Решение по дело №295/2019 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 8 април 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20191310200295
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  3

 

гр.Белоградчик, 14.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

 

                                                                   Районен съдия:  Анна Кайтазка

 

 

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова , като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 295 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

       Образувано е по жалба на Р.П.В. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 242-8-ЗОБВВПИ/27.09.2019 г. на Началник РУ-Белоградчик, с което й е наложена "глоба" в размер на 500,00 лв., на основание чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.54 от ЗОБВВПИ.

        В жалбата си В., твърди, че е уведомила с нарочна молба РУ-Белоградчик за покупката на оръжието й, редом с това оспорва компетентността на Началник РУ-Белоградчик в случая, тъй като твърди, че има адресна регистрация в гр.С. Моли, НП да бъде отменено. В с.з. жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата си.

        Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з. не изпраща представител, но в придружаващото преписката писмо, взема становище да се остави без уважение  жалбата.

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         През лятото на 2019 г. в РП-Видин постъпил сигнал от граждани от с.Върбовчец, обл.Видин, с оплакване относно отглеждани животни от жалбопод. Р. В. и произвеждане на изстрели от нея с оръжие. По този повод на свид.Н. М. ***, полицейски инспектор, било възложено да извърши проверка по оплакването, но съвместно със представител на общинската администрация на Общ. Димово. Така, на 19.08.2019 г., свид. М., придружен от свид. Ив. Т. – ст. специалист в отдел „Общинска собственост“ при Общ. Димово, посетили дома на Р. В.,***. В. не отрекла да притежава оръжие – и го предоставила на проверяващия Н .М.. Той констатирал, че става въпрос за газ-сигнално оръжие, модел „Екол TUNA“, калибър 8 с № ЕТ 431547. Свидетелят не разбрал кога е закупено от от притежателката му, но поради това, че към момента на проверката тя не му предоставила надлежен документ – Удостоверение или друг документ за уведомление на съответната полицейска служба / РУП/ по постоянен адрес за покупката на оръжието, преценил, че има извършено от Р. В. админ. нарушение по чл.54 от ЗОБВВПИ. М., веднага - на място, в присъствието на свид. Ив. Т. като очевидец, съставил  АУАН № 8 - от същата дата, в присъствието и на самата нарушител Р. В.. Последната не направила писмено възражение – в момента, отразено в акта или по-късно в три дневният срок. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 242-8-ЗОБВВПИ/27.09.2019 г. на Началника на РУ-Белоградчик.

             При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  основателна.

         При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати  съществени нарушения на ЗАНН и ЗОБВВПИ, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

          От събраните по делото гласни и писмени доказателства, според настоящият съдебен състав, се установява, че жалб. Р. В. е притежавала оръжие, подробно сочено в АУАН и НП – газ-сигнален пистолет, на законово основание. Това не  се и отрича, както от В., така и от актосъставителя и АНО, въпреки не представяне писмени доказателства в тази насока. Съдът като цяло няма причина да не възприема за достоверни и да не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна. Те установиха още, че при проверка в дома на Р. В., на 19.08.2019 г., тя не е предоставила надлежен документ – удостоверение или друг подобен, от който да е видно , дали е уведомила надлежно полицейското управление по своя постоянен адрес за закупуването на оръжието. На съда - по негов служебен почин изискана – бе предоставена информация от РУ-Белоградчик, че подобно уведомяване има отразено в регистрите на това полицейско управление – с № 242000-3130 от 23.09.2018 г., но не бе посочено относно кое оръжие е това известяване на полицията. / Предвид и обстоятелството, че самата Р.В. в с.з. заяви, че неколкократно е закупувала подобни оръжия – сигнални пистолети, съдът не може да приеме за безспорно обстоятелството – че уведомяването, и то на РУ-Белоградчик през 2018 г., касае именно оръжието модел „Екол TUNA“, калибър 8 с № ЕТ 431547./

         Не това обаче, води на извода на съда, че обжалваното НП следва да се отмени.

         На първо място, съдът при извършената служебна проверка законосъобразността на АУАН и атакуваното НП, констатира едно нарушение на процедурата по санкциониране на административните нарушения, регламентирана в ЗАНН и специалните в случая нормативни актове – ЗОБВВПИ. То се сочи и от жалбоподателя по делото, като съдът възприема неговият довод в тази насока. В частност - нарушението е допуснато още при съставяне на АУАН, а в последствие е преповторено при издаване на НП, и се изразява в местна некомпетентност на актосъставителя и АНО.

         Съгласно чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, всяко физическо лице, което е придобило предупредително и сигнално оръжие, пневматично също в определени случаи, следва в срок от 14 дни от придобиването на уведоми писмено началника на РУ на МВР по постоянния си адрес. Т.е. законът изисква тези ФЛ да предприемат определено действие, респ. не извършването му в срок – води до осъществяване на админ. нарушение  по чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ/ -  чрез бездействие. Съгласно константната съдебна практика, нарушенията извършени чрез бездействие, се смятат за осъществени там, където е следвало да бъде извършено действието. Съобразно и възраженията на жалбоподателя, и с оглед изясняване на правилната фактическа обстановка, респ. преценяване безспорното доказване на вмененото нарушение, съдът се сдоби с официални данни за адресните регистрации на Р. В.. При това, от справката по НБД „Население“ на ЕСГРАОН, се установява, че Р. В. има постоянен и настоящ адреси в гр.София / първият от 2002г, вторият дори от 1995 г./. Ето защо, ако тя като притежател на неогнестрелно оръжие, подлежащо не на разрешителен, а на само регистрационен режим, е следвало да извърши такава регистрация, то безспорно това е следвало да стане пред съответното РУ на СДВР.  Или при не уведомяването в срок на Началника на РУ при СДВР, на чиято територия е административен район „Възраждане“, то именно там В. извършва нарушение на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ, съответно именно органите на МВР на това РУ при СДВР биха могли да й търсят отговорност по чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ. Самите актосъставител и АНО в случая са отразили изрично в акта и НП, че уведомяването за покупката на оръжието е следвало да стане пред началника на РУ на МВР по постоянен адрес на собственика на оръжието.   

/ който факт, ако бе изяснен в хода на админ. преписка би могъл да обуслови препращане на материалите по случая на компетентния орган съгл. чл.49 от ЗАНН/.

         Недоумение буди факта, че самият актосъставител показа в с.з., че не е установил въобще кога е закупено оръжието, с оглед преценката за спазване или не на срок за уведомяване за това обстоятелство на полицията. Респ. след като не се знае кога е придобито оръжието, а и писмени доказателства не се представиха от въззиваемата страна / в чиято тежест е доказване на нарушението/, то няма как да се обуслови безспорно отговорност на собственика за не спазен срок – няма как да се прецени изтекъл ли е той към момента на проверката – 14 дневен от покупката!

На второ място, съдът отбелязва, че в с.з. актосъставителят последно заяви, да е съставил акта си заради „не представяне“ от страна на В. на търсен документ - на проверяващия. Т.е. не заради самото не съществуване на този документ , а поради „не показването“ му при проверката. Преди което свидетелят, в опит да цитира в с.з. нарушената законова разпоредба – цитира текст, изискващ не уведомяване за закупуването на оръжието на компетентния орган. От една страна съдът констатира, че подобно поведение  - не представянето при проверка  на удостоверение или какъвто и да е друг документ - е несъставомерно. Никъде в закона няма противоправно поведение – не представяне на издаден документ. От друга страна свидетелят в с.з. изпадна в противоречие – за това, което е казал закона, и това , което всъщност е записал извършилия проверката в акта и което е приел и АНО  - липсата на документа за уведомяване на съответното – по постоянен адрес, РУ на полицията.  Иначе, видно е, че чл.54 ал.1 от ЗБОВВПИ изисква „уведомяване“ в определен срок, а санкционната норма – предвижда наказание за неспазване на този срок, а не за не носене или не представяне на съответен документ.

С не по-малка тежест на процесуално нарушение , е и обстоятелството, че в чл.54 ал.1-3 ЗБОВВПИ има описани три отделни противоправни прояви, имащи съвсем различни съставомерни признаци. И ако от показанията на свидетелите по делото и текстовото изписване на вмененото нарушение, може да се предположи , че актосътавителят и АНО са имали предвид нарушаване на чл.54 ал.1 от същия закон, то нито в АУАН , нито в НП това обвинение е прецизирано – посочен е само общо чл.54 от ЗОБВВПИ. Т.е. липсва пълна и правилна по този начин цифрова и текстова квалификация на деянието. Ал.2 на чл.54 също предвижда идентично задължение на собственика на неогнестрелното оръжие – за уведомяване на полицейското управление по постоянен адрес, но в съвсем друг срок, когато оръжието е закупено в чужбина! По делото не бе доказано въобще нито кога , нито от къде, респ. от РБългария или не, е било закупено оръжието на Р. В., за да се преценява в какъв срок тя е следвало да го „обяви“, за да е длъжен пък след това, на осн. чл.54 ал.4 от ЗОБВВПИ, Началникът на съответното РУ на МВР да й издаде удостоверителен документ.

         При така установеното нарушение - съществено според съда - на материалния и процесуалния закон при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, съдът приема, че последното е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

         Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

         ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-8-ЗОБВВПИ/ 27.09.2019 г. на Началника на РУ-Белоградчик, с което е наложена на Р.П.В. ***, с ЕГН **********, "глоба" в размер на 500,00 лв., на основа ние чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.54 от ЗОБВВПИ.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                        

  

                                                            Районен съдия: