№ 253
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000501648 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп срещу решение № 37 от
21.03.2024 г. на ОС Благоевград, 11 състав по т.д.131/2023 г. С обжалваното решение
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата на основание чл.
432 КЗ сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, от получените травми
в резултат на ПТП, станало на 31.01.2023 г., около 10:00 ч., в гр. Гоце Делчев, ж. к.
„Дунав“, пред магазин „Воденов“, заедно със законната лихва, считано от 11.05.2023 г.
до окончателното изплащане и сумата от 5141,42 лв. /пет хиляди сто четиридесет и
един лева и четиридесет и две стотинки/, съставляваща обезщетение за претърпените
от нея имуществени вреди - разходи за медицински изделия, болничен престой и
лекарства във връзка със същото ПТП заедно със законната лихва, считано от
23.02.2023 г. до плащането. Въззивните оплаквания са за необоснованост на
решението поради неизяснен механизъм на инцидента, евентуално неправилно
приемане, че не е налице съпричиняване, а евентуално завишен размер на
обезщетението. Не било доказано извършване на разходи във връзка с ПТП. На
отделно основание се обжалва началната дата на законната лихва. Иска се служебно
назначаване на комплексна СМАТЕ, а евентуално назначаване на такава поради
процесуално нарушение на първата инстанция при своевременно оспорване на
приетата АТЕ. Изложение са съображения, че адвокатският хонорар в полза на
процесуалния представител на ищеца е необосновано завишен. Постъпил е отговор от
ищцата чрез адв. И. на въззивната жалба, в който се твърди неоснователност на всички
оплаквания. Въззивният съд е изискал информация за хода на досъдебното
производство, образувано във връзка с ПТП и е получил отговор от Районна
1
прокуратура Благоевград териториално отделение Гоце Делчев, че производството е
прекратено с постановление от 05.02.2024 г. след изявление на пострадалата, че желае
производството да се прекрати. Делото е върнато на ОС Благоевград за произнасяне
по реда на чл. 248 ГПК по съдържащите се във въззивната жалба доводи за
прекомерност на адвокатския хонорар, определен по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Срещу
определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от затрахователното
дружество, която е върната с влязло в сила разпореждане поради неотстраняване на
нередовност. Ето защо, доводите за прекомерност на адвокатския хонорар няма да
бъдат разглеждани в настоящото производство.
За изясняване на механизма на ПТП и предвид оплакванията в жалбата от
въззивната инстанция е назначена КСМАТЕ, която като съобрази материалите от
досъдебното производство, медицинските документи за уврежданията на ищцата и
свидетелските показания от о.с.з на 08.12.2023 г., да изготви мащабна скица и да
отговори на следните въпроси: 1. Какъв е механизмът на ПТП, осъществено на
31.01.2023 г., като отговори изрично на въпросите пресичала ли е пътното платно Й.
Б., стояла е права на него или е била легнала към момента на удара, както и да се
посочи мястото на инцидента по дължина и ширина на платното. 2. Имало ли е
съприкосновение между МПС и г-жа Б., в какво се е изразявало то и как са получени
уврежданията.
В с.з. от 13.02.2025 г. заключението на назначената КСМАТЕ, изготвена от И. М.
и Д. М., е изслушано и прието без оспорване от страните.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и съответно от функционалната отговорност на
застрахователното дружество; налице ли е принос на пострадалата; завишен ли е
размерът на обезщетението; доказани ли са разходите във връзка с ПТП; началната
дата на законната лихва на обезщетенията.
По първия спорен въпрос настоящият съд намира следното.
В заключението на автотехническата експертиза, изготвено от вещо лице Р. С.,
оспорено от въззивния жалбоподател, прието от ОС Благоевград, е описано, че ПТП е
“
станало в гр. Гоце Делчев на ул. „Дунав“, срещу бл. № 15 и магазин „Воденов Между
ул. „Дунав“ и бл. №15 има изградено локално платно за движение, което се ползва и за
паркинг. Към началото на 2023 г. на мястото на ПТП не се вижда положена напречна
или надлъжна пътна маркировка. Не се виждат и пътни знаци, регулиращи
движението. Ширината на локалното платно е 11,6 метра. И от двете страни на
локалното платно има изградени тротоари, ограничени с бордюри. Според това вещо
лице най-вероятен е следният механизъм на ПТП: Й. Б. е пресичала локалното платно
на ул. „Дунав“ при бл. № 15, намиращо се от лявата страна на ул. „Дунав“, гледано
към центъра на гр. Гоце Делчев. Според ищцата, тя пазарувала в магазин „Воденов“,
намиращ се пред бл. № 15 и до бл. № 16. По отношение на посоката на движение на
пострадалата, свидетелите П. и Б., твърдят, че чули от свидетели-очевидци, че Б. първо
купила мляко от спрял в локалното пикап и тогава се свлякла до неизвестния пикап. Б.
се е движила в посока от магазин „Воденов" към ул. „Дунав“’. В същото време, лек
автомобил марка и модел Infinity QX70 , с per. № ********, бил паркиран почти
перпендикулярно пред магазин „Воденов" и водачът М. П. предприела движение на
заден ход, съчетано с движение наляво. Докато автомобилът се движел на заден ход
2
едновременно с това завивайки, Б. също се движила и преминала около половината по
широчина локално платно. Почувствала се зле. Според нея се подпряла на лекия
автомобил и паднала на терена, след което нищо не помни. Автомобилът продължил
движението си назад, като водачът П. усетила, че гумите и преминават през бабуна. В
този момент е настъпило прегазване и на двете бедрени кости на пешеходката. При
падането на терена, краката на пешеходката сочили към магазин „Воденов“, а главата
й - към ул. „Дунав“.
В проведеното на 01.03.2024 г. о.с.з. вещото лице С., изготвило СМЕ, е пояснило,
че ударът е бил страничен и не е имало преминаване на лекия автомобил върху
краката на пострадалата, поради което в същото с.з. вещото лице Р. С. е коригирало
заключението си и е посочило, че не е имало прегазване.
Назначената по искане на застрахователното дружество КСМАТЕ, чието
заключение е прието като доказателство без оспорване от страните, установява
следния механизъм на инцидента: На 31.01.2023 г. около 10,00 ч. Й. Б. на 86 години
закупува мляко от спрял в локалното платно на ул. „Дунав“, автомобил (обозначен на
мащабната скица, изготвена от вещите лица, с номер 1), след което предприема
пресичане на локалното платно, насочвайки се към дома си намиращ се в бл. 14. В
същото време т. а „Инфинити“, модел „КХ 70 С“ с per. № ****** е бил паркиран в
локалното платно на ул.,Дунав“, с предна част сочеща към магазин „Воденов“,
перпендикулярно на надлъжната ос на пътя. С цел да продължи движението си в
посока към центъра на гр. Гоце Делчев, водачът М. П. е предприела извършване на
маневра „движение на заден ход по крива“, като автомобилът й се е отклонил спрямо
първоначалното положение, движейки се по траектория с радиус около 6 м, в посока
назад и наляво.
Пешеходката Б. се е движила перпендикулярно спрямо надлъжната ос на
локалното платно за движение, като към момента в който навлиза в коридора за
движение на т. а. „Инфинити“ се е почувствала зле, където в опита си да запази
равновесие спира или придвижвайки се с много бавен ход се опитва да се подпре на
приближаващият към нея т. а. „Инфинити“. При така създалата се ситуация е
последвал удар между дясната задна част на движещия се на заден ход т. а.
„Инфинити“ и дясната част на тялото на пострадалата. Към момента на удара
скоростта на автомобила е била v = 1,93 м/сек = 6,95 км/ч. След настъпилия контакт
y
тялото на пострадалата е отблъснато в посока на движение на товарния автомобил,
като падайки на лявата си страна се установява в положението, описано в
свидетелските показания. След реализирания удар, водачът на т. а. „Инфинити“
реагира със спиране, като автомобилът се установява в покой на разстояние 2,8 м след
мястото на удара. Мястото на удара е с координати: по дължина на локалното платно
за движение е на 2,70 м преди линията на ориентира ОР - базовата линия, гледано по
посока на движение на т. а. „Инфинити“; по широчина на платното за движение е на
около 8,30 м вляво от приетия ориентир - ОР, спрямо посоката на движение на т. а.
„Инфинити“. При настъпилото ПТП е реализирано съприкосновение между дясната
задна част т. а. „Инфинити“ и дясната страна на тялото на Й. Б., в резултат на което
пострадалата е получила субтрохантерна фрактура на дясна бедрена кост.
Вещите лица, назначени от САС, са работили въз основа на констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 2023-1046-65/31.01.2023 г. по описа на ОД на МВР - Гоце
Делчев, протокол за оглед на местопроизшествието с приложен към него фотоалбум,
свидетелските показания на водача на МПС в с.з. от 08.12.2023 г., свидетелските
показания на сина на ищцата от същото с.з., който не е очевидец на ПТП, но е
възприел положението на тялото на майка си след инцидента, както и показанията на
очевидци, показанията на пострадалата пред органите на досъдебното производство,
3
медицинските документи с описание на нараняванията на ищцата. Въззивният съд
кредитира заключението, което е обосновано и задълбочено.
Анализът на събраните доказателства дава на въззивния съд основание да приеме,
че ответникът е отговорен за причиненото на ищцата увреждане. Не е спорно, че е
налице застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между ответното
дружество и водача на МПС към датата на настъпване на застрахователно събитие.
Противоправността се изразява в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП: преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно,
той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В исковата молба
изявлението е, „прибирайки се от кварталния магазин „Воденов“, находящ се в
междублоковото пространство в ж.к. ‚Дунав“, в който район живея, се почувствах зле и
можах да се подпра на паркиран автомобил в близост до мен, но ми причерня и съм паднала
зад него“. Дали пострадалата е била легнала или права няма значение за виновността
на водача, който следва да осигури безопосността на маневрата.
По повод размер на обезщетението съдът съобразява медицинските документи,
заключението на СМЕ пред ОС Благоевград, заключението на СПЕ, свидетелските
показания на сина и внучката на ищцата.
Д-р С., изготвил СМЕ, е посочил, че травматичните увреждания при ищцата са
тазобедрени фрактури на двата долни крайника, затруднили трайно движенията на
двата крака на пострадалата за дълъг период от време. Ищцата е лекувана оперативно,
като двете фрактури са фиксирани с пирони. Тя е с намален функционален капацитет,
ходи трудно и ползва помощни средства /проходилка/. Възстановителният период още
не е приключил и не се очаква съществено подобрение през следващата година. За
времето от травмата до оперативната интервенция и първите дни след нея, ищцата е
търпяла значителни по интензитет болки и страдания. В момента пострадалата се
движи с помощни средства предимно в рамките на жилището си, не може да излиза
сама навън и се нуждае от постоянна помощ за ежедневните си нужди. Пред съда д-р
С. допълва, че счупванията са под двете тазобедрени стави и са еднотипни. Едното
счупване е от блъскането от лекия автомобил, в резултат на което пострадалата е
паднала на другата си страна и тогава се е получило и второто счупване от
съприкосновението с асфалтовата настилка. В случая не се касае за прегазване от
лекия автомобил, защото не са налице класическите признаци - кръвонасядания,
охлузвания, следи от гуми и счупване на таза. Пострадалата е толкова слаба и с
отпусната мускулатура, че ако беше прегазена, краката й щяха да бъдат напълно
смазани, а това не е така. Тя е с ограничено движение, с проходилка, става от леглото с
чужда помощ, ходи изключително само в апартамента и навън не може да излиза.
Няма пълно възстановяване на движенията на долните крайници и не може да се
очаква такова. Имало е удар върху единия й крак от автомобила и в резултат на
падането тя е ударила другия си крак в асфалтовата настилка. Едното счупване се
дължи на удара от автомобила, а причината за другото счупване е падането върху
асфалта.
В заключението на психолога Г. С. е пояснено, че при ищцата се установява
наличие на значителен когнитивен упадък, покриващ параметрите на умереностепенна
към тежка форма на деменция. Мисловният й процес е затормозен и непластичен.
Наблюдават се колебания във възприятно-представната сфера. Емоционално-волевата
й сфера се характеризира с изразено вътрешно и външно безпокойство, плачливост,
придружени и с честа емоционална дистанцираност. Отчитат се личностови промени
4
от дементен тип и смесени характеристики на лице, преживяло психотравма.
Възстановителният процес не е приключил. Пострадалата има мъчителни мисли и
чувства за повишени изисквания за справяне, на които не може да отговори.
Доминират остри негативни емоции като тревожност, страх, депресия, агресия и
дисфория. Възникващите емоции са с повишен интензитет и затрудняват цялостната й
когнитивна дейност. Тя има усещане за загуба на контрол над случващото се. Дългият
лечебен и възстановителен период се преживява болезнено от пострадалата, като при
нея се наблюдават отчаяние и психическо рухване. Установените отрицателни промени
в емоционалното функциониране са отговор на негативното преживяване от
катастрофата, която е отключила цялостно нарушаване на хомеостазата на организма.
При ищцата има значително намален диапазон от адаптивни форми на поведение след
събитието и значително дестабилизиране на психическото и социалното
функциониране на личността в посока към задълбочаване и хронифициране на
симптомите от деменцията. Тази динамика на развитие е повлияна от преживяното
травматично събитие. Възрастта, установените дементни изменения, усложненото
общо физическо състояние и преживяното животозастрашаващо събитие рефлектират
силно негативно върху цялостното социално и личностно функциониране на
пострадалата. При изслушването си вещото лице посочва, че процесното ПТП е
предизвикало психотравма при ищцата, тъй като се е случило внезапно и неочаквано.
Подобен тип събития ускоряват дементния процес. Инцидентът, при всички
положения, е довел до по-изразена промяна на личността на пострадалата, изразяваща
се в снижени адаптационни форми на поведение.
Синът на ищцата Г. Д. Б. разказва, че майка му преди инцидента била жизнена
жена и сама се грижела за себе си, даже гледала двама внуци, децата на брат му,
извеждала ги в близкия градски парк, редовно си излизала навън и се занимавала с
внуците, като нямала нужда да я обслужват. Паметта й била запазена и не се оплаквала
от проблеми със съня. На мястото на инцидента той я видял легнала и завита с одеяло,
била изцапана, защото тогава валял дъжд, не говорела, а само стенела и казвала, че не
си чувства краката, била в шоково състояние. Стояла в болницата в гр. Гоце Делчев 14
дни, 6 от които прекарала в интензивното отделение, на седмия ден й оперирали и
двата крака, а след операцията 2 дни била в реанимацията, като останалото време
прекарала в травматологичното отделение. Състоянието й в болницата било тежко и
имало опасност за живота й. Постоянно имала болки, постоянно й вливали силни
успокоителни и банки кръв, не можела да спи през нощта от болки, стенела, постоянно
искала синът й да е при нея, защото не можела да се обслужва и я обслужвал изцяло
той. Когато се прибрала вкъщи, се наложило той да се премести при нея, за да я гледа
през целия възстановителен период, 5 месеца бил денонощно при нея, даже стигнал до
развод с жена си заради това. От залежаването ищцата започнала да получава рани по
таза и гърба, постоянно трябвало да пие обезболяващи, постоянно била с памперси и
катетър, имала тоалетен стол, възстановяването вървяло бавно, даже то не било
завършило напълно, трудно се движела, с проходилка, не си чувствала краката под
коленете и постоянно я болели. Един път дори била леко залитнала и си била ударила
главата в стената. Тя била на легло около 3 месеца и половина, без да може да стане,
след което започнала да ходи по малко, с проходилка. Психически пострадалата била
много зле, не се качвала вече на кола, защото много я било страх. След четвъртия
месец, когато било топло времето, свидетелят я извеждал на въздух пред блока, свалял
я на ръце, тя била много отслабнала и не му тежала много, оставял я на пейката долу
пред блока и после я връщал обратно. Психически тя продължавала да се чувства зле.
Настъпила негативна промяна в паметта й, започнала да забравя, и ако я оставел сама
навън, тя не можела да се прибере, на моменти започнала да не го разпознава. Идвал
рехабилитатор два пъти седмично и имало леко подобрение.
5
Внучката на пострадалата М. Г. Б., разказва, че преди ПТП баба й била
изключително жизнена и енергична, гледала си внуците, ходела на разходка в парка,
разнообразявала се със съседките пред блока, пазарувала, готвела, чистела и сама си
въртяла домакинската работа. Тя била в реанимацията, с изключително тежки травми
и на двата крака, претърпяла няколко операции, сложили й пирони, тогава болките й
били изключително силни, имало отражение не само върху физическото й състояние,
но и на психическото й такова. Тогава била неадекватна, не познавала никого, била
изключително изплашена, заради болките постоянно й вливали в болницата силни
успокоителни, около две седмици тя престояла в болницата. Няколко месеца бащата на
свидетелката постоянно се грижел за ищцата, денонощно я обслужвал, тя имала рани
от залежаването, които той мажел с мехлем. През цялото време пострадалата приемала
болкоуспокояващи и до ден-днешен имала силни болки при придвижването, което
ставало само с придружител и проходилка. Тя бълнувала, крещяла, плашела се насън и
спяла лошо. Имало моменти, в които тя вече не ги разпознавала. Имала нарушения в
паметта след инцидента. Уплахата от катастрофата определено й повлияла много
силно. Тя била напълно различен човек от този преди инцидента. Вече не можела да
общува с приятелките си. Начинът й на живот се променил коренно и не общувала
въобще с приятелките си. Ищцата в момента била една развалина, а преди това била
жизнена, адекватна и способна да се грижи за малки деца, била в перфектно здраве за
възрастта си.
Съдът подхожда критично към свидетелските показания, като не приема, че преди
ПТП ищцата е била жизнена, способна да се грижи за малки деца, а след ПТП е
настъпила коренна промяна – започнала да забравя и не можела да се ориентира
навън. В епикризата от 14.02.2023 г., представена с исковата молба, деменцията е
посочена като хронично заболяване. На следващо място, в протокола с показанията на
пострадалата в ДП е записано, че поради заболяване на очите разпитът е проведен в
присъствие на свидетели, които са се подписали, за да удостоверят този факт. Съдът
счита, че показанията на свидетелите, че се е грижила за малките си внуци, се отнася
за няколко години преди инцидента, но не и за периода непосредствено преди ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди отчита получените увреждания:
тазобедрени фрактури на двата долни крайника, болничен престой от 14 дни,
претърпяната операция, липсата на пълно възстановяване към момента на прегледа от
вещото лице и неблагоприятната прогноза, нуждата през първите пет месеца от
денонощна грижа, психическите промени безпокойство, плачливост, придружени и с
честа емоционална дистанцираност. Следва са се съобрази обаче, че психотравмата е
на фона на личностови промени от дементен тип. От значение са и конкретните
икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 31.01.2023 г., когато е
настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе
предвид и съдебната практика по сходни случаи. Не се установява всички промени,
твърдени с исковата молба и описани от свидетелите, да са във връзка с инцидента.
Безспорно е, че пътният инцидент е задълбочил проблемите, произтичащи от
деменцията, травмите са ограничили движенията на ищцата и са променили начина й
на живот, но проблемите с паметта и дезориентацията не са предизвикани от ПТП.
Наред с това, неблагоприятната прогноза за възстановяване се дължи и на възрастта на
ищцата – 87 години. Ето защо, основателни са оплакванията за завишен размер на
обезщетението, който следва да се определи на 60 000 (шестдесет хиляди) лева.
Обезщетение под този размер обаче не може да отговори на тежестта на физическите и
психическите увреждания, на променения начин на живот и на дългия възстановителен
период.
6
Въззивната жалба е частично основателна относно обезщетението за
имуществени вреди. Основателна е претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение за разходи по фактура 1240 от 14.02.2023 г. за 4140 лева за консумативи,
фактура 480 от 14.02.2023 г. за 438,90 лева за помощни средства, фактура 173 от
14.02.2023 г. за 59 лева за фраксипарин шприц ампули, фактура 2863 от 14.02.2023 г. за
54,72 лева за фраксипарин инж разтвор (предписан е прием за 21 дни, видно от
епикриза на л. 19 – 20). Общият размер на доказаните разходите във връзка с ПТП е
4 692,62 лева, като въззивните оплаквания, че те не са във връзка с ПТП и не са били
необходими, са неоснователни. Недоказан е искът за 448, 80 лева: за разходите по
фактура 597 от 23.02.2023 г., в чието основание е записано „лекарства“, като в
касовите бележки към фактурата на обща стойност 448, 80 лева пише същото. В тази
част решението следва да се отмени.
По повод наличието на принос на пострадалата съдът излага следните мотиви.
Независимо дали пострадалата е била права или легнала, е налице неин принос, защото
за него е без значение дали има вина, а дали има противоправност. Видно от
мащабната скица от комплексната АТЕ, изслушана от САС, пешеходката не се е
намирала на кръстовище или продължение на тротоар. Противоправност има както
ако е престоявала на пътното платно, така и ако е пресичала на място, което не е
предназначено за пресичане. Съгласно чл. 113 ЗДвП при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение. Този текст от закона е нарушен в случая. Законът дава право на
пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места –
чл.113, ал.2 от ЗДвП. На това право не съответства задължение на водачите на пътни
превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да
пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и
забрани по чл.113,ал.1,т.т.1,2 и 4 и чл.114,т.т.1 и 2 от ЗДвП. Следователно, при
пресичане на пътното платно извън определените за целта места правото на
пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е
съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,т.т.1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП и задължението
си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава (ТР 2/2016 на ОСНК на
ВКС). Цитираното от първоинстанционния съд определение на ВКС Четвърто
гражданско отделение № 459 от 01.02.2024 г. по гр.д. № 1208/2023 г., което е дало
основание за приемане, че няма принос, се отнася за пресичане на пешеходна пътека,
какъвто настоящият случай не е. Безспорно е приложим чл. 116, ал. 1 ЗДвП, според
който водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към престарелите хора, поради което приносът на
пешеходката значително по-малък от този на водача. Въззивният състав намира, че той
е 15 %.
След прилагане на този процент, дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е 51 000 (петдесет и една хиляди) лева и решението следва да се отмени за
разликата от 51 000 лева до 70 000 лева. Обезщетението за имуществени вреди е
4 692,62 лева преди намаляването му поради приетия принос и 3 988,73 (три хиляди
деветстотин осемдесет и осем, 73) лева след прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Решението
следва да се отмени за разликата от 3 988,73 лева до 5141,42 лева.
Неоснователни са оплакванията срещу началната дата на присъждане на
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди. ОС Благоевград е приел
за начална дата - 23.02.2023 г., датата на последната фактура, а не както е посочено в
7
жалбата датата на деликта. Първоинстанционният съд е присъдил лихвата от деня на
разхода, а не от деня на деликта, поради което няма основание за ревизия на
решението в тази част на основанието, посочено в жалбата.
Ето защо, обезщетението от 51 000 лева за неимуществени вреди се дължи от
деня, приет от ОС Благоевград от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане, срещу
който няма въззивни доводи, а обезщетението от 3 988,73 лева за имуществени вреди
се дължи от 23.02.2023 г. според доводите във въззивната жалба и приетото от първата
инстанция.
Разноските за първата инстанция следва да се променят според изхода на спора.
Дължимият адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗАдв на представителя на ищцата е
4873 (четири хиляди осемстотин седемдесет и три) лева (6660х54988/75141) и
решението следва да се отмени за разликата до 6660 (шест хиляди шестстотин и
шестдесет) лева. Дължимата държавна такса по сметка на ОС Благоевград е 2 199,52
лева и решението следва да се отмени за разликата до 3005,66 лева.
За въззивната инстанция разноските се разпределят, както следва. Въззивният
жалбоподател е поискал в списъка с разноски държавна такса от 1502,83 лева, депозит
за КСМАТЕ от 800 лева и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, което съдът
намира за обосновано. Според уважената част от жалбата се дължат 698 лева
(20152,83х2602,83/75141,42) и ищцата следва да бъде осъдена да ги заплати. В полза
на адв. И. съдът определя адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 5000 (пет
хиляди) лева за въззивната инстанция и според потвърдената част от решението се
дължат 3658 (5000х54988/75141) лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 37 от 21.03.2024 г. на ОС Благоевград, 11 състав по т.д.131/2023
г. в следните части, в които ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е осъдено да
заплати на Й. И. Б., ЕГН **********:
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 51 000 (петдесет и една
хиляди) лева до 70 000 (седемдесет хиляди) лева за болки и страдания от
получените травми в резултат на ПТП, станало на 31.01.2023 г., около 10:00 ч., в
гр. Гоце Делчев, ж. к. „Дунав“, пред магазин „Воденов“, заедно със законната
лихва, считано от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане;
обезщетение за имуществени вреди за разликата от 3 988,73 (три хиляди
деветстотин осемдесет и осем, 73) лева до 5141,42 (пет хиляди сто четиридесет и
един лева и четиридесет и две стотинки) лева разходи за медицински изделия,
болничен престой и лекарства във връзка с ПТП, станало на 31.01.2023 г., около
10:00 ч., в гр. Гоце Делчев, ж. к. „Дунав“, пред магазин „Воденов“, заедно със
законната лихва, считано от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане
в частта, в която ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е осъдено да заплати
на адвокат Р. З. И.-П., Адвокатска колегия Благоевград адвокатски хонорар за
производството пред ОС Благоевград за разликата от 4873 (четири хиляди
осемстотин седемдесет и три) лева до 6660 (шест хиляди шестстотин и
шестдесет) лева;
както и в частта, в която ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е осъдено да
заплати в полза на ОС Благоевград държавна такса за разликата от 2 199,52 лева
до 3005,66 лева
8
и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. И. Б., ЕГН ********** срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
19 000 (деветнадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди болки и
страдания от получените травми в резултат на ПТП, станало на 31.01.2023 г., около
10:00 ч., в гр. Гоце Делчев, ж. к. „Дунав“, пред магазин „Воденов“, заедно със
законната лихва, считано от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. И. Б., ЕГН ********** срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
1 152,69 лева обезщетение за имуществени вреди - разходи за медицински изделия,
болничен престой и лекарства във връзка с ПТП, станало на 31.01.2023 г., около 10:00
ч., в гр. Гоце Делчев, ж. к. „Дунав“, пред магазин „Воденов“, заедно със законната
лихва, считано от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 38 ЗАдв да заплати на Р. З. И.-П., Адвокатска колегия Благоевград
адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 3658 (три хиляди шестстотин
петдесет и осем) лева.
ОСЪЖДА Й. И. Б., ЕГН ********** на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* разноски за
въззивната инстанция в размер на 698 (шестстотин деветдесет и осем) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9