Присъда по дело №421/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 391
Дата: 31 юли 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110200421
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 391
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
СъдебниАНКА АНГ. ТРИФОНОВА

заседатели:МАЯ ИВ. САВОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. Б.А
и прокурора Б. Ст. Т.
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110200421 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. П. К., роден на *** в гр.София, с постоянен и с
настоящ адрес: гр.София, ***, българин, български гражданин, със завършено
основно образование, понастоящем завършил 10-ти клас и ученик за 11-ти
клас в ***-гр.София, неженен, без деца, неосъждан, ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 15.10.2022 г., около 19:00 часа, в гр.София, ул.„Ангел Кънчев“ ***,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – един брой раница на стойност 68 лева, съдържаща един брой
шишенце с мента, глог и валериан на стойност 1,05 лева, и един брой ключ за
автомобил на стойност 10 лева, всички вещи на обща стойност 79,05 лева, от
владението на М. С. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – напръскал я със спрей, дърпал раницата от ръцете й
1
и я влачил по земята, като деянието е останало недовършено, поради
независещия от дееца причини – оказаната съпротива от пострадалата М.,
която успяла да отвори вратата на жилищната сграда и да извика за помощ,
поради което и на основание чл.198, ал.1, пр.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във
вр. с чл.18 ал.1 от НК, при условията на чл.54, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл.69, във вр. с чл.66, ал.1 от НК,
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода по
отношение на подсъдимия И. П. К., със снета по делото самоличност, с
изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от
НК, приобщеното по делото като веществено доказателство: 1 брой спрей,
запечатан с етикет серия А №0510568 и СП №103 НЕКД-СДВР.
ПОСТАНОВЯВА приобщеното по делото веществено доказателство –
1 брой оптимен носител, запечатан с картон Серия А0510582 и СП 102 НЕКД-
СДВР, приложен на л.45 от досъдебното производство – ДА ОСТАНЕ по
делото за срока на неговото съхранение.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият И. П. К.,
със снета по делото самоличност, да заплати направените разноски на
досъдебното производство в общ размер на 603,10 лева в полза на държавата,
по сметка на СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на
процеса в общ размер на 200 лева в полза на държавата, по сметка на
Софийски районен съд.
ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред Софийски градски съд
по реда на Глава 21 от НПК, в 15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Срещу подсъдимия И. П. К., ЕГН **********, е повдигнато и
предявено обвинения за това, че:
На 15.10.2022 г., около 19:00 часа, в гр.София, ул.„Ангел Кънчев“ ***,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – един брой раница на стойност 68 лева, съдържаща един брой
шишенце с мента, глог и валериан на стойност 1,05 лева, и един брой ключ за
автомобил на стойност 10 лева, всички вещи на обща стойност 79,05 лева, от
владението на М. С. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – напръскал я със спрей, дърпал раницата от ръцете й
и я влачил по земята, като деянието е останало недовършено поради
независещия от дееца причини – оказаната съпротива от пострадалата М.,
която успяла да отвори вратата на жилищната сграда и да извика за помощ.
Престъпление по чл.198, ал.1, пр.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр.
с чл.18 ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия К. и упълномощеният му защитник – адв.Р. Н.
от АК-Благоевград, делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК -
съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция – чл.370 и
следващите от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване
на страните.
По време на предварителното изслушване, след разясняване на правата
по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, подсъдимият К. и защитникът му адв.Р. Н. от АК-
Благоевград, дават изрично съгласие да не бъдат разпитвани непосредствено
всички свидетели и изслушвани заключенията по всички съдебни експертизи,
а само някои от тях. С протоколно определение на съда е одобрено така
изразеното съгласие на страните, като същите са уведомени, че при
постановяване на присъдата ще се ползват съответните протоколи за разпит и
експертни заключения от досъдебното производство, ако съответните
действия са извършени при условията и по реда на НПК.
Съобразно одобреното от съда съгласие на страните, не са разпитани
свидетелите от №1 до №8, а именно: М. С. М., И. К. Т., Ч. Д. З., А. А. Г., Е. В.
Х., В. И. С., М. Н. М. и В. В. С., както и не са изслушани вещите лица: Ч. Н. С.
по изготвената на досъдебното производство СВТЛИЕ и вещото лице Д. Г. К.-
Н. по изготвената на досъдебното производство СОЕ.
Представителят на Софийска районна прокуратура, в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К., което счита за доказано от
събраните по делото доказателства. Позовава се показанията на разпитаните
свидетели, подкрепени от заключенията по изготвените на досъдебното
производство СВТЛИЕ и СОЕ. Навежда доводи, че от заключението на
приетата в съдебно заседание КСППЕ е установено, че подсъдимият К. е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
1
постъпките си, както и че не го е извършил поради лекомислие или
увлечение, тъй като е било предварително планувано и обмислено от него,
снабдявайки се за целта с лютив спрей.
Моли за осъдителна присъда. Предлага наказание лишаване от свобода
в размер около минималния, предвиден в санкционната норма, определено
при превес на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия К.
обстоятелства, а като такива сочи чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни за личността му и сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението, и при отчитане като отегчаващи обстоятелства
извършването на деянието на открито обществено място и през светлата част
на денонощието. Пледира за отнемане в полза на държавата на приобщения
като веществено доказателство по делото – лютив спрей.
Защитата на подсъдимия К., осъществена чрез упълномощения му
защитник – адв.Р. Н. от АК-Благоевград, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да освободи от наказателна отговорност подсъдимия К.
на основание чл.61 от НК, при заявена липса на спор между страните по
фактите, но при несъгласие с извода на вещите лица по КСППЕ, че
престъплението не е извършено от него поради лекомислие. В този смисъл
излага аргументи, че подсъдимият К., поради все още неукрепналата личност,
здравословно състояние и семейно положение, не е могъл да си даде сметка
за взетото решение за извършване на престъпното деяние и неблагоприятните
последици за него. Сочи, че разводът на родителите му е в причинно-
следствена връзка с извършеното деяние, доколкото се е оказал без
необходимия родителски контрол в периода на промяната му.
При условията на алтернативност, моли съда да освободи от
наказателна отговорност подсъдимия К. на основание чл.78а, ал.6 от НК,
поради наличието на предпоставките за това, а именно: предвиденото
наказание за престъплението след редукцията по чл.63, ал.1 от НК е до три
години, дееца не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по
този ред и не са настъпили имуществени вреди от престъплението, тъй като е
приключило във фазата на опита. Предлага на подсъдимия К. да бъде
наложено административно наказание обществено порицание или
възпитателна мярка, което счита, че ще спомогне за постигане цели на
наказанието по чл.36 от НК.
Подсъдимият К., след приключване на съдебното следствие, моли съда
за най-лекото наказание. Изразява съжаление за извършеното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. П. К., ЕГН **********, е роден на *** в гр.София, с
постоянен и с настоящ адрес: гр.София, ж.к.***. Българин по произход,
български гражданин. Завършил е основно образование. Понастоящем учи в
***-гр.София, където е ученик за 11-ти клас. Не е женен, няма деца. Съгласно
2
справка за съдимост е с чисто съдебно минало.
Към инкриминираната дата – 15.10.2022 г., подсъдимият К. е
непълнолетен, при навършена 16-годишна възраст. Въпреки непълнолетието
си, съгласно заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното
производство и приета в хода на съдебното следствие КСППЕ, към момента
на извършване на деянието, същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като е психично
здрав, при липса на данни за краткотрайно или продължително качествено
разстройство на ясното съзнание по смисъла на чл.33 от НК. В резултат на
изведения извод от вещите лица, че деянието е било планирано и обмислено
от освидетелствания К., последните застъпват становище в заключението си,
че поведението му не е било мотивирано от лекомислие или увлечение.
Съгласно справка от УИС на Прокуратурата на Република България,
спрямо подсъдимият К. няма други образувани и висящи досъдебни
производства, освен настоящото.
Съгласно справка от ИДПС при 07 РУ-СДВР, подсъдимият К. не се
води на отчет в ДПС и в регистъра на МКБППМН – Район „Младост“ няма
данни за налагани спрямо него на възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.
Съгласно данните в изготвения социален доклад от АСП, Д“СП“ към
СО-район „Младост“, основните грижи за детето К. се полагат от неговата
майка И. К., като макар и родителите му да са разделени, същият често
общува и с баща си. За него се полагат добри грижи от родителите, които са
трудово ангажирани и му осигуряват физически, психически и емоционален
комфорт. Ученик е в 10-ти клас в ***, а след случая има регистрация в 07 РУ-
СДВР, където ходи редовно. По данни на майката същият станал по-
невъздържан, след раздялата между нея и баща му. Относно
инкриминираното деяние, подсъдимият К. споделил, че постъпката му била
необмислена и глупава, извършена в състояние на афект, тъй като преди
случая се скарал с приятелката си и изказал съжаление, че е разочаровал
родителите си.
Съгласно данните в изготвената справка от ИДПС при 07 РУ-СДВР,
относно изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „Под надзор на
ИДПС“, подсъдимият К. е взет на отчет в ДПС, след извършване на
инкриминираното деяние, като по отношение на него са предприети
съответните мерки – проведени са срещи с непълнолетния, неговата майка,
ръководството и психолога на ***, където учи, провеждани са превантивно-
педагогически беседи с непълнолетния и неговата майка, относно целите на
мерките за неотклонение и в частност взетата му такава „Под надзор на
ИДПС“, съставен му е протокол по чл.65 от ЗМВР, в присъствието на
неговата майка, като последният винаги се явява и отзовава при призоваване,
няма данни за извършени от него други престъпления или
противообществени прояви и не се укрива от органите на съдебната власт. По
време на извършване на престъплението, бащата П. К. живее отделно от
3
семейството, но поддържа контакт със сина си. Непълнолетния К. е ученик в
10-ти клас на ***, с профил „Софтуерни и хардуерни науки“, а според
училищното ръководство същият е с добър успех и няма проблеми в
училище.
Пострадалата М. С. М. работела като управител на фризьорски салон
„Риверсал студио“, находящ се на адрес в гр.София, ул.„Ангел Кънчев“ ***,
вход единствен, партер. Входната врата на сградата била от към бул.
„Патриарх Евтимий“.
На 15.10.2022 г., пострадалата М. била на работа в салона през целия
ден. Колежката й си тръгнала преди 19:00 часа и тя останала последна.
Минути преди 19:00 часа, подсъдимият И. П. К. обикалял около входа
на сградата на ул.„Ангел Кънчев“ *** и изчаквал някой да отвори вратата, за
да влезе. На главата си бил сложил качулката на дрехата под якето си. У себе
си носел лютив спрей. Две жени излезли от входа и той се възползвал да
влезе във входа през отворената от тях врата. Вътре останал на партера.
Няколко минути след това около 19:00 часа, пострадалата М. си тръгнала от
салона, като отвън спряла да заключва вратата му. На лявото си рамо била
преметнала раницата си от естествена кожа, в която били личните ѝ
документи, шишенце с мента, глог и валериан, ползвани моливи и гланц за
устни, ключа за автомобила ѝ. В ръка държала найлонова торбичка, в която
бил портфейлът и телефона ѝ. Подсъдимият К. видял, че ръстът ѝ е около
неговия и решил да я ограби. Приближил я от дясната ѝ страна, докато
заключвала вратата и стоял с лице към нея. Поздравил я с „Добър вечер!“ и
след като тя му обърнала внимание, започнал да я пръска с лютивия спрей в
лицето. Пострадалата веднага усетила парене в очите и изгубила видимост, но
той продължил да пръска със спрея в лицето ѝ. Хванал раницата ѝ и започнал
да дърпа едната ѝ дръжка. Свидетелят М. стиснала другата ѝ дръжка.
Опитала да отвори вратата на салона, но паднала на земята. Подсъдимият К.
продължил да дърпа раницата ѝ и да я пръска с лютивия спрей. Дърпайки
раницата ѝ, я влачел по земята, но тя не я пускала. Така я завлякъл от
стълбището до входната врата на сградата от към бул.„Патриарх Евтимий“.
Когато пострадалата усетила, че се намират на входната врата, успяла да
хване дръжката ѝ и да я отвори. Започнала да вика: „Помощ! Хванете го!“.
Подсъдимият К. излязъл от входната врата, като продължил да дърпа
раницата, но паднал на земята. След това станал и побягнал по ул.„Ангел
Кънчев“.
В този момент край входа на сградата преминал с велосипеда си
свидетелят И. К. Т.. Той чул виковете на пострадалата и видял подсъдимият
К. да излиза от входа и да побягва, а свидетелят М. да лежи във входа на
земята. Казал ѝ да е спокойна и обещал да го хване. Тя успяла да съзре гумата
на велосипеда му и чула репликата му. Към свидетеля Т. се присъединил и
свидетелят Ч. Д. З., който се разхождал в района и също чул виковете за
помощ на пострадалата М.. Двамата свидетели подгонили обвиняемия по ул.
4
„Ангел Кънчев, по която той побягнал. Изведнъж подсъдимият К. рязко завил
по ул.„Неофит Рилски“, а на кръстовището с ул.„Христо Белчев“, свидетелят
Т. го пресрещнал. Подсъдимият К. спрял на улицата и опитал да извади и
изхвърли от джоба си лютивия спрей, но свидетелите вече го наблюдавали и
се отказал, прибирайки го джоба си. В същия момент, свидетелят З. го хванал
за ръката и заедно със свидетелят Т. го повели обратно.
При входа на сградата през това време се сърбали още хора и
помогнали на пострадалата М. да се изправи. Когато подсъдимият К. бил
върнат обратно, тя чула гласа му. Разказала на хората около нея, че той я е
напръскал със спрей и е опитал да издърпа раницата ѝ. Въпреки, че не го
виждала, свидетелят М. разпознала гласа му и го попитала защо не ѝ е
поискал пари. Казала му, че има малко дете и изразила надежда, че това ще
му е за последно.
Писъците на пострадалата М. чула и живущата във хода свидетелка А.
А. Г.. Това я накарало да включи на телефона си приложението за камерите от
входа, за да види какво се случва по етажите. Тя наблюдавала в реално време
последния етап от деянието на подсъдимия К., а именно как той издърпва
пострадалата М. пред входа на сградата. Г. веднага слязла долу пред входа.
Видяла свидетеля М., която знаела, че работи в салона на партера и познавала
като М.. Същата повръщала и не ѝ било добре. Свидетелят Г. разбрала, че е
била напръскана с лютив спрей. Наложило ѝ се да се качи и да отвори
прозорците на стълбището, за да се проветри от лютивата миризма във входа.
При обратното слизане на свидетеля Г. пред входа, свидетелите Т. и З. тъкмо
били довели подсъдимия К., за когото казали, че е извършил нападението.
Свидетелят Г. също го разпознала като момчето от записите, облечено по
същия начин. Подсъдимият К. опитал да излъже, че не е бил сам, но тя
върнала записите от камерите за видеонаблюдение и на тях ясно се виждало,
че е сам във входа и само той дърпа чантата, а пострадалата не я пуска.
Свидетелят Г. позвънила на тел.112. Събралите се хора питали подсъдимия К.
защо е извършил нападението, а той им отговорил, че дължал пари на свой
познат.
След около 20 минути на място пристигнал екип на ЦСМП и
пострадалата М. била откарана в ИСУЛ. Там я прегледали, промили очите ѝ,
сложили ѝ капки и предписали медикаменти. Два дни след случая
пострадалата М. била с нарушено зрение и не виждала добре.
След екипа на ЦСМП, пред входа на сградата пристигнал полицейски
екип АП-15/17 при 01 РУ-СДВР, в състав - полицейските служители Е. В. Х.
и В. И. С.. Свидетелите Т., З. и Г. им разказали за случилото се. Полицейските
служители установили самоличността на подсъдимия К., който задържали за
срок до 24 часа по реда на ЗМВР и отвели в полицейското управление. Пред
полицаите, подсъдимият К. признал стореното и обяснил, че причината за
него е паричното му задължение към познат. При извършения му обиск по
реда на ЗМВР у подсъдимия К. били намерени черен флакон с надпис
5
„PFEFFER KO JET„, СУМПС на името на В. В. С. и карта за градския
транспорт на името на М. Н. М.. Подсъдимият К. предал посочените вещи с
протокол за доброволно предаване от 15.10.2022 г., като единствено за
флакона с лютивия спрей саморъчно вписал, че го е закупил лично.
В хода на разследването е извършен оглед на доброволно предадени от
подсъдимия К. вещи и приобщени като веществени доказателства по делото:
един брой спрей с надпис „PFEFFER KO JET“; един брой карта за градски
транспорт на името на М. Н. М.; един брой СУМПС №*** на името на В. В.
С..
С писмо от 25.10.2022 г., приобщената като веществено доказателство
по делото – един брой карта за градски транспорт на името на М. Н. М.,
обявена за открадната от лицето, на чието име е издадена, е изпратена на
ЦГМ при СО.
С писмо от 25.10.2022 г., приобщеното като веществено доказателство
по делото – един брой СУМПС №*** на името на В. В. С., обявено за
откраднато от лицето, на чието име е издадено, е изпратено на ОПП-СДВР.
С писмо, получено на 26.10.2022 г. от разследващия полицай, от 07 РУ-
СДВР уведомяват, че след извършена деловодна справка е установена
регистрирана преписка по описа на 07 РУ-СДВР, образувано по подадено
заявление от В. В. С. за това, че на 24.09.2022 г., около 01:00 часа, в клуб
„Илевън“, находящ се в ж.к.“Студентски град“ е установила липсата на лични
документи и един брой дебитна карта на „ДСК Банк“, както и че така
образуваната преписка е изпратена на 13.10.2022 г. в СРП.
С разписка от 25.10.2022 г., приобщеното като веществено
доказателство по делото – един брой спрей с надпис „PFEFFER KO JET“,
запечатан с картон Серия А 0510568 и СП 103 НЕКД-СДВР, ведно с преходен
картон, е предадено на съхранение на домакин при 01 РУ-СДВР, а с приемо-
предавателен протокол от 26.01.2023 г. е предадено на съхранение в СРС.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели
пострадалото лице М., И. К. Т., Ч. Д. З., В. В. С., Е. В. Х., М. Н. М., В. И. С.,
А. А. Г. и Б. П. Т..
С протокол за доброволно предаване от 20.10.2022 г., свидетелят А. А.
Г. е предаден един брой електронен носител-диск, съдържащ записи от
охранителна камера, монтирана на адрес в гр.София, ул.“Ангел Кънчев“ ***,
за времето от 18:45 часа до 19:45 часа на 15.10.2022 г. на камера 1, и за
времето от 18:45 часа до 19:15 часа на 15.10.2022 г. от камера 2.
Така предаденият доброволно оптичен носител на информация, ведно с
предоставени образци за сравнително изследване – снимки на И. П. К.,
послужили като обект на изследване по назначената комплексна
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, обективирано в
Протокол №849/2022 г. Съгласно заключението по назначената и изготвена в
6
хода на досъдебното производство комплексна видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза, след преглед и анализ на предоставения за
изследване оптичен носител на информация – DVD-R EMTEC, с ръкописен
текст на него: „15.10.2022 г. ул.“Ангел Кънчев“ ***“, съдържащ видеозаписи
от две камери за наблюдение, заснемащи част от вътрешно пространство във
вход, с копирани данни за дата и часово време, по който не са установени
физически дефекти и наранявания и съдържащ, е установена следната
записана информация: около 18:46 часа на 15.10.2022 г., по тротоара влиза
лице от мъжки пол, със слабо телосложение, обуто с тъмни маратонки,
облечено с тъмен спортен панталон, връхна дреха /яке/, с видима тъмна
емблема на левия ръкав, поставена качулка от дреха под якето, с преметната
през рамо чантичка; лицето неколкократно застава до входната врата, около
18:52 часа две жени излизат от входа и то влиза през отворената от жените
входна врата във входа, като остава до стълбите; около 18:55 часа от врата
във входа излиза жена с тъмни ботуши и преметната на ляво рамо тъмна
чанта /тип раница/, държаща в лява ръка торбичка; същата затваря вратата и
най-вероятно комуникира със стоящото в близост лице от мъжки пол; същото
се приближава до жената, протяга дясната си ръка, в която се наблюдава
тъмен предмет към лицето на жената; тя от своя страна се дръпва назад, отива
напред и пада на пода; лицето от мъжки пол хваща с лявата ръка тъмната
чанта и започва да я дърпа, като повлича и жената по стълбите в посока
входната врата на входа; лицето от мъжки пол продължава да дърпа тъмната
чанта, като след секунда насочва дясната си ръка, в която се наблюдава тъмен
предмет към лицето на жената; тя от своя страна с дясната си ръка отваря
входната врата, лицето от мъжки пол излиза от входната врата
продължавайки да дърпа тъмната чанта, пада на земята, става и се оттегля на
дясно и извън кадър; жената се изправя пред входната врата, кляка, в кадър
влизат и остават до жената други две лица от мъжки и женски пол; около
18:57 часа, пострадалата придружена от друга жена влизат във входа и в
помещение в ляво; около 19:00 часа описаното по-горе лице от мъжки пол,
придружено от друг мъж влизат във входа и в помещение в ляво; във входа
се наблюдават и други лица от мъжки и женски пол; след кратко описаното
по-горе лице от мъжки пол, придружено от друг мъж с тъмна дреха, излизат
от помещението в ляво и от входа, а след тях излиза и пострадалата; около
19:27 часа в кадър пред входа се наблюдават и полицейски служители.
Съгласно коментираното заключение на вещото лице, след извършен
анализ на изображенията на заснетото лице от мъжки пол е установено, че
същите са негодни за извършване на лицево-идентификационно изследване,
както и че при преглед на видеозаписите е установено, че конкретно
описаното лице от мъжки пол е със сходни по вид, модел и тип дрехи с тези
на лицето, чиито снимки са представени като сравнителен материал.
Съгласно заключението по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, общата пазарна
стойност на инкриминираните вещи, към момента на извършване на
7
деянието, с отчитане на амортизационните норми, възлиза в общ размер на
79,05 лева, при минимална работна заплата за страната в размер на 710 лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства,
приобщени чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК на съответните
протоколи, в които са обективирани, а именно: показанията на свидетелите М.
С. М., И. К. Т., Ч. Д. З., А. А. Г., Е. В. Х., В. И. С., М. Н. М. и В. В. С.; от
заключенията на вещите лица по съдебната видеотехническа и лицево-
идентификационна и съдебно-оценителна експертиза, съобразно одобреното
от съда съгласие на страните да не се разпитват посочените свидетели и
вещите лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство; от приобщените чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК
писмените доказателства и доказателствени средства: два броя протоколи за
доброволно предаване от 15.10.2022 г. и 20.10.2022 г.; протокол за оглед на
веществени доказателства; характеристична справка от ИДПС при 07 РУ-
СДВР; справка от УИС на Прокуратурата на Република България; заповед за
задържане на лице до 24 часа по реда на ЗМВР, ведно с протокол за личен
обиск и декларация за запознаване с права на задържано лице; справка за
съдимост; амбулаторен лист за преглед на пациент от 15.10.2022 г.; както и от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства: показанията на
свидетеля Б. П. Т. и изслушаното и прието заключение на вещите лица по
КСППЕ по отношение на подсъдимия К.; актуална справка за съдимост;
социален доклад и справка от ИДПС при 07 РУ-СДВР.
Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство при събиране на гласните доказателствени
средства, както и при изготвянето на назначените комплексна
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза и съдебно-
оценителна експертиза, поради което при постановяване на присъдата се
ползва от съдържанието на съответните протоколи, в които същите са
обективирани, а именно: показанията на не разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели: М. М., И. Т., Ч. З., В. С., Е. Х., М. М., В.е С. и А. Г., и
заключенията на вещите лица по двете експертизи, по които не са изслушани
вещите лица, чиито изводи в тях се споделят от съда като обективно, точно и
компетентно изведени.
Съдът констатира, че са спазени всички изисквания на НПК при
извършване на процесуално-следственото действия в хода на досъдебното
производство, обективирани в съставения протокол за оглед на веществени
доказателства, поради което същият се явява годно доказателствено средство.
Данните по делото сочат, че посоченият оглед е извършен при спазване на
процесуалните изисквания за провеждането на това действие по
разследването - извършен е от разследващ полицай, в присъствието на две
поемни лица и специалист–технически помощник, изследвани са и са
8
отразени обективните находки по приобщените с протокола за доброволно
предаване от 16.10.2022 г. движими вещи, така както са установени.
Съдът не констатира процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство при събиране на писмените доказателства, поради което ги
кредитира съдържащите се в тях данни изцяло с доверие.
Въз основа на посочените по-горе доказателства, съдът намира за
безспорно установени по делото времето, мястото и авторството на деянието,
изразяващо се в опит за грабеж на процесните дата, час и място, останал
недовършен по независещи от дееца причини, които не се оспорват от
подсъдимия К. и защитата. В тази връзка, съдът кредитира изцяло
показанията на пострадалото лице М., която подробно и в логическа
последователност описва точното поведение на дееца; показанията на
свидетелите И. Т. и Ч. З., които са се отзовали на виковете за помощ на
пострадалата М. и извършили т.нар. граждански арест на извършителя на
деянието, след неуспешния му опит да избяга от тях и да се укрие, и който
върнали и задържали на мястото на престъплението до пристигането на
полицейските служители; показанията на свидетеля А. Г. относно
установеното от нея при прегледа на видеозаписите от камерите във входа в
реално време, след чутия продължителен писък от женски глас, както и
относно разпознатия извършител на деянието и самоличността на
пострадалото лице; от показанията на разпитаните като свидетели
полицейски служители – В. С. и Е. Х., назначени като екип АП 15/17, относно
установеното от тях при посещение на адреса по подадения сигнал за
задържано лице от граждани, което се опитало да извърши грабеж, както и
относно установената му самоличност, а впоследствие и споделеното от него
като причина за извършване на деянието – паричното му задължение към
познат. Посочените свидетели възпроизвеждат личните си и непосредствени
възприятия за случилото се на инкриминираните дата, час и място, като в
подкрепа на техните показания е изготвената на досъдебното производство
комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, в
заключението на която са описани и онагледени конкретните действия на
заснетото лице от мъжки пол, извършен е анализ на изображенията му, при
който е установено, че макар същите да са негодни за извършване на лицево-
идентификационно изследване, то сравнени с предоставения снимков
материал, става въпрос за конкретното лице от мъжки пол, облечено със
сходни по вид, модел и тип дрехи, за което от всички събрани по делото
доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че това е
подсъдимият К..
Данните в съставения протокол за доброволно предаване на вещи от
подсъдимия К., включително и саморъчно вписаното от него обяснение по
повод на предадения флакон с лютив спрей - че го е закупил лично, освен че
кореспондират изцяло на събраните по делото гласни доказателства и
заключението по видеотехническата и лицево-идентификационната
9
експертиза за използване на такъв от извършителя, дават основание на съда
да изведе извод за една предварителна подготовка за реализиране на вече
взетото от него решение да извърши намисленото сложно двуактно
престъпление - грабеж.
Съдът кредитира с доверие и показанията на свидетеля М. М. относно
дадените пояснения по повод доброволно предадената от подсъдимия К.
карта за градски транспорт, издадена на нейно име, а именно, че същата и е
била открадната, заедно с цялата ѝ чанта на 23.09.2022 г. от стола ѝ в клуб
„Илевън“ в ж.к.„Студентски град“, поради което впоследствие си извадила
нова карта.
Съдът кредитира с доверие и показанията на свидетеля В. В. относно
дадените пояснения по повод доброволно предаденото от подсъдимия К.
СУМПС, издадено на нейно име, а именно, че на 24.09.2022 г., докато била в
дискотека „Илевън“, откраднали от стола дамската чанта, в която било
СУМПС, както и други документи, а СУМПС обявила в полицията за
откраднато, като й било издадено ново. Показанията й намират подкрепа в
дадения отговор от 07 РУ-СДВР за образувана преписка по случая, изпратена
в СРП.
Съдът не намира причина да не кредитира с доверие и показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Б. Т., която макар и в близки
родствени отношения с подсъдимия К. /негова леля/, добросъвестно споделя
за забелязаната осезателна промяна в неговото поведение - започнал да
закъснява вечер, намалил успеха си в училище, скривал истина понякога,
започнал да пуши и др. подобни дребни прояви, след раздялата на родителите
му в края на 2019 г. - началото на 2020 г., която последният преживял много
тежко, както и след забраната да спортува футбол, след получена аритмия
при продължителна тренировка от 8 часа. До преди тези събития, свидетелят
Т. го описва като добро, жизнерадостно, ученолюбиво и отдадено на спорта
дете, а след извършване на инкриминираното деяния споделя, че същият
изцяло е осъзнал грешката си, извинил се и се разкаял за извършеното.
Показанията на свидетеля Т. изцяло кореспондират на съдържащите се данни
в изготвените за нуждите на настоящото производство характеристична
справка от ИДПС при 07 РУ-СДВР и социален доклад. Събраните
доказателства относно настъпилата промяна в поведението на подсъдимия К.,
дават основание на съда да приеме, че родителският контрол по отношение на
непълнолетния деец е бил занижен, а същият се е възползвал от това
обстоятелство.
Съдът изцяло възприема изводите на вещите лица по изготвеното на
досъдебното производство и изслушано в съдебно заседание заключение по
КСППЕ, включително и в частта му, съгласно която поведението на
подсъдимия К. не е било мотивирано от младежко увлечение или лекомислие.
При изслушване на вещите лица в съдебно заседание, същите обосноват
извода си, че деянието не е извършено поради увлечение, с обсъждане на
10
установените факти по делото и разказаното от самия освидетелстван – първо
за напръскване със спрей на пострадалата, а след това и за дърпането на
чантата й, които говорят за едно целенасочено, подредено, предварително
планирано поведение, при наличие на време за избор и реакция, а не до
моментно негово емоционално-волево състояние, което да е било толкова
особено, че да е нарушило възможността му за контрол на поведението. По
отношение на лекомислието и при вземане предвид изнесените от
показанията на свидетеля Т. добри характеристични данни за личността на
подсъдимия К., вещите лица застъпват категорично становище, че деянието
не е извършено от него и поради лекомислие. Твърдят, че въпреки
непълнолетието си, освидетелстваното лице е психично здраво, с доказано
добри когнитивни възможности, а социалното му развитие, съзряване и
житейски опит дават основание да се изведе извод, че същият е можел да
направи една адекватна оценка на типа деяние и на действията си. И въпреки
трудния период, в който се е намирал, и който донякъде е от естество да
отслаби неговите способности за оценка и контрол, вещите лица са
категорични, че от съпътстващите трудности от семейно естество не може да
се изведе причинно-следствена връзка с взетото от него решение за
извършване на инкриминираното деяние. С оглед на горното, релевираното
възражение от защитата, че подсъдимият К. е извършил деянието поради
лекомислие, което да обуславя наличие на основания за приложение на
разпоредбата на чл.61 от НК, не се споделят от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът като взе
предвид и обстоятелството, че всички действия по разследването са
извършени при условията и по реда на НПК, намира за установено следното
от правна страна:
На инкриминираните дата, час и място, и по описания в обвинителния
акт начин, подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.198, ал.1, пр.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във
вр. с чл.18, ал.1 от НК.
От обективна страна е налице опит за отнемане на чужди движими
вещи от страна на подсъдимия К. от техния собственик и владелец –
свидетелят М., т.е. налице е опит за прекъсване на фактическата власт на
последната и установяване на своя трайна такава от страна на дееца. Предмет
на отнемането са движими вещи – един брой дамска чанта, съдържаща един
брой шишенце с мента, глог и валериан, и един брой ключ за автомобил,
които съгласно заключението на вещото лице по СОЕ са на обща стойност
79,05 лева. Деянието е извършено от подсъдимия К., без да е налице съгласие
на собственика и владелеца на движимите вещи. Подсъдимият К. е направил
опит да установи трайно фактическо владение върху чуждите вещи, с
намерение те да бъдат противозаконно присвоени от него, но те не са
преминали в неговия патримониум по независими от дееца причини -
оказаната съпротива от пострадалото лице и отзоваването на случайни хора
11
на виковете й за помощ. Налице е и силата, като елемент от фактическия
състав на грабежа, представляващ сложно съставно престъпление, като в
случая силата е използвана като средство за установяване на владението на
чуждите вещи, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, т.е. като
начин за осъществяване на изпълнителното деяние. Налице е връзка, между
употребената сила и опита за отнемането на вещите от владението на
пострадалата с намерение да бъдат присвоени, като действията на
извършителя са съединени с връзката на фактическо единство, основано на
посочената цел. При извършване на деянието, подсъдимият К. е употребил
сила – напръскал свидетеля М. с лютив спрей в областта на очите, дърпал от
ръцете й раницата и влачил пострадалата по земята, като така използваната
сила в случая е функционално подчинена на опита за отнемане, доколкото
към момента на нейното използване, деецът не е успял да установи трайна
фактическа власт върху вещта.
От субективна страна, подсъдимият К. е действал виновно, при форма
на вината пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, като е целял тяхното настъпване. Прекият
умисъл за извършване на деянието се обективира в последователността на
извършените от подсъдимия К. действия, а те от своя страна навеждат на
извод, че същият е съзнавал, че предметът на престъплението се намира във
владение на другиго, че е чужда движима вещ, че владелецът не е съгласен тя
да му бъде отнета, както и че прави опит за преодоляването на неговото
несъгласие чрез упражнената физическа принуда.
Към момента на извършване на престъпното деяние, подсъдимият К.
не е осъждан, съгласно актуална справка за съдимост. Към датата на деянието
е бил непълнолетен – при навършена 16-годишна възраст, можел е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
деянието не е извършено, поради увлечение или лекомислие, съгласно
заключението на вещите лица по КСППЕ, поради което правилно е
приложена разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият К. следва да носи наказателна отговорност за
извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение. За
извършеното престъпление, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години. При съобразяване на установената в чл.63,
ал.1, т.3 от НК редукция за непълнолетни извършители, приложимото за
подсъдимия К. наказание е лишаване от свобода до три години, т.е. след
редукцията, предвиденото в закона наказание е без специален минимум.
Следва да се отбележи, че съдебната теория и практика е
последователна относно преценката за наличие на предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 и следващите от НК. Една от тези
предпоставки е за умишленото престъпление да се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години в санкционната разпоредба, което
12
условие в настоящия случай не е налице, доколкото законодателят е
предвидил наказание за престъплението грабеж от три до десет години. Тази
преценка не може да се прави в един по-късен момент, а именно: при
редукцията на наказанието по реда на чл.63 от НК, тъй като тя се прилага
едва след като непълнолетният деец бъде признат за виновен по повдигнато
обвинение за извършено престъпление и определяне на редуцираното
наказание, което следва да му се наложи. Предвид гореизложеното,
релевираните възражения от защитата за наличие на предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия К. на основание
чл.78а, ал.6 от НК с налагане на административно наказание, се явяват
напълно несъстоятелни.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия К., съдът отчете високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съобразно предвиденото наказание за него по вид и
размер. Съдът съобрази и високата степен на обществена опасност и на дееца,
въпреки чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни за
личността му, съгласно приобщените справки и социален доклад. По делото
са налице данни, че у подсъдимия К. са се намирали документи на други
лица, от показанията на които се установява, че са били обект на кражба в
периода около един месец преди инкриминираната дата и от един и същи
посетен обект от тях в гр.София, за притежанието на които документи
подсъдимият К. не дава никакво логично обяснение. Горните обстоятелства
дават основание на съда да приеме, че извършеното деяние съвсем не е
инцидента проява в неговия живот, а по скоро говори за трайно
несъобразяване с установените в закона правила и норми за поведение и вече
изградени навици за набавяне на средства за препитание по престъпен начин,
макар и все още в незряла възраст и при наличие на финансова обезпеченост
на основните потребностите от страна на неговите родители. При определяне
на наказанието, съдът отчете подбудите и мотивите на подсъдимия К. за
извършване на деянието – занижени задръжки, при наличие на време да
планира реакцията си, поради което осъществената престъпна дейност не е
била продиктувана от лекомислие или увлечение.
Съдът не намира, че в случая не са налице многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, които да обуславят
налагане на по-леко наказание, определено при условията на чл.55 от НК.
Чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за личността му,
тежкия период от живота му, включително и изразеното съжаление за
извършеното, не предопределят нито многобройност, нито изключителност
на някое от тях, поради което приложението на разпоредбата на чл.55 от НК,
би било едно неоправдано благоприятно наказателноправно третиране на
подсъдимия К. и проява на прекомерно снизхождение. Същевременно са
налице отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива
следва да се отчетат извършване на деянието спрямо физически уязвимо лице
– пострадалата е от лице от женски пол, извършено е във вход на жилищна
13
сграда и през вече почти тъмната част на денонощието по това време на
годината, т.е. по начин, който от една страна улеснява извършване на
престъплението и от друга страна значително би затруднило разкрИ.ето на
неговия извършител. Ниската стойност на предмета на престъплението не
следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото закона
не предвижда привилигировани състави на това престъпление с оглед
стойността на противозаконно отнетото, така както е при кражбата.
Ето защо, при определяне на наказанието на подсъдимия К. за
извършеното престъпление по чл.198, ал.1, пр.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във
вр. с чл.18, ал.1 от НК, съдът намира, че следва да му бъде определено
наказание лишаване от свобода малко над предвидения в закона минимален
размер, при условията на чл.54, ал.1 от НК, при отчитане превеса на
смекчаващите над отегчаващите отговорността, но не и вината обстоятелства,
а именно: за срок от четири месеца.
Спрямо подсъдимия К., съдът намира, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК, поради наличие на
всички предвидени в нея предпоставки. Все още не са изчерпани средствата и
усилията, които могат да бъдат приложени спрямо непълнолетния подсъдим
за неговото поправяне, превъзпитание и подготвянето му за
общественополезен труд, при оказване на необходимия родителски контрол
от страна и на двамата родители, в каквато комбинация очевидно са
авторитет за него. По тези съображения, съдът отложи ефективното
изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода за минималния,
предвиден в закона изпитателен срок от две години, който намира за
достатъчен да го възпре да извършва в бъдеще престъпления, под страх да не
изтърпи и отложеното наказание. Съдът намира, че така наложеното на
подсъдимия К. наказание ще способства за постигане целите на наказанието
по чл.60 от НК – да бъде превъзпитан и подготвен за общественополезен
труд.
При този изход на делото, съдът е постановил отнемане в полза на
държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, приобщеното по делото като
веществено доказателство: 1 брой спрей, като вещ, принадлежаща на
подсъдимия и послужила за извършване на престъплението.
При този изход на делото, съдът е постановил приложеното по делото
веществено доказателство –да остане по делото за срока на неговото
съхранение.
Постановил е да остане по делото за срока на неговото съхранение,
приобщеното като веществено доказателство - 1 брой оптичен носител–CD,
един брой оптичен носител, обект на изследване по изготвената експертиза,
приложен на л.45 от досъдебното производство.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е
осъдил подсъдимия К. да заплати направените разноски на досъдебното
14
производство в общ размер на 603,10 лева в полза на държавата, по сметка на
СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ
размер на 200 лева в полза на държавата, по сметка на Софийски районен съд.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
15
Съобщи за изтекли лични данни