№ 3272
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20241100502460 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от В. В. В. срещу решение от 12.12.2023г.
постановено по гр.д. № 46362/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 45 състав, в частта, с
което е отхвърлен предявения от нея срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА инцидентен установителен иск
за признаване за установено, че е собственикна следния недвижим имот – апартамент № 43,
находящ се в гр. София, ж..к. Дружба, бл.**** на оригинерно основание – давностно владение в
периода 30.05.2008г. – 26.08.2022г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилни логическите изводи при
установяване на релевантните факти, вследствие необсъждане на доказателствената стойност на
всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и неправилно приложение на материалния
закон. Въззивникът сочи, че неправилно първинстанционният съд е счел, че същата не се
легитимира като собственик. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и
постановено ново, с което се уважи предявения от нея иск.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната по нея
страна – СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба
пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка
на доказателствата и правилно приложение на материалния закон.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт
и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността
на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на
въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.
1
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба подадена от Столична община срещу
В. В. В. искове с правно основание чл.236 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД по реда на чл.422 от ГПК
за признаване за установено, че ответника дължи сумите: 7 693,00 лева, за периода от м.01.2009г.
до м.01.2022г., представляваща обезщетение за държане на общински недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к. "Дружба" , бл. ****, ****, след прекратяване на наемното отношение и въпреки
противопоставянето на собственика, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата в размер на 7 323,88 лева, представляваща лихва за периода от
01.06.2004 г. до 26.01.2022 г. за които вземания в полза на ищеца е заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 3890/2022 г. по описа на СРС, 45 с-в.
С отговора на исковата молба, по реда на чл.212 от ГПК В. В. В. е предявила срещу
Столична община инцидентен установителен иск, с който претендира да бъде призната за
собственик на процесния недвижим имот, поради придобиването му давност в периода
01.01.1996г. - 26.08.2022г.
Предмет на въззивното производство е отхвърления установителен иск предявен от В. В. В.
срещу Столична община с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗС за признаване за
установено, че същата е собственик на процесния недвижим имот по давностно владение за
периода 30.05.2008г. – 26.08.2022г. /в останалата му част, първоинстанционното решение като
необжалвано от страните е влязо в законна сила/.
Следва да се има предвид, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени
в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради тази
причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането
на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и
отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus/, поради
което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер.
В случая от събраните по делото писмени доказателства по делото, предвид влязлото в сила
съдебно решение по настоящото дело в гореописаните му части, както и решение от 23.02.2006г.
по гр.д. № 11536/2004г. на СРС, влязло в сила на 30.05.2008г., а и не е спорно между страните, че
към дата 30.05.2008г. процесният недвижим имот – **** в гр.София, ж.к. "Дружба" , бл. ****, до
1973г. е бил държавна собственост, а след това с акт № 47/02.09.1997г. –общинска собственост
/частна общинска собственост/ и същия е ползван от наследодателя на въззивника – В.П., която е
била настанена в процесното жилище със заповед на кмета на общината и съответно сключен
договор за наем, но към посочената дата - договора развален поради неплащане на наемна цена от
наемателя и същата заедно с Г.П. и В. П. продължава да ползва имота, като са предприемани
неуспешни опити за принудителното им изваждане от жилището. На 29.01.2014г. В.П. е починала.
Институтът на придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно
правно основание – арг. чл. 77 предл. 2 ЗС, и за да настъпят правните му последици, е необходимо
кумулативното наличие на две материални предпоставки: 1. в продължение на определен период
от време /5 или 10 години, едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ, които
съответстват на вещните правомощия на собственика /обективният признак на владението/ и 2.
2
фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като
собствена - чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните
правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост
/субективният признак на владението/.
Установяването на горните предпоставки, пълно и главно, са в тежест на ищеца по иска –
в случая В. В..
Следва да се има предвид, че за да може едно лице да се позове на изтекла придобивна
давност в своя полза, то следва да е налице годен обект и който може да бъде придобит по
посочения оригинерен способ.
Нашето законодателство познава законодателна забрана за придобиване на определени
недвижими имоти или части от тях по давност /напр. реално обособена част от УПИ може да се
придобие по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 ЗУТ,
като предвиденото в чл.200 ал.2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в хипотеза на
присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на
територията, в останалите случаи – както прехвърлителна сделка, така и придобиване по давност е
недопустимо/. Друга категория имоти, по отношение на които дори и при упражнявана върху тях
непрекъсната, спокойна фактическа власт, неустановена с насилие или по скрит начин и с
намерение за своене от лицето, което я упражнява, законодателят не допуска позоваване на
последиците от придобивна давност за определен период от време - относно имотите държавна и
общинска собственост, а след това – публична държавна и общинска собственост.
Разпоредбата на чл. 86 ЗС е установява забрана за придобиване по давност на имоти,
които са социалистическа собственост /в ред. от 1951 г. до 1990 г./, а за периода 1990 г. до
01.06.1996 г. е съществувала забрана за придобиване по давност на имоти, които са държавна или
общинска собственост /в ред. от 1990 до 01.06.1996 г./, а оттогава до настоящия момент
разпоредбата установява забрана за придобиване по давност на имоти, които са публична държавна
или общинска собственост. С § 1 от ДР Закона за допълнение на ЗС давността за придобиване на
имоти частна държавна или общинска собственост, считано от 01.06.2006г. спира да тече до
31.12.2022 г. /многократно този срок е удължаван/. С решение № 3/2022 г. по к. д. № 16/2021 на
Конституционния съд на Република България разпоредбата, налагаща забраната, е обявена за
противоконституционна, поради което, считано от 08.03.2022 г., спреният давностен срок е
продължил да тече, респективно може да бъде установено владение, което да е начало на
придобивна давност.
Предвид изложеното, за периода 31.05.2008г. – 08.03.2022г. придобивна давност не
текла, а след това до края за процесния период – 25.08.2022г. не е изтекла дори кратката 5г.
давност.
Предвид горното е ирелевантно дали са доказани останалите предпоставки обуславящи
възникването на правото на собственост в патримониума на ищеца, поради което е безпредметно и
тяхното обсъждане.
Следователно, процесният имот не е придобит на оригинелно правно основание - давност
от страна на ищеца, дори и при присъединяване на владение на нейния праводател по реда на чл.82
от ЗС и до който правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
3
Поради съвпадане на извдите на двете съдебни инстанции на основание чл.271 ал.1 изр.1
хип.1 от ГПК решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По разноските
Във въззивното производство:
На основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде ангажирана гражданската
отговорност на въззивника за направените от въззиваемата страна разноски по делото – 100,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.12.2023г. постановено по гр.д. № 46362/2022г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 45 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от В. В. В. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл.****, **** срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗС за признаване за установено, че е
собственик на следния недвижим имот – апартамент № 43, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба,
бл.**** със застроена площ от 88,41 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, с избено помещение № 7, заедно с припадащите се 1,56% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото на основание давностно владение
упражнявано в периода 30.05.2008г. – 26.08.2022г.
РЕШЕНИЕ от 12.12.2023г. постановено по гр.д. № 46362/2022г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 45 състав, в частта, с което:
-е прекратено производството по гр.д. 0 46362/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
45 състав в частта относно предявения от В. В. В., ЕГН ********** срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване
на установено в отношенията между страните, че В. В. В. е собственик на имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „Дружба“ , бл. ****, ****, със застроена площ от 88,41 кв.м., състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения, с избено помещение № 7, заедно с припадащите се 1,56%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на основание
придобивна давност върху процесния имот, изтекла в периода от 01.01.1996г. до 30.05.2008г.
/имащо характер на определение/.
- са отхвърлени предявените от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, срещу В. В. В., ЕГН **********,
положителни установителни исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 236 ал.2 от ЗЗД,
вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че В. В. В. дължи на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, сумата в размер на 7 693,00 лева, представляваща обезщетение за държане
на общински недвижим имот, за периода от м.01.2009г. до м.01.2022г., находящ се в гр.София, ж.к.
"Дружба" , бл. ****, ****, след прекратяване на наемното отношение и въпреки
противопоставянето на собственика, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 7 323,88 лева, представляваща лихва за периода от
01.06.2004 г. до 26.01.2022 г. за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3890/2022 г. по описа на СРС, 45 с-в.
като необжалвано от страните е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл.****, **** да
4
заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА и с адрес:гр. София, ул. Московска № 33 на основание чл.273
вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноските по в.гр.д. № 2460/2024г.. по описа на Софийски градски съд, II-Е
въззивен състав в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5