Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр.
Велико Търново, 08.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и
участието на прокурора от ВТОП Ил. Благоев, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10011/2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на П.И.К., с постоянен адрес *** ***против Решение №
535/12.11.2020 г. по нахд № 1063/2020 на Районен съд
– Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1275-000752
от 22.05.2020 г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР - В. Търново.
С процесното НК на
касатора е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да
управлява МПС за 12 месеца, както и са му отнети 10 контролни точки, за това че
на 01.05.2020 г. около 19.35
часа в гр. Велико Търново, на ул. Димитър Рашев, в посока ул. Стоян Коледаров, управлявал собствения си лек автомобил МПС -
„Рено Лагуна“ 1.8 с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда - 1.07 промила - изпробван с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510, с фабричен номер ARBA-0162, което представлява нарушение на чл. 5, ал. З,
т. 1 от ЗДвП.
Касаторът оспорва
решението на ВТРС като неправилно. На първо място, излага доводи за
незаконосъобразност на съставения АУАН само въз основа на свидетелски показания
на двама очевидци, поради пристрастното им отношение към него самия, както и липсата
на отбелязване на направените възражения още при проверката. На второ място,
касаторът счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена обстановка,
доколкото показанията на свидетелите –очевидци са в противоречие
с всички други доказателства по делото и практически няма доказателства за това,
че водачът не е изпил алкохола, отчетен при теста след слизането си от колата и
преди проверката. По изложените мотиви иска отмяна на решението на ВТРС и
постановяване на друго от настоящия съд, с което НП се отмени. Претендира
разноски.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново, Сектор Пътна полиция – не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново счита, че решението на ВТРС е правилно и жалбата е
неоснователна.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за
установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по
принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Въззивната инстанция правилно
е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото и е направил
верни изводи за извършването на процесните деяния и авторството им. Според АУАН
и НП на 01.05.2020 г., около 19.35 часа в гр. Велико Търново на ул. Димитър
Рашев, като водач на МПС
- РЕНО ЛАГУНА 1.8 с per. № ***, в посока ул.
Стоян Коледаров, управлявал собствения си лек
автомобил Рено Лагуна, сив металик, с регистрационен номер ***, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 1.07 промила алкохол в кръвта -
изпробван, с техническо средство Дрегер Алкотест 7510М, с фабричен номер ARBA- 0.162.
За да приеме тези
факти за доказани, ВТРС правилно не е кредитирал показанията на св. С.и К.. При
разпит в съдебно заседание и двамата са заявили, че на касатора по настоящето
дело проба за алкохол не е вземана и те не са видели това, въпреки че претендират
да са били свидетели на проверката. Алкохолната проба обаче е факт като и тя, и
резултата й не се оспорват. Оспорва се обстоятелството кога тестваният е пил
алкохол и дали това не е станало след като вече е бил преустановил шофирането
на процесното МПС. Нито един от свидетелите не твърди да видял касаторът да е
пил алкохол след пристигането на патрулния автомобил и началото на проверката.
Съдът правилно е игнорирал и показанията на майката на касатора, тъй като тя
признава, че по времето когато се претендира същият да е управлявал МПС, е била
в дома на св. Г.и не би могла да възприеме каквото и да е било, след като К. е излезнал от там.
Обратно –
показанията на актосъставителя и свидетелите на
нарушението Г.и П.са ясни, последователни, непротиворечиви съвкупно и поотделно
и логични. Фактът, че свидетелите Г.и П.са в някакви отношения с касатора не
лишава същите от правото им да свидетелстват, а налага прецизна оценка на
достоверността на тези показания, която съдът обаче е направил. Съдът е
констатирал, че показанията на св. П.и Г.се подкрепят от показаният на актосъставителя, както и приложения по делото аудиозапис от тел. 112, на който св. П.е подала сигнал за
извършеното от бащата на детето й – касатора по това дело, отнемане на детето и
качването му в МПС, което бащата управлявал след като е употребил алкохол.
Ето защо правилно
ВТРС не е ценил част от свидетелските показания по делото и е намерил за
доказани отразените в АУАН факти и обстоятелства от събраните по делото други
гласни и веществени доказателства.
На следващо място,
извън предмета на настоящето дело са възраженията за законосъобразността на
съставения АУАН. АУАН и НП са предмет на контрол от въззивната инстанция, но
изводите на последната за законосъобразността им са правилни. Липсва допуснато
процесуално нарушение при съставяне на процесния АУАН, тъй като вписването, че
касаторът няма възражения в него не е ограничило правото на защита на лицето,
доколкото той е осъществил правото си на възражение в пълна степен. Вписването
в АУАН от актосъставителя, че нарушителят няма възражения принципно нито преклудира правото му на такива в законоустановения 3-дневен
срок след връчване на АУАН, нито лишава самия водач от възможността сам да
отбележи обратното – при подписване на АУАН от самия него. Такова отбелязване в
процесния АУАН няма, но същевременно, касаторът е депозирал писмени възражения
против АУАН. А след като така или иначе неговите възражения са направени и
достигнали до наказващия орган в писмена форма, в определения от закона срок,
то е ясно, че неговото право на защита е било упражнено максимално ефективно и
няма как да е било ограничено. След като това е така не е налице съществено
нарушение на правилата за съставяне на АУАН.
Във възражението си
касаторът не е посочил писмени или веществени доказателства, които да бъдат събрани
служебно. При липсата на каквито е да е нови доказателства, наказващият орган
няма какво повече да обсъжда. В тази връзка следва да се посочи, че не
съществува никаква пречка за съставяне на АУАН и НП за нарушение от вида на
процесното и само на база свидетелски показания относно факта на шофирането. Настоящият
състав намира за неоснователен довода на касатора, че АУАН не може да се издава
без присъствието преди това на актосъставителя на мястото, при извършване на
нарушението и практически само въз основа на свидетелски показания. В закона
няма такава забрана и не е въведено ограничение и условие актосъставителят във
всички случаи да бъде очевидец на извършване на нарушението. Достатъчно е по
административно-наказателната преписка да бъдат събрани достатъчно
доказателства за виновно извършване на нарушението. При разпита си в съдебно
заседание актосъставителят изрично е заявил, че за да издаде АУАН е съобразил
показанията на двамата свидетели - очевидци, които е разпитал лично и
непосредствено. В този смисъл не е допуснато процесуално нарушение, поради
издаването на АУАН от актосъставител, който не е
очевидец на нарушението. Че АУАН може да се издава на база свидетелски
показания е видно и от обстоятелството, че като принципно положение не всички
лица на които е възложен контрола за движение по пътищата са оправомощени да издават АУАН. В случай, че очевидци на
извършването на нарушението са контролни органи, които не са оправомощени да издават АУАН, той ще бъде издаден от
компетентното лице, въз основа на показанията на контролните органи, които са
били очевидци. По същият начин стои въпросът и когато единствените очевидци на
деянието са граждани. В този случай те могат да сезират компетентното да издаде
АУАН лице и въз основа на показанията им, то да прецени налице ли са основанията
за издаване на АУАН или не. В случая безспорно актосъставителя
и свидетеля на АУАН не са станали свидетели на спирането на автомобила за
проверка, но това не означава, че акт не може да бъде съставен, след като
пристигналите по-късно контролни органи са разпитали очевидците и са
кредитирали показанията им.
От съществено значение
е, че в случая се доказва от свидетелските показания на св. П.и св. Г., както и
от записа на тел. 112 извършеното от касатора управление на МПС, непосредствено
след което управление същият е тестван за алкохол с положителна стойност на
изследването над допустимото от закона. По делото не са ангажирани доказателства
касаторът да е пил след като е спрял колата. Не е достатъчно същият само да
заяви този факт, тъй като се касае за една възможност, която трябва да бъде
проверена и доказана. Нито един от свидетелите, вкл. посочените от К. трима
такива, чиито други показания съдът не е ценил, са твърдели такъв факт.
По тези мотиви,
които обосновават извод, че не са налице заявените с жалбата касационни
основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено
в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 535/12.11.2020 г. по нахд № 1063/2020 на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.