Р Е Ш
Е Н И
Е № 260112
гр.
Пловдив, 19.04.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на десет и четвърти март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като
разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 101/2021 год. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260082 от 19.10.2020 година, постановено по
т.дело № 539/2019 година по описа на Окръжен съд – П., са отхвърлени като неоснователни предявените от М.Т.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, И.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** и С.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, против З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, искове за
осъждането на ответника да заплати на ищците сума в размер на по 50 000 лв. за
всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сестра им – Н.Т.Д., ЕГН **********, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, станало на 25.07.2018г., предизвикано от А.К.С.
при управление на лек автомобил марка „М. * ***“, рег. № ********, застрахован в З. „Б.И.“ АД с полица № **************/22.11.2017г., както
и акцесорните претенции за присъждане на законната
лихва върху главниците, считано от 02.08.2018г. до окончателното им изплащане.
Осъдени са М.Т.Д., ЕГН **********, И.Т.Д., ЕГН **********,
и С.Т.К., ЕГН **********, да заплатят на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, направените по делото разноски
в размер на 5596 лева.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ищците в първоинстанционното
производство М.Т.Д., ЕГН **********, И.Т.Д., ЕГН **********, и С.Т.К., ЕГН **********
чрез процесуалния им представител адвокат П.К. от САК. Оплакванията са за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че съдът е направил повърхностен анализ на задължителната
съдебна практика, съдържаща се в т. 1 от ТР 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС досежно лицата,
които са материално правно легитимирани да получат обезщетение от смъртта на техен
близък и на събраните по делото доказателства и е стигнал до неправилен извод,
че изградените връзки между ищците и тяхната сестра Н.Т.Д. не надхвърлят
общоприетата близост между братя и сестри. Поддържа се, че по делото са събрани
доказателства за много близки отношения
между ищците и тяхната сестра, надхвърлящи обичайните такива, поради което те попадат в предвиденото с тълкувателното
решение изключение, при което е справедливо да бъдат обезщетени, доколкото са
търпели и продължават да търпят вреди от нейната смърт. Жалбоподателите се
позовават на събраните по делото гласни доказателства, които според тях
установявали не просто формалната родствена връзка, а близката и постоянна
връзка, съвместните взаимни грижи и огромното непреодолимо страдание за ищците
от смъртта на тяхната сестра. Твърди се освен това, че правото на ищците да
получат обезщетение от смъртта на тяхната сестра произтича и пряко от разпоредбите
на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Според
жалбоподателите от лицата от т.нар
разширен кръг не можело да се очаква и да се изисква доказване на много
по-близки отношения от тези в близкия семеен кръг. Достатъчно било да се
установи, че са изградени отношения близки или аналогични на тези в най-близкия
семеен кръг. По делото били събрани
доказателства за такива отношения на
трайна и дълбока емоционална връзка между починалата и ищците – нейни братя и
сестри и причинените им в резултат на нейната смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания.
В жалбата се съдържат и доводи,
касаещи размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено от съда –
съответствието на претендирания размер със съдебната
практика и с икономическите условия в страната, както и с лимитите на
отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ и
неприложимостта на § 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, установяващ горна граница на обезщетението
за неимуществени вреди от 5000 лева за лицата от разширения кръг родственици.
Искането на жалбоподателите е да
се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови ново по същество, с което да се уважат предявените от тях искове –
главни и акцесорни, като им се присъди обезщетение от
по 50 000 лева, ведно със законната лихва от 02.08.2018 година – датата,
на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 430, ал. 1 от КЗ,
до окончателното изплащане на сумите, както и за присъждане на разноски,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата ведно с ДДС.
Срещу въззивната
жалба е подаден писмен отговор от З. „Б.И.“ АД с изразено становище за нейната
неоснователност. Искането е да се потвърди първоинстанционното
решение и да се присъдят на ответника направените пред въззивната
инстанция разноски.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена е от лица, имащи
правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, а именно от ищците срещу
решението, с което са отхвърлени предявените от тях искове. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК
срок.
Въззивната
инстанция намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната
инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили
пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще
се произнесе по въведените от жалбоподателите
оплаквания, подробно посочени
по-горе.
Безспорно е, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че починалата при ПТП на 25.07.2018 година Н.Т.Д.
е сестра на тримата ищци М.Т.Д., И.Т.Д. и С.Т.К.. Към момента на смъртта си
починалата Н.Д. е била на навършени 27 години. Ищецът М.Д. е бил на 37 години, И.Д. – на 22 години и С.К. – на 24 години.
Безспорно е между страните, а от
представените пред първата инстанция писмени доказателства/ стр. 17-19 от
първоначално образуваното гр. дело № 15640/18 година на СГС и стр. 149-150 от
т.дело № 539/2019 година на ОС – П./ се установява, че ищците чрез адвокат А.Б. са предявили
пред ответника застрахователни претенции
за изплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра. Застрахователното дружество е
отказало да удовлетвори претенциите им с мотива, че не са установени особено
близки отношения с починалата Н.Д. и действително претърпени от смъртта й
вреди.
Основният спорен въпрос между
страните, очертан с въззивната жалба, е дали въз
основа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ищците
в качеството си на братя и сестра на починалата Н.Д. са сред кръга на лицата,
които са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди, причинени им от нейната смърт.
В исковата молба, въз основа на
която е образувано производството по делото, ищците са посочили, че между тях и
починалата тяхна сестра е съществувала много силна връзка, характеризираща се с
изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали
са си взаимно, поддържали са близки отношения. Твърди се също, че ищците
изключително тежко преживяват загубата на своята сестра, че тази загуба се
отразява изключително зле на здравословното, психическото и емоционалното им
състояние, че мъката им е огромна и те не могат да приемат и да преодолеят
случилото се. Това са техните твърдения, въз основа на които са претендирали
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра в
размер на по 50 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва
върху сумите от 02.08.2018 година – датата, на която изтича срока по чл. 429,
ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на
сумите.
С допълнителната искова молба не
са посочени нови факти и обстоятелства, свързани с отношенията между ищците и
починалата Н.Д. и с начина, по който им се е отразила нейната смърт, свързани с
материалноправната им легитимация да претендират
обезщетение за неимуществени вреди.
При така изложените обстоятелства
със събраните по делото доказателства е
установено следното:
Разпитаните в съдебно заседание
на 20.02.2020 година свидетели на ищците
З.К., А.С.и П.Д. твърдят, че и тримата ищци много тежко приели
смъртта на своята сестра Н., до ден
днешен плачели и се натъжавали щом някой я споменавал, ходели по два-три пъти
седмично на гроба й. При научаването за смъртта на Н.и на самото
погребение на ищците им призлявало,
припадали, наложило се да пият успокоителни.
Свидетелите говорят за традиция в общността, в която живеят, в
продължение на 52 дни след погребение
близки да се събират вечер, да плачат и да си говорят за починалия,
което направили и ищците. Свидетелят С.твърди,
че през този период двамата ищци М. и И. са продължили да ходят на работа в
дружеството, в което до преди това работела и тяхната сестра Н.и се прибирали
вечер. Показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви в частта, касаеща напускането на работа от М. и И.. Той обяснява, че
през тези 52 дни те са работели, в същото време – че са напуснали работа още на
първия месец след смъртта на сестра им, тъй като мястото на катастрофата било
близо до работата им. Наред с това свидетелят заявява, че два-три месеца след
катастрофата предприятието, в което са работели ищците, е закрито. При тези
показания съдът не може да приеме за установено обстоятелството, че ищците М. и
И. Д.са напуснали работа поради състоянието, в което са изпаднали след смъртта
на своята сестра.
Показанията на свидетелите на
ищците се разминават по въпроса къде е живеела Н.преди смъртта си. Свидетелите К. и С.твърдят, че Н.и мъжа, с
когото е съжителствала – А., са живеели
заедно с ищците М. и И. и с родителите
си в един двор, в който е имало две къщи на един етаж с по две стаи всяка. Свидетелката Д. депозира показания, че
една-две години преди смъртта си Н.и А.
са се изнесли в друга къща на края на селото, където живеели с едното от
децата на Н., а другото останало при баба си.
Н.непрекъснато била при родителите си и при братята си, тя и А. се прибирали в своята къща само да спят.
По отношение на ищцата С.К. и тримата свидетели заявяват, че тя живеела със семейството си в друго населено
място, отдалечено на около 10 километра – село Р., но често посещавала
родителите, братята и сестра си в село Х.Д..
Във връзка с отношенията между
ищците и Н.Д. преди нейната смърт тримата свидетели заявяват, че са се
разбирали, помагали са си взаимно, когато
някой от тях бил болен, останалите го
подкрепяли, давали си съвети един на друг, не допускали някой от тях да
е добре финансово, а друг да мизерства и
да е гладен.
Безспорно е по делото, а и от подписаните декларации от ищците пред
първата инстанция се установява, че тримата ищци имат свои собствени семейства
и деца. М.Д. е баща на четири деца, С.К. също на четири деца, а И.Д. – на едно
дете, като при изготвяне на психологичната експертиза е споделил с вещото лице,
че очаква второ дете.
По делото пред първата инстанция
е допусната и изслушана и съдебно психологична
експертиза, изготвена от психолога А.З.. От заключението на вещото лице,
изготвено на база наблюдение и интервю с ищците се установява, че загубата на
сестрата е нанесла на ищците негативни последици и стрес, които вещото лице определя като нормални за всяка подобна ситуация. Посочено е, че от разказаното по време на
освидетелстването и при трите лица се отчитат данни за преживяване на
ситуационни проблеми и затруднения, с усещане на чувство за загуба,
несправедливост, интензивна тревожност и търсещо възмездие поведение.
Вещото лице не е установило данни
някой от ищците да е търсил и получавал психиатрична или психологична помощ
след случилото се, както и да е провеждал амбулаторно или болнично лечение, за
да преодолее негативната симптоматика.
Според анамнезните данни, снети от психолога,
ищецът М.Д. след смъртта на сестра си е имал смущения, свързани с
психичното му функциониране, бил разстроен, притеснявал се, имал смущения в
съня си, бил разсеян и не излизал да се забавлява. Вещото лице е заявило, че
при ищеца М.Д. не се установява наличие на депресивно разстройство.
По отношение на ищеца И.Д. вещото лице е отразило, че самият той споделял, че изпитва негативни емоции, че се
чувства тъжен, особено виждайки децата на сестра си, като и при него не е
установена потиснатост и депресия, които
според експерта често съпровождат скърбенето. Вещото лице е отразило, че
въпреки споделените негативни емоции, И.Д. се справя с ежедневните си
задължения и очаква второ дете.
Ищцата С.К. сама е посочила пред
вещото лице-психолог, че има соматична симптоматика - главоболие, световъртеж и
болки, започнали след смъртта на сестра й. Вещото лице е отразило, че
причините за развитието на такива
соматични симптоми могат да бъдат различни. Сред тях освен загубата на близък
човек са генетичното предразположение, травматизиращи събития в ранното
детство, заучаване, липса на поощряване на нетелесното изразяване на емоционалния
дистрес, подражаване на друг болен възрастен човек в
семейството, както и културни/социални норми, които възприемат за норма само
телесното страдание, но не приемат психичните оплаквания. При изслушването си в
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че въпреки твърденията на ищцата С.К.
за връзка между описаната соматична симптоматика и смъртта на нейната сестра,
от представената от самата нея медицинска документация – епикриза
се установявало, че тя е била налична и преди загубата на сестрата, като вещото
лице заявява, че не може да се каже доколко негативното събитие, свързано със
смъртта на сестрата, е повлияло
допълнително върху здравословното й състояние. В тази връзка вещото лице
споменава, че по думите на самата ищца С.К. тя е била близка със сестра си, но
се е виждала с нея един път седмично, след като се е преместила в друго
населено място на 14 годишна възраст, когато се е омъжила, а в същото време е
заявила, че децата са тези, които и създават напрежение.
От заключението на вещото лице –
психолог и от изслушването му в проведеното открито съдебно заседание е видно,
че въпреки негативните изживявания, свързани
със смъртта на тяхната сестра, всеки един от ищците е продължил да
функционира в собственото си семейство.
Според вещото лице негативните изживявания са били силни, което е
нормално при загубата на близък човек. С течение на времето те обичайно
преминават през няколко етапа чисто психологически. Първият е отричане на
случилото се, вторият – гняв, какъвто в момента изпитвал ищецът М.Д.. Вещото лице е обяснило, че при срещата
си с ищците им е предоставила въпросник, от който било видно, че при никой от
тях не е налице тревожно-депресивна симптоматика към момента на извършване на
изследването.
Преценявайки подробно обсъдените
по-горе доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че ищците не са сред
лицата, които са материално правно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществените вреди, причинени им от смъртта на тяхната сестра.
Според разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година
на ВКС по т.д. № 1/2016 година на ОСНГТК материално легитимирани в гражданския процес
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд /сред които не са братята и
сестрите/, както и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Цитираното тълкувателно решение дава
отговор на материално правния въпрос за кръга на лицата, имащи право на
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена смърт
на друго лице. То е приложимо в
отношенията между страните по настоящия спор, касаещ
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата на
ищците Н.Д., която е настъпила на 25.07.2018 година. – след неговото
постановяване. Тълкувателното решение, постановено на 21.06.2018 година, урежда
въпроса за кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в
случай на причинена смърт на друго лице по задължителен за съдилищата начин,
включително за съда по настоящото дело,
съгласно разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ.
С него е обявено за изгубило
сила ППВС № 2/84 година, според което
кръгът от лица е изчерпателно очертан в ППВС 4/61 година, допълнено с ППВС 5/69
година. С ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК се
разширява тълкуването, дадено с Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на ВС. Тълкувателното решение,
както е посочено в мотивите му, е постановено при съобразяване на
произтеклите от присъединяването на Р.Б.
към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското, по-конкретно с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за права на ищците да получат обезщетение,
произтичащи директно от Директива 2012/29/ЕС. Директивата не намира пряко
приложение, а при постановяване на обсъденото по-горе тълкувателно решение са съобразени
произтеклите от присъединяването
на Р.Б. към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското, включително посочената директива, което изрично
е отразено в мотивите към т. 1 от ТР 1/21.06.2018 година на ОСНГТК на ВКС.
Съгласно т. 1 от ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д.
№1/2016г. на ОСНГТК, което е задължително за съдилищата, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на Тълкувателно
решение е посочено, че възможността за
присъждане на обезщетение за лицата от т.нар. „разширен кръг“ съществува за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетението да се породи особено близка духовна и
емоционална връзка, отличаваща се по съдържание
от традиционно съществуващите връзки между съответните родственици /в случая между братя и сестри/ и интензитетът и продължителността на
търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек да надвишават тези, които е нормално да се
понасят в случай на смърт на съответния
родственик.
По
настоящото дело дори самите
обстоятелства, изложени от ищците в исковата молба, въз основа на които
претендират присъждане на обезщетение,
не сочат на житейски връзки и ситуации, придаващи на родствената връзка
братя-сестри характеристиката на изключителна.
От изложените по-горе мотиви е видно, че
ищците се позовават за
задружност, привързаност и взаимопомощ
помежду им и с покойната им сестра Н.. Това са нормалните отношения
между братя и сестри, традиционни за българското общество. Не се твърди и не е
установена със събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства някаква изключителност на връзката,
надхвърляща обичайните взаимоотношения между братя и сестри. От свидетелските показания е установено само, че
ищците и сестра им са били привързани и че са си помагали. Всеки от тях обаче е
имал свое собствено семейство, водили
са самостоятелен начин на живот в отделни жилища
/ макар и тези на ищците М. и И. Д.да са
разположени в един двор, в който е и жилището на родителите им/, грижили са се
за собствените си деца. Липсват твърдения и доказателства за конкретни житейски
ситуации, даващи възможност да се направи извод за изключителност на връзката.
Напротив, и ищците в исковата молба твърдят, и разпитаните свидетели установяват само, че ищците и сестра им Н.са се обичали,
били са привързани един към друг и са се подкрепяли.
Установените по делото болки и
страдания, които са причинени на ищците от смъртта на тяхната сестра по своя
вид, интензитет и продължителност не надхвърлят обичайните такива при загуба на
близък човек, в каквато насока е и заключението на вещото лице –психолог,
подробно обсъдено по-горе.
Имайки предвид изложените до тук мотиви, съдът
приема,че по делото не е проведено пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР 1/2016 година на ОСНГТК на
ВКС – наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалата,
обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне на кръга на правоимащите
съобразно ППВС 4/1961 година и 5/1969 година и проявление на неимуществени
вреди в правната сфера на претендиращите обезщетение, чиито интензитет и
продължителност да надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя и
сестри.
По тези съображения съдът приема, че ищците не са материално
правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
тяхната сестра. Предявените субективно съединени искове с правно основание чл.
432 от КЗ са неоснователни, а първоинстанционното решение,
с което те са отхвърлени, следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника З. „Б.И.“ АД направените разноски за въззивната инстанция Претендираните
такива са в размер на 3960 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение.
Направените от процесуалния представител на жалбоподателите възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. В случая става
дума за предявени три субективно съединени иска, всеки с цена от по 50 000
лева. Минималното възнаграждение по
всеки от исковете, определено на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 2030 лева без ДДС, или 2436
лева с ДДС, или по трите иска е общо 7308
лева с ДДС, а заплатеното
възнаграждение, чието присъждане се претендира, е под този размер.
По изложените съображения
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082 от 19.10.2020
година, постановено по т.дело № 539/2019 година по описа на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, И.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** и С.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, разноски за въззивното
производство в размер на 3960 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.