Р Е
Ш Е
Н И
Е № 2035
гр. Пловдив, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна
Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5961 по
описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с
чл.415 ГПК.
Образувано е по искова
молба на „Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК *********, срещу Б.Г.П., ЕГН **********, с която са предявени искове за
признаване на установено, че Б.Г.П. дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ следните
суми: главница в размера на 678.82 лева, дължима поради неизпълнение на
Споразумение от ***, ведно със законната лихва от 13.11.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 207.23 лв. – мораторна лихва за
периода 03.11.2014 г. – 10.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС.
В исковата молба ищецът сочи, че на
***Б.Г.П. е сключил договор с Българска пощенска банка АД /понастоящем „Юробанк
България“ АД/ - кредитна карта BG EUROLINE. Договорът станал предсрочно изискуем поради
просрочване на плащания на вноски по кредита. На 15.11.2007 г. Българска пощенска
банка АД /към тази дата с наименование „Юробанк И Еф Джи“ АД прехвърлила
вземането си на „Делта Кредит“ АДСИЦ. Длъжникът е уведомен за извършената цесия
и на *** сключил споразумение с „Делта Кредит“ АДСИЦ, с което признал задължението и поел
задължение да го заплати на вноски. Длъжникът следвало да погаси задължението
си на една вноска от 339.41 лв. с падеж 15.05.2013 г. Съгласно договора, ако
длъжникът погасил тази сума представляваща ½ част от задължението,
кредиторът поел задължението да му опрости останалата ½ част от
задължението. Длъжникът не изпълнил
задължението си в уговорения срок, поради което дългът му станал предсрочно
изискуем на 16.05.2013 г. Съгласно т. 6 от Споразумението при неплащане, на
която и да е вноските цялата дължима сума ставала предсрочно изискуема, като в
този случай отпадало и обещаното редуциране на дълга.
Тъй като ответникът не е изплатил задълженията
си по договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС,
длъжникът бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни искове
за съществуване на вземането. Иска да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед от
17.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
18057/2017 г. на ПРС, IV гр. с-в. Претендират
се законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.
Исковата
молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С
определение от 07.08.2018 г. е назначен за особен представител на ответника
адвокат С.Л..
В
законоустановения срок по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от особения представител на ответника адв. С.Л.. Счита, че исковата молба е
нередовна – не ставало ясно как е формулирана исковата претенция. По същество
намира исковете за неоснователни и недоказани. Оспорва размера на
претендираните суми, както и всички фактически твърдения на ищеца. Излага, че
ищецът нямал качеството на активна легитимирана страна. Липсвал правен интерес
за ищеца от предявените искове. Прави възражение за липса на валидно сключен
договор за цесия. Ответникът не бил уведомен за извършената цесия от
първоначалния кредитор. Не се установявало правоотношение, по което ответникът
да е задължен, поради което и извършената цесия била нищожна. Липсвали
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. Липсвали доказателства за
уведомяването на ответника, както за предсрочната изискуемост на договора за
кредитна карта, така и за настъпването на предсрочната изискуемост по
споразумението. Клаузата в споразумението
за автоматична предсрочна изискуемост била неравноправна и нищожна. Оспорва
валидността на споразумението от *** Предоговарянето представлявало банкова
дейност, обвързана с лицензионен режим, с
какъвто ищецът не разполагал. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 18057/2017 г. по
описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предмет
на разглеждане в настоящото решение е иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК
във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът носи доказателствената тежест да установи,
наличието на посоченото облигационно правоотношение – сключеното
споразумение за изплащане на задължения по договор с Българска пощенска банка АД
/понастоящем „Юробанк България“ АД/ - кредитна карта BG EUROLINE, уговорения падеж
за плащането на дължимите суми, настъпването на предсрочна изискуемост на
вземането, прехвърлянето му на вземанията по договора за кредитна карта от „Юробанк
И Еф Джи“ АД, уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Следва да
установи периодът на забавата на длъжника, както и да установи вземанията си по
размер. По направеното възражение за давност следва да установи спиране и/или
прекъсване на давностния срок. Ответникът следва да проведе насрещно доказване
по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав
на вземанията, че задълженията са погасени, вкл. и, че са погасени по давност,
съобразно възражението си за давност. Ответникът следва да установи, че
сключеното споразумение е нищожно, поради противоречие със закона, както и, че клаузата
за автоматична предсрочна изискуемост в сключеното споразумение е неравноправна
и противоречи на закона и на добрите нрави.
В исковата молба и в заявлението по чл.410 ГПК
ищецът се позовава за дължимост на процесните вземания на подписаното между „Делта
Кредит“ АДСИЦ и ответника споразумение от ***
/л.5/ Съгласно споразумението страните по него се съгласяват, че „Делта Кредит“
АДСИЦ в
качеството на цесионер по договор за продажба на вземания от 15.112007 г.,
сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно наименование „Българска
пощенка банка“ АД/ е придобил вземанията на последното срещу ответника по
договор от ***за кредитна карта BG Euroline, сключен между ответника и „Юробанк и Еф Джи
България“ АД.
С подписването на споразумението ответникът се е
съгласил, че остатъкът от дължимото вземане по договора за кредит е в размер на
678.82 лева, като се е съгласил да плати същото на ищеца. В споразумението в т.
4. 1, длъжникът избира чрез поставяне на отметка, че при заплащане на 50 % от дължимата сума в
размер на 339.41 лева до 15.05.2013 г., кредиторът се отказва /опрощава/
останалата половина от дълга и същия се счита погасен изцяло занапред. Но при
неплащане на посочената сума до падежа, цялото вземане в размер на 678.82 лева става
изискуемо, ведно с мораторна лихва.
Предвид изложеното съдът приема, че с подписването
на посоченото споразумение ответникът е признал, че има задължение в
претендирания в исковата молба размер, което произтича от договор за кредит с
„Юробанк и Еф Джи България“ АД /предишно наименование „Българска пощенка банка“
АД/ и което вземане е прехвърлено на „Делта Кредит“ АДСИЦ.
Предвид признанието на дълга, непредставянето на
договора за кредит, както и на уведомление за извършена цесия от цедента или
упълномощаване за това на цесионера не може да обуслови неоснователност на
претенцията. Претенцията е основана именно на постигнатото между страните
споразумение, признание на дълга и съгласие, че нов кредитор е ищеца, поради
което за съда са ирелевантни предшестващите отношения между страните, още
повече не е оспорена валидността на договора за кредит. Това споразумение има
материалноправно значение за отношенията между страните по нея като ги
установява занапред съгласно постигнатото съгласие.
Неоснователно е и възражението на ответника, че
договорът за цесия е недействителен и не е породил действие за длъжника. Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1
към него /л.79 и л.90/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани от „Юробанк и Еф
Джи България“ АД на „Делта Кредит“ АДСИЦ. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице,
предвид което ясно и недвусмислено е посочено какво вземане се прехвърля. С
подписване на процесното споразумение ответникът се е съгласил, че съществува
прехвърленото вземане, както и че негов кредитор е ищеца, което води до извод,
че е уведомен за цесията към датата на подписването на споразумението.
По своята правна същност споразумението представлява
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който като всеки друг договор
има силата на закон за страните, които са го сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор за
разрешаване на един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като
той се характеризира с правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо
се във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е
такова, каквото го провъзгласява спогодбата; преобразуващо /конститутивно/
действие, когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение;
и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от нейното
оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска изпълнението на
признатите или поети от другата страна задължения. Ето защо основателността на
така предявения от ищеца главен иск, зависи от това дали ответницата е
изпълнила уговорките по споразумението и от валидността на последното. В този
смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. №
324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от
28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.
Съдът приема, че между страните е
постигнато валидно споразумение. По делото не е оспорена неговата автентичност.
Споразумението не противоречи на закона, с него ответникът признава свои
задължения, както и се уговаря падеж за заплащане на съществуващи задълженията,
което не е в противоречие със закона и не изисква за това споразумение наличие
на лицензионен режим, доколкото кредитор по него е ищецът, а не банката и не се
касае за дейност по предоставяне на кредит. Ето защо следва да се приеме, че
сключената спогодба е породила уговорените между страните правни последици.
По делото не се установи ответникът да е платил
сумата в размер на 339.41 лева в срок до 15.05.2013 г., поради което и съдът
приема, че е отпаднала уговорката, че ответникът дължи само половината от
вземането в размер на 678.82 лева, поради което е приложима т.6 от
споразумението, а именно цялата сума по кредита е станала изискуема, считано от
16.05.2013 г., заедно със законната лихва. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че тази клауза била неравноправна, поради което и
нищожна. Клаузата не произтича от договор за потребителски кредит, а от
споразумение, поради което няма как спрямо нея да бъде приложен ЗПК и уредените
в него разпоредби, касаещи неравноправни клаузи, както в случая не е приложим
Закона за кредитните институции.
Ищецът не се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на дължимите суми по договора за кредит предоставен
чрез кредитна карта и не предявява права във
връзка с настъпила такава. Същият черпи права от настъпила изискуемост по
споразумението. В тази връзка съдът счита за неприложими постановките на т.18
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното се явява основателна
претенцията на ищеца за сумата в размер на 678.82 лева и следва да бъде
уважена.
В отговора на исковата молба е
направено възражението за изтекла
давност под условие, че съдът приеме, че е недействително процесното
споразумение и касае погасяване по давност на вземанията по договора за
кредитна карта, от което се прави извод, че не се претендира погасяване по
давност на вземанията по споразумението.
Независимо от това за посоченото
вземане погасителната давност е 5 годишна, съгласно чл.110 ЗЗД., която е започнала да тече от 16.05.2013 г.,
като до датата на заявлението по чл.410 – 13.112017 г. този срок не е изтекъл.
Това е така, доколкото е налице изрично признание на длъжника за основанието,
размера и кредитора на задължението и има за последица прекъсване на изтеклата
дотогава погасителна давност и преместване на началния й момент към деня, в
който според споразумението вземането става изискуемо, съгласно чл.116, б. „а“ ЗЗД.
Като законна последица от
уважаване на иска следва да бъде признато за установено и дължимостта на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
13.11.2017 г. до окончателното плащане на вземането.
По иска
за мораторна лихва.
По делото се установи главно вземане в размер на
678.82 лева, за което длъжникът е изпаднал в забава, считано от 16.05.2013 г. В случая се претендира лихва за забава за
периода 03.11.2014 г. до 10.11.2017 г. Изчислени
по реда на чл.162 ГПК, чрез използване на онлайн калкулатор, съдът определя
лихвите за забава за процесния период
03.11.2014 г. до 10.11.2017 г. в
общ размер на 208.34 лева, но доколкото по делото се претендира лихва в размер
на 207.23 лева, с оглед принципа за диспозитивното начало, искът следва да бъде
уважен до тази сума.
Възражението за изтекла давност е направено под
условие, че съдът приеме, че е недействително процесното споразумение и касае
погасяване по давност на вземанията по договора за кредитна карта. Не е
направено възражение, че са погасени по давност вземанията за мораторна лихва,
дължими по споразумението.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за
двете страни. Доколкото ответникът по делото се е представлявал от особен
представител, същият не е направил разноски по делото, поради което и такива не
му се дължат.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски, като доказа такива в заповедното производство в размер на 50 лева – държавна такса за заповедното
производство и 120 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС. В исковото
производство са сторени следните разноски – 50 лева – държавна такса, 300 лева
– платен депозит за особен представител на ответника, 360 лева – платено
адвокатско възнаграждение
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 710 лева за исковото производство, съобразно уважената част от
претенцията и 170 лева – разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Г.П., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Г. Г. следните суми: главница в размера на 678.82 лева, дължима поради
неизпълнение на Споразумение от ***, ведно със законната лихва от 13.11.2017 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 207.23 лв. – мораторна лихва за периода 03.11.2014 г. – 10.11.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 18057/2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Б.Г.П., ЕГН ********** да
заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“
№ 43, представлявано от Г.Г., сумата в общ размер на 170 лева – разноски по ч. гр. д. № 18057/2017 г. на ПРС и сума в общ размер на 710 лева, разноски дължими за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.