О
П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№……… ............ 2020 година, гр.
ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, второ отделение, тридесет и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
разгледа обективираното в писмо вх. №
9ВП-0128/26.02.2020 г. искане за отвод на
съдията докладчик по адм.д. № 3539/2019 г., подписано от гл.юрисконсулт М.Д.–процесуален
представител на кмета на община Варна и
установи следното:
Пред настоящия състав на АС Варна е
сложено за разглеждане адм. д. №
3534/2019 г., инициирано по жалба на Е. Н.В.
*** срещу Заповед № 4970/27.11.2019 г., с която кметът на община Варна утвърдил
правила за достъп на ППС на територията
на „Приморски парк“ . Впоследствие към същото за присъединени и административни
дела, образувани по жалби на други лица срещу същия административен акт – а.д.
№ 3539/2019 г., а.д.№ 14/2020 г. и а.д.
№ 15/2020 г.
Молителят твърди, че са
налице основанията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Като такова счита изисканите с разпореждане на съда оригинал на заповедта – предмет на съдебен
контрол и цветно заверено за вярност копие.
Излага собствени
разсъждения относно необходимостта от
така разпореденото процесуално действие, според собственото си разбиране
тълкува действията на съда и вероятната преценка на
действителността на процесната заповед – такава съдът не е формирал.
Искането е
аргументирано така:“..поставяне под съмнение
на действителността на представения документ, поражда
основателно съмнение в
безпристрастността на съдебния състав.. още преди да е започнал
процесът, съдът създава необосновано впечатление за предубеденост относно
формата и съдържанието на административния акт – предмет на делото…“ В
заключение „..с цел отстраняване на
всякакво съмнение относно предстоящия съдебен процес и разрешаване на
спора със съдебен акт и запазване на
добрия авторитет на съда, следва да се допусне отвод на съдията.“
Други доводи, които да са обвързани
с конкретни факти и обстоятелства,
подкрепени и с относимите доказателства, от които да е възможен извод за
наличие на предпоставките, налагащи отвод, визирани в чл. 22, ал.1, 6 от ГПК не се сочат.
Като разгледа искането по същество съдът намери същото за
неоснователно предвид следното:
Съобразно действащата към момента разпоредба на чл. 22, ал. 1 и
2 от ГПК, не може да участва като съдия по делото лице, което е страна
по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или
свързано с него правоотношение; което е съпруг или роднина по права линия без
ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета
степен на някоя от страните или на неин представител; което живее във
фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било
свидетел или вещо лице по делото и т. 6.
- относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в неговото безпристрастие.
Тъй като
искането за отвод не се основава на никоя от хипотезите на чл. 22 ал.1
от ГПК, съдът, след преценка на
единствено относимата за случая хипотеза на ал.1.т.6 от цитираната норма, счита,
че осъществените от съдията процесуални
действия по адм. д. № 3534/2019 г. са свързани със задължителната служебна проверка за редовност и допустимост на оспорването, за
която необходимо условие е наличност на акта – предмет на оспорване и пълната
административна преписка – задължение на АО според чл. 152, ал.2 от АПК, което в случая по цитираните адм. дела №
3534/2019 г. и 3539/2019 г. не са изпълнени.
Видно от придружителните писма,
подписани от гл.ю.к. Димова – жалбите , инициирали адм. д. № 3534/2019 г. и
адм. д. № 3539/2019 г. са изпратени на съда без да са придружени от адм.
преписка и АА, каквото е изискването на чл. 152, ал.2 и 3 от АПК. Нещо повече –
приложен е бил проект на заповед без номер, а по-късно – незаверено копие на Заповед №
4970/2019 г.
Предприетите от съда процесуални действия за
изпълнение на задължението на АО по чл. 152 от АПК, не се включват в кръга „други обстоятелства, които поражда основателно
съмнение за неговата безпристрастност“ .
Да се приеме обратното би означавало съдът да бъде
винен в пристрастност винаги, във всички други случаи на извършване на
разписани от закон процесуални действия за изясняване на обективната истина, не
според представата и очакванията на
някоя от страните.
Съдът е властен, но и длъжен безпристрастно, по свое вътрешно убеждение,
спрямо доказателствата и доводите, които
сочат страните в процеса да постанови съдебния акт. Както във всички случай,
така и в настоящия съдът няма колебания в своята безпристрастност. При разпореждане на коментираните в писмото
процесуални действия съдът се е водил единствено от принципа на истинност, прокламиран в чл. 7 от АПК.
Изложението в искането е израз на процесуалното поведение
и активност на процесуалния представител на ответника за постигане на целите на
защитата, то не съдържат твърдения, нито сочи
доказателства за „други обстоятелства,“
които да породят основателно съмнение за безпристрастие при решаване на
спора, вместо това съдържа изразни средства с недопустими квалификации.
Предвид горното и на основание
чл.чл.22, ал.2 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в писмо
вх. № 9ВП-0128/26.02.2020 г. искане
за отвод на съдията докладчик по адм.д. № 3539/2019 г., подписано от
гл.юрисконсулт М.Д.–процесуален представител на кмета на община Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА