№...........................................
2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в публично заседание
на девети
септември 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла
Великова
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 1504 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.6, ал.3
от Наредба на ОбС Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на
гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ/.
Образувано е по жалба на Р.Х.М. ЕГН **********,***,
против Заповед №125/26.05.2020 г. на Кмета на район „Вл.Варненчик“ при Община
Варна, с която е утвърдено Решение на Комисията по чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ,
обективирано в Протокол №1 от 19.05.2020 г. и 20.05.2020 г., с което е
предложено на Кмета на района да бъдат прекратени наемните отношения с Р.М., Ц.
И. - дъщеря, М.И - дъщеря, членове на семейството й, възникнали с настанителна
заповед №111/21.11.2012 г. и договор №111/21.11.2012 г. за отдаване под наем на
общинско жилище с адрес ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.209, вх.1, ет.4, ап.14.
В жалбата са изложени доводи, че
посоченият административен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие
с материалноправните разпоредби. М. сочи, че притежава в идеална съсобственост
наследствен имот в местност „Боровец север“, район Аспарухово, с други
съсобственици, които се намират извън страната, поради което към момента е
невъзможно да се извърши делба на имота. Твърди, че другият имот който
притежава – м.“Франга дере“ и „Кокарджа“ в идеална съсобственост е „неделим“,
като посочва, че и двата имота не са годни за живеене. Излага твърдения, че
дори и да бъдат продадени няма да може да закупи собствено жилище. М. сочи в
жалбата, че предвид факта, че няма финансови възможности е подала жалба срещу
Заповед №232 от 28.06.2016 г., с която иска да се установят наемни
правоотношения на дъщеря й – М. И., която отговаря на условията за жилищни
нужди. Същата има две деца на 11 г. и на 4 г., но посочва, че няма произнасяне
по молбата. Навеждат се доводи, че не погасяването на консумативни разходи за
повече от 3 месеца не отговаря на истината, като са представени доказателства –
фактури за платени разходи към „ВиК Варна“ ООД и Веолия Енерджи за последните 3
г. Посочва се в жалбата, че Кмета на район „Вл.Варненчик“ не е взел под
внимание, че М. е на 60 г., работи сезонно и при възможност изплаща задълженията
си, както и че предвид пандемията от Ковид 19 е ограничена възможността да си
намери работа. Твърди че не е била уведомявана че следва да подаде декларации
за имотно и семейно положение. Жалбоподателката твърди, че с оспорената заповед
е нарушен чл.8 от ЕКЗПЧ. В подкрепа на
тезата си посочва, че в общинското жилище живее също дъщеря и – Ц.И., за която
има издадено Решение на ТЕЛК – 75 % глухота. Иска се от съда да отмени
оспорената заповед и да бъде предоставено за ползване под наем процесното
жилище на М.И и нейното семейство.
Ответникът в производството – Кметът на район
„Вл.Варненчик“, чрез главен юрисконсулт Т. чрез депозирано становище/доклад
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Посочва се че твърденията на М.,
за недължимост на задължения за консумативни разходи, поради наличие на
образувани съдебни производства за погасени по давност задължения не са
подкрепени с доказателства. Навеждат се доводи, че задълженията към „ВиК Варна“
ООД за ползвани услуги от месец септември 2008 г. до м.април 2020 г. задълженията
са в размер на 2 696.79 лв., за които няма данни да са погасени. След
извършена служебно справка на 29.07.2020 г. за общинското жилище е установено,
че за периода м.септември 2008 г. до м.юли 2020 г. наемателите имат задължения
за консумативни разходи в размер на 2 968.41 лв., които са натрупани за
период по-дълъг от 3 месеца. Посочва, се че жалбоподателката е поискала
продължаване на наемното правоотношение повече от два месеца след изтичане на тригодишния
срок. Позовава се на несъответствие на наемателите по отношение на
задължителното условие в чл.4, ал.1, т.3 от НУРУЖНГНПОЖ. Навеждат се доводи, че
лицата не са подали декларация за семейно и имотно състояние за 2017 г., 2018
г., 2019 г. Процесуалният представител е изложил доводи, че е спазен принципа
на съразмерност по чл.6 от АПК. Излагат се доводи, че с оспорената заповед се
утвърждават установените от комисията предпоставки за прекратяване на наемното
правоотношение, като същата е издадена на основание чл.6, ал.3 от НУРУЖНГНПОЖ.
Твърди се че неблагоприятното въздействие върху обитателите на жилището ще
настъпят при изпълнение на заповед по чл.65, ал.1 от ЗОС, а не при изпълнението
на настоящата заповед. По отношение на Ц. И. е изразено становище, че е налице
възможност да бъде пренастанена в по-малко жилище с площ съобразно нуждите или
в резервно жилище при съответните условия. Моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът, след като извърши преценка на
изложените в жалбата основания, доводите на страните и направи анализ поотделно
и в съвкупност на събраните доказателства, приема за установено следното:
1./ Със Заповед №111/21.11.2012г. /л.64 от
делото/ на Кмета на район „Вл.Варненчик“ при Община Варна Р.Х.М. и членовете на
нейното семейство – Ц. И. – дъщеря, М.И – дъщеря, Р. И.– внук, са настанени в
общински жилищен имот находящ се в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.***, вх.*,
ет.*, ап.** за срок от 3г.
2./ С договор №111 от 21.11.2012 г./л.66-69/
е сключен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд
„Настаняване на наематели“ – ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** между
район „Вл.Варненчик“ Община Варна и Р.М.. Срокът на договора е 3 години. В
договора е уговорено, че наемателят има задължение да заплаща в срок наемната
цена, да ползва наетия обект, съобразно неговото предназначение, до заплаща
разходите по осветление, почистване, поддържане, вода и други в общите части на
сградата, в 1-месечен срок да уведомява наемодателя в случай на придобиване от
него или член на неговото семейство на жилище, вила или идеални части от такива
имоти, годни за постоянно обитаване, да заплаща лично и в срок на търговските
дружества всички консумативни разходи за ел.енергия, топлоенергия, вода, и др.,
да предоставя ежегодно в срок до 31.12 декларация за семейно и имотно състояние
за текущата година.
Като част от основанията за прекратяване
на договора са посочени - неплащане на наемната цена, такса за битови отпадъци
или дължимите консумативни разходи за повече от 6 месеца, поради отпадане на
условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, посочени в
декларацията по чл.4, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ, посочени неверни данни в подадените
годишни декларации, както и при неспазване на сроковете по чл.8, т.8 и т.11 от
договора.
3./ Издадена е Заповед №232/28.09.2016 г.
на Кмета на район „Вл.Варненчик“ при Община Варна, с която е прекратено
наемното правоотношение с Ц. И. и семейството на М. И..
4./ С решение №8067/29.05.2019 г. на
Върховния административен съд по адм.д.№12037/2017 г. е отменено решението на
Административен съд Варна и е отменена Заповед №232/28.09.2016 г. на Кмета на район
„Вл.Варненчик“ при Община Варна. В мотивите на решението Върховният административен
съд е приел, че в заповедта, както и в
мотивите на Административен съд Варна не е извършена оценка на обстоятелствата,
свързани с личното положение, финансово, здравословно състояние на лицата
ползващи жилището, като дом. Посочено е, че не е изследвано, че преди издаване
на заповедта не е бил разгледан въпросът, свързан с риска жалбоподателката и
членовете на нейното семейство и дъщерята, която е с установена инвалидност да
останат бездомни, ако заповедта бъде изпълнена и, че не е обсъден факта, че са
били предприети действия за разсрочено изплащане на задълженията. С тези
мотиви, Върховният административен съд е приел, че е нарушена разпоредбата на
чл.8 от ЕКЗПЧ и чл.6 от АПК.
5./ С Протокол №01 от 19.05.2020 г. и 20.05.2020 г. е назначена
със Заповед №104 от 16.04.2020 г. на
Кмета на район „Вл.Варненчик“ при Община Варна, която съгласно чл.6, ал.2 от
НУРУЖНГНПОЖ взема решения за изваждане от картотеките при условията на чл. 8,
ал. 1 от Наредбата. Предвид цитираната разпоредба комисията взема правни
становища, които следва да бъдат утвърдени от Кмета на район „Вл.Варненчик“.
6./ Съгласно т.4.1 от Протокол
№01/19.05.2020 г. и 20.05.2020 г. от заседание на жилищна комисия по чл.6, ал.1
от НУРУЖНГНПОЖ в район „Вл.Варненчик“ при Община Варна, комисията е предложила
на кмета да бъдат прекратени наемните отношения с Р.М., Ц. И. – дъщеря, М.И –
дъщеря и членовете на семейството й, възникнали с настанителна заповед
№111/21.11.2012 г. и договор №111/21.11.2012 г. за отдаване под наем за
общинско жилище на адрес ж.к. „Вл.Варненчик“, бл.209, вх.1, ет.4, ап.14.
7./ Със Заповед №125/26.05.2020 г. на
Кмета на Район „Вл.Варненчик“ е утвърдено решение на комисията по чл.6, ал.1 от
НУРУЖНГНПОЖ, обективирани в Протокол №1 от заседание, проведено на 19.05.2020
г. и на 20.05.2020 г.
8./ С писмо изх.№ОСИСД20002340ВЛ от
28.05.2020 г. Кмета на район „Вл.Варненчик“ е уведомил Р.М., че е започнала
процедура по прекратяване на наемното правоотношение за общинско жилище. В писмото
е посочено, че същото е уведомление по чл.26 от АПК, като на М. е изпратен
препис от Протокола на Комисията.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Г-жа Р.М. е подала жалба срещу Заповед
№125/26.05.2020 г. от 26.05.2020 г. на
Кмета на Район „Вл.Варненчик“ при Община Варна по административен ред, който с
писмо-становище от 03.07.2020 г. й изпраща отговор на жалбата.
Писмото е получено от г-жа М. на
06.07.2020 г.. Жалбата до съда е подадена на 08.07.2020 г.
В
оспорената Заповед №125/26.05.2020 г. от
26.05.2020 г. на Кмета на Район „Вл.Варненчик“ при Община Варна е посочено, че може
да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд Варна.
Предмет на проверка в настоящото производство
е Заповед №125/26.05.2020 г. на Кмета на Район „Вл.Варненчик“ при Община Варна.
За да се произнесе по допустимостта на
жалбата съдът съобрази относимите разпоредби на Наредба на ОбС Варна за
условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и
продажба на общински жилища / НУРУЖНГНПОЖ / и на АПК.
Съгласно чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ, кметът на район назначава със Заповед Комисия в състав от
5 члена за картотекиране на гражданите, подали молби за настаняване под наем в
общинско жилище и одобрява правилата за нейната работа. В комисията
задължително се включват трима представители на районната администрация и двама
общински съветници, определени от Председателя на Общинския съвет. Съгласно чл.6, ал.2 от НУРУЖНГНПОЖ
Комисията има изчерпателно изброени правомощия и задължения, между
които й е разписано правомощието да прави предложения за прекратяване на наемните
правоотношения с наематели отговарящи на условията на чл. 21, ал. 1 от
Наредбата.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от НУРУЖНГНПОЖ, решенията
на комисията се утвърждават със Заповед на Кмета на района.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3 от НУРУЖНГНПОЖ
наемното правоотношение се прекратява със заповед на Кмета на района, издал
настанителната заповед. В заповедта се посочват: основанието за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът са освобождаване на жилището, който срок не
може да бъде по-дълъг от един месец.
Заповед №125/26.05.2020 г. на Кмета на
Район „Вл.Варненчик“ при Община Варна няма съдържанието на чл.21, ал.3 от НУРУЖНГНПОЖ
– основание за прекратяване, срок за освобождаване на жилището, същата не
съдържа изобщо диспозитив, че правоотношението се прекратява.
В писмото, с което е уведомена г-жа М. за
съставения Протокол и за Заповед №125/26.05.2020 г. на Кмета на Район
„Вл.Варненчик“ при Община Варна е посочено изрично, че писмото представлява
уведомление по чл.26, ал.1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба на чл.26,
ал.1 от АПК за започване на производството се уведомяват известните
заинтересовани граждани и организации освен заявителя. С писмото за уведомяване
на г-жа Р.М., същата придобива качеството „страна“ в производството по издаване
на крайния акт – заповедта по чл.21 от НУРУЖНГНПОЖ за прекратяване на наемното
правоотношение.
Със съставянето на протокол от жилищната
комисия, утвърден от Кмета на Район „Вл.Варненчик“ е поставено началото на
производство по издаване на заповед по реда на чл.21, ал.3 от НУРУЖНГНПОЖ.
Налага се извод, че Заповед
№125/26.05.2020 г. на Кмета на Район „Вл.Варненчик“ при Община Варна не представлява
и не съдържа белезите на окончателен административен акт, с който се
прекратяват наемните правоотношения между Кмета на район „Вл.Варненчик“ и лицата
настанени в общинското жилище.
С оспорената заповед се утвърждава
решението на Комисията по чл. 6, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ. В решението са били
направени констатации по отношение на възможността за прекратяване на наемното
правоотношение със семейството на г-жа М..
Същото съдържа правни становища, поради което не засяга правната сфера на г-жа М.,
не се накърняват или застрашават нейни права или законни интереси. Данните по административната
преписка влекат извод, че г-жа Р.М. е страна по наемно правоотношение. Правото й
да обитава общинското жилище би било засегнато в случай, че бъде издадена заповед
за прекратяване на наемното й правоотношение и за изваждането й от жилището по
реда на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /В този смисъл е Решение
№ 9568 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12208/2012 г., III о. докладчик
съдия Жанета Петрова/.
Оспорената Заповед №125/26.05.2020 г. на
Кмета на Район „Вл.Варненчик“ при Община Варна е част от процедурата по
издаване на индивидуален административен. В НУРУЖНГНПОЖ е разписано специално
административно производство, началото на което се поставя с обективиране на
констатациите на жилищната комисия в нарочен протокол, който подлежи на утвърждаване със
заповед от Кмета на районна.
Анализът и тълкуването на цитираните
правни норми налагат извод, че заповедта по чл.6, ал.3 от НУРУЖНГНПОЖ е част от
производството по издаване на заповед за прекратяване на наемните
правоотношения, но не е крайният, завършващ акт.
Актът е завършен, когато поражда правните
си последици самостоятелно и засягането на правата или законни интереси на
жалбоподателя са резултат от действието на самия обжалван акт, а не на следващ
административен акт. В случая с оспорената заповед не се прекратяват наемните правоотношения,
а само се утвърждава решението на Комисията.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК изрично регламентира, че
не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и
бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на
индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по
издаване на нормативни актове.
Оспорената Заповед №125/26.05.2020 г. на
Кмета на Район „Вл.Варненчик“ при Община Варна е част от процедурата по
издаване на индивидуален административен и по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК не
представлява индивидуален административен или друг вид административен акт, тъй
като правата и задълженията се пораждат от заповедта по чл.21, ал.3 от НУРУЖНГНПОЖ
и чл.65, ал.1 от ЗОС.
Съгласно разпоредбата на чл.128,
ал.1, т.1 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по
искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни
актове и административни договори. Съгласно чл.145 от АПК, административните актове могат да се
оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Съгласно чл.145,
ал.2 на оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се
издаде такъв акт; решението на по-горестоящия административен орган, с който е
изменен оспореният административен акт или е отменен и въпросът е решен по
същество и решенията по искания за издаване на
документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения. Съгласно чл.145, ал.3 от АПК административните актове могат да бъдат
оспорени изцяло или в отделни техни части.
От анализа на цитираните
разпоредби се налага извод, че наличието на административен акт е абсолютна
процесуална предпоставка
за допустимостта на образуваното
съдебно-административно производство. Предвид изложеното съдът намира, че е
налице процесуална пречка за разглеждане на подадената от г-жа Р.М. жалба,
поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Въпреки, че жалбата е недопустима, съдът
намира за необходимо да се произнесе и по направеното в жалбата искане „да
вземе предвид фактите и обстоятелствата и молбата за предоставяне на наемни
правоотношения на М.И И. и нейното
семейство“. Това искане е недопустимо за разглеждане. Недопустимо е в
производството пред съда да се заявяват чужди права за кандидатстване за
настаняване под наем в жилищата по чл. 2, ал. 1, т. 1 от НУРУЖНГНПОЖ. По
делото, както и пред административния орган няма данни М.И да е подала молба за
оспорване на процесната заповед или да е потвърдила действията на г-жа М.,
поради което следва да се счита, че жалбата е подадена единствено от Р.М.. Няма
данни М.И да е поставена под запрещение, поради което не следва да се обсъжда
това твърдение. Следва да се отбележи,
че според §2, т.1 от НУРУЖНГНПОЖ „Семейство“ са съпрузите и ненавършилите
пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. В случая М.И е навършила
пълнолетие, поради което може на самостоятелно основание да кандидатства за
наем на общинско жилище, съответно Комисията ще прецени отговаря ли на критериите
за настаняване.
Чрез изразеното становище по жалбата от
страна на процесуалният представител на ответника, се установява, че по
отношение на Ц.И., която е с установена 75 % трайно намалена работоспособност
без чужда помощ, е налице възможност да бъде „пренастанена“ в по-малко жилище с
площ, съобразно жилищните й нужди или в резервно жилище, при съответните
условия. В този смисъл за нея предвид състоянието й би могло да се предвиди
осигуряване на общинско жилище, като отново Комисията следва да прецени налице
ли са критериите за настаняване.
Воден от горното и на основание чл. 159,
т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 5 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ хода по същество на делото даден в протоколно
определение произнесено в о.с.з. от 09.09.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Х.М.
ЕГН ********** против Заповед №125/26.05.2020 г. на Кмета на район „Вл.Варненчик“.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
административно дело № 1504/2020 г. по описа на Административен съд Варна.
Определението може да се оспори с частна
жалба пред Върховен административен съд в 7 /седем/ дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от определението да се връчат на
страните.
СЪДИЯ: