Решение по дело №2177/2021 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1784

 

гр. Бургас, 15.11.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 2177 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на „Афродита 2020 ЦЛ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Синеморец, ул. „Петрова нива“ № 11, представлявано от управителя  Л.М.А. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-175-0068030/ 18.08.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва така постановената заповед като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, немотивирана, в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона.  Основното му възражение е, че от фискалното устройство в обекта е издаден фискален бон за извършената контролна покупка, погрешно маркирана на стойност 25.30 лева, вместо 25.20 лева и че тази стойност фигурира и в разпечатания дневен отчет от датата на проверката. Посочено е, че до момента на „Афродита 2020 ЦЛ“ ЕООД не са налагани санкции за нарушения на данъчното законодателство. Счита се, че самата ПАМ се явява несправедлива и прекомерна, постановена в противоречие на принципа за съразмерност. В заключение е поискано от съда да отмени наложената ПАМ и да се присъдят разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя А., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед, тъй като намира същата за издадена в нарушение на принципите за законност и съразмерност.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдена оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представена е административната преписка по издаване на оспорената заповед.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0068030/13.08.2021 год. се установява, че на 13.08.2021г. год., в 20.05 ч. е извършена проверка относно спазване на ДОЗ на търговски обект – ресторант „Шопска среща“, находящ се в гр.Синеморец, ул. Бутамя № 22, стопанисван от „Афродита 2020 ЦЛ“ ЕООД. Преди легитимацията на органите по приходите в обекта е  извършена в 19.52 часа контролна покупка на храни и напитки на обща стойност 25.20 лева, заплатена в брой от М.О.М.– старши инспектор по приходите като плащането е прието от А.Б.Т. с ЕГН ********** – сервитьор в обекта, за което не е издадена  фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо фискално устройство /ФУ/, нито ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет на стойност 192.90 лв., от който е установено, че извършената продажба не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон.

Във връзка с така установената фактическа обстановка на 18.08.2021 год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейност“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците на административно нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 във вр с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е издал и оспореният в настоящото производство административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-175-0068030/ 18.08.2021г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – ресторант „Шопска среща“, находящ се в гр.Синеморец, ул. Бутамя № 22, стопанисван от „Афродита 2020 ЦЛ“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

На основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК началник отдел „Оперативни дейност“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е издал разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Заповедта е редовно връчена на управителя на дружеството на 25.08.2021 год.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 25.08.2021 г., а жалбата е подадена на 08.09.2021 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК-175-0068030/18.08.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ресторант „Шопска среща“, находящ се в гр.Синеморец, ул. Бутамя № 22, стопанисван от „Афродита 2020 ЦЛ“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, а на основание чл. 60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение. Изложени са следните мотиви, а именно: 1.Направена е контролна покупка в 19.52 ч. на 13.08.2021 год. на храни и напитки на обща стойност 25.20 лева, заплатена в брой, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим; 2. След легитимация на ораните по приходите от ФУ е отпечатан КЛЕН за 13.08.2021г., от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. 3. Има наличие на непогасени публични задължения в размер на 729.79 лева към 13.08.2021г. 4. Декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години са както следва: данъчна загуба за 2020 год. – 4 103.5 лева.

При тези данни органът е формирал извод, че създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита, чрез фискално устройство, липсата на организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 година и невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Посочено е, че неспазването на задължението за издаване на касова бележка от страна на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.

Налагането на ПАМ е обосновано с вредата от нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/2006 год., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, която е в размера на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП /л.67/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС  и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че за извършена контролна покупка от органа по приходите на храни и напитки на обща стойност 25.20 лева в търговския обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател, в 19.52 часа на 13.08.2021г., за която е било заплатено изцяло в брой, не е издаден фискален касов бон от лицето, получило плащането. Жалбоподателят оспорва този факт, но писмените доказателствата, които е представил с жалбата не опровергават констатацията на органа по приходите. Представеният КЛЕН от дата 13.08.2021г. е същият като приложеният към протокола от извършената проверка на място в търговския обект и в него е отразена продажба на стойност 25.30 лева от 20.07 часа, която е различна както по стойност, така  и по време на извършването си от контролната покупка, която е на стойност 25.20 лева и е направена в 19.52 часа, дори ако се вземе предвид факта, че часовникът на наличното в обекта ФУ е бил с шест минути напред в деня на проверката. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В настоящия случай, предоставяне на такъв фискален бон към момента на плащането не е било извършено.

По изложените съображения, съдът намира, че от страна на жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест,  не са ангажирани доказателства, от които да се установи по несъмнен и категоричен начин, че той е спазил законоустановеното си задължение като лице по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. да издаде фискален касов бон или касова бележка от кочан за документиране на контролната покупка на стойност 25.20 лева, за която е извършено плащане в брой.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК-175-0068030/ 18.08.2021 г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, поради което съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя възражения за немотивираност и за материална незаконосъобразност и необоснованост на заповедта за ПАМ. В оспорената заповед административният орган, от една страна препраща към съставения Протокол (ПИП) серия АА № 0068030/13.08.2021 год., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също наличието на непогасени публични задължения към 13.08.2021г. и декларирания финансов резултат от дейността на дружеството за 2020г.

В заповедта са отразени и правните основания за постановяване на оспорената ПАМ – чл. 186, ал. 1, т. 1,, б. “а“ от ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б. ”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл.186, ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК-175-0068030/ 18.08.2021 г., е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок от 14 (четиринадесет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, декларирания финансов резултати за 2020г., наличието на непогасени публични задължения и със създадената в обекта организация на работа, позволяваща част от оборота да не се отчита през ФУ.

Срокът на наложената ПАМ е правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция.

Не е налице несъразмерност на наложената ПАМ и не се установява нарушение на чл.6 АПК при издаването на обжалваната заповед, доколкото същата не засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Не се установява заповедта за налагане на ПАМ да e причинила на жалбоподателя вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел, която е спазване на данъчното законодателство и регулярно отчитане на действителните приходи в обекта. Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя за претърпени вреди и неудобства, вследствие на запечатването, а именно за наличие на фризери, пълни с хранителни продукти, подлежащи на разваляне и на централни кранове за топла и студена вода в ресторанта, захранващи и хотелската част на търговския обект, до които е бил забранен достъпа с процесната заповед, както и че в следствие запечатването на търговския обект е възпрепятствана процедурата по обявената от ЧСИ публична продажба на целия търговски обект и че във връзка с това жалбоподателят е претърпял допълнителни разходи и утежнения. Видно от обсъдените по-горе мотиви досежно срока на ПАМ същите напълно кореспондират с характера и вида на нарушението и с преследваната от закона цел, която е спазване на данъчното законодателство и регулярно отчитане на действителните приходи в обекта.

Съдът счита, че със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно.

С оглед законосъобразността на наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от четиринадесет дни, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-175-0068030/18.08.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, предвид което възраженията на жалбоподателя се явяват категорично неоснователни и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер, съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Афродита 2020 ЦЛ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Синеморец, ул. „Петрова нива“ № 11, представлявано от управителя  Л.М.А. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-175-0068030/ 18.08.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Афродита 2020 ЦЛ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Синеморец, ул. „Петрова нива“ № 11, представлявано от управителя  Л.М.А. да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: