомобила пътувал още едно лице,като пътник.
Преди започване на митническата проверка на автомобила и багажа, жалбоподателят и
пътника били устно поканени от митническия служител – свидетеля П.К. С.-Петрова да
декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи,но лицата не
декларирали нищо.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
митническият служител – свидетелят П.К. С.-Петрова извършил, митническа (физическа)
проверка на посочения лек автомобил и на багажа на пътниците, при която се констатирало
в багажния отсег в резервната гума на лекият автомобил - укрити и недекларирани ,както
следва 30 кутии цигари марка „EVE 120s ” без акцизен бандерол,които били с надпис DUTY
FREE,като жалбоподателката признала пред митническият служител,че откритите цигари
били нейни.
Предмета на нарушението-30 кутии цигари марка „EVE 120s ” без акцизен бандерол
били задържани с разписка №0193675/27.12.2020г., като в последствие вещите са предадени
с приемо-предавателен протокол на Служител на Агенция Митници.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1701 от 27.12.2020г., който
подписан ,както от свидетеля П.К. С.-Петрова ,така и от жалбоподателя.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в
2
което сочи, че закупил три стека цигари от безмитна зона за лично ползване.
На основание чл. 230 от ЗМ свидетелят П.К. С.-Петрова в присъствието на жалбоподателя
и свидетелят Люб. Анг. Ц. е съставен и предявен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 2055/27.12.2020 година,който акт бил надлежно връчен на
жалбоподателя срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя.
С разписка №0193676/27.12.2020г. е задържана сумата в размер на 360лева за
обезпечение на глобата по така съставения срещу жалбоподателя АУАН.
Митническата стойност на стоката, предмет на конкретното нарушение, тъй като
представлява тютюнево изделие – цигари, по правилото на чл.233,ал.3 in fine ЗМ се
формира и е равна на тяхната продажна цена, която е определена от митническите органи в
размер, както следва: на сумата 225,00лв – общо за цялото количество цигари,съгласно
становище от Комисия по Заповеди на Директора на Агенция Митници. Оценяването на
предмета на нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав 3 –ма
членове, специално назначена със Заповед на с.д. Директора на Агенция Митници. От
съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е определена от
митницата, към датата на нарушението, на основание чл.29,ал.4,т.5 от ЗАДС във вр.с
чл.71,ал.1,т.1 от ППЗАДС в размер на 7,50лв. за 1кутия.Съобразно така посочената
индивидуална пазарна цена и количеството цигари от посочената марка, в резултат на
просто математическо пресмятане, митническите органи са получили и приели общата
продажна цена в размер на 225,00лв за цялото количество – 30 кутии цигари от посочената
марка. Така пресметната стойност на предмета на нарушението не се оспорва от
жалбоподателя, като възражения в тази насока не са въведени от негова страна.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, е издадено процесното Наказателно постановление /НП/ №2062/2020 от
26.02.2021 година на Зам.Директора на Териториална дирекция „Южна морска” при
Агенция „Митници”, с което на З. К. П. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.„Младост” № 2,
бл.217,вх.2,ет.3,ап.81, на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са
ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -цигари „ EVE 120s” -30 кутии – всичко с
продажна цена 225,00лева и за нарушение на чл. 233, ал.3 вр с ал. 1 от Закона за митниците
(ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 450.00 лв. (пункт ІІ),
която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП .
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в
АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.
3
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят З. К.
П. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозила стоки, за
които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи.
Обжалваното НП е редовно връчено на бабата на жалбоподателя на 22.04.2021 година.
Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП от бабата
на жалбоподателя на адреса му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019
година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на
Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да
издават НП за нарушения по ЗМ,а от Заповед №2215/07.01.2019г. на Директора на Агенция
Митници се установява,че ВАСИЛ СТАМОВ ИНДЖОВ е преместен на длъжността
Зам.Директора на Териториална дирекция „Южна морска” при Агенция „Митници”,считано
от 07.01.2019г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – П.К. С.-
Петрова и Люб. Анг. Ц.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не
се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите. Не се установява свидетелите П.К. С.-Петрова и Люб. Анг. Ц. да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта –Люб. Анг. Ц., е и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, а относно факта, че това лице, както и
4
актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в
ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД №
1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и
на четиримата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото
на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя,
с оглед установения факт на недеклариране на стоки,включая и такива акцизни, при
преминаване през държавната граница. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от
която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за което се излагат
следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от
ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение
5
второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав
обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват
формални основания за неговата отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки, за
които се дължи акциз без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В
случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата
проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто
служители не са на самата държавна граница (което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България,поради което не може да се приеме,че е налице опит за
извършване на това адм.нарушение,така както се твърди в жалбата,а същото е довършено.
От показания на свидетелите – П.К. С.-Петрова и Люб. Анг. Ц. (митнически
служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка), по
несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 27.12.2020 година около 14.00-14,20
часа при влизането си в Република България, през МП „Капитан Андреево”, идвайки от
Република Турция жалбоподателят е превозвал в управлявания от нея лек автомобил „Опел
Зафира”, с държавен регистрационен № СО 3100 АТ, т.е. фактически е превозил през
държавната граница стоки, а именно процесните -30 кутии цигари марка „EVE 120s ” без
акцизен бандерол,които били с надпис DUTY FREE,които са безспорно стоки, за които се
дължи акциз.
Същите, установи се, тя не е обявила и декларирала в момента на преминаване през
митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити
на резервната гума на автомобила – местото е изяснено конкретно в свидетелските
показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на
действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка.
А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото
знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата
територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените
6
тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства
(показанията на свидетелите П.К. С.-Петрова и Люб. Анг. Ц.), субсумира и липсата на
дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради
отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на
Република България.
Разпитаните по делото свидетели – П.К. С.-Петрова и Люб. Анг. Ц. са формирали
непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити, по
начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на
укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на
процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при
преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея,
но без знанието и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си
даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение
„митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав,
за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ
от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема,
че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива
изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа
контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в
превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки за които се дължи
акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи.
За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и
разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата
територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на
държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на
стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във
връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за
деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ,
произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество
Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България
към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка
7
стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за
съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят,
възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на
формалностите по митнически контрол, но същото тя не е изпълнила, както безспорно се
установи от свидетелските показания и от писмените документи приложени към АНП.
Ето защо, след като водача – жалбоподателят , влизайки в страна не е изпълнил
задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал
носените от нея акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при
последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие тя е
консумираля от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение
по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основаната
хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз -
цигари.
Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 30 броя
кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях
деклариране е било писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) №
2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането
на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността,
с директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването на
Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ.
Но такова, не се доказа да е било направено от жалбоподателя, нещо повече, тя дори не е
обявила устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид.
Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в
чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед
определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на
формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите
държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за
митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да
декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки.
В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството
на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на
тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока,
т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от
ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 30 броя кутии цигари,
8
установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават
многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в
чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал.7 от ЗДДС (40 броя
цигари,респективно 2бр.кутии), като едно от възможните условия за освобождаване от
плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. След като е така, извършеното от
жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си
признаци - изцяло квалифицираният фактически състав на митническо нарушение по ал. 3
на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото
доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя.
Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на
нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в
случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги
държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато
чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по
делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от
митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните
за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното
жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна
отговорност за това нарушение.
Правилна е дадената правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП, а именно: чл.
233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, както е и правилно основанието, на което жалбоподателят е
санкциониран – за извършено нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ,която
разпоредба се явява и материална и санкционна такава.
Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на
тютюневите изделия в резервната гума на лекият автомобил. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко води постъпките си.
От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това
напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият
елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически
режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, от една
страна с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на
няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан
Андреево” . Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
9
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя .
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и
съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във
формата на изпълнителното деяние - превоза. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече
изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в
изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само
когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и
неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално
изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си
фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на цигарите в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма -
превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата
на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики,
покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозвал, следователно и приетата
от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на
нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242
от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не
разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не
представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства -
многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или
пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение -
на просто извършване, чийто предмет -цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 30
броя кутии фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем
внос - освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както начина на превозването им и факта,
че цигарите са били укрити в резервната гума на лекият автомобил, следва да се отчитат за
завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като
релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на
митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и
пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В
10
този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР
на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка
за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана
с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук
правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като
предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на тютюневи изделия на виновните
лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните
стоки; а при повторно нарушение по ал. 3 се налага „Глоба” в максималния размер,
предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1 000 лв., а когато предмет на
нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2 000 лв.; а съгласно съответно чл. 233,
ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния
размер, както по отношение на вида му -глоба, така и базата за неговото пресмятане, според
осъществения административнонаказателен състав – чл.233,ал.3 ЗМ,във вр.ал.1 ЗМ.
Съгласно нормата, санкцията-глобата е дефинирана като пропорционална - процентна част,
в границите от 200-250% от продажната цена на стоките предмет на нарушението,
конкретно за процесното количество възлизаща в размер 225,00лв, за общо 30 бр.кутии
цигари с марка „ EVE 120s „. В случая, тази стойност е доказана с надлежните
доказателствени средства – писмено становище, на комисия на компетентния митнически
орган, оторизирани с правомощия относно облагането с акциз и търговията с акцизни стоки,
респ. контрола върху тях, като тя и не се оспори от страната.
Предвид така доказаната обща продажна цена на процесното количество цигари, предмет на
конкретното нарушение, на тази база АНО е индивидуализирал и наложил на
жалбоподателката наказание – глоба, в размер 450,00лв, представляваща 200% от
продажната цена, т.е. в размер на установения минимум предвиден в закона –чл.233,ал.3
ЗМ. От тук и при явно съобразяване разпоредбата на чл.27 ЗАНН за преценка всички
релевантни за отговорността обстоятелства- смекчаващи и отегчаващи такива. Поради това,
така проведената индивидуализация, както относно вида, така и досежно размера на
наложената парична санкция, съдът счита за правилна и законосъобразна, според
критериите на закона - чл.27 ЗАНН, като очевидно съобразено е обстоятелствата че
нарушението е първо по ред за лицето -нарушител, доколкото АНО не ангажира
доказателства за предходно наказване с влезли в сила НП, наред с отчитане и на
конкретното количество цигари – в цифровия брой на 30 кутии цигари, а от друга страна и
фактите за мястото, начина и средствата за укриването им в ползваното превозно средство.
11
Ето защо, наказанието глоба в размер 450,00лв в, се намери за законосъобразно определено,
правилно отмерено и справедливо - съответно на тежестта на извършеното. И предвид
обективния факт на съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не
съществува правна възможност за намаляването на тази санкция, под установения в закона
минимум. Поради което следва да се потвърди НП, в обжалваната му част по наложеното
наказание, съгласно т.2 от същото.
Не се констатираха смекчаващи вината обстоятелство ,доколкото такива не се ангажираха
от страна на жалбоподателя.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ.
Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с
тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното
митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Относно разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита
и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
По делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателят се претендират
присъждане на разноски,съобразно представения договор за правна защита. Такива се
претендират и от пълномощника на АНО.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които
съдът определя в размер на 80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от
80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
12
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и
съразмерен.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№2062/2020 от 26.02.2021 година на Зам.Директора на Териториална дирекция „Южна
морска” при Агенция „Митници”, с което на З. К. П. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.
„Младост” № 2, бл.217,вх.2,ет.3,ап.81, на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за
Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -цигари „ EVE 120s” -30 кутии –
всичко с продажна цена 225,00лева и за нарушение на чл. 233, ал.3 вр с ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 450.00 лв.
(пункт ІІ), която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП
..
ОСЪЖДА жалбоподателят З. К. П. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.„Младост” № 2,
бл.217,вх.2,ет.3,ап.81ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” сумата в размер на
80,00лв. (осемдесет лева), представляващи извършени разноски по осъществена
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13