Р
Е Ш Е
Н И Е
№
10.04.2020 година, град Добрич
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
втори състав в проведеното на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
При участието на секретар Геновева Димитрова разгледа гражданско дело
№ 3879 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „******,
град ***, с която против „***чик“ № 258,
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за недължимост на сумата от 11141,03 лева, представляваща корекция за
потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода
08.11.2017г. до 07.11.2018г., съгласно фактура № ***/17.10.2019г., и срок на
плащане до 24.10.2019г. за обект, находящ се в ***- Търговски обект, с абонатен
№ ***.
Искът се основава на следните обстоятелства: ищецът е
потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в ***- Търговски обект,
с клиентски № ***, абонатен № ***. Получил е фактура № *** от 17.10.2019г.,
издадена от „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД, на стойност 11141,03 лева с
основание електрическа енергия за периода от 08.11.2017г. до 07.11.2018г. със
срок на плащане - 24.10.2019г., както и Констативен протокол от метрологична
експертиза за средство за измерване № 2284/01.10.2019г. на БИМ ГД „Мерки и
измервателни уреди“ Регионален отдел - град Варна и Констативен протокол №
5100291 от 07.11.2018г. на „Електроразпределение Север“ АД. Оспорва изцяло
Констативен протокол № 5100291/07/11/2018г. Твърди, че не дължи процесната
сума, тъй като не е потребил начисленото му количество ел. енергия по корекция
на сметка. Съгласно Приложение А към фактурата, същата се отнася до друг
клиентски номер. Налице е цялостна отмяна на ПИКЕЕ, считано от 30.04.2019г., а
новите ПИКЕЕ, в сила три дни от публикуването им в ДВ бр.35/30.04.2019г. не
предвиждат действие с обратна сила.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е
налице правно основание за възникването на оспорваното материално право, а
именно вземането на „***към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност
11141,03 лева, конкретизирано по размер с фактура № ***/17.10.2019г. Процесната
сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия в размер на 57851 кВтч, и се дължи от ищеца на основание
чл. 13, ал. 1 от Договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги ПКСП № **********/02.05.2018г., вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 51, ал. 2, изр. 1 от ПИКЕЕ. Обектът е заведен в
електронната отчетна система на „***под кл.№ ****. Двете дружества са страни по облигационно правоотношение по
договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги ПКСП №
********** от 02.05.2018г. Ответното дружество изпълнява поетите по договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обекта в ***, търговски цех, с абонатен № *** и
клиентски № ***. На 07.11.2018г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север” АД, в присъствието на управителя на ищцовото дружество и един независим
свидетел. Протоколът е подписан от тях. Дружеството няма вменено от закон или
от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като
подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №
5100291. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е
установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на
57851 квтч. В регистър 1.8.1. са отчетени 5648 квтч., в регистър 1.8.2. - 38698
квтч., а в регистър 1.8.3. - 57851 квтч. Електромерът е демонтиран, подменен е
с нов, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 524510 и е
предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за
техническа проверка отразява действителното фактическо положение, същият е
подписан от управителя на ищцовото дружество без забележки. В имота на ищеца е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка. Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол № 2284/01.10.2019г. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в
размер на 57851.3 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Констативният
протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда, доказателствена сила.
На 07.10.2019г. „Електроразпределение Север” АД съставя
Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на
оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.3 - 57851 квтч. Този тип вмешателство има за цел част
от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия
няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран
регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите
не разполагат.
На 08.10.2019г. „Електроразпределение Север” АД изпраща
констативните протоколи и справката за корекция на „***, с което уведомява,
съгласно чл. 8, ал. 2 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти
от търговец на електрическа енергия ответното дружество за извършената корекция
на количествата потребена електрическа енергия от страна на ищеца. Със същото
писмо е изпратена фактура №***/08.10.2019г. от „Електроразпределение Север” АД
на „*** на стойност 11001,18 лв. На 18.10.2019г. „*** заплаща сумата на
„Електроразпределение Север” АД.
На 17.10.2019г. „*** издава фактура №***, с което е
определена цената на електрическата енергия, потребена от 08.11.2017г. до
07.11.2018г., а именно 11141,03 лв. Разликата между сумата в размер на 11001,18
лв. по фактура № ***/08.10.2019г. и сумата в размер на 11141,03 лв. по фактура
№ ***/17.10.2019г., която е в размер на 139,85 лв., представлява Акциз по ЗАДС.
Заплащането на акциз по ЗАДС е уговорено в чл, 12, ал. 1 от Договор за
комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги ПКСП № ********** от
02.05.2018г. Чл. 51, ал. 2, изр. 1 от ПИКЕЕ гласи, че: „За клиенти, закупуващи
електрическа енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от
крайния снабдител или доставчик от последна инстанция, операторът на разпределителната
мрежа предоставя на доставчика информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно ши неточно измерване”.
Неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е пряк
резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който
възниква правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на
ищеца, не включва като елемент наличие на виновно действие или бездействие от
страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на
потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор е
дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго
лице. Извършената процедура не представлява и няма характер на санкция към
потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизира цената на
доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено,
единствено потребителят има интерес от неточното отчитане на реално
консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане
на стойността й. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай
вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят
е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 13, ал. 1 от Договор за
комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги ПКСП № **********/13.06.2016г.,
вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 51, ал. 2, изр. 1 от
ПИКЕЕ. В условията на евентуалност, съгласно чл. 183 ЗЗД се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната
по силата на установена между страните облигация по покупко- продажба на ел.
енергия.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят относно съществуването на договорно
правоотношение между тях за покупко-продажба на ел.енергия и заплащане на
мрежови услуги за обект в ***“ Търговски комплекс. Ответникът е обосновал
съществуването на вземането си със сключен между страните на дата 02.05.2018г.
договор, който обаче е относим към други обекти на клиента – магазин за
хранителни стоки и магазин, двата на адрес ***. По делото е представен договор
за комбинирани услуги № ПКСП-********** от дата 07.03.2017г. за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща
група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт ЕНЕРГО-ПРО Фикс 1,
който, според приложение № 1 към него, е сключен именно за обект за доставка на
ел.енергия в ***“ магазин, с абонатен номер 110126. Този договор урежда
отношенията между страните по повод продажба на ел.енергия и заплащане на
мрежови услуги за процесния обект, неговото действие не е оспорено от ищеца,
който не е твърдял, че е прекратен. Посочените в отговора на исковата молба
разпоредби от договора, на които ответникът се е позовал, кореспондират на
съдържанието на този договор и затова следва да се приеме, че той е приложим. Договорът
е сключен за срок от 12 месеца (чл. 4, ал. 2), но съгласно чл. 4, ал. 3 от него
в случай, че до един месец преди изтичането на този срок никоя от страните не
уведоми другата, че ще го счита за прекратен, той се счита автоматично
продължен за неопределен срок. От справка за потребление към 07.11.2019г. (л.
74) се установява, че изразходваната ел.енергия в обекта е отчитана посредством
електромер с номер ***в периода от 03.06.2017г. до 07.11.2018г.
На 07.11.2018г. е била извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД, на
която са присъствали управителят на ищцовото дружество, както и един свидетел,
подписали съставяния констативен протокол № 5100291. В него е записан клиентски
номер *** на обекта с адрес в ***“ - търговски комплекс. Според записванията на
втора страница, при проверка с еталонен прибор (индивидуализиран) са установени
следните показания по регистри: регистър 1.8.1. - 5648 квтч.; регистър 1.8.2. -
38698 квтч.; регистър 1.8.3. - 57851 квтч.; регистър 1.8.4. – нулево показание.
Електромерът е демонтиран, подменен е с нов, поставен е в индивидуална
опаковка, пломбиран с пломба № 524510 (така т. ІV от протокола) и е предаден за
метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка е подписан
от управителя на ищцовото дружество без забележки и тъй като автентичността му
не е оспорена от ищеца, съдът приема, че отразява действителното фактическо
положение.
Метрологична експертиза на демонтирания електромер е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел – Варна, което се установява от съставения констативен
протокол № 2284/01.10.2019г. въз основа на заявление 000029-62835/08.11.2018г.,
направено от „Електроразпределение Север“ АД. При проверката е констатирано, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия, както и че не е
осъществяван достъп до вътрешността му. При софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип средство за
търговско измерване трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2, а в
действителност потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа 1.8.3. в количество от 57851.3 квтч. Констативният протокол на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел - Варна не е оспорен от ищеца.
„Електроразпределение
Север” АД е съставило становище от 07.10.2019г. за начисляване на електрическа
енергия, в което е установено количеството
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 57851 квтч. От
заключението на вещото лице инж. Ч. се потвърждава, че периодът на корекция от
365 дни (от 08.11.2017г. до 07.11.2018г.) е разделен на два подпериода, поради
промяна на цената на ел.енергия, от 235 и 130 дни, като енергията е
разпределена пропорционално. На 08.10.2019г. „Електроразпределение Север” АД е
изпратило на ответника констативните протоколи и справката за корекция, с което
го е уведомило, съгласно чл. 8, ал. 2 от Рамков договор за заплащане на мрежови
услуги за клиенти от търговец на електрическа енергия, за извършената корекция.
Към писмото е приложена фактура № ***/08.10.2019г., по която на 18.10.2019г. ответното
дружество е платило сумата от 11001,18 лева на „Електроразпределение Север” АД.
На 17.10.2019г. ответникът е издал фактура №***, с която е
определена цената на електрическата енергия, потребена от 08.11.2017г. до
07.11.2018г., а именно 11 141,03 лева (разликата в размер на 139,85 лева е
начислен акциз по ЗАДС, съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за комбинирани
услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща
група и заплащане на мрежови услуги). В приложение А към фактурата е посочен
обектът – *** – Търговски комплекс, с адрес ***. Отразеният във фактурата
клиентски номер е ***и той е различен от посочения в констативния протокол за
техническа проверка – ***, но съвпадащият номер на електромера в двата
документа (като ищецът е подписал съставения протокол за техническа проверка)
ясно означава обекта на потребление.
От
заключението на вещото лице инж. Ч. се установява, че процесният електромер е
монтиран на мястото на потребление на дата 12.01.2015г. с абонатен номер *** и
клиентски номер ***– ***за което е съставен констативен протокол номер 12108296
(л. 83). В протокола са записани нулеви показания по два от тарифните регистри
– Т1 (нощна тарифа) и Т2 (дневна тарифа). Няма записани показания за регистри
Т3 и Т4. От нулевите показания на регистри Т1 и Т2 се налага извод, че
монтираният електромер е нов, като относно показанията на регистри Т3 и Т4 не
може да се даде конкретен отговор поради липсата на данни. Електромерът е
произведен през 2014г. и е с оценено съответствие, подлежи на периодична
проверка след шест години (през 2020г.). Според записите в т. 5 на констативен
протокол № 2284 от 01.10.2019г. на БИМ, количеството енергия, записано в
регистър Т3 е преминало през измервателния уред. В случая няма данни за повреда или за
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на средството за търговско
измерване, а е извършена промяна на настройката на тарифните регистри - активиран е трети тарифен регистър, като е
забранена визуализацията на дисплея. Невизуализирането на съдържанието на
регистъра е реализирано софтуерно, не се дължи на физическа повреда на
средството за търговско измерване.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Оспореното с иска по
чл. 124, ал. 1 от ГПК вземане е за парична сума в размер на 11141,03 лева,
съставляваща, според твърденията на ответника (кредитор), стойност на потребена
от абоната (ищец) в период от 08.11.2017г. до 07.11.2018г. в електроснабден
обект в град Добрич електрическа енергия, чието количество не е отчетено,
защото е показано в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване. В случая се касае не до несъответствие на електромера на одобрения
тип средство за измерване или техническа неизправност, а до промяна на
настройката на тарифните регистри – активиран е трети тарифен регистър, като е
забранена визуализацията (показването) му на дисплея, довело до това, че
преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е
записана в тарифните регистри на паметта, но част от нея не е отчетена.
Страните
по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало от
сключен между тях договор, по силата на който продавачът (ответникът) продава и
доставя, а купувачът (ищецът) заплаща и получава количествата нетна активна
електрическа енергия срещу определена цена, като договорът урежда и отношенията
във връзка със заплащането от страна на купувача на мрежовите услуги,
предоставени от мрежовия оператор, с който продавачът има сключен рамков
договор.
Касае се
за отношения, регулирани от Закона за енергетиката и създадените от ДКЕВР
(КЕВР) въз основа на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правила за
измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013г.,
отм. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС на РБ, ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с
изключение на разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, като и последните са отменени
с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС.
В
решение № 150/26.06.2019г. по гр.дело № 4160/2018г. на ВКС, ГК, III г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че електроразпределителното дружество има право
да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната
на чл. 47 от ПИКЕЕ от 2013г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е
отчетена част от действително потребената електрическа енергия. Прието е, че
дори и да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за
преизчисляване на сметки за електрическа енергия в тези случаи, следва да
намерят приложение общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да
плати цената на продадената енергия. В
съответствие с общата норма на чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е
заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на
разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и
от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Когато
потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,
той дължи да заплати реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя
софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие на
което част от действително потребената ел.енергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на
отговорността по чл. 183 от ЗЗД на потребителя. При
липсата на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, състезателното
съдебно производство е достатъчно за гарантиране на равни права на страните и
за защита на добросъвестните крайни потребители (така решение по гр.д.№ 2991/2018г. на
3-то ГО на ВКС). Това означава, че ответникът, който носи доказателствената
тежест да установи чрез допустимите в ГПК доказателствени средства релевантните
факти, следва да представи доказателства за количеството отчетена по скритата
тарифа електроенергия. В тази връзка ответникът се позовава на констативен
протокол за извършена проверка от „Електроразпределение Север“ АД, който е
частен свидетелстващ документ, но е подписан от законния представител на ищеца
и тъй като удостоверява неизгодни за него факти, има обвързваща доказателствена
сила. Ето защо по делото е установена извършената проверка и направените при
нея констатации, съгласно отразеното в протокола от 07.11.2018г. Констативният протокол от експертиза,
изготвена от БИМ, е официален свидетелстващ документ, тъй като е изготвен по реда
и условията на чл.57-58 от Закона за измерванията от служители на компетентния
за това орган по смисъла на чл. 38 от ЗИ във вр. с чл. 653-675а на Раздел ХХIХ
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, и има материална доказателствена сила за удостоверените в него данни. При това следва
да се приеме, че електромер с фабричен № действително е бил манипулиран и през
него е преминала, но на е отчетена ел. енергия 57851 квтч. От заключението на вещото лице и
представеният по делото констативен протокол № 12108296 от 12.01.2015г. се
установява, че електромерът е монтиран нов на мястото на потребление на дата
12.01.2015г. с абонатен номер ***, но с клиентски номер ***– ***който е различен
от ищеца. Това означава, че в различни периоди след датата на монтажа на
електромера потребителите на ел.енергия са били различни, като не е възможно да
се установи времето на потребление на ел.енергия по невизуализирания трети
тарифен регистър, защото записи за предходни периоди липсват. С оглед на
обстоятелството, че процесното СТИ е монтирано за първи път след производството
си за отчитане потреблението на друг потребител, следва да се приеме, че
преминалата през невизуализираната тарифа електроенергия е възможно да е
потребена както от ищеца, така и от предходния/те ползватели на този
електромер. Не може да се установи потреблението само на последния ползвател на
електромера, защото липсват данни за количеството ел.енергия, натрупано в
третия регистър преди началото на потреблението от ищеца.
Ответникът не е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на СТИ, което съставлява човешка намеса в паметта на
електромера, да е извършено след като ищецът е установил потребление в обекта,
респективно потреблението на записаното на невизуализирания трети тарифен
регистър количество ел.енергия да е реализирано от ищеца. Както вече се посочи,
в предходен период електромерът е използван за отчита потреблението на друг
субект, което означава, че не може с категоричност да се приеме за доказано, че
външната намеса в тарифната схема на СТИ, при която действително потребената
ел.енергия се разпределя и върху трети, невизуализиран на дисплея регистър, е
осъществена след началото на потреблението от ищеца. Принципната невъзможност
да се установи началния момент на софтуерното въздействие, доколкото в случая
се касае за вече употребяван от друг потребител електромер, не може да обоснове
ангажиране отговорността на ищеца за цената на цялото количество електрическа
енергия, натрупана в третия регистър, като доставена на него и незаплатена. Аргумент
в тази посока е и това, че през следващите месеци, след монтирането на друг
електромер, отчетената ел.енергия по двата тарифни регистъра (нощна и дневна
тарифа) е близка до тази, отчитана по процесния за периода от 03.06.2017г. до
07.11.2018г., съгласно справката за потребление на л. 74. Договорът за продажба на
ел.енергия е реален и предмет на пряко и главно доказване е доставеното на
потребителя количество, което именно формира размера на задължението му. В
конкретния случай не е доказано количеството електроенергия, ползвано от ищеца,
а съответно на това не е установен размерът на вземането, което ответникът
поддържа, че има спрямо него. Искът следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски. Заплатеното
от него възнаграждение за адвокат в размер на 970 лева надвишава незначително установения
минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 864,23 лева, като
същевременно е повече от два пъти по-ниско от платеното от ответника, поради
което не може да бъде възприето като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, включително и съобразно фактическата и правна сложност на делото. Ищецът
има право на внесените държавни такси с банков комисион в размер на 455,22 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните – „******, град ***, и „***чик“ № ***, че „ГЕРО - ДЖАМБУЛ“ ЕООД не дължи на „Енерго
Про Енергийни услуги“ ЕООД, сумата от 11141,03 лева, представляваща стойност на
потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода
08.11.2017г. до 07.11.2018г., съгласно фактура № ***/17.10.2019г. със срок на
плащане до 24.10.2019г., за обект, находящ се в ***- Търговски обект, с
абонатен № ***.
ОСЪЖДА
„***чик“ № 258, да заплати на „******,
град ***, разноски в размер на 970 лева адвокатско възнаграждение и 455,22 лева
държавни такси с банков комисион.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: