№ 10925
гр. София, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110107159
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 5
066,35 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.; 869,31 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2021 г.; 51,40 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
10,52 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2021 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 53500/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.09.2021 г.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците Х. М. Д. и Л. М. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ..., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не са
сторили, поради което претендира процесните суми разделно при следните квоти: по
отношение на Х. М. Д. – 1/2, а именно: 2 533,17 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 434,65 лв., представляваща лихва за
1
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
01.09.2021 г.; 25,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 5,26 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на Л.
М. Д. – 1/2, а именно: 2 533,17 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 434,65 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2021 г.; 25,70
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., както и 5,26 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 01.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 14.09.2021 г. до окончателното плащане Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Х. М. Д. и Л. М. Д. са подали идентични
отговори на исковата молба, с които заявяват, че са в невъзможност да заплатят начислените
им суми, тъй като са болни и не реализират доход, а единствено разчитат на инвалидните си
пенсии, с които не могат да покрият разходите си. С тези съображения молят да не бъдат
осъждани за претендираните от тях суми.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - .... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
В случая, посочените по-горе предпоставки, включени във фактическите състави на
процесните вземания за главница и лихва, (включително и качеството на ответниците Х. М.
Д. и Л. М. Д. на потребители на топлинна енергия през процесния период), са налице. За да
достигне до този извод съдът съобрази липсата на оспорването им от ответниците в хода на
процеса, които единствено са навели доводи относно липсата на реализирани от тях доходи,
които да послужат за погасяване на процесните суми, но не и, че в качеството си на
съсобственици на процесния имот с дял от по 1/2 идеална част за всеки от тях, респ. на
наследници майка им - В. М. Д., починала на 11.08.2020 г., т. е. след исковия период, те не
следва да отговарят за претендираните от тях суми за цена на топлинна енергия и цена на
2
услуга за дялово разпределение, отнасящи се за топлоснабден апартамент, находящ се на
адрес: ..... Нещо повече, липсата на оспорване на посочените обстоятелства съдът анализира
във връзка с приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства –
нотариален акт за собственост на жилище № 83, том II, нот. дело № 245/23.01.1968 г., по
силата на който наследодателят на ответниците е станал изключителен собственик на
апартамент, находящ се в .... който съгласно удостоверение за идентичност, издадено от
„ГИС София“ ЕООД съответства на процесния такъв, удостоверение за наследници на М.
Х.в Д., починал на 28.02.1978 г., договор № У-94/01.11.2007 г. с предмет „Извършване на
услуга дялово разпределение“, договор № 638/05.09.2001 г. между етажната собственост,
находяща се на адрес: гр. София, бул. „Прага“ № 40 и ...., протокол от общо събрание на
етажната собственост от 17.08.2001 г., списък към него, удостоверение за наследници на В.
М. Д., починала на 11.08.2020 г., съобщения към фактура № **********/31.07.2019 г., както
и извлечение от сметки за аб. № 91429, отнасящо се за процесния период, чиято
доказателствена стойност не е оспорена в хода на процеса, и установяващо размера на
процесните вземания. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
доказателственото значение на приетото извлечение от сметка следва от разпоредбите на
182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено по делото оспорване на редовността
на воденото от ищеца счетоводство.
Ето защо, при липсата на оспорване относно релевантните за спора факти съдът прие
тяхното осъществяване за установено по делото, поради което предявените от ищеца
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2021 г. до окончателното плащане
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в производството по ч. гр. дело № 53500/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, които съответно възлизат на 169,95 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение и 234,76 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя (ищец) в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата
на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание без събиране на допълнителни доказателства. С оглед обема на
отговорността на всеки един от ответниците – по 1/2, то всеки един от тях следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от по 84,97 лв. – разноски за заповедното производство,
както и сумата от по 117,38 лв. – разноски за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: ...., срещу Х. М. Д., ЕГН **********, с адрес: .... ет. 1, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. М. Д. дължи на .... сумите, както следва: 2 533,17 лв.,
3
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в ..., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 434,65 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2021 г.;
25,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018
г. до 30.04.2020 г., както и 5,26 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 01.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.09.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело №
53500/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 22.09.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: ...., срещу Л. М. Д., ЕГН **********, с адрес: .... ет. 1, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. М. Д. дължи на .... сумите, както следва: 2 533,17 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в ..., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 434,65 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.09.2021 г.;
25,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018
г. до 30.04.2020 г., както и 5,26 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 01.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.09.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело №
53500/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 22.09.2021 г.
ОСЪЖДА Х. М. Д., ЕГН **********, с адрес: .... ет. 1, да заплати на ...., ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 84,97 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 53500/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 117,38 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Л. М. Д., ЕГН **********, с адрес: .... ет. 1, да заплати на ...., ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 84,97 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 53500/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 117,38 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4