№ 592
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 006 от 6.01.2022 г. по т. д. № 1882/ 2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 8 състав „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД (в
ликвидация) - гр. София е осъдено да заплати на „Диджитек“ ООД - гр. София на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата 52 800 лева, представляваща подлежаща на връщане поради
развалянето на договор за изработване на софтуер от 30.03.2017 г., ведно със законната
лихва от 18.09.2019 г. до окончателното й плащане ; отхвърлени са като неоснователни
предявените от „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр. София срещу
„Диджитек“ ООД - гр. София насрещни искове с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 52 800 лева, представляваща възнаграждение за предоставени
услуги по договор за разработване на софтуер от 30.03.2017г. по издадените от „Компютър
софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД фактури № 217/29.12.2017 г., № 229/1.06.2018 г., №
260/1.10.2019 г. и № 261/21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
24.10.2019 г. до окончателното й плащане.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Компютър софтуеър дивелъпмънт
къмпани“ ЕООД - гр. София (в ликвидация), в която се изтъква, че е неправилно.
Преобладаващата част на изложението представлява подробен преразказ на фактическата
обстановка на спора, каквато е тя според жалбоподателя, както и на правните аргументи, на
които е изградена поддържаната в процеса теза, че неизпълнението на договора е било
незначително и е било вследствие неизпълнението на задължението на ищеца за
разработване на бизнес процесите съвместно с представители на ответника.
Оплакванията са срещу необоснования извод на съда, че изработеният софтуер не отговаря
на договореното и не може да служи за обикновеното и договореното предназначение, и
това било предпоставка за развалянето на договора, както и че развалянето е било заявено с
подаването на исковата молба.
Неправилно съдът приел, че главният насрещен иск е неоснователен, тъй като договора за
софтуер от 30.03.2017 г. бил изпълнен изцяло от дружеството, поради което за „Диджитек“
ООД било възникнало задължение да заплати цялата уговорена цена. Недопустимо било
позоваването от страна на ответника по насрещния иск, че не е приел изготвения проект,
тъй като проектът бил изпълнен и той бил длъжен да приеме изработеното и да заплати
дължимата част от уговореното възнаграждение. Необоснован бил извода на съда, че не се
установило ищецът по насрещния иск да е изпълнил в цялост възложената работа, което да
обуслови правото на изпълнителя на съответно заплащане на услугата.
Молбата към съда е да отмени решението и да постанови друго решение, с което да
отхвърли претенцията по иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД като неоснователна и да
уважи изцяло насрещните искове.
Ответникът по въззивната жалба „Диджитек“ ООД - гр. София в писмения отговор я оспорва
като неоснователна.
Твърденията, че развалянето на договора било невъзможно поради забраната в чл.87, ал.4 от
ЗЗД били изцяло опровергани от доказателствата. Не отговаряли на действителното
положение твърденията, че на изпълнителя не било оказано съдействие за изпълнение на
задължението си, тъй като обратното се установявало от заключението н атехническата
експертиза.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че въззивникът не
бил изпълнил задълженията, произтичащи от договора за софтуер от 30.03.2017 г. и като
неизправна страна не му се дължали сумите по насрещния иск.
- 3 -
Молбата е решението да бъде потвърдено.
2
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден
и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Диджитек“ ООД - гр. София твърдял, че на 30.03.2017 г., като
възложител, сключил с ответника „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр.
София, като изпълнител договор за разработване на софтуер, а в протокол от 4.04.2017 г.
срока за разработване бил определен на 7 календарни месеца, считано от 1.05.2017г.
Възложителят се задължил да заплаща ежемесечна сума в размер на 11 000 лева, без
включен ДДС, платима по банков път в 30-дневен срок от издаването на фактура от
изпълнителя.
На изпълнителя била платена сумата 52 800 лева, с включен ДДС по четири фактури, а
сумата 39 600 лева, с включен ДДС не била платена, тъй като изпълнителят бил в забава
около 2 години и била постигната договореност да не се издават фактури, докато не се
изравни плащането с извършената работа. Към момента на последното плащане - м. август
2017г. било изпълнено едва около 15% от заложеното в договора.
Поради липсата на квалифицирани специалисти при изпълнителя проектът стартирал на три
пъти отначало, поставяните на изпълнителя срокове системно не се изпълнявали, в екипа на
последния имало постоянно текучество на хора, което допълнително забавяло
реализирането на проекта. Към 29.03.2018 г. оставащата за изпълнение базова
функционалност била повече от 25 точки, а към 24.01.2019 г. никой от модулите на ERP
системата не бил изцяло завършен и нямало функционираща система. Никаква част от
изработеното не била приемана и около две години след изтичане на срока за изпълнение
нямало готов продукт за приемане, нямало дори напълно готов частичен модул от
разработената ERP система и никаква част от изработеното не можело да бъде полезна за
възложителя. Изработеното имало такива съществени недостатъци, които го правели
напълно негодно за неговото обикновено и договорно предназначение.
С нотариална покана, връчена на ответника на 10.09.2019 г., ищецът отправил изявление за
разваляне на договора и поискал платената сума от
52 800 лева, с включен ДДС да му бъде върната, което до деня на подаването на исковата
молба не било сторено.
Молбата към съда била да осъди ответника на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД да заплати
сумата 52 800 лева, с включен ДДС лева, като платена на отпаднало основание, ведно със
лихвата за забава от завеждането на исковата молба.
3
В писмения отговор ответникът „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр.
София оспорил иска като неоснователен.
Не само, че не била налице значителна неизпълнена част, а договора бил изпълнен изцяло,
за което управителя на ищцовото дружество бил уведомен писмо по електронна поща от
27.03.2019 г., а проекта бил наличен в уеб среда и ищецът има достъп до него с
потребителско име и парола, предоставени му от ответното дружество с писмо по
електронна поща от 20.06.2017 г.
Забавянето на изпълнението по договора се дължало на поведението на ищеца, който не
изпълнил задължението си да съдейства в максимална степен на изпълнителя. От
разменената кореспонденция се виждало, че ищецът се дезинтересирал от проекта за
продължителни периоди от време, а неговият управител многократно променял
изискванията си. Последният отхвърлил и предложения за срещи за изясняване на
желанията му. По тези съображения нямало основания за развалянето на договора от ищеца.
Молбата към съда била да отхвърли изцяло исковата претенция.
В допълнителна искова молба и отговор към нея страните изложили допълнителни
съображения в подкрепа на поддържаните тези.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр.
София подало насрещна искова молба, в която твърдяло, че дружеството изпълнило
задълженията си по споменатия договор, поради което за възложителя възникнало
задължението да плати уговорената цена, която при срок за изпълнение от 8 месеца била
88 000 лева, без включен ДДС. Въпреки това той не платил, а и нямал намерение да плати
дължимата по фактури № 217/29.12.2017 г., № 229/1.06.2018 г., № 260/1.10.2019 г. и №
261/21.10.2019 г. сума в общ размер 52 800 лева.
Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
сумата 52 800 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2019 г. до
окончателното й плащане.
В писмения отговор ответникът „Диджитек“ ООД - гр. София оспорил насрещния иск като
неоснователен.
Изтъкнал, че срокът за изпълнение на договора бил 7 месеца - от 1.05.2017 г. до 1.12.2017 г.
и дължимата цена за целия договор била 92 400 лева, с включен ДДС. Повторил отново
изложените в исковата и
- 5 -
допълнителната искова молба твърдения и правните аргументи относно развалянето на
договора, като основание за недължимост на претендираната сума. Посочил изрично, че
сумите по фактури № 217/ 29.12.2017 г. и № 229/ 1.06.2018 г. не се дължат поради
4
постигната договорка да не се извършват плащания до изравняването на фазите на проекта,
а втората фактура не била и получена. Сумите по фактури № 260/ 1.10.2019 г. и № 261/
21.10.2019 г. били недължими, тъй като за м. септември 2019 г. и за м. октомври 2019 г.
софтуерни услуги не били извършвани и фактурите били издадени само за целите на
настоящото производство. Освен това към датата на издаването им договора бил развален с
нотариалната покана от 10.09.2019 г.
Молбата към съда била искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
В договор за разработване на софтуер, сключен на 30.03.2017 г. „Диджитек“ ООД - гр.
София възложило на „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр. София,
заедно с представители на възложителя да изготви детайлно описание на бизнес процесите,
които ще се обслужват от уеб базирано софтуерно приложение за управление на продажбите
и поддръжката на мобилни устройства; да разработи и внедри в експлоатация самото уеб
базирано софтуерно приложение; да изготви ръководство за потребителя на английски език;
да обучи нарочния персонал за работа с приложението и да поддържа гаранционно същото
за срок от една година от пускането му в експлоатация.
Според условията на договора удостоверяването на изпълнението на дейностите, с
изключение на гаранционното поддържане, трябвало да се извършва с приемо-предавателен
протокол, подписан от представители на страните. Изпълнението на договора трябвало да
започне на 1.04.2017 г. и да приключи до 1.12.2017 г. Възложителят се задължил да заплаща
ежемесечна сума в размер на 11 000 лева, без включен ДДС, платима по банков път в 30-
дневен срок от издаването на фактура от изпълнителя.
На 4.04.2017 г. страните подписали техническо задание за разработване и внедряване на
специализирана ERP платформа, в което било посочено кои модули и функционалности най
- малко трябва да съдържа специализирания софтуер.
Според представените от страните фактури и платежни документи дължимата сума от
13 200 лева за всеки един от месеците април - юли 2017г. била платена, както следва : по
фактура № 194/ 3.04.2017 г. - на 26.04.2017 г., по фактура № 197/ 2.05.2017 г. - на 5.06.2017
г. , по фактура
№ 201/1.06.2017 г. - на 12.07.2017 г. и по фактура №203/ 1.07.2017 г. - на 14.08.2017 г.
С нотариална покана, рег. № 12851, том 7, № 46/ 2.09.2019 г. на нотариуса С. Т., връчена на
10.09.2019 г., възложителят уведомил изпълнителя, че на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
разваля договора поради виновното поведение на последния и го поканил в седмодневен
срок от получаването на поканата да върне платената до момента сума от 52 800 лева, с
включен ДДС.
5
В съдебното заседание на 14.07.2020 г. е прието заключение на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Р. Г., от което се установява следното.
Фактурите с № 217/29.12.2017 г., № 229/1.06.2018 г., № 260/1.10.2019г. и № 261/21.10.2019 г.
били осчетоводени и включени в дневника за продажби на ответника. При ищеца през м.
януари 2018 г. била осчетоводена фактура № 217/ 29.12.2017 г., като била осчетоводена
рекламация за 13 200 лева - „до решаване на съдебния спор“. Останалите три фактури не
били осчетоводени, не били включени в дневниците за покупки и не бил ползван данъчен
кредит.
В съдебното заседание на 20.04.2021 г. е прието заключение на техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Д. К., от което се установява следното.
Експертът обяснил, че при посещението в офиса на ищеца му било отговорено, че не
разполага със завършена, внедрена в експлоатация и работеща софтуерна програма от клас
ERP. При разглеждането и анализирането на софтуерния продукт, който му бил предоставен
от ответника установил, че няма технологичен начин за определяне на състоянието и
степента на разработване на софтуерния продукт към 1.12.2017 г.
Техническото задание от 4.04.2017 г. включвало разработката на шест модула: 1. Каталог с
продукти; 2. GMS; 3. Склад; 4. Продажби; 5. Сервиз; 6. Фактуриране. В предоставения му за
изследване софтуер не открил данни за разработка на нито една от функционалностите на
модул GMS, а по останалите модули се откриват разработени отделни части, което не
означавало, че дадения модул е изпълнен и работи съобразно изискванията на клиента.
Отделни разработени функционалности изпълнявали конкретните си функции, но нямало
нито един от цитираните модули, който да е бил разработен изцяло съгласно изискванията
на техническото задание от 4.04.2017 г. и да изпълнява изцяло функциите на заданието.
Модулът „Каталог с продукти“ съдържал разработени функционалности, които определяли
степен на завършеност около 80% ; посочените функционалности на модула „GMS“ не
съществували ;
- 7 -
модулът „Склад“ имал степен на завършеност около 45% ; модулът „Продажби“ имал
степен на завършеност около 20 % ; при модула „Сервиз“ посочените функционалности не
съществували ; при модула „Фактуриране“ размерът на изработеното спрямо изискванията
на заданието бил 28%.
Експертът посочил, че при изследвания софтуер липсват характерните белези на ERP
системите : обединяване на всички процеси в единна, интегрирана софтуерна система,
използваща обща база данни, така че различните отдели да могат лесно и ефективно да
споделят информация помежду си. ERP системата била напълно интегрирана -
информацията се въвеждала еднократно и без допълнителна обработка намирала своето
отражение във всички свързани модули, като незабавно ставала достъпна за всички лица,
6
упълномощени да я ползват. При изследването на предоставения му софтуер не се
установило нито един от модулите да функционира на 100 %, а така също и да е било
постигната и единност на базата данни, поради което създаденият софтуер не можело да се
ползва като софтуерна програма от клас ERP. Разработеният софтуер не отговарял на
изискванията на техническото задание от 4.04.2017 г. и в него не били открити модули и
функции, които да не са били предвидени в техническото задание.
Установените недостатъци в разработения софтуер го правели негоден за обикновеното и
договорното му предназначение, тъй като договора и техническото задание изисквали
разработката на специализирана ERP платформа, а изпълнението съществено се отличава от
такава. Технически възможно било създадените модули да се доработят, с оглед изпълнение
на техническото задание, но тази доработка щяла да надхвърли сумата по договора и срока
за изпълнение, затова относно икономическата й целесъобразност решението било изцяло в
оперативната самостоятелност на възложителя по договора.
Информация за VPN достъп до проекта била предоставена на Х. А. на 20.06.2017 г. в 12:58
часа, и чрез нея можело да се достъпи разработения софтуер.
Последната модификация на файла „Ръководство на потребителя на английски език“ била
към 6.03.2019 г., но не можело да установи кога ръководството е било качено в профила. На
експерта не била предоставена информация дали и кога на Х. А. е бил предоставен достъп
до профила в Google Drive на З. Ц..
В съдебното заседание на 7.12.2021 г. е прието заключение на техническа експертиза,
изготвено от вещото лице А. А., според което предоставеното по делото техническо задание
дава подробни
указания какви и колко да са минималния брой модули на специализираното ERP-решение,
което следва да бъде изработено. Давало подробни указания и какви функционалности
следва да имат желаните модули. Според експерта заданието е достатъчно за първоначална
настройка и адаптиране на стандартната система към изискванията на компанията, но
самото задание не е достатъчно за тестване и внедряване на самата система, поради липсата
на информация в него относно анализ на данните, които подлежат на пренос към новата
система, организационна структура на компанията, подробно описание на процесите в нея.
В съдебното заседание на 13.10.2020 г. е проведен разпит на свидетеля З. И. Ц., който
обяснил, че е работил в ответното дружество от 2012 г. до м. януари 2020 г. Знаел за
договора, както и че на клиента не била предоставена в краен вариант ERP-програмата,
защото бил ръководител на проекта. Обяснил, че не се стигнало до тестването на
програмата, тъй като нямало изцяло завършена система, която да предадат на клиента, поне
докато той работел там. Управителят на ищцовото дружество искал да му се показва какво
се прави и били правили виртуални срещи и показвали какво са направили до момента и
оправяли каквото може от това, което управителят не харесвал. Програмистите
контактували директно с клиента с имейли, което било нормална практика. Той лично бил в
7
комуникация с Х. А. по имейл и по телефона, като А. съдействал при изпълнението на
проекта.
С вписване № 20200717084711 по партидата на „Компютър софтуеър дивелъпмънт
къмпани“ ЕООД в търговския регистър били вписани следните обстоятелства : прекратяване
на дружеството и откриване на производство по ликвидация със срок на ликвидацията
31.12.2021 г. и назначаване за ликвидатор на И. М. Л..
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в
обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното
решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на
оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.
Исковата претенция по главния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД произтича
от твърдението за съществуване в полза на ищеца на вземане на парична сума, платена на
отпаднало основание по съглашение, което има правната характеристика на договор за
изработка, чиято правна уредба е в чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/ 1979 г. на Пленума на Върховния съд, в тежест на ищеца по този иск е да
докаже факта на
- 9 -
плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване,
респ. за задържане на това плащане.
Страните не спорят, че претендираната сума, представляваща част от дължимата от
възложителя престация по договора от 30.03.2017 г., е била платена на изпълнителя - факт,
който се потвърждава и от заключението на счетоводната експертиза, според което четирите
фактури, издадени от ищеца, са били осчетоводени и включени в дневника за продажби на
ответника.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция по възраженията на ответника, че пълното
изпълнение на задължението му по договора е станало невъзможно поради неоказаното от
възложителя съдействие, както и че не са били налице предпоставките за едностранното
разваляне на договора от ищеца.
Произтичащото от закона задължение за изпълнителя по договора за изработка е да изработи
на свой риск нещо, съгласно поръчката на другата страна, като изпълни работата така, че тя
да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.
Предмет на конкретния договор е изработването на софтуерен продукт от клас ERP
(Enterprise Resource Planning), който представлява система, служеща за софтуерно
8
управление и планиране на ресурсите в предприятието. Според заключението на
техническата експертиза, което настоящият състав кредитира изцяло, „за да се счита, че
има някаква ERP система в базов вариант, е необходимо всички модули да функционират на
100 %, да функционират всички връзки на модулите с базата данни, както и връзките на
модулите помежду им“.
Експертът е изложил обосновано категоричната констатация, че разработеният от ответника
софтуер не отговаря на изискванията на техническото задание на ищеца от 4.04.2017 г.,
както и че нито един от модулите не функционира на 100 %, не е била постигната и
единност на базата данни, поради което създаденият софтуер не можел да се ползва като
софтуерна програма от клас ERP.
Тази констатация предопределя извода, че софтуерния продукт не е бил изработен
„съгласно поръчката на другата страна“, по смисъла на чл. 258 от ЗЗД и не е бил „годен за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение“, съобразно изискванията на чл.
261, ал. 1 от ЗЗД.
При този извод възражението по чл. 95 от ЗЗД, основано на твърдението, че възложителят
не е дал необходимото съдействие, без което изпълнителят не би могъл да изпълни
задължението си, следва да бъде преценявано като неоснователно.
Задълженията на възложителя в етапа на изпълнението на договора, в който се осъществява
същинската работа, свързана със създаването на софтуерния продукт, се изразяват в това да
„съдейства в максимална степен на изпълнителя по отношение на разработването и
внедряването на софтуера“ (чл.5.1.). Обратно на твърденията на ответника, от
кореспонденцията между страните не се установява това задължение да не е било
изпълнявано, както и забавянето да е било по причина на многократното променяне на
изискванията от страна на управителя на дружеството - възложител и „дезинтересирането
му от обекта за продължителни периоди от време“. Показанията на свидетеля З. Ц., който в
качеството си на служител на ответното дружество бил ръководител на проекта, че той
лично е бил в комуникация с управителя на ищцовото дружество Х. А. по имейл и по
телефона и последният е съдействал при изпълнението на проекта, опровергават
категорично тезата на ответника. Ответникът, в чиято тежест е да установи факта, на който
основава своето възражение, не е представил други доказателства в тази насока, поради
което не може да се приеме, че неизпълнението на договора се дължи на забава на
кредитора.
Правото да се развали двустранен договор е потестативно и възниква при неизпълнение по
причина, за която длъжникът отговаря, като не е задължително неизпълнението на договора
да е пълно. Кредиторът е в правото си да развали договора без да даде срок когато поради
забава на длъжника изпълнението е станало безполезно - чл. 87, ал.2, пр. 2 от ЗЗД. В чл. 262,
ал. 2 от ЗЗД е регламентирано правото на поръчващия да развали договора, ако стане явно,
че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
9
уговорения или надлежен начин.
В конкретния случай изявлението за разваляне на договора е отправено на 2.09.2019 г. - една
година и девет месеца след деня, в който съгласно условията на договора работата е
трябвало да бъде изпълнена. Към тази дата според заключението на техническата
експертиза модулът „Каталог с продукти“ бил със степен на завършеност около 80%,
функционалностите на модула „GMS“ не съществували, модулът „Склад“ имал степен на
завършеност около 45% ; модулът „Продажби“ имал степен на завършеност около 20 % ;
при модула „Сервиз“ посочените функционалности не съществували ; при модула
„Фактуриране“ размерът на изработеното спрямо изискванията на заданието бил 28% и,
както вече беше отбелязано, продуктът не е можел да се ползва като софтуерна програма
от клас ERP.
В своята съвкупност тези релевантни за развалянето на договора в посочената хипотеза
факти са достатъчни за да обосноват извода за безполезност на изпълнението. Нужно е да се
отбележи, че този извод се
- 11 -
потвърждава и от констатацията в заключението на техническата експертиза, че е
технически възможно създадените модули да се доработят, но такава доработка ще
надхвърли както договорената сума, така и срока на договора (при все че този срок е бил
отдавна пропуснат), поради което преценката за икономическата й целесъобразност е изцяло
на възложителя.
В обобщение на казаното настоящият състав приема, че правото за разваляне на договора е
било правомерно и надлежно упражнено от ищеца и при липсата на представени от
ответника доказателства, които да установяват наличието на основание за задържане на
сумата, платена от възложителя, тя подлежи на връщане като платена на отпаднало
основание.
Исковата претенция по насрещния иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД произтича от твърдението за съществуване в полза на изпълнителя по договора за
изработка на вземане за сумата 52 800 лева, представляваща общия размер на неплатената
цена по чл. 3.1. от договора на сумите по издадените от него в периода 29.12.2017 г. -
21.10.2019 г. четири фактури.
Ответникът по иска не оспорва факта на неплащането на претендираната сума, който се
потвърждава и от заключението на счетоводната експертиза.
Произтичащото от закона задължение за възложителя по договора за изработка е да заплати
на изпълнителя възнаграждение за приетата работа. В настоящия случай задължителната
10
предпоставка за възникването на вземане за изпълнителя на посоченото основание, е
приемането на работата, а от изложените по - горе факти и правни изводи, се установява, че
правнорелевантния факт не се е осъществил поради развалянето на договора от възложителя
поради виновното неизпълнение на изпълнителя.
Всички релевирани в жалбата възражения в подкрепа на поддържаната от въззивника теза
повтарят дословно неговите твърдения и правни аргументи срещу основателността на
главния иск, поради което не е нужно да бъдат отново обсъждани.
При обоснования извод, че възложителят правомерно е развалил договорната връзка и не е
приел работата, претенцията по насрещния иск следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и поради съвпадането
на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 6 500 лева, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, представен в съдебното заседание.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
бъде преценявано като неоснователно, тъй като този размер съответства адекватно на
положения адвокатски труд, съобразно разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГTK. Нужно е да се отбележи, че
възнаграждението за адвокат следва да бъде определено при съобразяване с
обстоятелството, че в настоящето производство са обективно съединени два иска, чиято
обща цена е 105 600 лева. Затова и заплатеният от страната хонорар не надвишава
значително установения в чл. 7, ал.2, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет минимален размер на възнаграждението.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 006 от 6.01.2022 г. по т. д. № 1882/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав.
11
ОСЪЖДА „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД (в ликвидация) - гр.
София, ул. „Клокотница“ № 2а, ет.3, офис 15, с ЕИК ********* да заплати на основание чл.
78, ал.3 от ГПК на „Диджитек“ ООД - гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 39, вх. Г, ап. 3, с
ЕИК ********* сумата 6 500 (шест хиляди и петстотин) лева, представляваща разноски,
направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12