О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 17.09.2019 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №8158 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение с рег.№473 от 15.04.2019 год. съдия по
вписванията при СРС е отказал извършването на нотариално действие по реда на
чл. 569, т. 5 ГПК – частично заличаване на договорна ипотека, вписана под акт №113,
т.45 от 27.06.2008 год. по описа на Служба по вписванията, по молба с вх.№21985
от 15.04.2019 год. на „Ф.И.А.“ ЕООД.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е
приел, че молителят трябва да установи с надлежни доказателства наличието на
фактическия състав на чл. 175 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 2 и чл. 21 ПВ, а именно: 1/
влязло в сила и вписано в книгите по вписванията постановление за възлагане на
недвижим имот и 2/ удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът
не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал.
2 ЗЗД. Предпоставките за заличаване на ипотеката не били налице. В случая било
видно от удостоверението по чл. 19, ал. 2 ПВ, че ипотеката е учредена в полза
на „У.“ АД, който кредитор се явявал различен от лицето, което не било дало
съгласие пред съдебния изпълнител, да остане в сила договорната ипотека.
Съдията по вписванията не можел да дава указания за представяне на
доказателства за смяна на кредитора – това обстоятелство трябвало да бъде удостоверено
от съдебния изпълнител в удостоверението за заличаване, и следвало да постанови
отказ съгласно чл. 32а ПВ и т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2013 год. на ВКС,
ОСГТК.
Срещу горепосоченото определение е подадена на 29.05.2019
год. частна жалба от „Ф.И.А.“ ЕООД, чрез адв. П.Н./надлежно упълномощена/, с
оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че бил придобил
процесния недвижим имот, предмет на ипотечния акт, на публична продан по
изпълнително дело №20138630403514 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с
рег.№863 на КЧСИ. Този имот му бил възложен с постановление от 17.07.2018 год.,
което било вписано в Службата по вписванията. Частният съдебен изпълнител бил
извършил проверка по отбелязванията на договорната ипотека и бил установил, че
настоящ кредитор по нея е молителят по силата на договор за цесия, сключен
между банката и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вписан на 13.03.2017
год. и на договор за цесия, сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
и молителя, вписан на 13.02.2018 год. Проверявайки материалноправните
предпоставки по чл. 19, ал. 2 ПВ, частният съдебен изпълнител бил удостоверил,
че ипотекарният кредитор /молителят/ не е дал съгласие да остане в сила
договорната ипотека. В случая били налице предпоставките за частичното
заличаване на ипотеката, установени в чл. 19, ал. 2 ПВ. Ето защо моли обжалваният
отказ на съдията по вписванията да бъде отменен, молбата за исканото вписване –
уважена.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на
законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год.
на ВКС по тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК, проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава
до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки
не е допустимо да се разрешават правни спорове.
Според нормата
на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на
които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са
посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в
закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се
допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Съответно кои
вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са изброени в чл. 13, чл. 19
и чл. 32 ПВ,
които са императивни и се отнасят до
заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по
изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеките
и вписването на възбраните.
Заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от
съдията по вписванията в партидата на ипотекирания имот – чл. 179, ал. 2 ЗЗД.
Според закона – чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 ПВ, заличаването на ипотеката се
извършва въз основа на: 1/ съгласие на кредитора – писмено, дадено в нотариално
заверена форма; 2/ влязло в сила решение – то трябва да е постановено по
установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че
не съществува ипотечното право, като е без значение дали ипотеката е
първоначално или повторно вписана и 3/ изтичане на срока, за който е била
учредена ипотеката /10 години/, ако не е била подновена.
Съгласно чл. 19, ал. 2 ПВ, заличаването на ипотека върху
недвижим имот, продаден на публична продан, се извършва по молба на купувача на
недвижимия имот, като към молбата за заличаване на ипотеката купувачът
представя влязло в сила вписано в книгите по вписванията постановление за
възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител,
че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на
чл. 175, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания
случай са налице предвидените в закона условия за частичното заличаване на
ипотеката.
Според чл. 175 ЗЗД, с извършването на публичната продан
на имота – каквато е осъществена по отношение на недвижимия имот, описан в
представеното постановление за възлагане /което е влязло в сила и е било
вписано/, всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след
първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочитателно
удовлетворение по реда на ипотеките си. Процесният имот е възложен на
ипотекарния кредитор и взискател по изпълнителното дело – „Ф.И.А.“ ЕООД, поради
придобиване чрез договор за цесия на обезпеченото с ипотеката вземане, заедно с
обезпеченията – обстоятелство, което е изрично удостоверено от съдебния
изпълнител /същото е могло да бъде проверено и от съдията по вписванията/. От
издаденото от последния удостоверение е видно също така, че купувачът не е поел
ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо въззивният съд приема, че обжалвания отказ на
съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен,
като се уважи молбата за вписване на исканото частично заличаване и делото се
върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на действията по
вписването.
По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид
т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето
определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение с рег.№473 от 15.04.2019 год. на съдията по
вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по
реда на чл. 569, т. 5 ГПК – частично заличаване на договорна ипотека, вписана
под акт №113, т.45 от 27.06.2008 год., по молба с вх.№21985 от 15.04.2019 год.
ДА СЕ ВПИШЕ частичното заличаването на договорна ипотека, вписана под
акт №113, т.45 от 27.06.2008 год., по молба с вх.№21985 от 15.04.2019 год. на „Ф.И.А.“
ЕООД.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на искането с
молбата с вх.№21985 от 15.04.2019 год. на „Ф.И.А.“ ЕООД, частично заличаване на
договорна ипотека, вписана под акт №113, т.45 от 27.06.2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/