Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84
гр. Велико Търново, 17.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно
заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. и прокурора Донка Мачева, изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 71 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано по искова
молба на И.Й.Г. срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“, гр. София с искане за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 8000 лв. за периода от 08.12.2015г. до
окончателното плащане ведно с лихвата за забава, произтичащи от
незаконосъобразни действия на администрацията - направомерно
отнемане от началник сектор в ЗО „Атлант“, гр. Троян
на радио „Waxiba“, което
е застрашило живота му. Твърди,
че със своите действия инсп. Хр. П. е злоупотребил
със служебното си положение, тъй като води водел административно дело срещу
него персонално за нарушаване на правата му по ЗИНЗС.
Първоначално същото е заведено
пред Административен съд София град, поради недоверието на ищеца към
Административен съд Ловеч и водени от него срещу съда дела. Административен съд
София град с Определение № 1352/08.02016г. по адм.
дело № 1916/2016г. го е изпратил по подсъдност на Административен съд Ловеч.
След отвод на всички съдиите от
Административен съд Ловеч с Определение № 3634/30.03.2016г. на ВАС, ІVо. е изпратено за разглеждане на Административен съд –
Плевен.
След отвод и на всички съдии от
Административен съд Плевен с Определение № 1176 от 30.01.2017г. на ВАС по адм. дело № 164/2017г. е определил, че компетентен да се
произнесе по исковата молба е Административен съд Велико Търново.
В исковата молба се твърди, че началник
сектор Х. П. злоупотребил със служебното си положение, отнемайки на ищеца радиоприемник
„Waxiba“,
който е донесен от конвой, както и радиото „Philips“, за което е приложил доказателства
– фактура и служебна бележка. Въпреки че ищецът заявил, че ще спре да се храни
и ще спре да ползва инсулин, който си поставя, началник секторът го оставил да
страда, да уврежда своето здраве, което касае и чл. 3 от Европейската
конвенция. Същият, въпреки знанието, че лекарят на ЗО „Атлантик“ е в отпуск и
няма кой да съблюдава здравето на ищеца, не правел нищо за да опазва здравето му
в процесния период, като и разпоредил той да пътува на дело без медицински
преглед, което било задължително преди тръгване на конвой. Ищецът поискал такъв
преглед, бил отведен на преглед в гр. Троян в Бърза помощ, където била
установена високата му кръвна захар, предпоставка за хипогликемия.
Въпреки представените доказателства от Бърза помощ Троян, че кръвната му захар
е висока, че кръвното ми е ниско и знанието, че 4 дни не е приемал храна, началник
сектора го изпратил на дело, като на 04.12.2015 година се влошило здравословното
му състояние и бил откаран по спешност в болницата в Ловеч, където престоял четири
дни от 04.12.2015г. до 08.12.2015 година, където начинът за лечение бил
нехуманен, тъй като бил със заключени за леглото ръце и крака. Веднага след
изписването му бил закаран в съдебна зала за гледане на частно наказателно дело
№ 174/2015 година на Окръжен съд - Ловеч. Неимуществените
вреди от действията и бездействията застрашили здравето и живота
му от служител на ГДИН,
ищецът оценява на 8000 лева, ведно със законната лихва считано от 08.12.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение от 07.07.2016г. е допуснато изменение на иска и същият следва да
се счита предявен за периода от 16.11.2015г. до окончателното изплащане на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди по време на пребиваването му в
ЗО „Атлант“ гр. Троян.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от назначения му служебен защитник адв. Д.,
който по изложени съображения моли съда да уважи предявения иск в претендирания размер. Счита, че безспорно по делото е
доказано, че доверителят му е притежавал портативен радиоприемник „Waxiba“,
който му е бил предоставен по време на гледане на дело – факт, който е доказан
от свидетелски показания. Доказано било и, че същият радиоприемник му е иззет,
независимо че е сред списъка на разрешените вещи, които лишените от свобода
могат да ползват и разполагат през време на лишаване от свобода. Другият
приемник „Philips“
е бил на разположение на ищеца за известен период от време, но същият е
повреден и не е могъл да бъде използван. Моли
искът да бъде уважен по справедливост.
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София се представлява
от юрисконсулт О., който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Счита, че в хода на съдебното производство са
останали недоказани твърденията на ищеца за причинените му вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГД "Изпълнение
на наказанията" гр. София. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен изцяло. Споделя
изложените аргументи от ответника и в допълнение счита, че не може да се черпят
права от собствено неправомерно поведение. В подкрепа на претенцията на ищецът
нямало ясни доказателства, които да доказват действие или бездействие от страна
на длъжностни лица към затвора, нито пък причинно-следствена връзка. Намира претенцията
за недоказана и в изключително завишен размер.
Административен съд –
Велико Търново, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
И.Й.Г. е лишен от свобода
за 18г. с присъда по чл. 116, ал. 1, т. 12 от Наказателния кодекс от
18.01.2005г. и изтърпява същата в ЗО „Атлант“ и
Затвора гр. Ловеч. Видно от медицинска справка за здравословното състояние на Г. същият се води на диспансерен учет с диагноза: характеропатия –
смесен тип у дисоциална личност; трайна невротична декомпенсация и диабет – тип ІІ ИЗ. Г. получава диета № 9 и
всеки месец по рецептурна книжка му се предоставят медикаменти,
заплащани от бюджета на затвора. От 19.03.2015г. след консултация с ендокринолог лишеният от свобода е на лечение с инсулин.
На 16.11.2015г. служителите
от надзорно-охранителния състав в затворническото общежитие от закрит тип ЗОЗТ
„Атлант“ гр. Троян към Затвора в гр. Ловеч, при
пристигането на конвоя установили, че И.Й.Г. носи в багажа си радио „Waxiba“
с цвят „череша“, без кабел за захранване и батерии.
В раздел І, т. 5, б. „ж“ от
утвърдения със Заповед № ЛС-04-602/04.04.2014г. на
заместник министър на правосъдието списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в
затворите, поправителните домове и затворническите общежития е посочено: „протативни радиоприемник и аудиоплеър
– без записващо устройство, с жични слушалки; батерии; адаптер; касети и
музикални CD
във фабрична опаковка (щамповани от производителя). Носеният при конвоирането
от лишения от свобода Г. радиоприемник „Waxiba“ е включен като разрешена битова
вещ в посочения по-горе списък, на за същата той не е представил документ за
собственост. Радиоприемникът е предаден на ЗОЗТ „Атлант“
гр. Троян, където се съхранява и понастоящем. Съставен е протокол за предадени
вещи на склад (л. 76 от адм. дело 283/2016г.).
Около 18.30 часа на
01.12.2015г. лишеният от свобода И.Й.Г. е дал декларация, че обявява гладен
протест и отказва да приема инсулин. Причините за това били, че иска да му бъде
дадено радио „Waxiba“ с цвят „череша“, иззето му на
16.11.2015г., при пристигане от конвой, за която вещ той няма документ за
собственост, за което е изготвена докладна записка № 554/16.11.2015г. На
02.12.2015г. с лишения от свобода И.Й.Г. няколкократно е разговарял ИСДВР М.М. и инспектор психолог К.Л.. За случая е уведомен
Началника на ЗО „Атлант“ и дежурният в ГДИН.
Видно от известие от ДГН
при ЗО „Атлант“ – гр. Троян от 03.12.2015г. Г. е
прекратил отказа от храна на обед, без да предаде съответната декларация.
Същият е бил конвоиран до Затвора гр. Ловеч, където се е хранил за вечеря.
Отказът от употреба на инсулин е продължил, за което е уведомен началник ЗО,
ИСДВР, дежурен ГДИН, психолог и Окръжна прокуратура Ловеч.
От представените по делото
доказателства и протокол-докладна записка от 16.11.2015г. се установява, че
въпросният радиоприемник, след проведени служебни проверки е констатирано, че е
собственост на В.О. Х., което лице е освободено от затвора.
От представените копие на
архивен картон за хранителни пратки и свиждане на лишения от свобода В.Й. Х.,
постъпил в затвора в гр. Ловеч на 22.08.2014г. и освободен на 19.12.2014г. не
се установява да е притежавал радио „Waxiba“ с цвят „череша“.
Видно от писмо вх. №
3441/20.10.2016г. от д-р С. М. от ЦСМП-Ловеч на ищеца е бил извършен преглед на
03.12.2015г. от лекар при ФСМП-Троян, като по делото са приложени документи от
същия.
Видно от Епикриза от 08.12.2015г. та МБАЛ „Проф. д-р Парескев Стоянов“ АД, гр. Ловеч, И.Й.Г. е постъпил на
04.12.2015г. в средно увредено общо състояние и изписан на 08.12.2015г. с
диагноза декомпенсиран захарен диабет с кетоацидоза по КП:104; Усложнения: диаб.
Полиневропатия. Диаб.нехропатия. Придружаващи заболявания: няма
По делото е разпитан като
свидетел Л.Ф.Г., в момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч.
Същият е бил готвач за периода от 01.12.2015г. до края на месец декември и
помни, че е приготвял за Г. по-различна храна. Когато последният е написал декларация
за гладна стачка е трябвало да прибере храната за 12 часа и ако не е
прекратена, да изхвърли храната. Свидетелят заяви пред съда, че на ищеца е бил
отнет радиоприемник, без да може да уточни какъв и че той е гладувал във връзка
с това. Не може да посочи колко е продължило гладуването, но помни, че са го
закарали във външна болница в гр. Троян.
Към делото е приложено в цялост административно
дело № 283/2016 година по описа на Административен съд – Плевен. Като писмени
доказателства са приети документация на история заболяване на И.Й.Г. във връзка
с проведено лечение в ендокринологично отделение при
МБАЛ „ Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД, гр. Ловеч, включително заверено копие от
история на заболяване № 11630/652 от 04.12.2015 г. до 08.12.2015 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.
203, ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл. 4 от предвижда, че държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Искът за вреди може да
се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му (чл.
204, ал.1 и ал.2
от АПК), а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия,
незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът
(ал.4 на чл. 204).
Искът се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл. 205
от АПК, като ответникът ГД "ИН"-София, съгласно чл.
12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр. Ловеч, са нейни
териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния
случай ГД "ИН"-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за
обезщетение за вреди на ищеца И.Й.Г..
Искът за обезщетението
за неимуществени вреди в случая е предявен за вреди от незаконосъобразно бездействие
на длъжностни лица от администрацията на затвора, който съгласно чл.
128, ал.1, т.5 от АПК е в подведомствеността на административния съд, като
местната подсъдност е определена с Определение № 1178/30.01.2017г. на ВАС по адм. дело № 164/2017г., ІІІ о.
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203
от АПК за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са
настъпили в резултат на незаконосъобразни действие и бездействие на длъжностно
лице от администрацията на ЗО „Атлант“, гр. Троян.
Последните, по твърдения
на ищеца, се изразяват в нарушение на правото му да притежава и ползва вещ,
разрешена му с утвърден със Заповед №ЛС-04-1526/25.09.2012 г. на Министъра на
правосъдието, списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти,
които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за
целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите,
поправителните домове и затворническите общежития, издаден на основание чл.
122, ал.1 от ЗИНЗС, а именно радио
„Waxiba“
с цвят „череша“, без кабел за захранване и батерии; разпореждане да пътува на дело без
медицински преглед вследствие на което е преживял
отрицателни емоции, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние,
поставяне на живота му в опасност, отнемане на една от малкото му радости.
Претендираната основателност на иска предполага кумулативно (едновременно)
наличие на три предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на
ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и
пропуснати ползи; незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице
при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и
настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство
е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция.
По конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на
административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на
горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от . При липса на който и да било от
трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразно
действие, респ. бездействие не е достатъчно обаче за ангажиране отговорността
на държавата по реда на ЗОДОВ.
Отговорността не се презумира от закона, а в тежест
на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за
отговорността.
Преценката за наличието
на горните предпоставки предполага отговор на въпроса дали сочените от ищеца действие
и бездействие на длъжностно лице от администрацията на затвора е осъществено и
дали с него е допуснато нарушение на правата му определени по закон и с
утвърдения списък по чл.
122, ал.1 от ЗИНЗС, който дава право на лишените от свобода да държат в
спалното помещение портативни радиоприемник и аудио плейър без записващо
устройство, с жични слушалки, касети, музикални CD, батерии и адаптер.
На първо място следва да
се отговори на въпроса дали соченото бездействие на служителя на затвора е било
основано на нормативната уредба, регулираща дейността по изпълнение на
наказанията и свързаната с нея дейност по организиране и опазван на реда в пенитенциарните заведения. Нормата на чл.
86, ал.3 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода да получават по време
на свиждане и държат при себе си храни и предмети, а съгласно чл. 97, т.1 от
с.з. лишените от свобода не могат да внасят и държат неразрешени предмети.
Следователно ЗИНЗС въвежда разрешителен режим относно вещите и предметите,
които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Това
произтича както от посочените норми, така и от чл. 122
от ЗИНЗС. Според последната разпоредбата, министърът на правосъдието
утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните
по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, като
предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия
собственост са, се изземват, а собствеността им се отнема в полза на Фонд
"Затворно дело" със заповед на началника на
затвора или на поправителния дом. Заповедта се обявява на лишения от свобода
срещу подпис, като той може да я обжалва в 14-дневен срок от запознаването при
условията и по реда на чл. 111
от с.з. Аналогия на чл.
122, ал.1 от ЗИНЗС е разпоредбата на чл.
82, ал.7 от ППЗИНЗС. Логическото тълкуване на горните норми сочи, че
изброяването в списъка на разрешените вещи и предмети е изчерпателно, т.е.
всички, които са извън списъка не са разрешени.
От
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 16.11.2015 г.
служителите от надзорно-охранителния състав в затворническото общежитие от
закрит тип ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян към Затвора в гр.
Ловеч, при пристигането на конвоя установели, че И.Й.Г. носи в багажа си радио „Waxiba“
с цвят „череша“, без кабел за захранване и батерии. От представените по делото
доказателства и протокол-докладна записка от 16.11.2015г. се установява, че
въпросният радиоприемник, след проведени служебни проверки е констатирано, че е
собственост на друг лишен от свобода В.О. Х., който към този момент вече е
освободен от затвора. В докладната записка на исп. И.М.К.
(л. 74) е посочено, че при изземването на въпросния радиоприеник
е допуснат пропуск от служителите на НОС, че не е издаден протокол за иззети
вещи и лишеният от свобода Г. няма документ за собственост. Предлага
радиоприемникът да остане на съхранение във вещевия склад, с възможност Г. да
си го получи при освобождаване. Радиоприемникът е предаден на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, където се съхранява и понастоящем.
Съставен е протокол за предадени вещи на склад (л. 76 от адм.
дело 283/2016г.). Върху бланката на протокола за предавани вещи на склад има
резолюция от инсп. Х. „да не се предава на лишения от
свобода преди освобождаване!“.
Ищецът е депозирал
молба до гл. надзирател при ЗО „Атлант“ да му бъде
регламентиран радиоприемникът, на му било отказано, въпреки че за престоя му от
14 г. е имал много подобни случай, при които радиоприемниците са му узаконявани
с надпис на служебната бележка „от конвой“, а в конкретния случай било процедирано различно. Ищецът намира тенденциозност в действията на инсп. Хр. П.,
тъй като той води водел административно дело срещу него персонално за
нарушаване на правата му по ЗИНЗС.
На
л. 6 от делото е налице и разолюция на гл. инсп. Хр. П. за сведения на ищеца, че тъй като
радиоприемникът е с неустановен собственик е оставен за съхранение в склада на
ЗО „Атлант“, като ще бъде върнат на лишения от
свобода, когато се освободи, ако дотогава не е установен собственика му. Налице
е само протокол за предаване на вещ на склад, а не заповед за изземване, която
е следвало да бъде издадена ако се споделя твърдението, че вещта е с
неустановен собственик. Липсва и заповед на началника на затвора или на
поправителния дом, която да е обявена на лишения от свобода срещу подпис, която
той да може да обжалва в 14-дневен срок от запознаването.
По делото не е спорно и се установява, че радиоприемникът отговаря
на изискванията по заповедта на министъра на правосъдието и утвърдения с него
списък, а именно няма записващо устройство. Въпреки последното, за периода от 16.11.2015
г. до настоящия момент ищецът е бил лишен от правото да ползва разрешената вещ,
като е разпоредено, че същата ще му бъде върната едва при освобождаването.
Въпреки твърдението, че радиоприемникът е с неустановен собственик от страна на
затворническата администрация са налице данни, че радиоприемникът е собственост
на друго лишено от свобода лице, което към 16.11.2015г. е освободено, което от своя страна се спори от страна на
ищеца, доколкото в картона на това лице (л. 77), приобщен като доказателствен материал по делото, такъв радиоприемник не е
вписан. Налице е само признание от служител на затвора, че това се дължи на
пропуск на затворническата администрация.
В контекста на горното
от правна и фактическа страна, съдът намира, че твърдяното в исковата молба
бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация е налице, тъй
като на ищеца не е върната претендираната вещ за
ползване с аргумент, че е с неустановен собственик, а в същото време при
проверка е установено, че е на друго освободено лице. Следва да се има предвид
и, че доколкото се касае за вещ втора употреба, няма как от Г. да се очаква да
представи някакъв документ за собственост. Съгласно гражданското право (чл. 69 от ЗСобствеността) предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ищецът твърди, че вещта
му е дадена и по делото няма твърдения и данни той да я е придобил по престъпен
начин, а и е излизал извън пределите на затвора само с конвой.
За процесния период от време е налице бездействие на длъжностни
лица от затворническата администрация и съдът счита, че искът за вреди
вследствие на периода на бездействие е допустим (по арг
от чл.
204, ал.3 от АПК), като в настоящето производство следва да бъде установено
това бездействие, дали е незаконосъобразно. Списъкът, утвърден от министъра на
правосъдието, съгласно нормата на чл.
122, ал.1 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода да държат при себе си
и да ползват вещите от него, като предметите и парите, държането на които не е
разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Именно на
последното се позовава ответника, независимо от установеното по делото, че
радиото е на освободено вече лишено от свобода лице. Сочи се и че л.св. Г. не е
предоставил документ за собственост за веща, която му е била отнета независимо
от житейската невъзможност на Г. да представи такъв предвид факта, че се касае
за употребяван радиоприемник и липсата на законово изискване същият да
притежава такъв, за да може да установи собствеността.
Установява се от доказателствата и, че процесното радио отговаря
на изискванията приети в списъка, утвърден от министъра на правосъдието.
Предвид изложеното, съдът приема, че за периода 16.11.2016 г. е налице
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при администрацията на затвора,
изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона да се осигури
възможност на ищеца да ползва разрешена съобразно списъка, утвърден от
министъра на правосъдието, вещ - Waxiba“ с цвят „череша“, без кабел за
захранване и батерии. Т.е. налице е
основание за ангажиране отговорността на държавата при наличие на другите две
предпоставки, а именно вреда и пряка и непосредствена причинна връзка на същата
с незаконосъобразното бездействие. В подкрепа на изложеното по-горе е и факта,
че от страна на Началника на Затвора Ловеч не е издавана заповед по чл.
122, ал. 3 от ЗИНЗС, а именно заповед за отнемане собствеността на веща в
полза на Фонд "Затворно дело", с каквато
възможност разполага когато не е установена чия собственост е вещта, която да
бъде сведена до знанието на лицето, което да може да упражни законовото си
право да я оспори пред съда.
По делото се доказа и
твърдението на ищеца, че от незаконосъобразното бездействие - лишаване от
правото му да притежава и ползва вещ, разрешена му с утвърдения от Министъра на
правосъдието списък, а именно радиоприемник „Waxiba“ с цвят „череша“, без кабел за
захранване и батерии, е преживял отрицателни
емоции, изразяващи се в отнемане на една от малкото му радости и невъзможност
да се информира, което е довело до нанасяне на неимуществени вреди, за които
претендира обезщетение. От писмените доказателства по делото и свидетелските
показания на св. Г. се установява, че ищецът е бил стресиран от факта, че са му
взели незаконно радиоприемникът, поради което е преминал към гладна стачка и
непоставяне на инсулин, довела до влошаване на здравословното му състояние. Установява
се също, че след вземането на устройството л.св. Г. многократно си го е искал
от длъжностно лице при Затвора Ловеч, но без резултат. Ето защо, въпреки че радиото
не е жизнено необходима вещ, съдът намира, че неговата липса е довела до
емоционален дискомфорт в ищеца. По отношение на
влошаване на здравословното му състояние съдът намира, че увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия (отказ да се храни и да си поставя инсулин),
поради което обезщетение не се дължи – чл. 5 от ЗОДОВ. Ищецът виновно е
допринесъл за настъпването на съставомерните
последици на деликта с поведението си като по
нерегламентиран начин е опитал да окаже натиск на затворническата
администрация.
Недоказано съдът намира и
другото твърдение на ищеца, че е бил транспортиран за гледана на дело, без да
му бъде направен задължителен медицински преглед. По делото са налице доказателства,
че такъв е проведен. Видно от писмо вх. № 3441/20.10.2016г. от д-р С. М. от
ЦСМП-Ловеч на ищеца е бил извършен преглед на 03.12.2015г. от лекар при
ФСМП-Троян, като по делото са приложени документи от същия. Следва да се отчита
и обстоятелството, което се посочи по-горе, че ищецът сам се е поставил в
състояние да влоши здравето си.
С
оглед установеното от фактическа и правна страна съдът приема, че са налице
всички елементи от състава на обективната и безвиновна
отговорност по чл.
1, ал.1 от , т.е. налице е
незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от администрацията
на Затвора-Ловеч, което е в пряка причинна връзка с претендираните
неимуществени вреди от ищеца Г. само по отношение на нарушение на правото му да
притежава и ползва разрешена вещ. Исковата му претенция за присъждане на
обезщетение за това се явява основателна, но частично доказана по размер
относно претендираното обезщетение от 8000 лв.
Дължимото обезщетение подлежи на определяне от съда по справедливост на
основание чл.
52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР
на ЗОДОВ. Съобразно интензитета и
естеството на породените негативни емоции, както и с оглед причиненото
неудобство свързано с невъзможността ищеца да ползва своята лична вещ, съдът
счита, че сумата от 750 лв. е справедлив размер на обезщетение, размер, който
би репарирал изцяло претърпените неимуществени вреди. Последната е обусловена и
от обстоятелството, че негативните емоции във връзка с влошаването на
здравословното му състояние е причинено изцяло по негова вина. Ето защо искът е
частично основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 750 лв.,
ведно с лихвата считано от датата на увреждането 16.11.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, а в останалата част над тази сума искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като недоказан. В този смисъл е Решение №
12550/21.11.2016г. по адм. дело № 11416/2015 на ВАС, ІІІо.
Ответната страна
претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.
10, ал.2 от , ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството,
като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при
отказ от иска изцяло. Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормите на чл.
10, ал.2 и ал.3
от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.
78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Ищецът в настоящото производство не претендира разноски за адвокат нито в
исковата молба, нито в пледоарията по същество, поради което такива не следва
да бъдат присъдени.
С оглед изхода на делото
и предвид нормата на чл.
10, ал.3 от следва Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да бъде осъдена да
заплати в полза на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 10
лв.
Воден от горните мотиви
и на основание чл.
204, ал.4 от АПК във връзка с чл.
1, ал.1 от , Административен съд – Велико
Търново, пети състав
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" -София да заплати на И.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора гр. Ловеч, на основание чл.
1, ал.1 във връзка с чл. 4 от сума в размер на 750 лв. (седемстотин
и петдесет лева), ведно със законната лихва, считано от 16.11.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни
лица от администрацията - лишаване от правото му да притежава и ползва
разрешена вещ - радиоприемник „Waxiba“.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в
частта му над 750 лв. до 8000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията"-София да заплати в полза на л.св. И.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора гр. Ловеч, направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 10 лв. (десет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: