РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 30.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря О. Ф.,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 1141 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.М.Н., ЕГН: **********,***,
против Наказателно
постановление № 13-13 от 01.07.2020 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА на основание чл. 64, ал. 1 от ЗРА
е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА
е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв., както и е постановено
„отнемане в полза на държавата“ на вещта, послужила за извършване на
нарушението – 1 брой въдица с пет секции, модел „tele spin“.
В жалбата се моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като се твърди, че не е налице извършено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично,
дава обяснения и моли за отмяна на наложената му глоба.
Въззиваемата
страна не изпраща представител и не
взима становище по същество на спора.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 17.04.2020 г. около 16:45 ч. на язовир „Карабунар“,
находящ се в землището на с. Карабунар, общ. Септември свид. Н.Х. и С.Л.– и двамата
заемащи длъжност „главен инспектор“ в сектор „Рибарство и контрол“ – Пловдив извършвали
рутинна проверка за спазване на забраната за улов на риба през размножителния
период. При оглед с бинокъл забелязали 2 коли, до които имало три лица, две от
които държали в ръцете си въдици в работно положение, поради което се насочили
към тях. На място разпознали лицата, които видели през бинокъла, че държат
въдици, сред които бил жалбоподателят Д.Н.. Тъй като жалбоподателят и неговите
спътници отказали да представят личните си карти на проверяващите, последните
се обърнали за съдействие към полицията, като на място пристигнали двама
полицейски служители, със съдействието на които била установена самоличността
на проверяваните лица. Когато свид. Х. и другия проверяващ пристигнали,
въдиците били прибрани в багажника на една от колите, като лицата отрекли да са
ловили риба. При поискване на риболовен билет, жалбоподателят отговорил, че не
разполага с такъв. При това положение свид. Х. преценила, че с деянието си
жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗРА, тъй като извършва любителски
риболов без да притежава валиден билет за любителски риболов, както и нарушение
на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, доколкото извършвал риоблов през
периода на забрана за риболов поради размножаване на рибата съгласно Заповед №
РД – 09-350/15.04.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите и
Приложение № 1, б. „Г“, т. 18 от ЗРА, поради което му съставила АУАН с бл. номер 0010927/17.04.2020 г. в който
описала извършените нарушения, обстоятелствата около извършването им и нарушените разпоредби и който бил
предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. При връчване на акта не били направени възражения от
страна на нарушителя. Не са депозирани писмени
възражения и в тридневния срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП,
което било изпратено по пощата и връчено на жалбоподателя на 31.07.2020 г.,
видно от приложената по делото обратна разписка (л. 8). Жалбата против НП била
подадена чрез наказващия орган на 05.08.2020 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Н.Х., разпитана в качеството на
свидетел, както и от
писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. От
показанията на свидетелката се установява, че при извършвания оглед на язовир
Карабунар същата лично е възприела жалбоподателя, който е държал в ръката си
един брой въдица. Свид. Х. е забелязала жалбоподателя на около 200 метра разстояние
чрез използването на бинокъл, като беше категорична в показанията си, че наблюдаваните лица ясно са се различавали
едно от друго и при пристигане на място при тях същата е разпознала
жалбоподателя като едно от лицата, държащи въдица. В този смисъл обясненията на
подсъдимия, че не е ловял риба, съдът намира за категорично оборени от
показанията на свидетеля-очевидец Н.Х., поради което ги приема за защитна
версия, на която обаче не дава доверие.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗРА предвижда, че любителски
риболов извършват физически лица, които притежават валиден билет за любителски риболов.
В разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗРА е дадена
легална дефиниция на любителския риболов, според която любителски е риболов по
смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни
организми, извършван от физически лица за развлечение или със
спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила, а
според т. 26 риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за
улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне
и превозване.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че на посочените дата, час и място в НП жалбоподателят е извършвал
любителски риболов с един брой въдица в работно положение, без да притежава валиден
билет за любителски риболов, поради което законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност за нарушение на чл. 22, ал. 1 от
ЗРА.
По отношение на второто нарушение, описано в
наказателното постановление настоящата инстанция намира следното:
С посочената като нарушена разпоредба на чл. 32, ал. 1
от ЗРА, е предвидена забрана за улов на риба и други водни организми във
водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2, през периода на тяхното
размножаване, съгласно приложение № 1. В случая, за да е налице нарушение на
чл. 32, ал. 1 ЗРА и съответно основание за налагане на санкцията по чл. 70, ал.
1 от ЗРА, следва уловът да е извършен в изрично посочени периоди, установяващи
забраната. Съгласно тази разпоредба във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и
2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното
размножаване. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА към
рибностопанските обекти се включват и изкуствените водни обекти - язовирите,
бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете,
технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални
предприятия или земеделски стопанства. В тази насока язовир „Карабунар“, на който
жалбоподателят е заловен да лови риба, представлява рибностопански обект по
смисъла на горепосоената разпоредба и като такъв обект съответно попада под
забраната за риболов през размножителния период. Същият не е включен във
водните обекти на територията на област Пазарджик, посочени в Заповед № РД
09-350/15.04.2020 г. на Министъра на замеделието, храните и горите, за които е
допуснато изключение от посочената забрана.
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи, че с изложеното в обстоятелствената част на НП описание на
нарушението жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗРА. Датата на
деянието- 17.04.2020 г. попада във всички случаи на забрана за улов на риба и
други водни организми през периода на размножаване по Приложение № 1 към чл.
32, ал. 1 от ЗРА, в т. 18 от б. "Г", съгласно което във водни обекти
с надморска височина до 500 м, каквото е язовир „Карабунар“ в землището на с. Карабунар,
забраната за риболов на пролетно-лятно размножаващи се риби обхваща периода от
15.04.2020 г. до 31.05.2020 г. Допълнително датата на нарушението – 17.04.2020
г. е в период на забрана за риболов, въведена и със Заповед №РД 09-350/15.04.2020
г. на Министъра на земеделието, храните и горите.
Процесният случай не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната такава за нарушенията от този вид, поради
което не може да се обоснове извод за маловажност на случая по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Не бяха събрани доказателства за многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод
за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. Риболовът по време на забрана
по чл. 32, ал. 1 от ЗРА представлява
нарушаване на въведените в чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗРА като основен принцип в ЗРА
правила за „отговорен риболов“. Уловът на риба, който не е съставомерен признак
на нарушението по чл. 32, ал. 1 от ЗРА,
би било само утежняващо вината обстоятелство, тъй като е посегателство върху
биологичното разнообразие през периода на размножаване на рибата, когато
последната е най-уязвима и представлява сериозно нарушаване на правилата за „отговорен
риболов“. В този смисъл не е ясно дали ако нарушението на жалбоподателя и
другото лице не беше констатирано от проверяващите нямаше все пак да се стигне
до реализиране на улов. Следва да се отчете като опит да се избегне полагащата
се административно-наказателна отговорност и поведението на жалбоподателя,
който преди пристигане на проверяващите е прибрал въдицата в багажника на една
от колите, както и отказът му да представи при поискване документа си за
самоличност.
При определяне на обществената опасност на конкретното
деяние, следва да се изхожда и от значимостта на засегнатите обществени
отношения, които в случая регулират мерките по обогатяване и опазване на
биологичното разнообразие, като нарушаването им застрашава устойчивото развитие
на рибните ресурси в Република България. С оглед на това наказващият орган не е
имал основание да приеме случая за маловажен и да приложи разпоредбата на чл.
28, б. „а“ от ЗАНН.
Гореизложеното не дава основание да се направи извода
за наличието на маловажност на конкретно извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира
съществени процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна или
изменение на процесното наказателно постановление. АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно лице – „Главен инспектор“ в сектор
„Рибарство и контрол – Пловдив“, упълномощено за това със Заповед № РД 09-1177/20.12.2019
г. на Министъра на Земеделието и Храните, при спазване на предвидения за това
процесуален ред, съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗРА. Обжалваното НП
е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на Заповед
№ РД 09-1177/20.12.2019 г. на Министъра на Земеделието и Храните, при спазване
на предвидения за това процесуален ред, съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 4
от ЗРА. При издаване на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описанието на нарушенията е в достатъчна степен пълно,
ясно и точно, с отразяване на всички елементи от състава на нарушенията, така
че жалбоподателят напълно е разбрал за какво негово поведение е бил наказан.
Правилно са определени и наложените наказания:
За посоченото нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗРА предвижда наказание „глоба“ от 100 до 400
лв., като в процесния случай, финансовата санкция е определена в законово
определения минимален размер, а именно – 100 лева. Правилно е определена и
глобата съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗРА, която е в минимален размер, като при
определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е
отчел степента на обществена опасност на конкретните нарушения и че същите са
извършени за първи път.
С така наложените санкции ще бъдат постигнати целите
предвидени в чл. 12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.
Законосъобразно с НП на осн. чл. 90, ал. 1 от ЗРА е
постановено отнемане в полза на държавата на вещта, явяваща се средство за
извършване на нарушението, а именно 1 брой въдица с пет секции, модел „tele spin“.
По изложените
по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна - ИАРА, но доколкото не е
направено своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да се
произнася по въпроса за разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-13 от 01.07.2020 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Д.М.Н., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА на основание чл. 64, ал. 1 от ЗРА
е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА
е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв., както и е постановено
„отнемане в полза на държавата“ на вещта, послужила за извършване на
нарушението – 1 брой въдица с пет секции, модел „tele spin“.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: