РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по жалба срещу решение № 261417/07.05.2021г. по гр.д.№
3925/2020г. на РС Пловдив, VІІІ граждански състав. С обжалваното решение
са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от К. Б. В., ЕГН
**********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. М.Т., против
„Биомашиностроене” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, представлявано Изпълнителния директор А. Г. Д., със съдебен
адрес: гр. *****, адв. А.Д., обективно съединени искове с правно основание
чл.200, ал.3 във връзка с ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 5 216,72 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от претърпяна на
20.02.2017г. трудова злополука, изразяващи се в разликата между
полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и
брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил от ответника,
ако не беше настъпила трудовата злополука, за периода месец февруари
2017г. – месец октомври 2017г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на по-
1
следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на
1 414,02 лева,, заедно със законната лихва върху главницата, както и
направените разноски за производството по делото.
Жалбоподателят обжалва решението изцяло. Решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът превратно е тълкувал
разпоредбата на чл.7 от договора за спогодба, при което волята на страните е
била да уредят изцяло отношенията си само по повод на гр.д. № 873/2018 г. на
Районен съд - Пловдив и в.гр.д. № 1/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив. Сочи
се, че обезщетението за пропуснати ползи, видно от чл. 200, ал.3 от КТ, има
самостоятелен характер и се разграничава от обезщетението по чл.200 ал.1 от
КТ, за което страните са постигнали споразумение. Сочи се, че отказ от
бъдещи права е явно нищожен, поради което жалбоподателят не може да се
откаже от правото си на претендира пропуснати ползи. Иска се отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове по чл. 200 ал. 3 от
КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Биомашиностроене“ АД, с
който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и
законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страна и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата
отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200,
ал.3 във връзка с ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът К. Б. В., претендира от
„Биомашиностроене” АД гр. ****, на основание чл.200, ал.3 във връзка с ал.1
от КТ сумата от 5 216,72 лева, представляваща обезщетение за причинените
на ищеца имуществени вреди от претърпяна на 20.02.2017г. трудова
злополука, изразяващи се в разликата между полученото от ищеца
обезщетение за временна неработоспособност и брутното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил от ответника, ако не беше
2
настъпила трудовата злополука, за периода месец февруари 2017г. – месец
октомври 2017г. Безспорно е доказано по делото, че ищеца е работил при
ответника като „****“ от 01.03.2016 г. до 04.10.2017 г., считано от която дата
трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед №
0310/04.10.2017г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие
на страните, изразено писмено, както и, че действително на 20.02.2017 г.
ищецът е претърпял злополука. С решение от 12.10.2018, постановено по гр.
дело № 87382018г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав и решение №
288/08.03.2019г., постановено по възз. гр. дело № 1/2019г. по описа на ПОС –
ІХ гр. състав, за тази трудова злополука работодателят е осъден да плати на
работника 32 000 лева за неимуществени вреди и сумата 750 лева –
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, изразяващи се в заплащането на стойността на вътреочна
изкуствена леща, ведно със законната лихва върху тази сума. Страните по
делото са сключили на 18.03.2019г. в гр. **** договор за спогодба, като са се
споразумели, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 32 000 лева –
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудовата
злополука, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на злополуката – 20.02.2017 г. в размер на 6 702, 23
лева; сумата 750 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди от трудовата злополука, изразяващи се в заплащането на стойността на
вътреочна изкуствена леща, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на закупуване на лещата – 08.06.2017 г. в размер на 134, 58 лева;
сумата 4 397, 38 лева – присъдени разноски за две инстанции, както и че
общата сума в размер на 43 984 лева ще бъде заплатена на две вноски до
10.04.2019 г. По силата на чл.7 от договора страните са се споразумели, че
уреждат по този начин всичките си взаимоотношения по повод процесната
трудова злополука и за в бъдеще няма да имат претенции по този повод.
РС Пловдив приема, че доколкото с договора за спогодба страните са се
уговорили, че са уредили изцяло взаимоотношенията си по повод трудовата
злополука и заплащането от ответника на претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди от злополуката, както и, че за в бъдеще
няма да имат никакви претенции една към друга (включително и за други
имуществени вреди, претърпени от ищеца следствие на злополуката), то
исковете се явяват неоснователни и недоказани.
3
Неоснователно е възражението на жалбоподателя К.В., че съдът
превратно е тълкувал разпоредбата на чл.7 от договора за спогодба, при което
волята на страните е била да уредят изцяло отношенията си само по повод на
гр.д. № 873/2018 г. на Районен съд - Пловдив и в.гр.д. № 1/2019 г. на Окръжен
съд - Пловдив. Както и че обезщетението за пропуснати ползи, видно от
чл.200 ал.3 от КТ, има самостоятелен характер и се разграничава от
обезщетението по чл.200 ал.1 от КТ, за което страните са постигнали
споразумение. Сочи се, че отказ от бъдещи права е явно нищожен, поради
което жалбоподателят не може да се откаже от правото си на претендира
пропуснати ползи.
Според практиката на ВКС по чл.200 от КТ обхвата на имуществените
вреди при трудова злополука са сбора на претърпените загуби и пропуснатите
ползи / решение №77/13.04.2018г. по гр.д. №2735/2017г. ІV г.о. и решение №
74/05.07.2019г. по гр.д. №2813/2018г. ІІІ г.о./ Следователно доколкото в
казуса с иска по чл.200 ал.3 от КТ се претендират само пропуснати ползи, то
те са част от имуществените вреди от трудовата злополука. В казуса обаче те
са за един минал период от време – за периода месец февруари 2017г. – месец
октомври 2017г. Към този момент за размера на имуществените вреди има
влязло в сила съдебно решение и договор за спогодба, който също така ясно
слага край на възможните правни спорове между страните по повод
имуществените им вреди. Допустимо е да се предявяват искове за бъдещи
вреди по чл.200 ал.3 от КТ, при настъването на такива, но не и за минали
такива, когато същите вече са били предмет на влязло в сила решение /по
аргумент от решение № 47/17.02.2016г. по гр.д. 3805/2015г. на ВКС, ІV г.о./, а
в казуса със спогодбата страните са се споразумяли, че нямат спор за пълното
обезщетяване на имуществените вреди, най-малкото за времето до сключване
на спогодбата. Ето защо за тези вреди предхождащи спогодбата, няма отказ
от бъдещи права, а същата регулира вече настъпили преди договора в това
число и имуществени вреди. Ето защо решението на РС Пловдив е правилно и
следва да се потвърди.
Разноски въззиваемата страна не претендира. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261417/07.05.2021г. по гр.д.№
4
3925/2020г. на РС Пловдив, VІІІ граждански състав.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5