№ 12007
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110101726 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на предявени по реда на чл. 422 ГПК
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София ” ЕАД извежда съдебно предявените си права
въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника Т. С. и *
С., като само Т. С. в срок е подала възражение против заповедта. Предявява се
установителен иск за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 287,26 лева, ведно със законна лихва за
периода от 31.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 13.05.2024 г. в размер на 49,54 лева, цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 7,65 лева, ведно със
законна лихва за периода от 31.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024 г. в размер на 3,26 лева за имот с адрес град
София, ж.к.Люлин, блок 419, вход Д, етаж 6, ап.102, инсталация **********, абонатен
номер *. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ за битови нужди за имота,
като като съсобственик на този имот, поради което и е страна по неформален договор
за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е
издавал фактури. Твърди се, че по силата на ОУ на него е възложено събирането на
вземането на ФДР за такса за дялово разпределение, както и че на основание чл.33,
ал.1 и 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечни суми за ТЕ в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като при забава се начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че дяловото
разпределение за имота е извършвано от страна на Директ ЕООД, на база реален отчет
на уредите, издавани са изравнителни сметки, като на основание чл.22 ОУ за
потребителя е възникнало задължение да заплати таксата на него, която се формира
съгласно чл.36 ОУ. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответницата Т. С. сочи, че апартаментът е бил
собственост на родителите * *, починал на 10.03.2020г. и * С., починала на
20.01.2023г., че тя е техен наследник по закон, както и че към датата на образуване на
1
заповедното производство – гр.д. № 32904/2024г., е била направила изявления, че се
отказва от наследството, оставено от родителите , като двата отказа са били вписани
– към 14.03.2023г. Счита, че производството против нея , образувано по чл.410 ГПК, е
недопустимо, следвало е да се образува исково дело, като прави искане за
обезсилването на заповедта.
Конституираното на страната на ищеца третото лице помагач „Директ“ ЕООД
не изразява становище по основателността на исковете.
В откритото съдебно заседание ответникът прави искане за обезсилване на
издадената по ч.гр. д. № 32904/2024г. Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Оспорва
претендираните от ищеца разноски. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С оглед наведените от ответниците възражения по допустимостта на исковото
производство, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви за
неоснователността на тези правни доводи и допустимостта на настоящото дело:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство, които в
разглеждания случай са налице. Възражението, повдигнато с отговора на исковата
молба, е въпрос по съществото на спора, доколкото процесните суми се претендират от
ответника в личното му качество на съсобственик, а не като универсален
правоприемник на починалите собственици на топлоснабдения имот, поради което по
този въпрос съдът дължи произнасяне в съдебното решение.
По същество предявените установителни искове намират правната си
квалификация в чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е
единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или
вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за
продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2/2017 г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за
откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за
битови нужди.
2
С оглед принципа на диспозитивното начало и доколкото ищецът извежда
съдебно предявените субективни права при твърдения за съществуването на
облигационно правоотношение, възникнало поради въвеждането на процесния
топлоснабден имот в сграда етажна собственост, върху който ответникът притежава ½
идеални части от правото на собственост, то следва да се установи дали това
правоотношение е възникнало въз основа на твърдените в исковата молба факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че топлоснабденият имот е придобит по време
на брака на * С. и * *, които към 31.05.2024г. /датата на подавяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ са починали. С определението си
по чл. 140, ал. 1 ГПК, обявено за окончателен доклад, съдът е указал на ответника, че
не сочи доказателства за твърдението си, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот. Ищцовото дружество не се е възползвала от процесуалната си
възможност по чл. 146, ал. 3 ГПК да направи доказателствено искане в тази насока,
поради което не са и ангажирани подобни доказателства.
Същевременно, с отговора на исковата молба като писмено доказателство е
приобщено удостоверение за наследници с изх. № РЛН20-УГ01-4534 от 30.03.2020г.,
от което е видно, че * * е починал на 10.03.2020г. и е оставил за свои наследници
съпругата си * С. и двете си дъщери * С. и Т. С.. По делото е представен Протокол за
въвод от 17.11.1997г., в който е описано, че въводът е извършен на основание протокол
за покупка на апартамент, поради което и въз основа на гореизложеното може да се
изведе обоснован извод, че топлоснабденият имот е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност по силата на чл. 21, ал. 1 СК. При това положение и по
аргумент от чл. 44, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 27, ал. 1 СК след смъртта на * * съпружеската
имуществена общност върху недвижимия имот е прекратена при равни квоти, като
частта, припадаща се на починалия * * – ½ идеална част, се включва в състава на
неговата наследствена маса. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете. В разглежданата хипотеза към всеки от наследниците преминава
по 1/6 идеална част. Следователно, съпругата се явява собственик на 4/6 идеални части
от топлоснабдения имот, а децата притежават по 1/6 идеална част.
Съобразно данни от удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ51-2175 от
16.02.2023г. * С. е починала на 20.01.2023г., като нейни наследници се явяват нейните
дъщери * С. и Т. С.. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН низходящите наследяват поравно.
Към притежаваните към от тях идеални части преминават по пътя на наследствено
правоприемство и по 2/6 идеални части, в частност всеки от призованите към
наследяване би придобил по ½ от топлоснабдения имот.
От приложените по делото писмени доказателства – в частност съдебно
удостоверение по гр. д. № 12952/2023г. на СРС и съдебно удостоверение по гр. д. №
12950/2023г. на СРС /л. 53 и л. 54/ е видно, че ответницата е извършила отказ от
наследството, оставено от покойните наследодатели * С. и * *. И двата отказа от
наследство са вписани в особената книга на съда на 14.03.2023г. /преди предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но по време на
исковия период/.
За разлика от ЗН от 1890 г. /отменен/, със ЗН от 1949г. е възприета система на
приемането на наследството, т.е. наследственото правоприемство не настъпва ex lege,
а чрез неговото приемане, което съобразно чл. 48 ЗН има обратно действие от
момента на откриването на наследството. В разглеждания случай се касае до
изявление, съдържащо отказ от правото на наследяване, който също има обратно
действие – произвежда действие от откриване на наследството, като се счита, че
отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството /в този
3
смисъл ТР от 10.12.1986г. на ОСГК на ВС, Решение № 145 от 23.11.2011г. по т. д. №
1018/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 5003 от 15.02.2023г. по т.д. № 555/2022г. на
ВКС, II т.о./. При това положение в резултат на проведеното насрещно доказване,
настоящият състав приема, че ответникът не се явява материално легитимиран да
отговаря в лично качество по предявения иск, доколкото не е придобивал правото на
собственост върху топлоснабдения имот. Дали притежава материалноправна
легитимация на друго основание – като ползвател на имота, е въпрос, който не следва
да бъде разглеждан в настоящото производство поради принципа на диспозитивното
начало.
След като се установи, че ответникът не е собственик на топлоснабдения имот,
то следва да се отрече и качеството му на потребител на топлинна енергия на
заявеното от ищцовото дружество основание. Поради изложеното и само на
посоченото основание – липсата на валидно облигационно отношение между страните,
исковите претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост.
В изпълнение на т. 12 от ТР 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски
в заповедното и исковото производство. При този изход на спора на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК право на разноски възниква единствено в полза на ответника. В откритото
съдебно заседание ответната страна поддържа, че не претендира такива, поради което
не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Т. Ц. С.,
ЕГН: **********, с адрес: *, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 153 ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата от 287,25 лв. –
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за топлоснабден
имот – ап. 102, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 419, вх. Д, ет. 6, аб.№ *, за
периода от м. 05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
31.05.2024г. до окончателното плащане, сумата от 49,54 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2022г. до 13.05.2024г., сумата от 7,65 лв. – главница,
представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
1.08.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
31.05.2024г. до окончателното плащане, и сумата от 3,26 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 32904/2024г. по
описа на СРС, 125-ти състав.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4