№ 758
гр. гр. Русе, , 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520103029 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, 221, ал.1,
чл.224, ал.1, чл.128 т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЕЛ. СТ. В. срещу „Евробус“ ЕООД, в
която се твърди, че по силата на трудов договор от 03.07.2020г. ищцата
заемала в ответното дружество длъжността „Организатор автомобилен
транспорт“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 610.00
лв., което следвало да се изплаща на 25-то число на месеца, с размер на
платения годишен отпуск от 20 работни дни. От 25.02.2021г. работодателят
не изпълнявал задължението да изплаща трудови възнаграждения. Поради
тази причина на 17.05.2021г. ищцата изпратила до него уведомление, с което
едностранно прекратила трудовото си правоотношение без предизвестие, на
основание чл. 327, ал. 1, т.2 КТ.
Твърди се, че освен дължимото й обезщетение с оглед основанието, на
което е прекратено трудовото й правоотношение, са й дължими и неизплатени
трудови възнаграждения, както и обезщетение за неизползвания от нея платен
годишен отпуск.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение между
1
ищцата и ответното дружество е прекратено на 19.05.2021г. без предизвестие
от нейна страна на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; ответното дружество да
бъде осъдено да й заплати сумата от 1950,00 лв., ведно със законната лихва,
дължими като обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение;
сумата от 1334,20 лв. неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер за
периода от 25.02.2021г. до 19.05.2021г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска, както и 560,52 лв. обезщетение в брутен размер за
неизползван платен годишен отпуск за 18 дни. Претендира се и заплащане на
обезщетение за забава върху неплатените трудови възнаграждения за периода
от 25.02.2021г. до 19.05.2021г. в размер на 8,64 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за
недопустимост на първият предявен иск – установителния и за нередовност
на останалите искове, поради тяхната неуточненост. В условията на
евентуалност се изразява становище за неоснователност на исковете, с които
се претендират обезщетения и неизплатени трудови възнаграждения. В
условията на евентуалност се оспорва размерът на претендираните от ищцата
суми.
Твърди се, че ищцата е получила всички дължими й трудови
възнаграждения, но не е подписала ведомостта за това, поради което и не е
било налице посоченото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, с оглед на което се счита, че ищцата е злоупотребила с
правото да прекрати трудовото правоотношение по посочения начин. Оспорва
се дължимостта на трудово възнаграждение на ищцата за периода
26.04.2021г. до 19.05.2021г., тъй като през този период тя не се е явявала на
работа и не е полагала труд, който следвало да й се заплати. Ищцата
самоволно била преустановила явяването си на работа, за да гледа детето си.
По изложените съображения се моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 03.07.2020г. страните са сключили трудов договор, по
силата на който ЕЛ. СТ. В. е заемала длъжността „Организатор автомобилен
транспорт“ в „Евробус“ ЕООД с уговорено основно месечно трудово
2
възнаграждение от 610.00 лв., което следвало да се изплаща на 25-то число на
следващия месец. Уговорен е платен годишен отпуск от 20 работни дни.
На 17.05.2021г. ищцата е изпратила уведомление до работодателя, с
което на основание чл. 327, ал. 1, т.2 КТ едностранно е прекратила трудовото
си правоотношение без предизвестие.
Според заключението на изготвената по делото икономическа
експертиза, дължимото на ищцата трудово възнаграждение за периода от
25.02.2021г. до 19.05.2021г. е в брутен размер 1719,37лв., а в нетен 1334,20лв.
Дължимото обезщетение за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение за периода 25.03.2021г. до 07.06.2021г., изчислено в размер
на законната лихва е 8,64лв. За периода на трудовото правоотношение между
страните, вещото лице е изчислило, че дължимият платен годишен отпуск за
ищцата е в размер на 18дни, а обезщетението за неползването му е в размер на
504,47лв. нетен и 560,52лв. брутен.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предпоставка за допустимостта на всеки установителен иск е правния
интерес за ищеца от предявяването му. В конкретния случай липсва такъв по
отношение на иска за установяване основанието на което е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата. Твърдяното основание на което е
прекратено трудовото правоотношение следва да бъде обсъдено единствено в
мотивите на съдебното решение, доколкото то е предпоставка за
основателността на предявените осъдителни искове за заплащане на
обезщетение по чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал.1 КТ. Правен интерес от
предявяване на самостоятелен установителен иск не е налице и
производството в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо.
По отношение на претендираното трудово възнаграждение: няма спор
по делото, че трудовото правоотношение е прекратено (добросъвестно или
не) от ищцата едностранно на 19.05.2021г.(когато нейното изявление за това е
достигнало да работодателя). За периода в който е съществувало трудовото
правоотношение между страните, работодателят дължи заплащане на
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа – чл. 128 т.2 КТ.
Естеството на трудовите правоотношение предполага, че работникът или
служителят полага труд или най-малкото е на разположение на работодателя
да предостави работната си сила. При трудовото правоотношение
3
заплащането на възнаграждението поначало не е обвързано от количеството и
качеството на свършената работа, освен ако не е уговорено друго. Така е и в
конкретния случай. Поради това в тежест на работодателят е да докаже
наличието на някое от възможните основания, които водят до отпадане или
въобще до невъзникване на задължението му да заплати трудово
възнаграждение, каквото е неявяването на работника на работа, за периода в
който не е предоставил работната си сила. Съдът изрично е указал на
ответника тази негова доказателствена тежест и липсата на представени
доказателства в подкрепа на това възражение. Не би могло да бъде възложено
в тежест на работника да установява, че е полагал труд по време на цялото си
трудово правоотношение. Съществуват редица възможни начини за
работодателя да регистрира явяването или не на работниците на работното им
място (т.н. присъствена форма), включително и при неявяване да предприеме
дисциплинарни мерки. В конкретния случай липсват каквито и да е
доказателства по делото в подкрепа на възражението на ответника, че за част
от процесния период ищцата не се е явявала на работа и не е престирала
трудовата си сила. Доказването на тези твърдения не е доказване на
отрицателен факт, за който да не може да бъде възложена доказателствена
тежест каквото е становището на процесуалния представител на ответното
дружество. В тази връзка и доколкото съдът не е уважил направено искане за
разпит на свидетел на ответника, следва да се отбележи, че не биха могли да
бъдат кредитирани свидетелски показания за неявяването на работа на
ищцата в определен период от време и от тях да се направят изводи за
недължимост на трудово възнаграждение, след като работодателят не е
съставил надлежно писмени доказателства за това обстоятелство и не е
предприел съответните дисциплинарни мерки с които разполага.
Бездействието му по този въпрос би могло да се дължи на различни мотиви,
които са неотносими към настоящото производство и следва да бъде
изтълкувано като съгласие с евентуалното неявяване на ищцата на работа и не
обосновава недължимост на уговореното трудово възнаграждение.
Недоказано се явява и второто възражение на ответника срещу
дължимостта на претендираните трудови възнаграждение – че същите са
платени за част от процесния период. В чл. 270 КТ са посочени възможните
начини за изплащане на трудовото възнаграждение, като в настоящия случай
работодателят не доказва изпълнението на това свое задължение по нито един
4
от възможните начини.
Поради недоказаността на направените от ответника възражения
срещу дължимостта на претендираното трудово възнаграждение, следва да
бъде приета за основателна исковата претенция за заплащането му за периода
от 25.03.2021г. до 07.06.2021г. в нетен размер (както е претендирано) от
1334,20лв., посочен от вещото лице и до който размер е изменена исковата
претенция по реда на чл. 214 ГПК. Дължимото обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода 25.03.2021г. до
19.05.2021г., изчислено в размер на законната лихва е 8,64лв.
По отношение на претендираното обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ:
При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя
без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. В т.6г от трудовия договор на страните е уговорен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от 3 месеца „в
полза на работодателя“. Доколкото обаче не съществува възможност, срокът
на предизвестието да е различен за страните съгласно чл. 66 т.6 КТ, то следва
да се приеме, че този срок е уговорен както за ищцата, така и за ответника.
Брутният размер на дължимото обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в този случай
е в размер на 3 минимални работни заплати (по 650лв.) или 1950лв., колкото е
исковата претенция, поради което последната следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ. За периода на
трудовото правоотношение, според неоспореното заключение на вещото лице
неизползвания платен годишен отпуск от ищцата е в размер на 18 дни, а
дължимото за тях обезщетение е в брутен размер 560,52лв. Предвид липсата
на доказателства за ползването на отпуска или плащането на обезщетение за
неползването му, исковата претенция и в тази част следва да бъде изцяло
уважена.
При този изход на спора следва да бъдат изчислени дължимите на
страните разноски. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски от
направените по делото, съразмерно на уважената част от първоначално
предявените искове (преди намаляването им), доколкото на основание чл. 78,
ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото,
каквото частично е извършено след намаляване на исковете по реда на чл. 214
ГПК.
5
Ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв. Съобразявайки недопустимостта на производството по единия иск,
това възнаграждение следва да бъде намалено с 60лв. От останалата част
следва да се присъдят 197,73лв. съобразно уважените размери от
първоначално предявените искове.
Ответната страна не е претендирала разноски и е не е представила
доказателство за направени такива, поради което не следва да й се присъждат
разноски.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса по уважените
четири иска в общ размер от 231,37лв., както и разноски за вещо лице
съобразно уважената част от първоначално формулираните искови претенции
за които е изготвена експертизата – 156,54лв.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ЕЛ. СТ. В.
ЕГН********** срещу „Евробус“ ЕООД ЕИК123119349 иск за признаване за
установено, че трудовото правоотношение между тях е прекратено без
предизвестие от страна на работника на основание чл. 327, ал.1 т.2 КТ и
прекратява производството по този иск като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – Русе в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСЪЖДА „Евробус“ ЕООД, ЕИК123119349, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Липник“ №74,бл. „Глинка“, вх.А, ет.3,
представлявано от управителя Ерджан Елиман Юсню да заплати на ЕЛ. СТ.
В., ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* сумите : 1334,20лв.
неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер за периода от
25.02.2021г. до 19.05.2021г. , 1950,00 лв. обезщетение в брутен размер за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със
законната лихва върху тези суми считано от 08.06.2021г. до окончателното им
изплащане, както и 560,52 лв. обезщетение в брутен размер за неизползван
6
платен годишен отпуск за 18 дни и 8,64лв. обезщетение за забава върху
неплатените трудови възнаграждения за периода от 25.03.2021г. до
07.06.2021г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение.
ОСЪЖДА „Евробус“ ЕООД, ЕИК123119349, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Липник“ №74, бл. „Глинка“, вх.А, ет.3,
представлявано от управителя Ерджан Елиман Юсню да заплати на ЕЛ. СТ.
В., ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* сумата от 197,73 лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Евробус“ ЕООД, ЕИК123119349, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Липник“ №74, бл. „Глинка“, вх.А, ет.3,
представлявано от управителя Ерджан Елиман Юсню да заплати по сметка
на Районен съд – Русе сумата от 231,37лв. държавна такса по делото и
156,54лв. разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7