РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Велико Търново, 18.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 711 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за
социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба подадена от Е.С.П.
ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 11.10.2023 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново, потвърдена
след обжалване по административен ред с Решение № 04-РД06-0058/ 01.11.2023 г.
на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново. С
обжалваната заповед на Е.С.П. е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП за
отоплителен сезон 2023/2024 г., по подадено от нея Заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-ВТ/10674 от 20.09.2023 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико
Търново. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на
административния акт, поради издаването му в
противоречие с матералноправните разпоредби на закона. Без да отрича
фактическите констатации в обжалваната заповед и потвърждаващото я решение
изтъква факта, че не е получавала дивиденти като съдружник във „Вяра
- 2004“ ООД, като същевременно отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 3
от ППЗСП да няма вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове,
дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за
всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за
съответната година. Акцентира и върху обстоятелството, че поради обявяването на
дружеството в ликвидация, няма възможност да прехвърли дружествения си дял в
капитала. С тези доводи моли обжалваната заповед да бъде отменена и преписката
да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото заявление за
отпускане на целева помощ, със задължителни указания по прилагането на закона.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично, поддържа жалбата с направените
искани, по изложените в нея съображения. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът –
директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново, чрез
пълномощника си старши ***Д., оспорва жалбата като неоснователна по
съображения, изложени в хода на устните състезания. Твърди процесуална и
материалноправна законосъобразност, на оспорения акт. Счита, че наличните по
делото доказателства установяват по безспорен начин наличието на фактическите и
правните основания за постановяването на оспорения отказ, а именно, че
заявителката на целевата помощ има дялово участие в капитала на търговско
дружество „Вяра - 2004“ ООД, което на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗС, представлява
пречка такава помощ да й бъде отпусната. С тези доводи ответникът моли съда да
отхвърли жалбата.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Е.С.П. с ЕГН **********
*** заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 20.09.2023 г. за отпускане
на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 г.
по реда на Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление. В заявлението е посочила, че е семейна,
съжителства със съпуга си и сина им, тя и съпругът й са пенсионери, няма лица,
задължени по закон да й осигуряват издръжка, доходите на семейството от
пенсиите през последните 6 месеца са 6 616,24 лв., нямат други доходи през
този шестмесечен период, не притежава жилищни имоти извън собственото със
съпруга й жилище, което обитават, притежава земеделски земи, за които не е
получавала рентни плащания през релевантния период, не е извършвала
отчуждителни сделки и не упражнява търговска дейност. Към заявлението са били приложени
служебна бележка от 20.09.2023 г. от „НИК – 94“ ЕООД и декларация от 14.09.2023
г. от С.М.Г.– ликвидатор на „Вяра - 2004“ ООД в ликвидация – с. Ресен, с ЕИК
*********. Съгласно посоченото в служебната бележка и декларацията, за времето
от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г. жалбоподателката и съпругът й не са получавали
рентни плащания за земеделските си земи, Е.П. притежава дружествен дял в
капитала на „Вяра - 2004“ ООД в ликвидация – с. Ресен, в размер на 10,00 лв, не
е получавала и не получава от дейността на дружеството.
На 10.10.2023 г.
от социален работник е извършена анкета на адреса на заявителката и е изготвен
социален доклад от същата дата., в който е отбелязано, че се потвърждават
декларираните от Е.П. данни, с изключение на тези за доходите от пенсии през
последните 6 месеца, които в доклада са определени в размер на 6 575,84
лв. /по-малък от декларирания/. При преценка на нуждите за социално подпомагане
социалният работник е записал, че предлага да се откаже целева помощ за
отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на
МТСП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като лицето има дялово участие в
капитала на търговско дружество „Вяра - 2004“ ООД. Към социалния доклад е
приложена и справка за това участие, от която е видно, че същото е в размер на
10,00 лв. /0,17% от капитала/, като в дружеството има още 84 съдружника.
Директорът на
ДСП – Велико Търново е издал Заповед № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 11.10.2023 г., с която
на Е.С.П. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2023/2024 г. по реда на Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на
МТСП. Заповедта е мотивирана от административния орган с това, че заявителката
не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на
МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, вр. с чл.
10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като има участие в капитала на търговско
дружество „Вяра - 2004“ ООД. В преписката липсват доказателства кога отказът е
доведен до знанието на заявителката, същата го е оспорила по административен
ред пред директора на РДСП – Велико Търново с жалба от 20.10.2023 година. С Решение № 04-РД06-0058/ 01.11.2023 г., горестоящият административен орган е
потвърдил заповедта с мотиви, че жалбоподателката действително не
отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП. В потвърдителното решение
на горестоящия орган е отразено, че Е.П. е съдружник във „Вяра – 2004“ ООД с
ЕИК ********* с размер на дяловото участие 10,00 лв., дружеството е в
ликвидация, считано от 05.03.2010 г. и със статут „прекратена търговска
дейност“ от същата дата. Съгласно подадена декларация от ликвидатора на
дружеството от дата 14.09.2023 г., Е.П. не е получавала и не получава дивиденти
от дейността на „Вяра - 2004“ ООД. Независимо от тези фактически установявания
горестоящият административен орган е преценил, че жалбоподателката не отговаря
на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП и качеството й на съдружник е
достатъчно основание за отказ на исканата помощ, независимо дали дружеството
развива или не търговска дейност. Решението на директора на РДСП – Велико
Търново е връчено на П. на дата 03.11.2023 г., жалбата пред АСВТ е подадена
чрез РДСП – Велико Търново на дата 16.11.2023 г., съгласно входящия номе, даден
в деловодството на ответната администрация.
В съдебната фаза на производството са приети като доказателства по
делото представените от ответника документи, съдържащи се в административната
преписка по издаване и административно обжалване на оспорения административен
акт. От страните не са ангажирани други доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП. Горното обуславя нейната редовност и допустимост за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършена
служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт
съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган,
а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново и в
рамките на предоставените му от закона правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП във
вр. с чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП.
Процесната
заповед е изготвена в установената от закона писмена форма и съдържа изложение
на фактическите и правни основания за издаването й в съответствие с изискването
на чл.
59, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от АПК. Действително, фактическите основания са изложени
донякъде лаконично, но съдържат достатъчно ясно описание на приетия за значим
факт, обосновал становището на административния орган за несъответствие на
заявителката с условията за отпускане на целева помощ. По-подробни съображения
са изложени в становището на директора на ДСП – Велико Търново при
административното обжалване и в решението на горестоящия административен орган,
с обсъждане на обстоятелството, че жалбоподателката не получава дивиденти от
дейността на търговското дружество, в капитала на което има дялово участие,
както и че съгласно данните от Агенция по вписванията - Търговски регистър,
същото е прекратило търговска дейност от 05.03.2010 година. Мотивирани са и
изводи, че съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, посочените обстоятелства
за без значение за възникването на правото на целева помощ, съответно за
липсата на нормативно предвидено изискване при отпускане на помощ за отопление.
Предвид изложените в становището на ответника и от горестоящия орган мотиви, и
при съобразяване на ТР № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК, съдът приема, че оспореният
акт съдържа излагане на правно основание и фактически констатации.
При
издаването на заповедта на директора на ДСП – Велико Търново е следвана
процедурата по чл. 13 от ЗСП, респ. чл. 26 и сл. от ППЗСП, доколкото е подадено
заявление-декларация по образец, събрани са документи от значение за определяне
на правото на социално подпомагане, извършена е социална анкета и е изготвен
социален доклад, заповедта е съставена и връчена в предвидения от закона срок.
Поради това следва да се приеме, че в хода на административното производство не
са допуснати процесуални нарушения, съставляващи отменително основание по чл.
146, т. 3 от АПК.
По
отношение съответствието на оспорената заповед с материалноправните разпоредби
на закона.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, право на целева помощ
за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на
условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В конкретния случай между страните не се
спори, че през релевантния период доходите на Е.П. и съпруга й за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението за отпускането на помощта, са в
размер по-нисък от диференцирания доход, определен по реда на чл. 2 от
посочената наредба, тоест – че за заявителката е налице първата от установените
с цитирания текст материалноправни предпоставки за отпускане на целева помощ за
отопление. Не се спори също така, а и от социалния доклад се установява, че към
датата на подаването на заявлението-декларация и към тази на издаване на
процесната заповед, жалбоподателката е отговаряла на всички допълнителни
изисквания по чл. 10 и чл. 11 от ППЗП, с изключение на това по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП
/в редакцията след изменението, прието с ПМС № 74 от 15.05.2023 г., обн. ДВ бр. 44 от 2023 г., в сила от
01.06.2023 г./, тъй като има участие в капитала на „Вяра - 2004“ ООД в ликвидация – с. Ресен. Според последно посочената
норма, помощ се отпуска, ако
кандидатстващото лице не осъществява дейност като
едноличен търговец и няма участие в капитала на търговско дружество.
Съдът е запознат с константната практика, съгласно
която в казуси от вида на разглеждания се приема, че нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП
въвежда като достатъчно основание, изключващо правото на целева помощ,
единствено формалното наличие на регистрация като търговец/собственик на
капитала, без да поставя изискване за
реално осъществявана търговска дейност, съответно за получаване на доходи от
тази дейност. Настоящият съдебен състав не споделя това становище по следните
съображения:
На първо място цитираната съдебна практика е
формирана изцяло при действието на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП в редакцията му преди
изменението от 01.06.2023 г., която гласеше, че социалната помощ се отпуска, ако лицата отговарят и
допълнителното условие „да не са регистрирани като еднолични търговци и да не
са собственици на капитала на търговско дружество“, като се възприемаше, че
второто изискване касае и собствениците на дялове в капитала на търговски
дружества. Към момента на подаването от жалбоподателката на
заявлението-декларация, на произнасянето на административните органи и към
настоящия момент обаче, въпросната норма е с променена редакция, а именно че
заявителите следва да отговарят на условието „да не осъществяват дейност като
еднолични търговци и да нямат участие в капитала на търговско дружество“.
Според настоящия състав тълкуването на цитираната действаща еднозначно налага
извод, че конкретно по отношение на едноличните търговци, като правоизключващо
получаването на социална помощ обстоятелство вече се въвежда именно
действителното извършване на търговска дейност, а не формалното наличие на
регистрация. По отношение на лицата притежаващи дялове в капитала на търговски
дружества, изискване за действително осъществявана търговска дейност, като
възможен източник на доходи, отново не е изрично въведено. Съдът обаче намира,
че такова изискване следва от разума на закона, тъй като липсва правна логика
за нееднакво третиране на отделните заявители на социална помощ, единствено на
база правноорганизационната форма, под която същите участват в осъществяването
на търговска дейност. Обратното тълкуване би означавало при еднакви други
условия лице, регистрирано като едноличен търговец, но фактически
неосъществяващо търговска дейност към определен момент, да се ползва с права,
които само на това основание се отказват на съдружник в търговско дружество,
също неизвършващо дейност.
На
второ място при тълкуването на конкретните разпоредби от ППЗСП следва да се
имат предвид целите на социалното подпомагане, прокламирани в чл. 1 от ЗСП,
една от които е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не
могат да задоволяват своите основни жизнени потребности /чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП/. В преследване на тази цел с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗСП, е
регламентирано, че право на социални помощи имат лицата, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда
си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на
задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват
задоволяване на основните си жизнени потребности. От своя страна чл. 11 от ЗСП
определя социалните помощи като средства в пари и/или в натура, които допълват
или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или
задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства
и се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от СК. Съблюдаването на
цитираните цели и принципи на закона изисква тълкуването на въведените с чл. 10
и чл. 11 от ППЗП допълнителни изисквания, да бъде подчинено на идеята да се
установи дали заявителите /членовете на семейството им/ са лица, изпаднали в
материално затруднение и поради това не разполагащи с възможност за
самоиздръжка и поемане на основните жизнени разходи.
В
този ред на мисли, оправдано с оглед целта на закона е условието по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ППЗП, да не се отпуска целева помощ на лица реално осъществяващи
търговска дейност, независимо дали фактически получават доходи от същата.
Извършването на този вид дейност предпоставя възможност както за реализиране на
печалби, така и за търпене на загуби, рискът от които е преценен и приет за
приемлив от съответното лице, след като същото е започнало да я осъществява.
Доколкото е изцяло в зависимост от свободната воля на конкретното лице,
продължаващото към определен момент извършване на търговската дейност е
индикация, че посредством нея то има възможността да реализира доходи,
позволяващи му да задоволи най-малко основните си жизнени нужди. Съответно в
такива случаи осъществяването на търговска дейност е достатъчно основание да
бъде отказано предоставянето на заявената социална помощ, а липсата на
достатъчно доходи от тази дейност би следвало да се вземе предвид единствено
ако е безспорно доказана от лицето, претендиращо подпомагане. Обратно,
фактическото преустановяване на търговската дейност от лицето, макар и без
извършена формална дерегистрация, изначално предполага липсата на доходи от
тази дейност, което е и релевантният за целите на социалното подпомагане факт.
Поради това, ако административният орган счита, че такива доходи все пак са
реализирани, той следва да установи тяхното наличие и размер, за да провери
дали те /заедно с евентуални други доходи/, са достатъчни за издръжка на лицето
/семейството/.
В
разглеждания случай пред директора на ДСП – Велико Търново са представени
доказателства, че „Вяра - 2004“ ООД в ликвидация, в капитала на което Е.П. има
дялово участие, фактически е преустановило осъществяването на търговска дейност
към момента на подаването на заявлението за подпомагане. Това обстоятелство е
било вписано и в Търговския регистър, което е установено при служебно
извършената от административния орган проверка. Нещо повече - според данните в
регистъра, въпросното фактическо преустановяване на дейност е извършено
значителен период от време преди подаването на процесното заявление-декларация
/повече от 10 години/ и е било последвано от процедура по ликвидация на
търговското дружество. Последното обстоятелство, предвид разпоредбите на Глава
седемнадесета от Търговския закон и тези на чл. 125 и чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ, фактически препятства и възможността на жалбоподателката да прекрати
участието си в дружеството, чрез предизвестие или чрез прехвърляне на
дружествения дял, т.е. нейното участие в капитала на дружеството не
представлява израз на свободна воля. Отделен е въпросът доколко при конкретния
размер на дяловото участие на Е.П. /10,00 лв./, хипотетично получаван от нея
дивидент би могъл да задоволи /изцяло или частично/ основните й жизнени
потребности. Същевременно в нито един момент от производството не е било
спорно, че едиствените доходи на заявителката и нейният съпруг през законово
определения за релевантен 6-месечен период са били от получаваните пенсии за
осигурителен стаж и възраст, като същите не разполагат и с имущество, от което
да реализират допълнителни такива. От друга страна фактът, че тези лица са
пенсионери поради навършена възраст, предполага определена степен на намалена
работоспособност, т.е. изключва възможността те да осигурят допълнителните
средства необходими за осигуряване на нормално съществуване, чрез полагане на
личен труд. На практика разглежданият случай нагледно илюстрира
несъответствието на предлаганото от административния орган тълкуване на чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП, с преследваната от закона цел, като на изцяло формално
основание е лишено от възможност за социално подпомагане
лице, което според данните по преписката, обективно отговаря на всички останали
законови изисквания за получаването на такова подпомагане. Такова тълкуване
влиза и в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 11 от ЗСП, доколкото не е
спорно, че дохдите на жалбаподателката и съпруга й са под диференцирания доход
за отопление, т.е. презюмира се, че не са достатъчни да осигурят отопляването
на обитаваното от тях жилище през есенно-зимния сезон.
По изложените
съобржения съдът намира че Заповед №
ЗСП/Д-ВТ/10674 от 11.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. Велико Търново е издадена в писмена форма и от компетентен орган,
но същата не представлява материално законосъобразен акт, а освен това е
издадена и в противоречие с целта на закона за подпомагане на гражданите, които
без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени
потребности. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена. На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя за
отпускане на еднократна социална помощ съобразно мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на Е.С.П.
ЕГН **********, адрес ***, Заповед № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 11.10.2023 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново, потвърдена
след обжалване по административен ред с Решение № 04-РД06-0058/ 01.11.2023 г.
на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, с
която на жалбоподателката е отказано отпускането на целева помощ за отопление с
твърдо гориво по Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП за отоплителен сезон
2023/2024 г., по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 20.09.2023
година.
Изпраща преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Велико Търново за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: