О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София
10.04.2020 г.
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на десети април две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Свилен Станчев
като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14488 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявен от Н.П.Б.
и Л. С.П. срещу В.Н.В. отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на апартамент със застроена площ
63ч79 кв. м, находящ се на тавански етаж от триетажна сграда с адрес гр. София
ул. „******* и състоящ се от коридор, две стаи, кухня, клозет, както и таванско
и избено помещение, заедно с 9,4 % ид.части от общите части на сградата и от
мястото, представляващо парцел III-3 квартал 538, местност центъра, общо застроена и
незастроена площ от 342 кв. м.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
В.Н.В. е депозирал отговор на исковата молба. В отговора ответникът е направил
възражение за недопустимост на предявения иск. Позовава се на влязло в сила
решение на СГС по гр. дело 10516/11 г., с което е бил отхвърлен ревандикационен
иск, предявен от ищцата Б. и ответника, с предмет на иска правото на
собственост върху същия имот.
Възражението за недопустимост е
основателно. Ищцата Н.П.Б. е била страна по гр. дело № 14911/2010 г. на СРС,
образувано по предявен от тази страна срещу същия ответник ревандикационен иск.
Делото е приключило с решение от 13.08.2014 г. по гр. дело № 10516/2011 г. на
СГС, влязло в сила на 26.03.2015 г., с което предявеният ревандикационен иск е
бил отхвърлен. Предметът на двете дела е еднакъв. По предявения ревандикационен
иск в установителната му част ищцата Б. е претендирала установяване на нейно
право на собственост върху процесния имот, а по отрицателния установителен иск
отрича правото на собственост на ответника на основание твърдение за нейно
право на собственост върху същия имот. В тази връзка, съдът не споделя тезата
на пълномощника на ищците, че естеството на иска (отрицателен установителен
иск) освобождава ищеца от задължението му да посочи в исковата молба
„обстоятелствата, на които се основава искът“. Това задължение на ищеца
съществува по силата на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК и е предпоставка за
редовността на исковата молба, независимо от характера на иска и обема на
търсената от ищеца съдебна защита. За да обоснове своя правен интерес от
предявяването на ОУИ, ищецът следва да посочи защо отрича правата на ответника,
като релевира твърдения и обоснове свои права върху имота. Поради това,
отрицателен установителен иск за собственост, обоснован с твърдение на ищеца за
негово право на собственост върху имота, има същия предмет, както и
ревандикационният иск в установителната му част.
Искът е недопустим и в частта, в
която е предявен от Л. С.П. срещу В.Н.В.. От обстоятелствената част на исковата
молба е видно, че претенцията се основава на твърдение за възстановяване на
собствеността върху недвижим имот по силата на ЗВСОНИ, предхождано от
отчуждаването на имота на 04.08.1949 г. на основание Закона за отчуждаване на
едрата градска покрита недвижима собственост, и придобиването му от наследодателя
на ответника с договор за покупко-продажба от 01.09.1964 г., за който ищците
твърдят, че е порочен. Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗВСОНИ, искове за възстановяване
на собствеността върху одържавени имоти, придобити от трети лица, се предявяват
в едногодишен срок от влизане в сила на този закон. Срокът е преклузивен и с
неговото изтичане се погасява правото на собствениците на одържавени имоти да
претендират собствеността си, възстановена по силата на ЗВСОНИ. Отрицателният установителен
иск е предявен на 08.11.2017 г., след изтичане на срока по чл. 7 ал. 1 от
ЗВСОНИ. Съдът намира, че преклузивният срок по силата на тази разпоредба е
приложим и за отрицателни установителни искове срещу собственика на имота,
основани на твърдения за възстановена собственост. След като правото на ищците
да искат възстановяване на собствеността е погасено с изтичане на срока по чл.
7 от ЗВСОНИ, с изтичането на същия срок следва да се счита погасено и правото
им да оспорват собствеността на ответника. Това е така, защото предявяването на
иск за възстановяване на собствеността е по същество оспорване правата на
ответника върху същия имот.
Поради изложените съображения, следва
предявеният с искова молба с вх. № 149464 от 08.11.2017 г. отрицателен установителен
иск от Н.П.Б. и Л. С.П. срещу В.Н.В. следва да бъде оставен без разглеждане и
производството по делото да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Оставя без разглеждане като
недопустим предявения с искова молба с вх. № 149464 от 08.11.2017 г.
отрицателен установителен иск от Н.П.Б. и Л. С.П. срещу В.Н.В. за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на апартамент със застроена площ
63ч79 кв. м, находящ се на тавански етаж от триетажна сграда с адрес гр. София
ул. „******* и състоящ се от коридор, две стаи, кухня, клозет, както и таванско
и избено помещение, заедно с 9,4 % ид.части от общите части на сградата и от
мястото, представляващо парцел III-3 квартал 538, местност центъра, общо застроена и
незастроена площ от 342 кв. м.
Прекратява производството по гр.
дело № 14488/2017 г. на СГС І г.о. І-21 с-в.
Осъжда Н.П.Б. и Л. С.П. да заплатят
на В.Н.В. разноски в размер на 2000 лева.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: