Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2005 по описа
за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Т.8.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище ***, подадена чрез представляващия Радослав Стоянов Атанасов, против
НП № 424933-F475574/02.04.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“
Варна в ЦУ на НАП, с което на търговеца е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
В жалбата си въззивникът не
оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, но твърди, че НП е
незаконосъобразно, тъй като били допуснати нарушения на процес. правила – АУАН
не отговарял на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, а НП на изискванията
предвидени в нормата на чл.57, ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, което съществено
ограничавало правото му на защита – описанието на нарушението било неясно, не
покривало изискванията за „формулирано административнонаказателно
обвинение“ и ограничавало правото му на защита. Сочи че констатираната разлика
от 50лв. (на монети) била оборотни пари с които се започвал деня и били
отразени в касовата книга като служебно въведени и формулира доводи за
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, същият заявява, че не
оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на
основанията изложени в жалбата.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество изразява
становище, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
извършеното нарушение. Моли НП да бъде потвърдено.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 04.03.2019год. около
12:40часа, св. К. и неин колега, и двамата инспектори по приходите, извършили проверка в търговски обект –
магазин за дрехи, находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ бл.25 и стопанисван от въззивното дружество. В
хода на проверката проверяващите установили, че в обекта има въведен в
експлоатация ЕКАФП Елтрейд с ИН ED235656 и ФП №
44263652 и извели междинен финансов отчет от устройството, а управителят на
въззивното дружество изброил и наличните пари в касата. При съпоставка между
фактическата касовата наличност и тази отразена на фискалното устройство
проверяващите установили положителна разлика в размер на 50лв. Сумата отразена
на апарата била в размер на 0лв., а действителната фактическата наличност била
в размер на 50лв.. Разликата не била отразена на касовия апарат чрез функцията
„служебно въведени/изведени” суми с която функция разполагал касовия апарат.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 0281259.
На 07.03.2019год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН № F475574, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
Актът бил предявен и връчен на
представляващия дружеството управител.
На 02.04.2019год., въз основа на
акта, началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП издал атакуваното НП
като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не води до неотразяване на приходи и на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
При
извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението за което повдигнато обвинение от
обективна страна, посочени са нарушената законова норма, както и
обстоятелствата при които е било извършено нарушението в това число дата на
неговото извършване 04.03.2019год., както и място на извършване. А че
въззивника безспорно е разбрал за какво нарушение му се налага санкцията няма
никакво съмнение като този факт явства по безспорен
начин от съдържанието на въззивната жалбата. В тази връзка съдът не споделя
наведеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процес.
правила водещи до нарушаване правото на защита на въззивника.
Съдът след като прецени всички доказателства
релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прие, че е налице
извършено нарушение по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин
от събраните писмени и гласни доказателства бе установено, че към момента на
проверката в стопанисвания от въззивното дружество обект, в касата към фискално
устройство фактически имало сума в размер на 50лв., а на касовия апарат като
налична е била сума в размер на 0лв. или
фактическата наличност е била с 50лв. повече от тази отразена като налична на
касовия апарат.
В тази насока са приложените към АНП дневен финансов отчет от ФУ
DT235656, опис на фактически наличните парични средства в касата на това ФУ,
както и протокола от извършена проверка. В подкрепа на тези писмени
доказателства са и показанията на св. К.. От друга страна, не е спорно по делото, а и по категоричен начин от
показанията на същата свидетелка се установява, че това ФУ въведено в
експлоатация в обекта е разполагало с функции служебно въведени/изведени суми.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
на МФ и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
В същност
видно от съдържанието на въззивната жалба, а и от изявлението на управителя на
въззивното дружество в съдебното производство фактите описани по-горе не се
оспорват.
В случая
АНО правилно е отчел, че нерегистрираната сума не е резултат от реализирани
сделки, доколкото доказателства за това не са били налице (сумата е малка, на
монети и то в обект извършващ търговия с дрехи), а и в жалбата си въззивникът
сам е посочил, че сумата представлява началната сума с която се започва деня и
е била описана в касовата книга, съответно нарушението не е свързано с
неотразяването на приходи, дал е правилна квалификация на деянието като такова
по чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС и му е наложил
наказание в размер на минималния предвиден в закона – имуществена санкция в
размер на 500лв.
Що се
касае до изложеното в жалбата становище за маловажност на нарушението по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, то не се споделя от съда доколкото данни които да сочат, че
процесното неизпълнение на задължението регламентирано с нормата на чл. 33 от
Наредбата притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните
случаи на подобни нарушения. Напротив случаят е типичен. В тази връзка факта,
че нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си да
обуслови извод за маловажност защото именно този факт е предпоставка за
налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а не
по основния на чл. 185, ал.2 от същия закон. От друга страна обстоятелственото,
че нарушението е първо също само по себе си не води да извод за по-ниска степен
на обществена опасност на деянието от обичайните такива. То може да бъде взето
предвид при преценката по чл.27, ал.2 от ЗАНН досежно размера на наказанието
което следва да бъде наложено и очевидно е било отчетено от АНО с оглед
наложената в минимален размер санкция. И най-накрая нарушението по чл.33 от
наредбата за отбелязване на всяка промяна в касовата наличност съществено
уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към
формирането и несмущаването разходване на държавния бюджет, което е взето
предвид и от законодателя с оглед фиксирания минимум на наказанието и то в не
малък размер, поради което и за да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за
конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни обстоятелства
отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива по делото не
са установени.
Предвид на
всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 424933-F475574/02.04.2019год.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на „Т.8.“
ЕООД ЕИК ********* е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: