№ 251
гр. В. 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420102585 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно съединяване искове от ”Н.” ЕООД, ***** със
седалище и адрес на управление гр.В. ул.”***** представлявано от управителя Н.***** чрез
адв.С. против Д. ЕООД, *****, със седалище и адрес на управление С. представлявано от
управител О.П. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10000.00 лв. с ДДС
главница по фактура № *****г., сумата 1419.44 лева обезщетение за забавено плащане на
задължението по фактурата за периода 07.02.2020г.-01.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяването на иска и направените разноски. Ищецът твърди, че по
силата на неформални договорни отношения за търговска продажба бил предоставил на
ответника горива за негови служебни ППС и механизации в периода 01.01.2020г. -
31.01.2020г., както следва: дизелово гориво от общо 4913.44 литра, 132 литра бензин А95Н
и 9,33 литра пропан-бутан на обща стойност 10812.71 лева с ДДС. Заявява, че на
09.10.2020г. е постъпило частично плащане от ответника на сумата 812.71 лева. Поддържа,
че остатъкът от 10000.00 лева още не е погасен от ответника, което поражда за него интерес
от търсената съдебна защита. Ищецът отправя доказателствени искания, които са относими
и допустими.
Предявените искове са с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответника, редовно призован, не представя писмен
отговор. В съдебно заседание на 22.10.2021 г. ответника не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ответникът е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не
1
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по
същество.
По делото е приложено фактура № *****г., с получател „*****” ЕООД и изпълнител „Н.
ЕООД за сумата от общо 10812.71лв., включваща бензин А95Н, дизелово гориво и пропан бутан.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че от събрана информация от счетоводните регистри на „*****" ЕООД
по фактура № *****г. в хронологичния регистър на „Н.“ ЕООД е отразено извършено
плащане в размер на 812,71 лева. От извлечението за задължения по партньори - за партньор
„Н.“ ЕООД е отразено непокрито задължение в размер на 10000.00 лева по фактура №
*****г. В дневника по ДДС за покупки за месец януари 2020г. на „*****“ ЕООД е
включена/отразена/ фактура № **********/31.01.2020г. Размера на обезщетението за забава
върху главницата от 10000,00 лева за периода 07.02.2020 г. до 01.07.2021 г. е в размер на
1419.44лв.
В случая между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по
силата на сключен между тях неформален договор за доставка на горива в периода 01.01.2020г.
- 31.01.2020г. оформено във фактура № *****г. за сумата от общо 10812.71лв. По силата на този
договор”Н.” ЕООД е доставяло на Д. ЕООД горива.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза част от дължимата сума по фактурата съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в размер на 812.71 лв. е заплатена от Д. ЕООД
и в дневника по ДДС за покупки за м.01.2020г. на „*****“ ЕООД е включена/отразена/ фактура №
*****г.
Включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и
фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание
както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката,
така и за доставка на същата /решение №252/03.01.2013г. на Второ ТО на ВКС по т.д.
№1067/2011г./.
При тези съображения следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което да се уважат предявените искове за сумата от 10000.00 лв. с ДДС главница по фактура №
*****г. С оглед установената забава в плащанията на задължението за главница, основателен се
явява и предявеният иск за сумата 1419.44 лева обезщетение за забавено плащане на задължението
по фактурата за периода 07.02.2020г.-01.07.2021г. Върху главницата следва да се присъди
законната лихва считано от предявяването на иска- 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода от делото в полза на ищеца ”Н.” ЕООД, следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в размер на общо 3082.57лв., представляваща заплатена
държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещо лице по настоящото съдебно
производство, както и разноските направени от ищеца по повод обезпечителното
производство.
Правото на разноски за обезпечителното производство е предпоставено кумулативно
2
от положителния изход на това производство за молителя и от разрешаване на спора по
същество в исковото производство изцяло или частично в негова полза, с оглед на това, че
обезпечителният процес, от една страна, е отделно производство от исковото, но от друга
страна, има обслужващ характер спрямо исковия процес. Предвид очертаната специфика,
компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските за обезпечителното
производство е исковият съд, разглеждащ спора по същество- т.5 от Тълкувателно решение
№ 28 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът има право на
присъждане и на разноски в развилото се пред ЧСИ производство по налагане на
допуснатите от съда обезпечителни мерки срещу ответника/Определение №2827/20.09.2018
г. по частно гр. дело № 4093 по описа за 2018 г. на Апелативен съд София.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ЕООД, *****, със седалище и адрес на управление С. район Витоша,
ул.Миле Попйорданов №4-6, ет.4, ап.10, представлявано от управител О.П. ДА ЗАПЛАТИ НА
”Н.” ЕООД, ***** със седалище и адрес на управление гр.В. ул.”***** представлявано от
управителя Н.П. сумата 10000.00 лева с ДДС главница по фактура № *****г., сумата 1419.44 лева
обезщетение за забавено плащане на задължението по фактурата за периода 07.02.2020г.-
01.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. ЕООД, *****, със седалище и адрес на управление С. район Витоша,
ул.Миле Попйорданов №4-6, ет.4, ап.10, представлявано от управител О.П. ДА ЗАПЛАТИ НА
”Н.” ЕООД, ***** със седалище и адрес на управление гр.В. ул.”***** представлявано от
управителя Н.П. сумата от 3082.78лв., представляваща заплатена държавна такса, адвокатски
хонорар, възнаграждение за вещо лице по настоящото съдебно производство, както и
разноските направени от ищеца по повод обезпечителното производство по ч.гр.д.
№2363/2021 г. по описа на Районен съд Враца.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3