Решение по КНАХД №1019/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара Загора против решение № 51 от 07.08.2025 г., постановено по АНД № 20255550200044/2025 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 3-66-24 от 24.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Навежда доводи за доказаност на административнонаказателното обвинение (АНО) и иска отмяна на съдебното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което обжалваното пред районния съд НП да бъде потвърдено.

Ответникът – „Брикел“ ЕАД [населено място], в подадена писмена защита от процесуалните му представители адв. Е. Д. и адв. П. К. и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител адв. Е. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски за касационната инстанция съгласно приложени договор за правна помощ и процесуално представителство, фактура и платежно нареждане за кредитен превод.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на касатора във връзка с наведеното касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е било НП № 3-66-24 от 24.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 66 от 26.07.2024 г., с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „Брикел“ ЕАД [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. От фактическа страна АНО е обосновано с това, че на 28.06.2024 г. на производствената площадка на „Брикел“ ЕАД в [населено място] дружеството не изпълнява Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително (КР) № 40-Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“, поради факта, че неорганизирани прахови емисии се изпускат през подпокривното пространство на сградата на котелен цех, както и около електрофилтъра на ЕК4 и от отворите (прозорците) на сградата.

За да отмени НП, Районен съд Гълъбово е приел че АНО не е доказано, тъй като твърдяното нарушение е било установено визуално от лицата, извършили проверката – според показанията им, но за тези визуално възпрети емисии не са правени замервания с какъв химичен състав и произход са. Посочено е също, че според заключението на изготвената по делото инженерно-техническа експертиза технологично не е възможно да бъдат изпускани вредни емисии от горивната инсталация по пътя им към комин № 1, поради факта, че инсталацията работи с налягане под атмосферното и може да засмуква от околния въздух, а не да нагнетява, и тъй като евенуталното изпускане на такива емисии би довело до невъзможност на експлоатационния и ремонтен персонал да изпълнява задълженията и задачите си, доколкото в залата на котелния цех темпуратурата на въздуха би се покачила толкова много, че няма как жив организъм да издържи, а и сградната инсталация ще е подложена на голяма температурно налягане.

Постановеното от въззивния съд решение е валидно, допустимо и правилно.

Деянието, за което е привлечено към отговорност „Брикел” ЕАД [населено място], е за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС – на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно § 1, т. 39 от ДР на ЗООС „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма – „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл. 164 от ЗООС, предвиждаща за неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Според фактическото описание на нарушението, на 28.06.2024 г. на производствената площадка на „Брикел“ ЕАД в [населено място] дружеството не изпълнява Условие 9.3.1 от КР № 40-Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“, поради факта, че неорганизирани прахови емисии са се изпускали през подпокривното пространство на сградата на котелен цех, както и около електрофилтъра на ЕК4 и от отворите (прозорците) на сградата.

В случая изложените от въззивния съд мотиви за недоказаност на АНО кореспондират със събраните от него докозателства, в т. ч. и със заключението на изготвената и приета инженерно-техническа експертиза, и изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което тя препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Визуалното възприятие на проверяващите установява източника на видените от тях емисии – котелен цех, но не и състава им и дали същите са в норма или не, ако са вредни, тъй като не са извършени необходимите замервания и/или изследвания, а вещото лице изключва от техническа гл. т. възможността да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация в котелния цех на „Брикел“ ЕАД по пътя им към комин № 1, посочен като точка за изпускането им в КР на дружеството.

По тези съображения съдът намира, че не е налице релевираното с касационната жалба основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила.

С оглед на изхода от делото и при липсата на направено от касатора възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат за касационната инстанция, РИОСВ Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „Брикел“ ЕАД [населено място] сумата [рег. номер]., представляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС на един адвокат (адв. П. К.) за касационната инстанция съгласно приложени договор за правна помощ и процесуално представителство, фактура и платежно нареждане за кредитен превод.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 07.08.2025 г., постановено по АНД № 20255550200044/2025 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора да заплати на „Брикел“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] – извън града, сумата от 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляващи направени разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.