РЕШЕНИЕ
Номер 260052 17.02 Година 2022
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На 08.02.2022
Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Мая Крушева
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 832
по описа за 2020 година намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от В.М.П. с ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител М.М.П. ***, против застрахователно
дружество „ГРУПАМА ЗАСТАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, по който се
моли да се заплати на ищеца В.П. от ответника обезщетение в размер на 60 000лв.,
като искът е предявен като частичен от общата сума от 100 000лв. за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания, а именно: фрактура на черепни
кости – фронтална и париетална; наличие на субдурален хематом вдясно
париетално; фрактура на десен проксимален фемур /дясна бедрена кост в горната й
трета/; фрактура с дислокация на дистална трета на лява ключица, които
увреждания са настъпили вследствие на обстоятелството, че на 28.05.2019 г.,
около 16.20 часа в гр.Пловдив, на бул. „Марица“, при управление на л.а. „Форд
Галакси“ с рег. № ****, водачът Ш.Е.К. е нарушил правата за движение по
пътищата и при движение в посока изток - запад блъска велосипедистa В.М.П.,
в резултат на което на ищеца са причинени посочените травми, като обезщетението
се претендира ведно със законната лихва от датата, на която ответното дружество
е било уведомено от застрахования водач за настъпването на ПТП, алтернативно от
01.10.2020г., когато е получена претенцията от застрахователя от страна на
ищеца.
В исковата молба подробно се сочат обстоятелства във
връзка с претърпените болки и страдания, във връзката с извършеното оперативно
лечение, престой в болницата, впоследствие затруднения, които са съпътствали
живота на ищеца. Твърди се от ищеца, че съгласно чл.380 от КЗ е предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с
писмо, получено от застрахователя на дата 01.10.2020 г. Очевидно, поради
липсата на заплащане на претендираното обезщетение се инициира настоящия
процес.
Ответникът изцяло оспорва иска. Оспорва се както
наличието на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , така и наличието на
посочените в исковата молба увреждания. Оспорва се претендираният размер като
завишен. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец в
пътно-транспортното произшествие, като се твърди същият да е бил без предпазна
каска и облекло, като също така е бил малолетен и не се е намирал под надзор на
своите родители. Също така се възразява за съпричиняване на вредите поради
обстоятелството, че пострадалият
велосипедист се е отклонил наляво на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия се автомобил „Форд Галакси“, който поради това е нямал техническа
възможност да избегне удара. Възразява се срещу началния момент на дължимост на
лихвата.
Пловдивски Окръжен
Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената
претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните
предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт
правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние
от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което
в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума
на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Установява се по
делото, че е налице влязло в сила решение № 64 от 11.02.2021г. постановена по
АНД № 20215330200072 /2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е признат обвиняемият
Ш.Е.К. за виновен в това, че
на 28.05.2019г. в гр.Пловдив при управление на моторно превозно средство – л.а.
марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег.№ **** е нарушила правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на ищеца .
Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като аналогично следва да се
приеме и по отношение и на влязло в сила решение по АНД.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния
съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената
сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на К.,
което е и противоправно, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице С. по
назначената СМЕ, който установяват и наличието на причинени вследствие на ПТП
телесни увреждания на ищеца изразяващи се в закрито счупване на тялото на
дясната бедрена кост, счупване на лявата ключица, счупване на челната и
теменната кости в ляво, мозъчно сътресение, травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в дясно теменно, контузия на мозъка в дясно слепоочно. Също
така е безспорно между страните по делото, че към момента на настъпването на
деликта по отношение на автомобила е била сключена валидна застраховка ГО с
ответното дружество. Представени са
и изрични доказателства, от които се установява, че пострадалата е отправила на
основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди
завеждане на делото. /лист 7 и 8 по делото/
Основния спор, поради така
изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от
ответника възражения за съпричиняване.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в
неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален
статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване
на увреждането.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетеля Н. Б. , който е бил непосредствен очевидец
на психо-физическото състояние на пострадалия след настъпване на инцидента, който
обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на
преживените от ищеца болки и страдания. Съдът освен това отчита и съдържанието
на изслушаната по делото СМЕ установяваща, че са били налице оперативни
интервенции по повод на установените счупвания, като към момента здравословното
състояние на пострадалият е възстановено напълно.
При определяне размера на обезщетението дължимо от застрахователя съдът
счита, че следва да се вземе предвид факта, че се касае за комплексно увреждане
на здравето включващо счупвания на различни кости- бедрена, ключица, на черепа.
Също следва несъмнено да се вземе под внимание факта, че се касае за дете,
което към момента на инцидента е било около десет годишно. Следва да се отчете,
поради това, влиянието което има преживяното върху детската психика, която не е
укрепнала, като освен това и същата няма изработени психологически механизми за
справяне с неблагоприятни житейски обстоятелства. Съдът счита, че настъпилото
ПТП заедно с извършените оперативни интеревенции и престой в болницата са
травмирали значително ищеца, тъй като децата на тази възраст са крайно
впечатлителни и сугестивни.
Ето защо и при съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 50 000 лева.
При така очертаното статукво се
налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. По принцип, за да е
налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше
извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с
оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за
извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва
изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на
определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на
пострадалия, при което същият е предприел определено действие при изрично
разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен
извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при
която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде
разгледано когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.
От събраните по делото
доказателства несъмнено се установява наличие на съпричиняване на вредите.
Следва да се отбележи, че константната съдебна практика приема, че и
недееспособно лице би могло да осъществи фактическия състав на допринасяне за
вредоносния резултат с определени действия или бездействия. Ответникът твърди,
че ищецът е бил без предпазна каска и облекло, като също така е бил малолетен и
не се е намирал под надзор на своите родители. Също така се възразява за
съпричиняване на вредите поради обстоятелството, че пострадалият велосипедист се е отклонил наляво на платното
за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без
да се съобрази с приближаващия се автомобил „Форд Галакси“, който поради това е
нямал техническа възможност да избегне удара. На първо място следва да се
отрече възможността за намаляване на обезщетението поради обстоятелството, че
пострадалият е бил без надзора на своите родители. Това, че последните имат
вменени от закона задължения за упражняване надзор върху своите малолетни деца
/ чл.125, ал.3 от СК/ не може да повлияе на размера на обезщетението. Това е
така, тъй като се касае за поведение на трето по отношение на спора лице, като
липсата на упражнен надзор евентуално може да обоснове някакви регресни права
или административно наказателна отговорност на родителя. Този факт обаче е
правно ирелевантен по отношение на размера на обезщетението дължимо на ищеца.
Не стои така въпроса относно липсата на
носена предпазна каска, което се установява от съдържанието на СМЕ.
Действително в ЗДвП няма прогласено задължение за велосипедистите да носят
предпазни каски. Както се изясни обаче по – горе това не означава, че няма
съпричиняване, т.е. това, че някакво действие или бездействие е законосъобразно
не е правно релевантен въпрос. Критерият в случая е фактически и е важно да се
установи дали на практика поведението на увредения е допринесло за настъпилия
вредоносен резултат. Установено е по делото от експерта по СМЕ, че носенето
евентуално на предпазна каска от велосипедиста щеше да предотврати настъпилата
черепно – мозъчна травма. На следващо място по делото безспорно е установено,
че с поведението си на пътя ищецът е допринесъл съществено за настъпване на
ПТП. Това е така, тъй като САТЕ безспорно установява, че велосипедистът е
извършил маневра, като е преминал от крайно дясно положение на дясна лента към
средната разделителна линия и е навлязъл в лявата лента за движение, по която
се е движил делинквента К.. Несъмнено принципите на формалната логика и
изложението но в.л. по САТЕ водят на категоричния извод, че поведението на
велосипедиста е способствало до голяма степен за настъпване на увреждянията.
Очевидно е, че ако не бе предприета подобна маневра инцидентът не би се случил.
Относно стойността, с която
сумата определена от съда, като справедлив паричен еквивалент на настъпилите
неимуществени вреди, следва да се редуцира, критерият би следвало да е в каква
степен двамата участници в инцидента са предприели действия и бездействия в
унисон с обективираните в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т.
д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по
принцип обстоятелствата около това дали поведението на участниците в ПТП са
били в унисон с нормативните правила следва да повлияе на процентното
съотношение на съпричиняването, естествено заедно със съпоставка на
фактическото статукво, което е пряко следствие на действията и бездействията на
пострадалия велосипедист и делинквента. Следва
законосъобразното или незаконосъобразно поведение да се съпостави и с
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в настоящия
процес случай очевидно и двамата участника в движението- колоездач и водач са
имали вина за настъпване на вредоносния резултат. Както се установи водачът на
автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, като ако се беше движил
със законосъобразна скорост от 50 км/ч в градски условия същият щеше да има
възможност да установи автомобила в покой преди удара във велосипедиста. От своя страна велосипедистът
също е допринесъл фактически за инцидента при предприемане на неадекватна
маневра. Също така очевидно е, че ищецът е нарушил чл. 80, ал.2 от ЗДвП, който
определя задължение за велосипедистите да се движат възможно най- близко до
дясната граница на платното за движение.
Поради
изложеното може да се приеме, че и двамата участници в движението са нарушили
правилата за движение по пътищата и са допринесли съществено за настъпване на
ПТП, като и двамата при законосъобразно поведение са могли да предотвратят
настъпването на инцидента. Поради това и съдът намира за справедливо да се
приеме съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50 %, поради което и
окончателния размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищцовата
страна е в размер на 25000 лева.
Следва да
се присъди и законната лихва върху главницата. Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ. Функционалната отговорност на застрахователя е
дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1
от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В
ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение,
а именно – в застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А
ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С
оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на
застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на
деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото
ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и
то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да
попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и
застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване,
възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата
за забава, която се дължи от самия деликвент. Видно от приложените
доказателства по делото /лист 7и 8/, застрахователната претенция от увреденото
лице е предявена пред застрахователя на 01.10.2020г. Законната лихва, която при непозволено
увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон –
чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването
/за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е
в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и
т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по
чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. Ето защо обезщетение ще
се присъди със законната лихва начиная от 01.10.2020г., като по делото не се
установява преди тази дата застрахованият водач да е уведомявал ответника.
Ищецът е
освободен внасяне на държавна такса и разноски. Следователно по аргумент от чл.
78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по
уважения иск такса. Цената на уважения иск за неимуществени вреди е в размер на
25 000 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 1000 лв.
по сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения
размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и
депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда
или сумата от 83.34 лв.
Ищецът следва да заплати на
ответното дружество сумата от 542.50 лева направени деловодни разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. Отправено е искане от ищцовата страна за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането
е своевременно направено, като очевидно поради липса на парични средства на
доверителя, пълномощникът е извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор
за правна помощ- лист 13/ Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да
заплати на адв. П.К. сумата от 1280 лева дължимо адвокатско възнаграждение,
ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Цариградско шосе“ № 47А, бл.В,
ет.3 да заплати
на основание чл.432 от КЗ на В.М.П. с ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител М.М.П. *** сумата от 25 000 лева, като искът
е предявен като частичен от общата сума от 100 000лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания, а именно: фрактура на черепни кости – фронтална и
париетална; наличие на субдурален хематом вдясно париетално; фрактура на десен
проксимален фемур /дясна бедрена кост в горната й трета/; фрактура с дислокация
на дистална трета на лява ключица, които увреждания са настъпили вследствие на
обстоятелството, че на 28.05.2019 г., около 16.20 часа в гр.Пловдив, на бул.
„Марица“, при управление на л.а. „Форд Галакси“ с рег. № ****, водачът Ш.Е.К. е
нарушил правата за движение по пътищата и при движение в посока изток - запад
блъска велосипедистa В.М.П., в резултат на което на ищеца са причинени
посочените травми,
за което деяние е налице влязло в сила решение № 64 от 11.02.2021г. постановена
по АНД № 20215330200072 /2021 г. по описа на
Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата
начиная от 01.10.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му претендиран размер, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА
ЗАСТАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1000 лева съразмерно на уважената част
от иска, както и сумата от 83.34 лева заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител М.М.П. *** да заплатят на ГРУПАМА
ЗАСТАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 сумата от 542.50 лева направени деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Цариградско шосе“ № 47А, бл.В,
ет.3 да заплати на адвокат П.К. *** с
адрес гр**** сумата от 1280 лева на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете, ведно с дължимото ДДС върху сумата.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :