Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 3 юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6910 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с
процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
“ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, гр.София твърди, че в срока по чл. 415 ГПК и в
изпълнение разпореждане на съда, постановено по ЧГД № 5683/2019 г. по описа на
Районен съд-Русе, предявява настоящия установителен иск за вземанията си срещу
длъжника К.И.П. в общ размер 922.95
лева, включващи главница от 486.41 лева, договорно възнаграждение в размер на
80.32 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
356.22 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Вземането на ищеца произтичало
от сключения на 14.07.2016
г. Договор за потребителски кредит между него като кредитор и К.П. като длъжник.
Договорът бил сключен при следните параметри: Общо задължение по кредита:
1409.52 лева, включващо: сума на
кредита: 950 лв.; срок
на кредита: 24 месеца; размер
на вноската: 58.73 лв.; годишен процент на разходите (ГПР %): 49.89 %; годишен
лихвен процент: 41.17 % и лихвен процент на ден: 0.11 %. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение: 949.92 лв. и
размер на вноската: 39.58 лв. Общото задължение по кредита плюс пакета от
допълнителни услуги възлизало на 2359.44 лв., с размер на вноската 98.31 лв. и
дата на погасяване 11-ти ден на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия, неразделна част
от него, предадени на длъжника при подписването му. Съгласно Декларации т.Г, на
клиента била предоставена безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и
разбираема форма, на български език информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. Чрез него се давали разяснения и за допълнителния пакет
услуги, които дружеството предоставяло. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.07.2016 г.
превело парична сума в размер на 950 лв. по посочена от длъжника банкова
сметка. ***е да погасява предоставения заем с месечна вноска по погасителен
план. Тъй като длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил 14 пълни погасителни вноски и една
непълна, последната от дата 09.03.2018 г., след изпадането му в забава й съгласно уговореното и
прието от страните в т.12.3 от Общите
условия към договора за потребителски кредит, последният бил прекратен от ищеца на 09.01.2018
г. Крайният срок за погасяване на задължението изтекъл на 11.08.2018 г., с
изтичането на който задължението станало изискуемо в пълен размер. С плащанията
си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 1436.49 лв., 25.91 лв. лихви за забава и 40 лв. такси по
тарифа. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 5683/2019 г. по
описа на РС-Русе. След като длъжникът подал възражение за недължимост на
вземането по издадената заповед за изпълнение, на дружеството било дадено
указание за предявяване на иск за установяване на вземането си. Претендира да бъде постановено решение, с което
да се признае за установено, че ответникът дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД сумата от 922.95 лева, включваща главница от 486.41 лева,
договорно възнаграждение в размер на 80.32 лв. и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 356.22 лв., представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № **********. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
К.И.П. в съдебно заседание заявява, че не дължи заплащане на претендираните от
ищеца суми, тъй като с извършените от него плащания е заплатил дължимата
главница и лихви. Прави възражение за нищожност на клаузите в договора за
кредит, отнасящи се до претендираното възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 5683/2019 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в
настоящото производство e издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.И.П. за сумите: 486.41 лв. – главница по договор
за потребителски кредит от 14.07.2016 г., ведно със законната лихва от 26.09.2019
г., 80.32 лв. договорно
възнаграждение, 356.22 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги и 75 лв. разноски по делото.
На 14.07.2016 г. страните по делото сключват
договор за потребителски кредит № **********,
по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставя на К.П. кредит в размер на 950
лева, който следва да бъде върнат в срок
от 24 месеца, с месечна вноска от 58,73 лева, при годишен лихвен
процент 41,17 и
годишен процент на разходите (ГПР %) 49,89. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги кредитополучателят се задължава да заплати и 949.92 лв.
възнаграждение, платимо на 24 месечни вноски, всяка в размер на 39.58 лв.
С преводно нареждане от 14.07.2016
г. по банкова сметка ***а в размер на 950 лв.
От депозираното към исковата
молба Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********, е
видно, че ответникът е направил плащания в общ размер 1502.40 лв., като
последното е от 09.03.2018 г. Остатъчното задължение към 15.11.2019 г. възлиза
на 922.95 лв.
При
така установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи сумата 922.95 лева, от която 486.41 лева главница, 80.32 лв. договорно
възнаграждение и 356.22 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, представляваща
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 5683/2019 г. по
описа на РС-Русе.
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника
за недължимост на присъдените суми, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си спрямо
него.
Ето защо съдът намира претенцията за допустима. Разгледана по
същество, същата се
явява изцяло неоснователна.
В производството по иск с правно основание
чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличието на спорното право, а ответникът -
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на
заповедта за изпълнение, в т.ч. и възражението си за недействителност на отделни клаузи.
В процесния случай сключеният между страните договор за потребителски
кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали
в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В него единствено като абсолютни стойности са посочени лихвения процент, ГПР и
годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /. Съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз
на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит яснота
относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема
/който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как
тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици. Според нормата на чл. 23
от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В
този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна
се явява и уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги.
В т. VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 949.92
лв. Същото се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, наред с това не е формирана цена за всяка
от услугите по отделно. В тази връзка, в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит". В случая не са посочени
видът, размерът и действието, за което се събира възнаграждението. В сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида
на услугите, които може да ползва
потребителят, но нито в него, нито в самия договор е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към
процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно
действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски
кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4
от ЗПК, в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя
от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реално ползване на определена услуга,
а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза
в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да
заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни
услуги в размер на 949.92 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за
заплащане на това възнаграждение
се явява нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 пр.2 и чл.10а, ал.З и ал.4 от
Закона за потребителския кредит.
С оглед изложените съображения, ответникът дължи връщане единствено на
главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер на 950 лв. Доколкото към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е
заплатил на ищеца обща сума от 1502,40 лв., то съдът приема, че са заплатени изцяло
главницата и дори договорната лихва.
Установителният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на
спора на ищеца не следва да се присъждат и разноските, направени в двете
производства.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, против К.И.П., с ЕГН **********, установителен иск за
дължимост на сумата 922.95 лева, включваща 486.41 лева главница,
договорно възнаграждение от 80.32 лв. и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 356.22 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №
5683/2019 г. по описа на РС-Русе, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: